Решение по дело №1346/2018 на Районен съд - Добрич

 М О Т И В И

 

към

 

решение № 485/18.12.2018г. по а.н.д. № 1346 по описа на Добричкия районен съд за 2018г.

 

Срещу обвиняемия Д.Д.Е. ЕГН ********** Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла в Районен съд – гр. Добрич Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК за това, че на 08.10.2015г. в гр. Добрич в писмена декларация от 08.10.2015г., подадена пред ОД на МВР – гр. Добрич, потвърдил неистина  - че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на ЕС, която декларация по силата на чл. 151 ал. 5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на горепосоченото обстоятелство.

В съдебно заседание Районна прокуратура – гр. Добрич редовно уведомена, не се представлява.

Процесуалният представител на обвиняемия Д.Е. прави искане за налагане на наказание в минимален размер.

След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Д.Е. живеел и работел във ***, гр. К. заедно с майка си – свидетелката Г.Ю.и брат си от 2010 година. В Република Б. се прибирал за около месец веднъж годишно.

Октомври месец 2015 година обвиняемият Е. се намирал в Република Б.. Така на 08.10.2015г., след придобиване правоспособност за управление на МПС от нова категория, подал Заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство № 4742/08.10.2015г., прието от свидетелката Р.Т. – системен оператор към Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич. Към заявлението обвиняемият Е. приложил изискуемите документи, съгласно ЗДвП и Наредба № I – 157 на МВР от 2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Сред документите била и Декларация във вр. с чл. 151 ал. 5 от ЗДвП и чл. 13 т. 6 от посочената Наредба, с която обвиняемият Е. удостоверил, че обичайното му местопребиваване не е в друга държава – членка на ЕС и не притежава СУМПС, издадено от друга държава – членка на ЕС.

На обвиняемия Е. било издадено СУМПС № *********/09.10.2015г. от ОД на МВР – гр. Добрич, което същият ползвал и във ***.

В края на 2016г. обвиняемият Е. решил да подаде молба за замяна на българското СУМПС с немско такова, по повод на което било установено, че същият имал адресна регистрация като обичайно пребиваващ във *** от 2010 година.

За установеното несъответствие компетентният орган по издаване на СУМПС във *** /Kraftfahrt – Bundesamt /KBA// сигнализирал до ГД „Национална полиция”.

Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно графическа експертиза, подписът в графа „Подпис” в Декларация във вр. с чл. 151 ал. 5 от ЗДвП и чл. 13 т. 6 от Наредба № I – 157 на МВР от 2002 година за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, подадена от обвиняемия Е. заедно със Заявление вх. № 4742/08.10.2015г. бил положен от обвиняемия Д.Д.Е..

Съобразно разпоредбата на чл. 151 ал. 5 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република Б., за което обстоятелство подписват декларация.

Съобразно чл. 13 ал. 1 т. 6 от Наредба № I – 157 на МВР от 2002 година за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина при първоначално издаване на СУМПС, лицето следва да представи декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на Европейския съюз и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава – членка на Европейския съюз.

Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за установена фактическа обстановка.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства - приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно производство № 205/2017г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, писмени доказателства преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемия Е., като на 08.10.2015г. в гр. Д. в писмена декларация от 08.10.2015г., подадена пред ОД на МВР – гр. Добрич, потвърдил неистина  - че обичайното му пребиваване не е в друга държава – членка на ЕС, която декларация по силата на чл. 151 ал. 5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на горепосоченото обстоятелство, е осъществил състава на престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

От обективна страна обвиняемият Е. собственоръчно е подписал и подал писмена декларация по чл. 151 ал. 5 ЗДвП, като по този начин е потвърдил неистина, а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС.

Съгласно чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО по смисъла на същата „обичайно пребиваване“ означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 1 пр. І от НК, тъй като обвиняемия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ОБВИНЯЕМИЯ

При определяне наказанието на обвиняемия за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:

За да определи наказанието на обвиняемия Д.Е., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия:

В санкцията на правната норма на чл. 313 ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.

Обвиняемият Е. е ***, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.

С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи Е. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание “глоба” в минималния, предвиден от законодателя, размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност както на деянието, така и на самия извършител са невисоки - спрямо Е. не са били образувани други наказателни дела на производство, с добри характеристични данни по местоживеене, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание “глоба”.

Ето защо, на основание чл. 78а ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение на Д.Е. освобождаване от наказателна отговорност с налагане  административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева.

В този смисъл, съдът определи административното наказание като справедливо, респективно съответно на извършеното.

4. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

С Решението, съдът осъди обвиняемия Д.Д.Е. ЕГН ********** да заплати сторените по делото разноски в размер на 71.83 лв. по сметка на Първо РУ на МВР - гр. Добрич.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

 

Председател:

                                                                             /Мариана Момчева/