№ 165
гр. Стара Загора, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Н. Ил. Уруков
А. Д. А.ов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20235500500245 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от К. И. Ш.
от гр.С.З., чрез адв.К. В.-Д. от АК Стара Загора против решение № 37 от
19.01.2023г., постановено по гр.д. № 1629/2022г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, с което се отхвърля иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предявен от К. И. Ш. против Н. Ж. К. за заплащане на сумата от 10 000,00 лв.
/десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в
нарушаване на личната му кореспонденция /четене на кореспонденцията и
отнемане на пощенски марки/, вкл. дисциплинарното наказване на ищеца със
заповед № Л-783/06.04.2020 г. поради прочетената от ответника лична
кореспонденция като неоснователен.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Счита, че същото
е неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални
нарушения. Сочи, че първоинстанционният съд е обосновал обжалваното
решение, като е съобразил изцяло единствено показанията на свидетеля А., но
не е взел предвид, че същият свидетел получава лични облаги от
положителното отношение на администрацията на Затвора към него. Твърди
се, че за да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като въззивникът не е
потърсил защита на правата си на по-ранен етап.
Моли съда да оцени, че събраните по делото доказателства и обявените
1
за безспорни факти установяват, че в действителност Ц.Т. е изпращал
пощенски марки на ищеца през процесния период, като ответникът е този,
чиито служебни задължения са свързани с доставянето на писмата до К. Ш..
Счита, че неправилно съдът е възприел, че писмата са предавани на К. Ш. в
присъствието на свидетеля А., тъй като в своите показания свидетеля лично е
заявил, че в периода, в който ищецът е бил в изолатора, писмата му били
предавани от ответника.
Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и бъде
постановено друго, с което бъде уважен изцяло предявеният от К. И. Ш. иск.
Въззиваемият Н. Ж. К. от гр.С.З., чрез адв. А. М. от АК Стара Загора
изразява становище, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна,
бланкетна и необоснована, с оглед на което въззиваемият моли същата да
бъде отхвърлена.
Счита, че първоинстанционният съд е изследвал изцяло събраните по
делото доказателства и без да допуска нарушение на материалния и
процесуалния закон е постановил едно правилно, законосъобразно,
мотивирано и обективно решение. Въззиваемият посочва, че при
постановяване на съдебния си акт, първоинстанционният съд се е мотивирал с
редица тълкувателни решения, изследвал е правните въпроси с оглед правата
на човека, както и разпоредбите на Конституцията на Република България.
Моли да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение,
като правилно и законосъобразно и бъде отхвърлена въззивната жалба като
неоснователна и недоказана, както и да им бъдат присъдени направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът К. И. Ш. твърди, че ответникът Н. К., в качеството си на
„Инспектор Социална Дейност и „Възпитателна Работа“ /ИСДВР“/ от
администрацията на „Затвора“ - С.З., към „ГДИН“ - София, е нарушил
контитуционните му права според чл. 45 от „КРБ“, и по-точно правото му на
„ПЕТИЦИЯ“, като в изпълнение на служебните си задължения - е нарушил и
неприкосновеността на неговата лична кореспонденция. Вътре в писмото е
имало петиция. Ищецът сочи, че на 06.04.2020г. чрез „Злоупотреба с власт“,
ответникът получил писмото му отворено, вместо само да погледне вътре
дали има нещо незаконно, го е прочел, поради което писмото не е стигнало до
крайния адресат - Висшата власт и уж в изпълнение на „Служебните“ си
задължения ответникът, допринесъл да бъде изолиран - настанен в постоянно
заключено помещение, без право на участие в колективни мероприятия, което
е вид „Дисциплинарно“ наказание според чл. 101, т. 4 ЗИНЗС, но по-лошото
е, че тази изолация продължила много над законовия срок според чл. 95
2
ППЗИНЗС, т.е. ответникът му нанесъл неимуществена вреда за периода от
06.04.2020г. до 29.07.2020 г., защото му нарушил неприкосновеността на
кореспонденцията. През този период, в който ищецът бил в изолация
/напълно сам/, ответникът го лишил от 40-50 бр. пощенски марки, като ги е
откраднал от негови писма, адресирани до него, т.е. ответникът, системно си
е позволявал да нарушава неприкосновеността на кореспонденцията на
ищеца.
С молба от 19.07.2022 г., подадена от служебния защитник на ищеца
уточнява, че на 06.04.2022 г. ищецът бил подготвил 5-6 писма, адресирани до
различни институции /министър-председател, министерство на правосъдието,
президент и други/, като бил поискал съдействие от ответника като
отговорник на 8 група в затвора в град С.З. за тяхното изпращане. В
нарушение на чл. 86, ал. 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане
под стража, Н. К. - инспектор социална и възпитателна работа на 8 група
/обвиняеми и подсъдими/, в която пребивавал ищецът на посочената дата, си
позволил да прочете кореспонденцията на ищеца К. Ш.. Според ищеца
всички писма били с идентично съдържание - съдържали са предложение за
изменение на наложените мерки „задържане под стража“ в по-леки предвид
пандемията от Covid 19, към което предложение била приложена и петиция,
подписана от 47 лица, подкрепящи изложеното от К. Ш. предложение. След
като отворил писмото и се запознал с писменото съдържание, Н. К. поискал
от К. Ш. да не подава писмата, като му изтъкнал, че в противен случай
„алтернативата няма да му хареса“. Ищецът твърди, че въз основа на
съдържанието на писмата, които искал да бъдат изпратени, с което
съдържание ответникът неправомерно се бил запознал, на същия ден била
издадена Заповед Л- 783/06.04.2022 година от Началника на затвора, въз
основа на която на ищеца било наложено наказание - поставянето му в
постоянно заключено помещение /изолация/ без право на участие в
колективни мероприятия. Писмата, които ищецът бил подготвил така и не
били изпратени, но вместо това К. Ш. бил поставен в изолация пред периода
от 06.04.2022 година до 29.07.2022 година. Сочи още, че през периода, в
който бил поставен в изолация ответникът му предавал писмата, адресирани
до него от Ц.С.Т., отворени и без изпратените от Ц.Т. пощенски марки. Един
единствен път когато ответникът бил заместван от свой колега поради
отсъствието му от работа, ищецът получил писмото си в цялост заедно с
изпратените му пощенски марки, тогава установил че Ц.Т. му е пращал
писмата винаги с пощенски марки вътре.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати 10 000,00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в
нарушаване на личната му кореспонденция в противоречие с нормативно
установените ограничения.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който заема становище за недопустимост и неоснователност на
3
иска. Признава, че е инспектор социална дейност и възпитателна работа
/ИСДВР/ на УШ-ма група в Старозагорския затвор.
Сочи, че на дата 06.04.2020 г. около 09.00 часа сутринта ответникът,
заедно с постовия надзирател носещ службата на същата УШ-ма група,
мл.пол. В.В. осъществявайки проверка, през групата, за която отговарят,
минавайки през спалните помещения, получил информация от отговорниците
на същите, заедно с останалите настанени лишени от свобода, че през
почивните дни, т.е. на 04 и 05.04.2020г., ищецът е организирал
нерегламентирани събрания, /които събрания не са разрешени от началника
на затвора/ по спални помещения и е агитирал останалите лица лишени от
свобода да се подпишат на петиция, която е решил да изпрати на различни
институции, в която петиция се е искало, лицата, на които им е наложена
мярка „Задържане под стража“ да бъдат освободени и поставени под
електронно наблюдение. Твърдението на ищеца, че на Ш. му е наложено
наказание в „изолатора“, защото искал да изпрати писма до различни
институции не отговаряло на истината. Наложено му било наказание, защото
грубо е нарушил правилата, установения ред и дисциплина, с които е
застрашил сигурността в затвора в С.З.. По тази преписка имало съдебно
решение № 199/10.04.2020 г., на VII нак.състав, при Старозагорски районен
съд, с което решение била потвърдена заповед рег. № Л- 783/06.04.2020 на
началника на затвора в С.З.. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че
ответникът е чел кореспонденцията му. Едно от задълженията на ответника
било да проверява всяко едно входящо и изходящо писмо до лице лишено от
свобода или лице настанено в затвора, на което му е наложена мярка
„Задържане под стража“. Ответникът изяснява, че е осъществил надзор на
кореспонденцията на ищеца, както следва: писмата на лишените от свобода
или настанените лица в такива заведения с мярка „Задържане под стража“, се
предоставяли на ИСДВР от лицето лишено от свобода. В присъствието на
дежурния полицай, който е дежурен в същата група и е служители на
съответния затвор и в присъствието на самия лишен от свобода, писмото се
проверявало от ИСДВР. Проверявало се дали в писмото има забранени
предмети, като СИМ карти, наркотици, нож, и др., като служителят на ИСДВР
не чете съдържанието на писмото и след като провери писмото дали има
непозволени предмети и след като установи, че такива няма, предава на
лишения от свобода писмото, като лицето лишено от свобода лично
запечатвало писмото, съответно да се отпечата, провери и предаде на
лишеното от свобода лице. В настоящият случай ищецът, не посочвал нито
дати, нито за кои писма ставало въпрос. Независимо, че ищеца не посочвал за
кои писма и дати ставало въпрос ответникът сочи, че винаги когато е
трябвало ищецът да изпрати писма или получи такива стриктно е спазвал
ЕКЗПЧОС, Конституцията на Република България, ЗИНЗС. Винаги при
получаване на кореспонденция или изпращане на такава към Ш. и от Ш., се е
спазвала процедурата за проверка на писмата, винаги ищецът е отварял
писмата лично или ги е запечатвал лично в присъствието на ответника и
4
дежурния полицай. Оспорва твърдението на ищеца, че му е отварял писма,
които и да са те и за които и дати да са те и е вземал марките, които са били в
писмата му изпратени от Ц.С.Т.. Никога ответникът не е гледал
съдържанието на писмата на Ш. от Т. ако е имало такива и още по - малко му
е вземал марки от писмата. Освен това твърди, че ищецът не е получил
неимуществени вреди. Ищецът не доказал, да е получавал писма, няма
приложени към исковата молба копия или оригинали на такива, с оглед на
които да се направи дори минимално предположение относно
обстоятелствата, че на твърдения от него период да е възникнало деяние по
вина на ответника, от което да са му били причинени вреди. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
първоинстанционният съд е обявил за безспорни между страните
правнорелевантните обстоятелства, че в периода от 06.04.2020 г. до
29.07.2020 г. на ищеца му е била наложена мярка „Задържане под стража“, че
в периода от 06.04.2020 г. до 29.07.2020 г. ответникът е изпълнявал
длъжността „Инспектор Социална Дейност и „Възпитателна Работа“ на УШ-
ма група в Старозагорския затвор, че ответникът е изпълнявал служебните си
задължения като е проверявал кореспонденцията на лишените от свобода, че
в периода от 06.04.2020 г. до 29.07.2020г. ответникът е бил редовна дневна
смяна, от понеделник до петък, като отделни дни е ползвал платен годишен
отпуск. Също, че Ц.Т. е изпращал писма на ищеца К. И. Ш. от Затвора в гр. В.
с намиращи се в писмата пощенски марки в периода 06.04.2020 г. -
29.07.2020г. Във връзка с отговорите на затворническата администрация /л.
155 от делото/, е обявено за безспорно и че фактическите действия, описани в
писмо /л. 155 от делото/ са и важали за процесния период, като вместо
инспектор Ю.Х.Г. е бил инспектор ответника Н. Ж. К..
От приложеното към делото ЧНД № 807/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд /към делото е приложена и административната
преписка, която се съдържа изцяло в ЧНД № 807/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд - л. 92-126 от делото/ се установява, че поради
грубо и системно нарушение на установения ред и дисциплина, с което се
нарушава сигурността на Затвора - гр. С.З. ищецът е била наказан със заповед
№ Л-783/06.04.2020 г. на началника на Затвора - гр. С.З. на наказание
настаняване в постоянно заключено помещение, без право на участие в
колективни мероприятия. Конкретните действия за които е бил наказан
ищеца са били организиране на нерегламентирани събрания на 05.04.2020г. с
цел агитация на останалите задържани да се подпишат на изготвена от него
молба предложение, адресирана до различни институции.
Срещу заповед № Л-783/06.04.2020 г. ищецът е подал жалба, но с
решение № 199/10.04.2020 г. на Старозагорски районен съд по ч.н.д. №
807/2020 г. съдът е потвърдил заповед № Л-783/06.04.2020 г. След
постановяване на съдебното решение по случая е била извършена и проверка
от Старозагорска окръжна прокуратура обективирана в писмо от 03.08.2020 г.
5
/л. 91 от делото/.
По делото са представени и две писма - първото от дата 09.12.2022 г. на
Затвора - гр. В. /л. 153 от делото/, с което администрацията на Затвора сочи,
че кореспонденцията на Ц.Т. не подлежи на регистрация и няма информация
за нея, като писменото съдържание не подлежи на проверка и второто от дата
22.12.2022 г. на Затвора - гр. С.З. /л. 155 от делото/ с идентично съдържание
относно липсата на регистрация на кореспонденцията на лишените от
свобода, като след взимане на становището на страните е обявено за
безспорно с доклада по делото, че фактическите действия описани в писмото,
са важали за процесния период, като вместо инспектор Ю.Х.Г. е бил
инспектор ответника Н. Ж. К.. Приложени са и писма от Ц.Т. до ищеца от м.
октомври 2020 г. и м. ноември 2020 г. /л. 156/158 от делото/, също и справка
за закупуваните от Ц.Т. стоки в периода 06.04.2022 г. - 29.07.2022 г. /л. 128-
135 от делото/.
Във връзка с обстоятелствата по предаването/приемането на
кореспонденцията на ищеца Старозагорският районен съд е допуснал и
разпитал двама свидетели. От показанията на св. А. А. /затворник/ се
установява, че същият е присъствал в процесния период м. април 2020 г. - м.
юли 2020 г. -при предаване на писма на ищеца, като винаги е присъствал и не
е бил заместван в качеството си на отговорник на осма група. В тази връзка
свидетелят изяснява, че при предаване на кореспонденцията на ищеца винаги
са присъствали четирима души - ищецът, свидетелят, съответният инспектор
/ответника/ и надзирателя. Ищецът е отварял своите писма, а служителите на
Затвора единствено са проверявали съдържанието им от гл. точка наличието
или не на опасни/забранени предмети в тях. Свидетелят категорично сочи, че
никога не е виждал ответникът да чете писма на ищеца - нито такива които
ищецът е получавал, нито такива които е изпращал. Свидетелят сочи, че
когато ищецът е бил в изолатора също е можел да изпраща и получава писма,
като в този случай отново предаването на писмата не се е извършвало
единствено между ищеца и ответника, а е присъствал и надзирател, като в
някои от тези случаи също е присъствал и свидетеля А.. По отношение на
причината за поставяне на ищеца в изолатора свидетелят сочи, че ищецът е
провеждал агитация сред другите затворници да подпишат петиция да бъдат
пуснати от Затвора с гривни. Поради очакването на затворниците да бъдат
пуснати на свобода настъпил кратък хаос в Затвора. Свидетелят сочи, че той е
информирал ответника, че има агитация и така разбрал и началника на
Затвора. От показанията на св. Н. Н. /служител в Затвора гр. С.З./ се
установява, че в периода април - юли 2020 г. е изпълнявал задължения
свързани с получаване/изпращане на кореспонденция на ищеца. Свидетелят
описва процедурата по получаване/изпращане на писма от затворниците, като
изрично сочи, че не е виждал ответника нито да чете писмата на ищеца, нито
да взима от тях пощенски марки. Не е и виждал ищецът да получава
пощенски марки в писмата. По отношение на получаването на писма от
ищеца докато същият е бил в изолатора свидетелят изяснява, че и в този
6
случай инспекторът му носи писмата заедно с надзирател, т.е. от
затворническата администрация присъстват минимум двама служители.
Относно агитация провеждана от ищеца на други затворници свидетелят
заяви, че е чувал за случая, но не знае подробности.
Други доказателства не са събрани по делото.
Предявения иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, според който всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Възраженията в отговора на исковата молба за недопустимост на иска
настоящият съд приема за неоснователни /вж. и напр. решение №
525/28.09.2022 г. на Благоевградски окръжен съд по в.гр.д. № 499/2022 г.
решение № 109/01.06.2017 г. на Ловешки окръжен съд по в.гр.д. № 241/2017
г. /постановено по същия случай - твърдения на лишен от свобода за
нарушаване на тайната на кореспонденцията му от мл. инспектор надзирател/
решение № 1347/07.10.2010 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №
1873/2010 г., решение № 412/08.10.2021 г. на Благоевградски окръжен съд по
гр.д. № 27/2021 г. даващи правна квалификация на иск за вреди от нарушена
тайна на кореспонденцията именно по чл. 45, ал. 1 ЗЗД когато е срещу прекия
причинител на деликта, респ. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД - последното
допълнение е необходимо с оглед възможността на ищеца да предяви иск по
чл. 49 ЗЗД срещу ГДИН/.
Преценявайки основателността на исковата претенция настоящият съд
преценява чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, съгласно който всеки има право на зачитане на неговия личен и
семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция,
като намесата на държавните власти в ползването на това право съгласно ал. 2
е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност
или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. Конституцията на РБ разпорежда на лишените от
свобода да се създават условия за осъществяване на основните им права,
които не са ограничени от действието на присъдата, като чл. 34, ал. 1
провъзгласява свободата и тайната на кореспонденцията и на другите
съобщения за неприкосновени, освен в случаите когато е налице разрешение
на съдебната власт и то за разкриване или предотвратяване на тежки
престъпления.
Фактическият състав, пораждащ облигационното правоотношение с
източник непозволено увреждане, включва следните елементи:
противоправно поведение, вреда, причинна връзка между поведението и
вредата, вина. Тези елементи се уреждат от чл. 45 ЗЗД, който установява
деликтната отговорност като санкция за извършеното правонарушение.
Задължението за обезщетяване има вторичен, санкционен характер, възниква
от общото задължение „да не се вреди другиму“, произтичащо
непосредствено от закона. Казаното означава, че за да възникне
7
притезателното право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки /юридически факти/: деяние /волеви акт на ответника,
извършен чрез действие или бездействие/, противоправност /несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила
поведение и фактическо осъщественото от дееца/, причиняване на
неимуществени и имуществени вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това
противонормено поведение да е виновно /в гражданското право вината като
субективен елемент на имуществената отговорност се презумира - арг. чл. 45,
ал. 2 ЗЗД/ - така и Тълкувателно решение № 3/13.01.2023 г. на ВКС по т.д. №
3/2021 г., ОСГТК. За да е основателна претенцията по предявен иск за
непозволено увреждане, в тежест на страната, която го е предявила /т.е.
ищеца/ е да докаже чрез пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
всички елементи, сочещи на това, че противоправното деяние е извършено от
страната при условията на пряка причинна връзка, виновно и от това са
настъпили имуществени или неимуществени вреди за другата страна.
Неустановяването на който и да е от елементите от страна на ищеца води до
неоснователност на претенцията така и Тълкувателно решение № 3/13.01.2023
г. на ВКС по т.д. № 3/2021 г., ОСГТК. По аргумент от чл. 51, ал.1 ЗЗД, където
е казано: „... последица от увреждането“, правнозначимата неимуществена
вреда е неблагоприятна последица от противоправно и виновно засягане на
идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или най-общо на
някакъв правнозащитим интерес или ценност - живот /чл. 28 КРБ/, лична
неприкосновеност, свобода/ чл. 30, ал.1 КРБ/, телесно и психическо здраве,
чест, достойнство, добро име/ чл. 32, ал.1 КРБ/, тайна на информацията/ чл.
34, ал.1 КРБ, вж. и решение № 8/15.11.2019 г. на КС по к.д. № 4/2019 г./,
душевно спокойствие и др., като проявлението им, подлежащо на зачитане/
признание/ според обществените разбирания за справедливост е когато
човешкият индивид действително понася някакви съществени нравствени,
емоционални, психически терзания/ душевни страдания/ и физически болки.
В тази връзка с оглед мястото на извършване на противоправното
поведение, което ищецът твърди, че следва да бъде съобразена и нормата на
чл. 86, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/, в която са регламентирани правата на лишените от свобода, като в
т. 3 е посочено правото на кореспонденция. В новата ал. 3 на чл. 86, в сила от
7.02.2017 г. /ДВ бр.13 от 2017 г./ е предвидено, че кореспонденцията на
лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен
когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки
престъпления. Тълкуването на новата разпоредба налага извода, че всичко,
извън писменото съдържание на пощенската пратка /с посоченото
изключение/, подлежи на контрол от съответните отговорни лица в местата за
лишаване от свобода. Проверката, която е осъществявал ответникът на
8
получени/изпратени от/на ищеца писма, е била извършена в изпълнение на
задължение, което законът му вменява, тъй като е той лицето, упълномощено
да получава колетните и пощенски пратки на лишените от свобода и
кореспонденцията в затвора - гр. С.З.. В чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС горната
разпоредба на закона е доразвита, като е посочено, че получаваната и
изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в
интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на
престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества.
Писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка.
Поради това основния спорен по делото въпрос е дали при изпълнение
на описаните правомощия ответникът е надхвърлил същите, т.е. дали е прочел
лична кореспонденция на ищеца, вкл. поради това се е стигнало до наказание
на ищеца, и дали е отнел негови пощенски марки, т.е. дали е осъществил
твърдяния в исковата молба деликт /вж. и решение № 109/01.06.2017 г. на
Ловешки окръжен съд по в.гр.д. № 241/2017 г. постановено по сходен случай/.
Въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява това обстоятелство. Правопоражлатттите факти на деликта и
доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите. Единствено е обявено за
безспорно по делото, че в процесния период ответникът е изпълнявал
задължения във връзка с предаването/приемането на входяща/изходяща
кореспонденция на ищеца и че Ц.Т. е изпращал пощенски марки на ищеца, но
самият ищец не е ангажирал нито едно доказателство, че от една страна
изобщо негови пощенски марки са били отнемани/изчезнали и от друга
страна, че именно ответникът е отнемал негови пощенски марки, т.е. същият
не е ангажирал нито едно доказателство за установяване на това свое
твърдение. Не е ангажирал и нито едно доказателство, че ответникът е чел
негова кореспонденция. Нещо повече - по правилата за разпределянето на
доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на правните
задължения следва да се установи от страната, която навежда този
положителен факт - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване.
Всяка страна в процеса трябва да установи чрез пълно и главно
доказване фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, като прилагането на неизгодните процесуални последици от
недоказването в процеса на определен правнорелевантен факт не е
обусловено от установяването на друго правнозначимо обстоятелство,
процесуалното задължение за чието доказване принадлежи на ответната
страна. В изпълнение на тези процесуални правила първоинстанционният съд
при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото е дал
точни указания на ищеца, че нему принадлежи процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ за установяване на обстоятелствата, че ответникът
е чел неговата кореспонденция и отнемал пощенски марки, вкл. останалите
твърдения в исковата молба, а именно че вследствие на прочетена от
ответника кореспонденция ищецът е бил наказан с дисциплинарно наказание.
9
Изрично е указано на ищеца, че на основание чл. 146, ал. 2 ГПК не сочи
доказателства за тези свои фактически твърдения, но въпреки това ищецът не
е ангажирал нито едно доказателство в тази връзка /вж. и Тълкувателно
решение № 3/13.01.2023 г. на ВКС по т.д. № 3/2021 г., ОСГТК/. Отделно от
това при преценка на писмените доказателства се установява, че самият ищец
нито в жалбата си по повод наказанието наложено му със заповед № Л-
783/06.04.2020 г. сочи, че ответникът е чел негова кореспонденция или
отнемал пощенски марки /дори сочи, че молбата и петицията му е била
известна на намиращите се в затвора и не е била тайна/, нито пред съда в хода
на съдебното производство /вж. протокол, л. 42-43 от ч.н.д. № 807/2020 г. на
Старозагорски районен съд е навел такива твърдения. Действително ищецът е
подал жалба до Старозагорска окръжна прокуратура с твърдения, че
ответникът е нарушил негова лична кореспонденция като е прочел същата, но
в хода на извършената проверка прокурорът не е установил наличие на такива
факти. За пощенски марки ищецът дори не е твърдял пред прокурора да са му
били отнемани.
Настоящият съд не споделя твърдението на въззивника, че ответникът
бил единственият, който можел да се запознае със съдържанието на
съответното писмо, вкл. да отнеме пощенски марки, тъй като както е
установено по делото писмата се предават/приемат от лицето, намиращо се в
затвора и съответният служител винаги в присъствието най- малко още на две
лица - надзирател и отговорник група. Казаното означава, че
предаване/получаване на писмо на „четири очи“ между ищеца и ответника не
само не е имало, но е и било невъзможно да има. Освен това от приетите като
писмени доказателства две писма от Ц.Т. до ищеца /макар и извън процесния
период, л. 157-158 от делото/ се установява, че в самите писма е записано, че
се изпращат пощенски марки, но веднага след евентуалното установяване на
тяхната липса, а именно прочитане на писмата, ищецът не е реагирал по
никакъв начин - напр. с жалба, сигнал, което води до извод, че пощенските
марки са се намирали в писмата и твърдението на ищеца, че те /пощенските
марки/ всъщност не са били там е неподкрепено с нито едно доказателство.
Поради това и доводът, че том Ц.Т. е изпращал пощенски марки, то
задължително ищецът не ги е получавал е неоснователен - наличието на
първото обстоятелство не води задължително до наличието на второто
обстоятелство. Нещо повече, при положение, че в писмата ясно е пишело
какво се изпраща на ищеца, липсата на реакция на ищеца /вкл. в съдебното
производство по ч.н.д. № 807/2020 г. и в сигнала си до Старозагорска
окръжна прокуратура/ води до извод, че същият е получил съдържанието на
писмата. В тази връзка настоящият съд не дава вяра на изнесеното от ищеца в
о.с.з. на 22.11.2022 г. /вж. протокол от 22.11.2022 г., л. 136-140 от делото/, че
разбрал за отнетите му пощенски марки едва когато друг служител от
затворническата администрация е замествал ответника и ищецът започнал да
си получава пощенските марки, тъй като това изявление се опровергава от
съдържанието на приложените писма /л. 157-158 от делото/ - в самите писма
10
пише, че се изпращат пощенски марки. Казаното означава, че ищецът при
прочитане на писмата вече е знаел, че са му изпращани пощенски марки и
опровергава изнесеното от самия него за по-късен момент на евентуално
узнаване.
На следващо място в хода на депозиране на своите показания пред съда
двамата свидетели А. А. и Н. Н. ясно заявяват, че нито са виждали ответникът
да чете кореспонденция на ищеца, нито да отнема пощенски марки от
неговите писма. Доказателства опровергаващи тези преки /на свидетели
очевидци при предаване/приемане на кореспонденцията на ищеца/
свидетелски показания ищецът не е ангажирал.
По отношение на твърденията на ищеца за прочетена от ответника
кореспонденция /писмо и петиция/ довела до негово наказания със заповед №
Л-783/06.04.2020 г. настоящият съд намира, че това твърдение се опровергава
от всички доказателства, намиращи се в делото поради следното: самият
ищец сочи в жалбата си до Старозагорски районен съд срещу заповед № Л-
783/06.04.2020 г. /л. 3- 4 от ч.н.д. № 807/2020 г./, че писмото и петицията не
само не са тайна, но и е поискал от „ИСДВР“ на осма група шест боря копия
на писмото и изх. Номера. В ос.з. на 10.04.2020 г. по ч.н.д. № 807/2020 г. на
Старозагорски районен съд /вж. протокол от о.с.з., л. 42-43 от ч.н.д. №
807/2020 г./ самият ищец сочи, че е предал молбата с прикрепената петиция
на отговорника на осма група /друг затворник/, а и това се подкрепя от
показанията на св. А. който заявява, че той е заявил на ответника, че има
агитация в Затвора - казаното в т. 1 и 2 обективира извънсъдебни признания
на ищеца свързани със спорния предмет на делото и имащи доказателствена
стойност оборваща неговите твърдения и очевидно ответникът не е разбрал за
съдържанието на конкретното писмо и петиция прочитайки ги, тъй като от
една страна дни преди това ищецът е разяснявал на всички лишени от
свобода същността на своята идея и петиция, вкл. убеждавайки ги да я
подпишат /св. А. сочи, че ищецът е агитирал 60-70 души/, т.е. идеята на
ищеца за петиция е била известна на множество хора и от друга страна св. А.
заяви, че той е информирал ответника за тази идея и от трета страна са
налице преки доказателства /св. показания на А. и Н./, че в резултат на
действията на ищеца в процеса на агитация /а не след това/ се е нарушила
дисциплината в Затвора и поради това същият е бил наказан, като заповед №
Л-783/06.04.2020 г. е била потвърдена от съда. Агитацията и нарушаването на
дисциплината предхождат изготвянето на петицията и писмото, а не се
извършват след това.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че в настоящия случай
не се доказва/установява по категоричен и несъмнен начин наличието на
първата предпоставка за уважаването на предявения иск, а именно описаните
в исковата молба четене на кореспонденция, вкл. наказване на ищеца с
дисциплинарно наказание поради това четене и отнемане на пощенски марки
на ищеца от ответника. Действително от обявеното за безспорно и приетите
по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е бил
11
задържан в процесния период 06.04.2020 г. - 29.07.2020 г. в затвора на гр. С.З.
и е получавал пощенски марки от Ц.Т., като ответникът е имал служебни
задължения във връзка с проверка на кореспонденцията на ищеца при
нейното предаване/приемане съгласно чл. 86, ал. 1 ЗИНЗС, но тези
обстоятелства не водят до извод за осъществено от ответника противоправно
поведение по начина, твърдян от ищеца. При това положение въззивният съд
намира, че ищецът не е провел необходимото пълно главно доказване вкл. и
на претендирания деликт в периода 06.04.2020 г. - 29.07.2020 г., като дори не
е създадена една вероятност за това. Необходимо е да бъде изключена всяка
друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a
противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
отделно от това са налице преки доказателства /обективирани в
свидетелските показания/, че ответникът нито е чел кореспонденция на
ищеца, нито е отнемал пощенски марки. От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че от ищеца не е
установено при условията на пълно и главно доказване, че в периода
06.04.2020 г. - 29.07.2020 г., ответникът е чел негови писма и отнемал
пощенски марки, вкл. че е наказан поради прочитане на негова
кореспонденция от ответника. Следователно от събраните доказателства
съдът не може да приеме за безспорно да е осъществено противоправно
поведение от страна на ответника - липсват, каквито и да било доказателства,
от които да може да се направи извод за наличие на деликт като самият ищец
често си служи с предположения.
Предвид това въззивният съд съд намира, че не следва да се обсъждат
останалите елементи на сложния фактически състав на чл. 45 ЗЗД, а именно -
претърпени ли са от ищеца неимуществени вреди и техния характер, както и
връзката на тези вреди с поведението на ответника. Липсата на
противоправност на поведението на дадено лице води до единствения
възможен правен извод, че това поведение не съставлява деликт по смисъла
на чл. 45 ЗЗД и за такова поведение то не носи отговорност, т.е. липсата на
тези елементи - противоправно деяние, само по себе си води до извода, че
независимо от наличието на другите три елемента на фактическия състав на
деликта, че иска е неоснователен. Затова в допълнение може единствено да се
посочи, че по делото не е установено, ищецът да е претърпял
неимуществените вреди, за обезщетението на които е предявил иска. За да се
приеме за установено, че са претърпени неимуществени вреди, за които
ищецът е навел твърдения, следва да се установи по делото, че поведението на
ответника е от естество да причини такива вреди, че такива вреди са
причинени реално на ищеца и то в причинно-следствена връзка с това
поведение на ответника. Дори ответникът съразмерява претенцията си за
вреди не с претърпени от него психически или физически болки и страдания,
а с трудовото възнаграждение на ответника в процесния период /вж. молба л.
10 от делото/. В случая поведението на ответника би било от естество да
причини такива вреди в обшия случай, но в конкретния случай нито е
12
установено това поведение, нито са установени претърпени от ищеца
неимуществени вреди. След като от доказателствата по делото не е
установено допуснато от ответника нарушение на действалите и приложими
норми, то искът следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че
решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция-неоснователност
на въззивната жалба, следва да бъдат присъдени на въззиваемия по делото
направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 1500
лв., видно от представения договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските по чл.80 ГПК. Въззивника е направил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което
въззивният съд следва да се произнесе. Възражението на процесуалния
представител на въззивника за прекомерност е основателно и съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията - изм. и доп. ДВ, бр.
88/04.11.2022 г., приложима към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие от 04.04.2023 г./, адвокатското възнаграждение на
ответника следва да бъде намалено от 1500,00 лв. на 1300,00 лв. /цената на
иска е 10 000,00 лв./.
Водим от горните мотиви, Старозагорският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 19.01.2023г., постановено по гр.д.
№ 1629/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. И. Ш., ЕГН: ********** и
адрес: гр. С.З., *** да заплати на Н. Ж. К., ЕГН: ********** и адрес: гр. С.З.,
*** сумата от 1300,00 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща разноски по
делото за въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14