Р Е Ш Е Н И Е
№ 1320 19.06.2018
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на седемнадесети май
две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 7228 по описа за 2017 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Дом за възрастни
хора с деменция“, код по БУЛСТАТ: ******, с адрес с. Б., общ.
Б., ******, представляван от
К.Й.К.– директор /понастоящем Дом за пълнолетни
лица с деменция/, срещу Е.Г.Д.-К., ЕГН **********,***,
с която се иска приемане за
установено съществуването на вземането на
ищеца в размер на сумата от
3 748,00 лв. (три
хиляди седемстотин четиридесет и осем лв.), представляваща обезщетение за умишлено причинена имуществена вреда на работодателя, сумата от 322,71 лв. (триста
двадесет и два лв. и седемдесет и една ст.) – мораторна лихва, дължима до 14.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 3 748 лв., считано
от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 4184/2017 г. на БРС.
В исковата молба се
твърди, че страните са се намирали в трудови правоотношения, като ответникът е
изпълнявала длъжността Директор на ДВХД с. Бистриилица.
На 10.08.2015 г. е сключила договор № *****с дружеството Мобилтел ЕАД за
предоставяне на електронни съобщителни услуги със срок на договора от две
години и при условие за предоставяне на услугата на 45 лица. След извършена ревизия
е установено, че 20 броя от предоставените SIM карти се ползват от служители на
ДВХД, а останалите 25 бр. се ползват от неизвестни външни лица. Сочи се, че за
периода от 22.12.2015 г. до 09.12.2016 г. са били заплатени сумите от общо 3748
лв. от страна на ДВХД за ползвани от външни за институцията лица мобилни
услуги, което се явява пряка и умишлено причинена вреда от служителя,
изразяваща се в разходване на парични средства от бюджета на дома, които не са
свързани с неговата дейност. Затова се иска ангажиране на пълната имуществена
отговорност на ответника и установяване на вземането на ищеца. Ангажирани са
писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че претенцията се основава на изготвен акт за
начет, констатациите по който
се оспорват изцяло. Оспорват се всички факти относно осъществяване
на нарушението, наличието
на вина – умисъл, както и
причинно-следствената връзка
между действията на ответника
и наличието на претърпени
вреди. Твърди се също така, че не е извършено престъпление от страна на ответника, поради което не следва да бъде ангажирана неговата имуществена отговорност. Излагат се съображения, че издадените
въз основа на договора за мобилни
услуги SIM карти се ползват
изцяло за нуждите на дома и
от негови служители, като
част от тях са за телефонни услуги, а останалата
част касаят предоставяне на
мобилен достъп до интернет и заплатените
услуги са за дължими абонаментни такси. Затова
се твърди, че не е налице
вреда, за която да бъде ангажирана отговорността на ответника. Ангажирани са писмени доказателства.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл.
203, ал. 2
КТ, във връзка с чл. 21, във
връзка с чл. 22, ал. 5 ЗДФИ.
Бургаски районен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 22, ал. 1 ЗДФИ когато са налице условията за търсене на
пълна имуществена отговорност по този закон, финансовите
инспектори съставят акт за начет.
Фактическите констатации в акта
за начет се смятат за
истински до доказване на противното. Затова в тежест на ответника е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, направените оспорвания
на фактическите констатации в акта за начет.
В случая е
безспорно и се установява от представените писмени доказателства, че в Дом за
пълнолетни лица с деменция с. Б. /накратко ДПЛД/ е извършена
финансова инспекция и е съставен акт за начет № 11-04-1/04.01.2017г., от Н.Х.,
главен финансов инспектор и Ю.Д., старши финансов инспектор, двамата от
четвърти отдел при дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ. Актът
за начет е съставен срещу ответника, към този момент директор на дома - Е.Д.-К.,
свързани с поемането на задължения по договор № *********/10.08.2015г. с
Мобилтел ЕАД гр.София, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Инспекцията е била
назначена със заповед на директора на АДФИ и обхваща периода 01.1.2012г. –
01.10.2016г., като в проверявания период ответникът е изпълнявала длъжността
директор във времето от 05.03.2012 г. до 21.12.2015 г. С оглед изложеното съдът
намира, че ревизията е възложена и проведена съобразно правилата,
регламентирани в чл. 21 и чл. 22 Закона за държавната финансова инспекция
(ЗДФИ), а съставеният акт за начет е съставен по предвидените в този закон
процедура и ред, от длъжностно лице в кръга на службата му и в предвидената в
закона форма, както и че е връчен по надлежния ред – видно от представеното
писмено доказателство. Следователно документът отговаря на изискванията за
редовност и отразените в него констатации се ползват с обвързваща доказателствена сила, която подлежи на оборване от
ответника /решение № 163 от 18.06.2015
г. на ВКС по гр. д. № 6292/2014 г., III г. о., ГК/.
Видно
от изготвения доклад и констатациите в него, проверяващите са приели за
установено, че ответникът – като директор на ДПЛД е сключила договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги № *********/10.08.2015г. с
Мобилтел ЕАД гр.София. В изпълнение на договора Мобилтел ЕАД е предоставило на
дома 45 сим карти, даващи възможност за ползване на
съответен брой телефонни номера. В акта е констатирано, че 20 сим карти, съответно и 20 телефонни номера са били
предоставени на персонала на ДПЛД за служебно ползване и не са произлезли вреди
за дома. Останалите 25 сим карти със съответни
телефонни номера, не са били предоставени на служители на ДПЛД за служебно
ползване, като същите се ползват от неизвестни и неустановени от инспекторите
лица. Съобразно условията на сключения договор, преди изтичане на неговия
двугодишен срок, абонатът няма право да прекрати договора, освен след заплащане
на неустойка в размер на всички стандартни абонаментни такси /без отстъпки/.
Така за времето след прекратяване на правоотношението с директора Д.-К. и в
периода от 22.12.2015 г. до 09.12.2016 г. са били заплатени сумите от общо 3748
лв. от страна на ДПЛД, за дължимите абонаментни такси за мобилни услуги
предоставени с 25 сим карти и ползвани от неизвестни
за дома лица.
Предвид изложените обстоятелства
финансовите инспектори са приели за установено, че със сключване на договора и
предоставяне на сим картите на неизвестни лица, които
не са служители на дома, в процесния период са били нанесени вреди в размер на
заплатените месечни такси и потребление от 3748 лв., за които отговаря ответникът
Е.Г.Д.-К..
Във връзка с
направеното оспорване на тези констатации от ответника е наведено възражение,
че същите се базират на изходящ от ищеца документ, който е неверен. Съдът
приема за неоснователно твърдението, доколкото в самия акт за начет на стр. 5 е
отразено, че с писмо от 25.11.2016 г. от Мобилтел ЕАД е предоставена изисканата
информация за това какви услуги и sim карти и телефонни номера са предоставени по договора –
оформени в табличен вид и представляващи идентичен списък с оспорения документ
- приложение 44. Затова, предвид разпоредбата на чл.22 ал.5 ЗДФИ, тези
констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. Отбелязването
кои номера се ползват в дома и кои не са установени, е извършено в хода на
проверката и е залегнало като констатации в акта. За оборването им от страна на
ответника са ангажирани писмени доказателства – приемо-предавателни
протоколи (л.160-172 от делото), с които се твърди, че картите са предоставени на
служители на ДПЛД. Твърди се също, че 28 от картите са за ползвани мобилни
услуги, 4 са за офис телефони, 2 са за ползване на интернет в дома и останалите
11 са само за ползване на интернет. Това твърдение съответства на описаното в
справката – приложение № 44, като от значение за производството по делото е
единствено колко от тези сим карти са ползвани от
служители на дома. По делото няма спор, че 20 от общо 45-те карти по договора с
Мобилтел ЕАД са били предоставени на служители на ДПЛД. За всички останали, за
които не бъде установено ползването им за нуждите на дома, ще е налице
отрицателна разлика /недоимък/, последица от неизвестни причини, за която
отчетникът носи пълна имуществена отговорност.
Представените от Д.-К.
приемо-предавателни протоколи представляват частни
документи, с които е удостоверено предаването на общо 21 сим
карти. Това е така, защото с един от протоколите – този от 28.08.2015г. на лист
172 от делото - се предоставят две сим-карти, а са посочени
три мобилни номера, два от които съвпадат с мобилни номера от други протоколи.
Т.е. с този протокол повторно се удостоверява предаването на сим-карти, които вече са били предоставени на служители на
дома и съдът кредитира документа като удостоверяващ предаването на две сим-карти, които са налични. Респективно това доказателство
не носи допълнителна информация по релевантния за спора факт.
При тези данни от
общо констатираните при инспекцията 20 сим-карти, ответникът
е ангажирал доказателства за предаването на 21 сим-карти,
а за разликата до общия брой от 45 не са налице никакви данни.
Действително съпоставяйки
информацията описана в приложение № 44 с ангажираните протоколи е видно предаването
от една страна на пет сим-карти с мобилни номера, за
които инспекторите не са установили ползватели в дома /№ 3, 7, 11, 25 и 27 от
описаните в приложение 44/. От справката
в общия брой от 20, за които са били налице данни за ползвател, инспекторите са
включили и четирите стационарни офис телефони. От това следва, че при
проверката е констатирано реално ползването на 16 сим-карти
с мобилни услуги и 4 стационарни.
По отношение на описаните
по-горе спорни сим-карти и във връзка с представените
от ответника протоколи за предаване, от страна на ищеца е направено оспорване по
реда на чл. 193 ГПК по отношение на автентичността на четири от документите - от
06.06.2012 г. – л. 160, от 07.06.2012г. – л. 161, протокол
с две дати от 20.08.2015г. и 09.11.2015г. – л. 168, от 20.08.2015 г. – л. 171 и протокол
от 28.08.2015 г. – л. 172. На основание откритото производство по делото е назначена
по делото съдебно-графическа експертиза, изпълнена чрез съдебна поръчка до РС-Б.
и са допуснати до разпит двама свидетели. От приетото и неоспорено заключение
на вещото лице е установено, че подписите под документите са изпълнени от
посочените лица. Разпитаната като свидетел М.С.– служител-санитар посочва, че е
подписала приемо-предавателения протокол на л. 168 от
делото през лятото и документът е съдържал удостоверяване на предаването на
една сим-карта. Тоест не е било налице към момента на
подписването на документа отбелязване за предаването на още шест сим-карти. Свидетелят сочи още, че всички санитари ползват
един номер и не са получавали други телефони и номера. Това са констатирали и
инспекторите при провекрата. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля С., като намира, че същите разколебават автентичността
и формалната доказателствена
сила на документа /доколкото подправените документи също са неавтентични, макар
и да са подписани от лицето/. По делото е разпитан още и свидетелят Григор Б. –
счетоводител в ДПЛД – който посочва, че е изготвил приложение № 44 по
настояване на АДФИ, като зачертаванията и дописванията в него са направени от
проверяващите лица. Същите са отбелязвали кои от номерата се ползват от лица в
дома и кои от неизвестни лица. За целта е било извършвано позвъняване на
телефоните, включително на номерата посочени в графа от 15 до 21 /съдържащи се
и в оспорения приемо-предавателен протокол с две дати,
за който свидетелства С./. Свидетелят сочи, че от проверяващите не е било установено
изобщо къде са и в кое лице са сим-картите. Тези
показания отново се възприемат изцяло от съда, като обективни и съответни на останалите
доказателства. От приетото заключение на вещото лице по извършената съдебно-графологическа експертиза и изслушването му от РС-Б.
се установява още, че изследваните протоколи от 20.08 и 28.08. /л. 171-172 от
делото/ представляват цветни копия, като не може да бъде категорично посочено
дали подписите са положени под този документ, или са пренесени от друг такъв с
помощта на съвременната техника. Следователно и тяхната автентичност не е
установена в достатъчна степен.
При тези факти и с
оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира, че ответникът не е провел пълно и главно оборване на констатациите в
акта за начет. Единият от представените и оспорени приемо-предавателни
протоколи е с разколебана автентичност и не удостоверява предаването на още 6 сим карти. Другият документ, касаещ
тел.№ **********, е с неясно съдържание и не удостоверява предаването на трета сим-карта за този номер. За два от останалите четири телефонни
номера /описани под № 11 и 27/ - вещото лице не е отразило категорично
подписването на документите, като е изразило вероятността подписите да са
пренесени от друг документ, доколкото не е представен оригинал, а цветно копие.
За другите два телефонни номера /от приложението №3, 7/ - макар и автентични,
представените приемо-предавателни протоколи не са
достатъчни за да оборят констатациите в акта. Това е така от една страна защото
показанията на свидетеля Б. установяват надлежното извършване на проверка за
наличните номера в дома, като тези не са били открити. Отделно от това общият
брой на констатираните при ревизията 25 липсващи сим-карти
се запазва, като се съобразят наличните четири офис номера, за които не са
ангажирани от ответника доказателства за предаването им. Така от двете групи
ангажирани писмени доказателства и събраните гласни такива, не се установяват
различни факти от констатираните при проверката, а именно, че 20 сим-карти са налични, докато 25 липсват и са с неизвестен
ползвател.
По повод на
направените от ответника възражения следва да се посочи, че не влияе на
автентичността на документа “приложение № 44” и по-точно на отбелязванията
за наличността на сим-картите, нито датата му на
изготвяне /която е след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника/,
нито издаденото от прокуратурата постановление, с което не са установени данни
за извършено престъпление. Това е така, защото констатациите
на АДФИ са направени при надлежна проверка и в тежест на оспорващата страна е
да обори същите пълно и главно, което в случая не е сторено – не е установено
25 от общо 45те сим-карти да са предадени от
отговорното лице – директора към този момент и да се ползват от служители на
дома. В подкрепа на горното е и направеното в акта за начет съпоставяне с потреблението
на ДПЛД към датата предхождаща сключване на договора с Мобилтел ЕАД /от 15
карти/ и ползваните към момента на проверката телефони /общо 20/, като за
разликата до 45 броя не са установени нито ползвателите на картите, нито
необходимостта за работата на дома. Напротив, за ползването на мобилен интернет,
за което са издадени общо 13 сим-карти по справката, свидетелят
Б. изрично посочва, че е бил избран различен доставчик, който предоставя
услугата. Т.е. такава услуга за мобилен интернет не се ползва на територията на
дома. Отделно от това, според клаузите на договора сключен от Д.-К. заплащането на съответната абонаментна
такса за целия период на договора се явява дължимо, независимо от предсрочното
му прекратяване. Следователно за ДПЛД е настъпила вреда, причинена от
действията на ответника, в качеството й на директор към този момент.
С оглед изложеното,
съдът намира предявеният иск за изцяло основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен в пълния му заявен размер на установената вреда от 3748
лв. по акта за начет.
Що се отнася до
претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата, съгласно чл. 26
от ЗДФИ отговорните за причиняването на вредата лица дължат законна лихва от
деня на причиняването й, а ако този ден не може да се установи - от деня на
откриването й до деня на възстановяването на вредата. В случая, датата на
увреждането съвпада с деня на заплащане на съответните месечни такси към Мобилтел
ЕАД, поради което върху всяка една от заплатените суми по фактури се дължи
лихва за забава до 14.06.2017 г., определена от съда съгласно чл. 162 ГПК на
обща стойност от 322.71 лв. Затова претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство възлизащи на 118.50 лв. – платена държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Не следва да бъдат присъждани разноски направени по ч.гр.д. № 4184/2017 г. на БРС, доколкото такива не са били поискани и присъдени в заповедното производство.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Г.Д.-К., ЕГН **********,***, че в полза на „Дом за пълнолетни лица с деменция“, код по БУЛСТАТ: ******, с адрес с. Б., общ. Б., ******, представляван от К.– директор /с предишно наименование Дом за възрастни хора с деменция/, съществува вземане в размер на 3 748,00 лв. (три хиляди седемстотин четиридесет и осем лв.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди съгласно акт за начет № 11-04-1/04.01.2017г., както и сумата от 322,71 лв. (триста двадесет и два лв. и седемдесет и една ст.) – мораторна лихва, дължима до 14.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 748 лв., считано от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4184/2017 г. на БРС.
ОСЪЖДА Е.Г.Д.-К., ЕГН **********,*** да заплати на „Дом за пълнолетни лица с деменция“, код по БУЛСТАТ: ******, с адрес с. Б., общ. Б., ******, представляван от К.– директор /с предишно наименование Дом за възрастни хора с деменция/, с сумата от 618.50 лв. (шестстотин и осемнадесет лева и петдесет стотинки), представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (подпис)
Вярно с
оригинала!
К.К.