№ 19
гр. Свищов, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20224150100551 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и чл.
55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Г. К. И. твърди, че между него в качеството му на заемател и
"И" АД в качеството му на заемодател бил сключен договор за паричен заем
№ 4071278/24.02.2021 г., по силата на който ищецът получил сумата в размер
на 1 500 лева, при срок на кредита от 26 вноски. Ищецът следвало да върне
сума по кредита в размер на 1787,76 лв. Заявява, че във връзка с чл. 4 от
договора за паричен заем № 4071278/24.02.2021 г., ищецът сключил с
ответника „Ф“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4071278,
по силата на който трябвало да заплати на ответното дружество сумата от
1384,24 лева, платими разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 53,24
лева, като общото задължение по договора за заем и по допълнително
сключения във връзка с него договор за предоставяне на поръчителство
станало в размер на 3 172 лева.
Ищецът твърди, че по договор за паричен заем № 4071278 и договор за
предоставяне на поръчителство № 4071278 е заплатил сумата от 2 692,85
лева., от който 1500 лева главница, лихва в размер на 287,76 лева и 905,08
лева възнаграждение за поръчителство. Счита, че договора за предоставяне на
1
поръчителство № 4071278 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като съображенията му за това са следните:
На първо място според ищеца накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД се изразявало в нарушаване на правен
принцип, а именно на основния принцип на добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения. Тъй като ставало дума за
търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била
чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл. 8,
ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. В случая поради накърняването на принципа на "добри
нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
Твърди на следващо място, че договорът за поръчителство бил
неравноправен по смисъла на 143 от ЗЗП, тъй като не отговарял на
изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в
правата на страните. Договорът за поръчителство бил нищожен като на
принципа на съразмерността, тъй като сумата, която се претендирала с него
била в размер на 1 384,24 лева, който бил равен на над половината от сумата
на отпуснатия кредит в размер на 1500 лева. По този начин се нарушавал
безспорно принципа на добросъвестността и справедливостта. Счита, че със
сключване на договора за поръчителство се установява допълнително
възнаграждение, което не е включено в годишния процент на разходите, при
което би се достигнало до нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че поради
невключването възнаграждението по договора за поръчителство в годишния
процент на разходите, последният не отговаря на действително приложения.
Твърди, че "И" АД и "Ф" ЕООД са свързани дружества, като с договора
за предоставяне на поръчителство се цели установяване на допълнително
възнаграждение в полза на кредитора по договора за паричен заем.
Моли съда да приеме, че сключения между страните договор за
поръчителство № 4071278 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД както
и поради неспазване на нормите на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1
от ЗЗП.
2
Моли съда да осъди ответното дружество „Ф“ ЕООД да заплати на
ищеца, сумата от 905,08 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство № 4071278, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на сумата. Претендира разноските по делото.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че съединяването на
предявените установителен и осъдителен иск е недопустимо поради
идентичност на предмета на спора. В случай, че съдът счете установителния
иск за процесуално допустим, моли, на основание чл. 213 ГПК да присъедини
служебно настоящото производство към гр.д. № 548/2022 г. по описа на РС –
Свищов, с цел постигане на процесуална икономия. По основателността на
исковете, счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва
да бъдат изцяло отхвърлени. Съображенията му за това са следните: Сочи, че
основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е
предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърди, че ищецът, с цел да
избегне неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията си по
договора за кредит, установени в клаузата на чл. 4 от Договора, е потърсило
неговите услуги. Сочи, че причината за сключване на договора от страна на
ответника е именно възможността за получаване на възнаграждение. По така
изложението съображения счита за неоснователни твърденията на ищеца, че
договорът за поръчителство е лишен от правно основание. Твърди, че
договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави,
като не е налице твърдяната явна нееквивалентност на престациите, тъй като
срещу възнаграждение е поел задължение да отговаря с цялото си имущество
- солидарно с длъжника, за изпълнение на неговите задължения. Сочи, че е
сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагане от
страна на ищеца и именно предвид установеното възнаграждение за
предоставената услуга. Сочи, че договорът за поръчителство не е установен в
противоречие с добрите нрави, тъй като приложение следва да намери
принципа за свободата на договарянето между страните, установен в
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че дори да се приеме, че договорът за заем
е нищожен, което не е предмет на производството, то "Ф" ЕООД,
изпълнявайки задължението си по Договора за предоставяне на
поръчителство № 4071278, то поръчителство остава дължимо или на
3
дружеството се дължи възнаграждение в пълен размер. Поддържа, че
твърденията на ищеца за недействителност на договора за предоставяне на
поръчителство на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, са
неподкрепени с аргументи, респ. доказателства. Твърди, че посочените
разпоредби са неотносими в процесния казус, доколкото последните намират
приложение единствено по отношение на договорите за потребителски
кредит, какъвто характер процесният договор няма, като обръща внимание, че
ответникът не е страна по договора за паричен заем. По изложените
съображения моли съда да отхвърли предявените искове, претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Съдът допусна
изменение на предявения иск чрез увеличаването му по размер, като искът е
увеличен в размер на 1384,24 лева. В писмено становище на процесуалния
представител ищеца адв. М. М. заявява, че счита исковете за основателни и
доказани. Претендира и направените съдебно-деловодни разноски,
включително и адвокатски хонорар, съгласно представения списък по чл.80
от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
В писмено становище процесуалния представител оспорва исковата молба и
поддържа депозирания отговор на искова молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложения по делото договор за паричен заем №
4071278/24.02.2021 г., сключен между "И" АД като заемодател и Г. К. И.,
ЕГН: ********** - заемополучател, се установява, че съгласно постигнатите
между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищеца
сумата в размер на 1500 лева, за срок от 52 седмици, при фиксиран лихвен
процент 35 % и ГПР 41,71 %, като общата сума, подлежаща на връщане, е
1787,86 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да
представи на заемателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица
- поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
4
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, като осигурителният му доход да е над 1000 лева; да работи
по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем, сключен с "И" АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; поръчителят подписва договор
за поръчителство; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата по
чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договор; 3/ одобрено от заемателя дружество - поръчител,
което предоставя гаранционни сделки.
От приложения Договор за предоставяне на поръчителство
№4071278/24.02.2021 г. се установява, че "Ф" ЕООД се е съгласил да
поръчителства по договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер
на 1384,24 лв., платимо на вноски от по 53,24 лв., дължими на падежа на
плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем чрез "И" АД. С
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от договора е установено, че потребителят
заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен
заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че "И" АД е овластен да приема
вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане
на възнаграждение по договора. От предоставената от ответното дружество справка се
установява, че общата сума, която ищеца е изплатил на ответното дружество
по процесния договор за предоставяне на поръчителство е в размер на 1384,24
лв., т.е. изплатена изцяло е дължимата сума по договора.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предявеният установителен иск е допустим, а възражението на
ответника по делото за недопустимост на същия, съдът намира за
неоснователно по следните съображения: Правото на иск е средство за защита
на материалното право чрез разрешаване на гражданскоправен спор със сила
на присъдено нещо. В настоящия случай съдът счита, че е задължен да
разгледа и разреши гражданскоправния спор по първия предявените
обективно кумулативно съединен иск. Ищецът е страна по договора за
поръчителство, налице е правен интерес за него от водене на настоящето
5
производство за установяване нищожността му без ограничение във времето
и независимо от това дали е изпълнил задълженията си, произтичащи от него.
Ищецът се позовава на нищожност на договора за поръчителство,
поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и
поради заобикаляне на закона по чл.26, ал.1 пр.2 от ЗЗД за неспазване на
нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът
на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Съдебната
практика приема /Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/2007 г.,
ВКС, V г. о./, че при преценката дали една сделка противоречи на добрите
нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание,
а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. Видно от договора за
предоставяне на поръчителство № 4071278/24.02.2021 за обезпечаване на
задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на "Ф" ЕООД, в
полза на последното се дължи възнаграждение в размер на 1384,24 лева,
разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора за кредит, като
вноските за възнаграждение се събират от "И" АД в полза на "Ф" ЕООД,
съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят не получава
възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде
включена клауза за заплащане на такова. Но в настоящия случай от договора
за поръчителство се установява, че обезпечението от страна на ответника е
поето срещу възнаграждение - т.е. възмездно, заплащането му е установено
разсрочено, ведно с месечните погасителни вноски по заема. Установява се от
6
разпоредбата на чл.3, ал.3 от договора, че заемодателят „И“ АД е овластен от
поръчителя да приема заплащане на задълженията по договора за
предоставяне на поръчителство. В случая в разрез с нормите за
добросъвестност на страните, търговецът („И“ АД), който е икономически по-
силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно
положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез
осигуряване на поръчител срещу възнаграждение, без дългът на длъжника да
е бил платен реално от поръчителя ("Ф" ЕООД). При извършена служебна
справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че
едноличен собственик на капитала на "Ф" ЕООД е "И" АД. Основен предмет
на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва
да се посочи, че печалбата на "Ф" ЕООД, от извършената от него търговска
дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "И"
АД. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване на договора за заем, сключен с "И" АД, доколкото,
плащайки задължението на потребителя кредиторът плаща вземането сам на
себе си. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от
договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора "И".
Размерът на възнаграждението по договора за поръчителство в размер на
1384,24 лева е почти колкото сумата по отпуснатия кредит (1500,00 лева.).
Поради така изложените съображения съдът счита за доказано, че
договорът за поръчителство е сключен единствено с цел да се установи
допълнително възнаграждение за кредитодателя, в противоречие с добрите
нрави. С оглед тези изводи на съда не следва да се пристъпва към
разглеждане на останалите, въведени от ищеца основания за
недействителност на договора за поръчителство.
По осъдителния иск по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
С оглед установената недействителността на договора за предоста-вяне
на поръчителство № 4071278/24.02.2021 г., заплатените от ищеца суми в
изпълнение на задълженията по договора са заплатени без наличие на
валидно правно основание за това. От представената от ответника справка за
осъществени плащания се установява, че ответникът е заплатил сумата от
7
1384,24 лв. по договора за предоставяне на поръчителство. Първоначално с
исковата молба се претендира връщане на платена от същия сума в размер на
905,08 лева, но в хода на производството на основание чл. 214 от ГПК е
изменен размерът на предявения осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД, като вместо
за сумата от 905,08 лева същият да се счита предявен за 1384,24 лева, поради
което и искът следва да бъде уважен в претендирания размер. Като законна
последица върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 08.09.2022 г. до окончателното
изплащане.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове от Г. К. И.
срещу „Ф“ ЕООД, с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД за прогласяване
на нищожен като противоречащ на добрите нрави Договора за предоставяне
на поръчителство № 4071278/24.02.2021 г. и по чл. 55, ал.1 ЗЗД осъждане на
ответника „Ф“ ЕООД за връщане на платената от ищеца по него сума в
размер на 1384,24 лв., представляваща недължимо платена сума по договора
за предоставяне на поръчителство № 4071278/24.02.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.09.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, са доказани и основателни.
С оглед на този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски срещу ответното дружество за държавна такса
в размер на 112,00 лв.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 от ЗА. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на
чл. 38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА – на близък. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката
се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предмет на разглеждане по делото
са два обективно кумулативно съединени иска и в случая е приложима
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която дължимото
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
гражданско дело се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно. В случая при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
8
делото е приложимо правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Доколкото се претендира минимално
възнаграждение съобразно наредбата, съдът намира за основателно искането
за присъждане на възнаграждение в размер на по 438 лева за двата иска, тъй
като минималният размер на възнаграждението за този иск на основание чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата, е в размер на 400,00 лева плюс 10 % за горницата над
1000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД нищожността на
Договор за предоставяне на поръчителство № 4071278/24.02.2021 г., сключен
между Г. К. И., ЕГН: **********, гр. * и „Ф“ ЕООД, **, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от упуравител П.Б.Д., поради
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Ф“ ЕООД, **, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от упуравител
П.Б.Д. да заплати на Г. К. И., ЕГН: **********, гр. * сумата 1 384,24 лв.
/хиляда триста осемдесет и четири лева 24 ст./, представляваща недължимо
платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство №
4071278/24.02.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 08.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Ф“ ЕООД, **, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от упуравител
П.Б.Д. да заплати на Г. К. И., ЕГН: **********, гр. * разноски но делото в
размер на 112,00лева (сто и дванадесет лева) за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК "„Ф“ ЕООД, **, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от упуравител
П.Б.Д. да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес на кантората гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81 ет. 3, ап. Б сумата 876,00 лева
(осемстотин седемдесет и шест) за осъщественото от него представителство и
защита на Г. К. И., ЕГН: ********** пред първа инстанция.
9
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Великотърновския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10