Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260488 23.09.2020 година
град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І граждански състав, в
публично заседание на седемнадесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14987 по описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК ***9,
със седалище в гр. П. и адрес на управление – ***** твърди, че на **** г.
третото лице Лайт Кредит ООД и ответниците сключили Договор за заем № *** по
който им бил предоставен паричен заем в размер на 400 лева, който следвало да
бъде върнат в срок от 9 месеца, на 9 равни месечни вноски, всяка една в размер
на 52,18 лева, като общата дължима сума по договора за кредит е в размер на
469,62 лв. Твърди се още, че на същата дата като обезпечение на задълженията по
договора за заем бил сключен и Договор за гаранция между ищеца, в качеството му
на гарант, заемодателя Лайт Кредит ООД и ответниците, съгласно който последните
се задължили да платят на гаранта възнаграждение разсрочено на 9 ежемесечни
премии, всяка на стойност от 31,65 лв., което възнаграждение е обезпечено с
издаден в полза на гаранта запис на заповед. Тъй като ответниците не изпълнили
задълженията си по договора за кредит в пълен размер, с уведомление от
04.02.2019 г. на основание чл. 5 от договора за гаранция ищецът бил уведомен
от заемодателя, че последният активира гаранцията и претендира
плащане на задълженията на ответниците в размер на 399,62 лева, като ищецът
извършил плащане по договора за гаранция на 05.02.2019 г. със сума в горепосочения.
Отделно от това ответниците не заплатили по договора за гаранция и
възнаграждение по него в размер на 284,85 лева, поради което за тези две
вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3952 по описа на Районен съд - Пловдив, за 2019
г., която е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответниците му дължат солидарно горните суми.
Претендира присъждане на разноски.
Обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 143, ал.
1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците, чрез назначения им особен
представител адв. Г. В., оспорват исковете като недопустими и неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията на страните и
признанията на ответниците във връзка със събраните по делото доказателства
намира за следното:
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 3952
по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр.. с. за 2019 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжниците да заплатят солидарно на „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД сумата от 684,47
лв., дължима по Договор за заем № **** г. и Договор за гаранция от 03.10.2016
г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
08.03.2019 г., до окончателното й изплащане, а също и сумата от 325 лв.
разноски по производството, от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение, която е връчена на всеки от длъжниците при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание
дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на Договор за
паричен заем от 03.10.2016г., по силата на който от Лайт кредит ООД като
заемодател, на ответниците като заематели, е предадена в заем сумата от 400
лева, срещу поето от последните задължение да върнат същата в срок от 9 месеца
на девет месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 52,18 лв., първата от които платима на 03.11.2016
г. ведно с възнаградителна лихва, чийто размер е фиксиран за целия срок на
договора и се равнява на 40.00000%.
Съгласно представения по делото Договор от
03.10.2016г., в който като страни са посочени Лайт кредит ООД, в качеството му
на „заемодател“, „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, в качеството му на „гарант“ и Л. И.
П. и Ц. С. Р., в качеството им на заематели, по силата на който със съгласието
на заемодателя гарантът е предоставил гаранция на заемателите, като се е
задължил към заемодателя в случай, че заемателите не извършват дължимите и
изискуеми плащания по договора за паричен заем в техния пълен размер в
продължение на шест седмици, да започне да отговаря пред заемодателя за
изплащането на задълженията на заемателите по договора за заем, срещу което
последните са се задължили да заплатят на гаранта възнаграждение на 9 ежемесечни
премии в размер на 31,65 лв. заедно със съответните месечни погасителни вноски
по заема.
Изхождайки от предмета на
договора сключен между третото лице Лайт кредит ООД и ответниците –
предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по него -
физически лица, които при сключване на договора действат извън рамките на
своята професионална компетентност, а също и финансова институция съгласно чл.
3, ал. 1, т. 3 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките
на своята търговска дейност, т. е. кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК,
следва да се счете, че обсъжданият договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК.
В глава трета на ЗПК са предвидени строги изисквания
към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, която е форма за действителността му, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един
за всяка от страните по договора и следва да съдържа: „...1. датата
и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата
и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; 10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане
на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва
да се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване
(усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка,
***румент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и
неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора за
кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15. лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; 16.
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; 17.
наличието на нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит,
ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има такива; 20. наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент
на ден; 21. информация за правата на потребителя, произтичащи от чл.
27 и 28, както и условията за
упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно погасяване на кредита,
реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на
кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото изчисляване; 23.
реда за прекратяване на договора за кредит; 24. наличието на извънсъдебни
способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка
с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното
използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26. адреса на Комисията
за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на
този закон; 27. подписи на страните...”, като неспазването на визираните
в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК изисквания водят до
недействителността му – чл. 22 ЗПК.
Разглежданият договор за кредит е сключен в
предвидената в закона писмена форма, но в разрез с член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в
него не се съдържа яснота относно начина на формиране на годишния процент на
разходите по кредита.
В чл. 3, ал. 2 от договора за паричен заем се
съдържа следната уговорка : „Сумата се предава при предоставяне на
обезпеченията по чл. 6 от този договор.“, в която клауза е предвидено, че : „Страните се съгласяват изпълнението на
задължението за заплащане на всичко дължимо по договора за заем,
включително и заплащането на разходи по събирането на евентуално просрочени
вземания, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори и лични посещения, уведомяващи
Заемателите за некоректното им поведение, съдебни действия, и др. да бъде обезпечено от Заемателите чрез :
- издаване на запис на заповед, при съответното прилагане на чл. 34, ал. 2 от
Закона за потребителския кредит, и – гарантиране от трето лице, чрез сключване на Договор за гаранция.“
Или съгласно постигнатите в договора за
паричен заем договорености като условие за предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателите последните е следвало да предоставят обезпечения,
включително и чрез сключване на договор за гаранция с трето лице и при условия,
които не са определени предварително, в който случай по силата на § 1, т. 1,
изр. 1 от Допълнителни разпоредби на ЗПК, постановяващ, че : "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.“,
разходите по договора за гаранция и в частност - уговореното по него
възнаграждение, е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите по
договора за кредит.
В член 3 от договора са уговорени следните
условия по него : размер на месечната погасителна вноска в лева : 52,18 лева;
срок на заем в месеци : 9; фиксиран годишен лихвен процент по заема: 40.00000%;
общ размер на всички плащания: 469,62 лева; годишен процент на разходите на
заема: 48,26 %. При тези параметри, при липсата на информация по чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК за взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на така
посочения годишен процент на разходите, както и при непосочването на информация
за наличието на други разходи по
кредита съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /такива, към датата на сключването на
договора или бъдещи/ - други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора,
може да са направи фактическият извод, че единственият разход за
потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва в размер на 40.00000 % годишно. При това положение,
обаче, не може да се установи как е определен годишният процент на разходите от
48,26 %, а същевременно при включване на уговореното по договора за гаранция
възнаграждение годишният процент на разходите най-вероятно ще надхвърли и
предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК негов максимален размер от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
опредeлен с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Посочването в договора за кредит на по-нискът
от действителния ГПР, следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по член 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената
на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне за вземе решение за
сделка, което в противин случай не би взел. В член 23 от ЗПК е предвидено, че
когато договорът за кресит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него,
следователно ответниците не дължат възнаградителна лихва и възнаграждение на
поръчителя, т.к. последното се явява „друг разход по кредита“.
Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД, поръчителство
може да съществува само за действително задължение, за поръчителя не се поражда
задължение да обезпечи кредитора. В
настоящия случай поръчителят - ищецът по делото, е изпълнил едно чуждо
задължение. Съгласно член 74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за
нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 ЗЗД с
факта на това незнание е свързан, от една страна с вида на недействителност, а
от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици
за изълняващия чуждо задължение /в този смисъл е определение № 212 от 2008г. на
І т.о. на ВКС по т.д. № 635/2008г./. Недействителността на договораза кредит не
е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение от
поръчителя, последният не е знаел, че
договорът за кредит е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство
не е произвел действие. Безспорно поръчителят има интерес да изпълни, защото
ако дъговорът за кредит е действителен, е възникнало задължение за
обезпечаването му, и той е солидарно отговорен с длъжника – чле 141, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, вкл. и в правото му
да получи чистата стойност на кредита, или в случая 330 лева главница, намалена
с направените плащания от длъжниците, които са в размер на 70 лева, според
признания на ищеца в исковата молба, или ответниците са задължени солидарно към
ответника за сумата от 330 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано
от 08.03.2019г.. Претенцията за
възнаграждение за поръчител ще се отхвърли като неоснователна.п
С оглед резултата от делото на ищеца ще се присъдят
разноски по заповедното и исковото производство, като за база се вземе предвид
това, че искът е основателен само за сумата от 330 лева. В заповедното
производство са претендирани разноски от 25 лева държавна такса и 300 лева адв.
възнаграждение, а в исковото са претендирани държавна такса от 75 лева,
възнаграждение за вещо лице от 150 лева и за особен представител от 300 лева,
като ще се присъдят по съразмерност разноски в заповедното от 12,05 лева и 144 лева за адв.
възнаградение, а в исковото общата сума от 252 лева.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.И.П., ЕГН
********** и Ц.С.Р., ЕГН **********, дължат солидрано на „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище в гр. П. и адрес на управление – ул. *****, сумата
от 330 лв., платена от „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД на Лайт Кредит ООД. за
погасяване на задължения по сключен между последното, в качеството му на
заемодател от една страна и от друга - Л.И.П., ЕГН ********** и Ц.С.Р., ЕГН
**********, в качеството им на заематели, Договор за паричен заем № **** г.,
изпълнението на задълженията по който е обезпечено с поръчителство дадено от
„ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД посредством сключен между него, в качеството му на
„Гарант“, Лайт Кредит ООД., в качеството му на „Заемодател“ и Л.И.П., ЕГН
********** и Ц.С.Р., ЕГН **********, в качеството им на „Заематели“ на
03.10.2016 г. Договор за гаранция, КАТО отхвърля иска за разликата над уважения
раземр от 330 лева до пълния предявен размер от 399,62 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“
ЕООД, ЕИК ***** със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Полет“
№ 1, ет. 2, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л.И.П., ЕГН **********
и Ц.С.Р., ЕГН **********, му дължат солидарно сумата от 284,85 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по сключен на 03.10.2016 г.
между „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, в качеството му на „Гарант“, Лайт
Креидт“ ООД, в качеството му на „Заемодател“ и Л.И.П., ЕГН ********** и Ц.С.Р.,
ЕГН **********, в качеството им на „Заематели“, Договор за гаранция като
обезпечение на задълженията на последните по сключен между тях и Лайт Кредит
ООД Договор за паричен заем № **** г.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.И.П., ЕГН ********** и Ц.С.Р., ЕГН
********** да заплатят на „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. П** и адрес на управление – ул. **** сумата156,05 лева разноски
по заповедното производство, както и сумата от 252 лева по исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
Райнен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.