Решение по дело №2/2020 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 15.02.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

             

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора .............................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 2/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Административното дело е образувано по жалба на Д.С.С. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***, ХІ група. Обжалва се Заповед № Л-5247/03.12.2019г. на началник отдел СДВРП в ГДИН София, с която е отказано на оспорващия да бъде преместен от Затвора *** в Затвора *** за доизтърпяване на наложеното му наказание.

В жалбата си оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, свързани с нарушаване на разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, уреждащи мястото на изтърпяване на наказанието. Сочи, че са налице законовите изисквания за преместване – промяна на постоянния адрес на жената, с която е живеел на семейни начала и на общия им син в област Варна, и с така постановения отказ за преместване в Затвора *** не може да поддържа и съхранява семейните връзки и контакти с детето.

В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата си, и моли да бъде преместен в Затвора *** с допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорената от него заповед. Излага, че нормата на чл.62, т.3 от ЗИНЗС не изисква негова адресна регистрация на територията на област Варна, както и че в Затвора *** към момента има свободни места в трета група, където се настаняват осъдените на доживотен затвор.

В съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. По същество излага доводи за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон и неговата цел. Поддържа, че в случая не са налице изискванията на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като жалбоподателят не поддържа контакти с близките си, освен чрез кореспонденция, както и че преместването в Затвора *** би нарушило чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Д.С.С. *** на 30.09.2016г., където е разпределен, предвид постоянния му адрес на територията на област Габрово, за изтърпяване на наказание „доживотен затвор”, наложено му по НОХД № 107/2016г. по описа на ОС Габрово.

На 05.11.2019г. С. е подал молба с вх. №1125/05.11.2019г. до Директора на ГДИН с искане да бъде преместен в Затвора *** с мотиви, че жената, с която е живял на семейни начала и синът му са се преместили в с. С., обл. В., където са и адресно регистрирани. Към молбата С. е приложил удостоверения за постоянен адрес *** на жената и сина си и удостоверение за раждане на детето. Изложил е, че жена му е безработна, самотна майки и поради отдалечеността на населеното им място от Затвора *** е невъзможно той да осъществява контакти със сина си и с нея, той няма други близки, поради което е поискал преместване в Затвора ***, за да могат синът му и жена му да го посещават редовно.

Аналогична молба е подала и В.М., с която жалбоподателят е живял на семейни начала от 2014г. до 2016г. и с която имат общ син, роден през 2015г. В молбата е изложено, че от две години, когато се е преместила да живее в с. С., обл. В. при баба си и вуйчо си, не са посещавали законния баща на детето си поради липса на финансови средства, и така връзката между баща и син се губи все повече и детето вече не разпознава баща си на снимките. По тази молба е извършена проверка, като е установено, че М. поддържа контакти със С. единствено чрез кореспонденция и няма свиждания между тях. По молбата също е постановен отказ с мотиви, аналогични на тези в оспорената заповед.

Със Заповед № Л-5247 от 03.12.2019г., Началник отдел „СДВРП” комисар Ю.Ш. е отхвърлил молбата на С. да бъде преместен от Затвора *** в Затвора *** за доизтърпяване на наложеното му наказание. Мотивите за това са, че жената, с която е съжителствал и детето им са сменили постоянния си адрес на 23.10.2019г., но и преди това тя не го е посещавала на свиждания, както и че към момента на издаване на заповедта капацитетът на Затвора *** за настаняване на доживотно осъдени лица е изчерпан, поради което преместването би било в противоречие на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.

По делото е приложена справка от Началника на Затвора ***, в която е изложено, че в Затвора ***, трета група е обособена зона с повишена сигурност, която е с капацитет 15 спални помещения и в която през периода 30.11.2019г. – 05.12.2019г. не са били налични свободни места за настаняване на лишени от свобода с наказание „Доживотен затвор”.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, пред местно компетентния административен съд по местоизпълнение на наказанието, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН. Съгласно чл.62, ал.4 от ЗИНЗС Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” може със заповед да делегира правомощия по ал.1 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. От настоящия съдебен състав от ответника са изискани доказателства за компетентността на административния орган, издал заповедта. По делото са представени две заповеди – една от Министъра на правосъдието и една от Главния директор на ГДИН, от които е видна компетентността на Главния директор и тази на издателя на заповедта. С първата е назначен временно до завръщане на титуляра Главен директор на ГДИН, а от втората са видни възложените на ст. комисар Ю.Р.Ш. (началник отдел „СДВРП” в ГДИН) функции да премества лишени от свобода от един затвор в друг, както и да прави отказ за преместване. По делото е представено и заверено копие от дипломата на Ш. за завършено висше юридическо образование и удостоверението за правоспособност. Предвид изложеното, обжалваната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган – ст. комисар Ю.Р.Ш., началник отдел „СДВРП” в ГДИН, на който със Заповед № Л-3531/06.08.2019г. на Главен директор на ГДИН (л.51 и л.52) са възложени функциите по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС.

Оспорената заповед е постановена в надлежна писмена форма и съдържа мотиви, доколкото са изложени фактически основания за отказа от превеждането на лишения от свобода от Затвора *** в Затвора ***. Посочено е, че настаняването му в Затвора *** е станало в хипотезата на чл.58 от ЗИНЗС и в изпълнение на т.4.6. от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, като е взет предвид постоянния адрес на С. ***. Самият отказ е мотивиран с това, че жената, с която е съжителствал на семейни начала и имат общо дете, е сменила постоянния си адрес в с. С., обл. В. на 23.10.2019г., но и преди тази дата не го е посещавала на свиждане. От направената справка по чл.40а от ЗИНЗС е констатирано, че лицата контактуват само чрез кореспонденция, поради което не са налице в пълнота изискванията на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Посочено е още, че към момента на издаване на заповедта капацитетът на Затвора *** за настаняване на доживотно осъдени лица е изчерпан, предвид на което преместването на С. и настаняването му там би било в противоречие на изричните законови разпоредби на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Следователно е осигурена възможността на жалбоподателя да разбере мотивите на органа и да реализира правото си на обжалване.

При извършената от съда проверка относно спазването на нормативно установената процедура по издаването на акта, съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната на акта като незаконосъобразен на това основание. Административният орган е извършил проверка по смисъла на чл.40а от ППЗИНЗС и е издал акта с оглед резултатите от тази проверка.

Независимо от горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона.

Редът и условията за преместване на лишените от свобода от един затвор в друг са уредени в раздел ІV на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването се извършва със заповед на главния директор на ГДИН при едно от следните условия: 1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

В настоящия случай производството е инициирано по молба на лишения от свобода С., т.е. в хипотезата на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Правото на личен и семеен живот (чл.32, ал.1 от Конституцията) е основно право на човека, което не следва да бъде ограничавано от изтърпяване на наказанието в по-голяма степен, отколкото налага самото наказание. Една от целите на изпълнение на наказанието е осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им (чл.2, т.3 от ЗИНЗС). Съгласно чл.40, ал.1 и ал.2, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, наказанието „лишаване от свобода” се изпълнява чрез настаняване на осъдените в определени места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие. Поправителното въздействие се осъществява и чрез ограничаване на отрицателните последици от действието на присъдата и вредното влияние на средата на осъдените, както и чрез осигуряване на условия за упражняване правата на осъдените, за да се осигури в максимална степен реализирането на правото им на семеен живот въпреки изтърпяване на наказанието с оглед тяхната ресоциализация. Подкрепата на роднини и близки по време на изтърпяване на наказанието, също има положителен ефект за съхраняване на личността на лицето, изтърпяващо наказанието, за по-лесното му понасяне като цяло и за по-пълноценното постигане на целите на самото наказание.

В случая по делото са представени безспорни писмени доказателства (удостоверения за променен постоянен адрес на жената, с която лишеният от свобода е живял на семейни начала, и на техния син), че е изпълнено едно от изискванията на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Относно поддържането на социални контакти също е безспорно, че такива са поддържани чрез кореспонденция. При наличието на твърдения в молбите на С. и М., че последната от близо две години живее при баба си и вуйчо си в с. С., обл. В. и няма финансова възможност за посещения, обяснима е и липсата на свиждания за този период. Поради отдалечеността на с. С. и гр. Л. и липсата на финансови възможности за М. (безработна, грижи се за детето и баба си) се установява и наличието на затруднени лични контакти на жалбоподателя със семейството си, и най-вече с малолетния си син.

На следващо място, в с.з. оспорващият е посочил трите имена на лишен от свобода, който от 27.12.2019г. е преместен от ІІІ група на Затвора *** в друг коридор поради промяна на режима му на по-лек, и че в ІІІ група на Затвора *** има свободни места. Справката за липса на свободни места в зоната за повишена сигурност в Затвора ***, представена от административния орган, касае само сравнително ограничен период от време от 30.11.2019г. до 05.12.2019г., като в нея е посочено още, че едно от настанените лица в тази зона е по проведена специализирана полицейска операция на 06.11.2019г. Освен това тази справка е изготвена в изпълнение на разпореждане на съда, без да има доказателства да е извършвана такава проверка преди произнасянето на АО. В оспорената заповед е посочено единствено, че към момента капацитетът на Затвора *** за настаняване на доживотно осъдени лица е изчерпан, без да е изследвано дали предстои освобождаване на места в близкото бъдеще, нито е изготвяна справка като тази от 10.01.2020г., представена по делото.

В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.72 от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на администрацията на затвора да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят – свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това. В случая преценката относно наличието или липсата на материалните предпоставки за процесното преместване е предоставена на административния орган, който преди да се произнесе по депозираното искане, следва да извърши проверка в съответствие с мотивите на решението и в зависимост от резултатите мотивирано да разреши или откаже преместването. Дължимата от органа преценка следва да обхване и желанието на оспорващия да вижда детето си и жената, с която е съжителствал, и доколко преместването му в Затвора Варна ще улесни тези контакти за изграждане на следващите се взаимоотношения с тях.

Констатираните от съда пороци при издаването на оспорената заповед обуславят нейната незаконосъобразност и са основание за отмяната й от съда, като преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне по молбата на Д.С. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. 

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-5247/03.12.2019г. на началник отдел СДВРП в ГДИН София, с която е отхвърлена молбата на Д.С.С. да бъде преместен от Затвора *** в Затвора *** за доизтърпяване на наложеното му наказание.

ИЗПРАЩА преписката на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за ново произнасяне по подадената от Д.С.С. молба вх.№ М-1125/05.11.2019г., съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК едномесечен срок за произнасяне на Главния директор на ГДИН, считано от получаване на преписката.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл.62, ал.3, изр. второ от ЗИНЗС.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: