Р Е Ш Е Н И Е
№395
12.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №385 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Тимекс – Трейд“ ООД, със седалище и адрес на управление с.Д. Б., общ.С., обл.Х., представлявано от управителя Т.М.О., подадена чрез пълномощника му адв.М.Ф., с посочен по делото съдебен адрес:***, . срещу Решение №101 от 02.04.2021 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№С210026-023-0000881/25.03.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното Решение и потвърденото с нето Постановление били неправилни и незаконосъобразни. Излагат се съображения, че в жалбата си до териториалния директор оспорващото дружество подробно било изложило доводите си, поради което считало Постановлението, с което е наложен запор на негова банкова сметка, ***. При издаването на същото не била спазена предвидената от закона форма, доколкото липсвало изрично посочване на фактическите и правни основания за издаването му, съгласно нормата на чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК. Не била съобразена и разпоредбата на чл.121, ал.3 от ДОПК, а също така не били налице предпоставките за налагането на тези мерки, и в частност на запор на банковата сметка. За да отхвърли жалбата Директорът на ТД на НАП – Пловдив приел, че налагането на конкретната мярка било мотивирано от органа по приходите с обстоятелството, че е възложена ревизия със ЗВР №Р-16002621001683-020-001/22.03.2021 г. по повод Определение №18/02.03.2021 г. на Административен съд – Хасково за отмяна по реда на чл.127ж, във връзка с чл.41 от ДОПК на наложени обезпечителни мерки при извършен фискален контрол с Протокол №0023552/10.02.2021 г., като очакваният размер на задълженията, които ще бъдат установени от ревизията, е 11 000 лв., от които 10 000 лв. главница и 1 000 лв. лихва, при което налагането на обезпечителната мярка чрез запор на банковата сметка на дружеството било необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на което събирането на задълженията щяло да бъде невъзможно, или значително да се затрудни. Този извод жалбоподателят считал за неправилен, незаконосъобразен и неподкрепен с доказателства. В жалбата се твърди, че предпоставка за налагането на обезпечение било доказаната обезпечителна нужда, която не можела да се определя само от очаквания размер на задълженията, а от изрично мотивираната преценка на възможността задължението в този размер, в случая 11 000 лв., да се изпълни от ревизирания субект. Липсвали каквито и да било конкретни данни, водещи на извода, че ще бъде затруднено, или невъзможно събирането на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, нямало данни за действия от страна на ревизираното лице, свидетелстващи за нежелание за заплащане на публичните задължения, или такива, които да осуетяват тяхното установяване. Дружеството винаги съдействало на органите по приходите при извършване на предходни проверки и ревизии, а освен това дружеството разполагало и с активи, които можели да послужат за обезпечение на публичното задължение, ако бъдел установен неговия евентуален размер. С Протокол №П-16002620108834-073-001/25.09.2020 г. в хода на извършена ПУФО били установени заведени по счетоводни данни ДМА за земи, сгради конструкции, съоръжения, машини и оборудване, както и транспортни средства. От това, както и предвид обстоятелството, че „Тимекс – Трейд“ ООД било работещо дружество, което приключвало финансовите години на печалба, и всеки месец внасяло дължимото ДДС без закъснение, и към момента нямало непогасени публични задължения, можело да се заключи, че не била доказана необходимостта от налагането и на тази предварителна обезпечителна мярка – запор на банковата сметка на дружеството, която същото използвало, за да се разплаща с контрагенти и също заплащало задълженията си към бюджета. Твърди се, че дружеството имало признато право на възстановяване от бюджета на сума в размер на 10 928,82 лв., внесена от него като обезпечение на 11.02.2021 г., на основание действия на органите по приходите по обезпечаване на доказателства, които били отменени от съда като незаконосъобразни. Дружеството било подало искане за възстановяване на това обезпечение, но сумата не само, че не му била възстановена по посочената сметка, но и на дружеството била възложена ревизия. Оспорващият намирал за абсурдно посоченото като мотив за налагане на предварителните обезпечителни мерки в решението на териториалния директор, че ревизията, в хода на която се твърди да бъдат установени задължения в предполагаем размер на 11 000 лв., е възложена във връзка с подадено от дружеството искане за възстановяване от бюджета на сума в размер на 10 928,82 лв., внесена от дружеството като обезпечение на 11.02.2021 г. Сочи се, че при налагането на обезпечителната мярка следвало да е налице съответствие между същата и справедливия интерес на длъжника, което произтичало от залегналия в чл.6 от АПК, приложим по препращане на §2 от ДР на ДОПК, принцип на съразмерност. Освен това в чл.121, ал.3 от ДОПК било въведено изискването предварителните обезпечителни мерки да се налагат върху активи, обезпечаването на които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Развиват се доводи, че с налагането на запор на банковата сметка на дружеството – жалбоподател, сериозно се затруднявала и възпрепятствала дейността на същото. Освен това се рефлектирало и върху имиджа на дружеството в съответната банка, и пред клиентите му.
Въз основа на изложеното се претендира отмяна на обжалваното Решение и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Ответникът, Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител по делото и в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С окончателно Определение №18/02.03.2021 г. по адм.дело №254/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково съдът отменя действията по обезпечаване на доказателства на органи по приходите при Дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск сер.АА №0023552/10.02.2021 г. и приложения към същия Протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства сер.АА №0023552 от 10.02.2021 г., издадени от длъжностни лица – инспектор и старши инспектор по приходите в Главна дирекция Фискален контрол, потвърдени с Решение №37/17.02.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. Според съдържанието на съдебното Определение, с Протокол сер.АА №0023552/10.02.2021 г. е определено на основание чл.121а, ал.3 от ДОПК обезпечение в размер на 10 923,82 лв. (за извършен на 08.02.2021 г. фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на дружеството – жалбоподател „Тимекс – Трейд“ ООД). Посочено е също, че от дружеството по сметка на ТД на НАП – Пловдив е извършен банков превод за обезпечение.
От Началник на
Сектор в ТД – Пловдив на НАП е издадена Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002621001683-020-001/22.03.2021
г., с която се възлага извършването на ревизия на „Тимекс – Трейд“ ООД, с.Долно
Ботево, която да обхване задължение за Данък върху добавената стойност за
периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2021 г., като е определен ревизиращия екип и
срока на ревизията. ЗВР е връчена на „Тимекс – Трейд“ ООД на 24.03.2021 г.,
съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“
на НАП.
От главен инспектор по приходите, в качеството на орган по приходите в ТД на НАП – Пловдив, до Дирекция „Събиране“ в ТД Пловдив, е отправено Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-16002621001683-039-001/23.03.2021 г., с което на основание чл.121, ал.1 от ДОПК е поискано налагане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизията, възложена със ЗВР №Р-16002621001683-020-001/22.03.2021 г. на „Тимекс – Трейд“ ООД. Изложени са мотиви, че ревизията е възложена по повод Определение №18/02.03.2021 г. на Административен съд – Хасково за отмяна по реда на чл.127ж, във връзка с чл.41 от ДОПК на наложени обезпечителни мерки при извършен фискален контрол върху движение на стоки с висок фискален риск с Протокол№0023552/10.02.2021 г., обезпечението е предоставено пред Началник на отдел Дирекция „Оперативни дейности“ – Пловдив, ГД „ФК“. Като данни и доказателства за установено имуществено състояние на ревизираното лице е посочена банкова сметка ***, а като очакван размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне, е посочен ДДС в размер на 10 000 лв. главница и лихва 1 000 лв., изчислена към 23.03.2021 г. Посочено е също, че налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно, или значително ще се затрудни.
С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, Изх.№С210026-023-0000881/25.03.2021 г., издадено от З. М., на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, за обезпечаване на очакваното публично вземане на основание чл.121, ал.1 от ДОПК на „Тимекс – Трейд“ ООД, с.Долно Ботево, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***, находяща се в ТБ ПроКредит банк, за сумата от 11 000 лв.
В Постановлението е посочено, че същото се издава по мотивирано искане на Главен инспектор по приходите, във връзка с възложена ревизия, и след като публичният изпълнител е взел предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер 10 000 лв. главница и 1 000 лв. лихва към 23.03.2021 г. Цитирана е разпоредбата на чл.198, ал.1 и ал.2 от ДОПК, според която преценката за налагане и избора на вида на обезпечителната мярка е предоставено на публичния изпълнител. Изложени са мотиви, че поради по-голямата ликвидност на паричните средства, налагането на запор на банковата сметка на длъжника винаги е за предпочитане пред обезпечение, насочено към вещи, както и допълнително са налице данни, че по запорираната сметка ще постъпят парични средства, покриващи частично размера на очакваното публично задължение. Направен е извод, че обезпечителната мярка запор върху конкретна банкова сметка *** „ПроКредит банк“ се явява възможност да бъде обезпечен предполагаемия размер на задължението, като по този начин се гарантира максимално интереса на държавата, и не се затруднява дейността на дружеството, което притежава и други банкови сметки, чрез които може да продължи да осъществява стопанската си дейност.
Постановлението е връчено на електронния адрес на дружеството – жалбоподател на 26.03.2021 г., видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път.
С жалба, регистрирана под вх.№С210026-000-0146460/29.03.2021 г., „Тимекс – Трейд“ ООД е оспорило Постановлението на основание чл.197, ал.1 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Пловдив.
По тази жалба (с вх.№70-00-3893/30.03.2021 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив) е постановено Решение №101/02.04.2021 г., с което Директорът на ТД на НАП – Пловдив потвърждава Постановление №С210026-023-0000881/25.03.2021 г., издадено от З. М., на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, Офис Хасково.
С представеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път, е удостоверено получаването на Решението от адресата му на 05.04.2021 г.
Жалбата срещу същото Решение е подадена на 07.04.2021 г., видно от датата на приемане на пощенската пратка, с която е постъпила в ТД на НАП – Пловдив, където е регистрирана под вх.№70-00-4220/08.04.2021 г.
Оспорването е процесуално допустимо за разглеждане, доколкото е насочено срещу Решение, постановено по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК, което, на основание чл.197, ал.2 от същия кодекс (изм.ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 18.09.2018 г.) може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Жалбата е подадена при спазване на посочения срок и от надлежна страна, адресат на решението, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт, счита оспорването за неоснователно.
Обжалваното Решение е издадено от В.Н.Н., Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив и представлява валиден административен акт, доколкото материалната, териториалната или персоналната компетентност на издателя му не е оспорена по делото.
Съобразно посочената в Решението дата 30.03.2021 г., на която жалбата на „Тимекс – Трейд“ ООД срещу Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки (с входящ номер за постъпване в ИРМ – гр.Хасково от 29.03.2021 г.) е постъпила при административния орган, следва да се приеме, че издаденото на 02.04.2021 г. Решение е в рамките на установения в чл.197, ал.1, предл.последно от ДОПК 7-дневен срок.
Решението е в изискуемата писмена форма и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за постановяването му, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Съдът не констатира в случая да са допуснати и съществени нарушения във формата на потвърденото Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ), годни до доведат до нищожност на обжалвания акт. ПНПОМ изх.№С210026-023-0000881/25.03.2021 г. е издадено от компетентен по смисъла на чл.195, ал.3 от ДОПК орган – публичен изпълнител, а от формална страна съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.196, ал.1 от ДОПК реквизити, включително фактическите и правните основания за издаването му.
В специалната разпоредба на чл.197, ал.3 от ДОПК е предвидено, че съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. В случая не се навежда наличие на някоя от останалите предвидени в нормата хипотези за отмяна на наложената предварителна обезпечителна мярка запор на банкова сметка *** – жалбоподател. Обективираното в жалбата оплакване е за неспазване изискванията за нейното налагане, изразяващо се в липса на извършена преценка и изложени мотиви относно необходимостта от извършване на обезпечението. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни подробно развитите в жалбата съображения в тази насока. Следва да се посочи, че идентични съображения са били изложени и в жалбата пред решаващия орган, който им е дал мотивира отговор в обжалваното Решение.
Предварителното обезпечаване на вземанията е уредено в разпоредбата на чл.121 от ДОПК. Според ал.1 на същата, в хода на ревизията, или при издаване на ревизионния акт, органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки, с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно, или значително ще се затрудни. В ал.2 е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител, а в ал.3, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.
Не е спорно, че наложените с Постановлението предварителни обезпечителни мерки са в хода на възложена със ЗВР ревизия на дружеството, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, както и че публичният изпълнител, издал ПНПОМ, се е позовал на предвиденото в чл.121, ал.1 и чл.195, ал.2 от ДОПК условие – че ще бъде затруднено събирането на публичното вземане в предполагаем размер от 11 000 лв. Това позоваване е достатъчно да се разбере основанието, на което е постановено предварителното обезпечаване, и за публичния изпълнител не е съществувало задължение да излага подробни съображения относно начина на извършване на направената от него преценка. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на данни за укриване на ревизираното дружество от данъчните органи, или за действия от негова страна, принципно осуетяващи установяването или плащането на публични задължения, не е императивно обвързана с липсата на затруднение за събиране на конкретното публично вземане, при евентуалното му установяване, при което преценката на публичния изпълнител за наличие на обезпечителна нужда, е правилна.
Настоящият съдебен състав не намира, че при издаването на обжалвания административен акт административният орган е нарушил прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност, тъй като събраните по делото доказателства не водят на извода, че с налагането на обезпечителната мярка запор върху банкова сметка *** – жалбоподател, неговите права и законни интереси са били засегнати непропорционално, или в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се налага мярката. Няма ангажирани категорични твърдения и доказателства, че вредите, които биха могли да бъдат причинени на дружеството от запориране на конкретната банкова сметка, ***ата цел. Действително, с налагането на запор на сметката вероятно се затруднява дейността на дружеството, но същото е имало и възможността, предвидена в чл.199, ал.1 от ДОПК, да поиска замяна на обезпечението с друго равностойно такова. Дружеството – жалбоподател не е направило подобно искане пред публичния изпълнител или съда, макар от негова страна по делото да е представена извадка от Инвентарна книга към дата 31.05.2021 г. за дълготрайните му активи. По отношение на жалбоподателя е налице и възможността да замени наложеното обезпечение в хипотезата на чл.199, ал.2 от ДОПК.
Съдът отчита, че при избора на вида обезпечителна мярка публичният изпълнител е мотивирал преценката си, на която има право, като обосновано е приел, че обезпечението чрез налагане запор върху паричните суми, постъпващи в банкова сметка, ***-подходящата обезпечителна мярка, поради по-голямата ликвидност на паричните средства. Този извод е направен в защита на публичния интерес, и с оглед най-ефективното удовлетворяване на взискателя, поради което следва да бъде споделен.
От друга страна, от ответника по делото е представено писмено доказателство – информация от регистрация в СУП за активни банкови сметки на „Тимекс – Трейд“ ООД, от което е видно, че запорираната банкова сметка ***. От това следва и извода, че налагането на запора върху една от банковите му сметки не води до сериозно възпрепятстване на неговата дейност, нито налагането на обезпечението върху конкретния актив спира извършваната от ревизираното лице дейност. Освен това следва да има предвид, че нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК предвижда отмяна на наложеното обезпечение само при неизпълнение на разпоредбата на чл.121, ал.1 от ДОПК, но не и при нарушение на ал.3 на чл.121 от ДОПК, и всички възражения в жалбата в тази насока се явяват неоснователни.
Не се констатира наличието на някоя от предпоставките, предвидени в чл.197, ал.3 от ДОПК, при които съдът отменя наложеното обезпечение, поради което подадената жалба срещу Решението, с което е потвърдено ПНПОМ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, определено в размер на 100 лева, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
Водим от
изложеното и на основание чл.197, ал.3 и ал.4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тимекс – Трейд“ ООД, с.Д. Б., общ.С., обл.Х., срещу Решение №101 от 02.04.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№С210026-023-0000881/25.03.2021 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
ОСЪЖДА „Тимекс – Трейд“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.Д. Б., общ.С., обл.Х., да заплати на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: