№ 139
гр. С., 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110210913 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С. М. Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. С., район П., ж.к.“В. Л.“, ул.“Й. С.“ № 3А,
представлявано от И. И. А. – управител, чрез адв.В., срещу Наказателно
постановление № 22-2400179/17.07.2024 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – С., с което на дружеството – жалбоподател
на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер 3000,00 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закон за здравословни и безопасни условия
на труд във връзка с т.1.4 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (ДВ бр. 37 от 2004 г., изм. и
доп. ДВ. бр. 10 от 1 февруари 2019 г.).
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на
съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В
подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че възприетото за
установено от административнонаказващия орган от фактическа страна не
1
отговаря на действителното фактическо положение, като от констатациите в
обжалваното НП не става ясно как се е стигнало до това Ц. Б. да отиде до
машината, да се качи на нея, да започне рязане с резак за газо - кислородно
рязане на метали, при което секция от машината да падне върху него, да го
затисне и да причини смъртта му. Сочи се, че не са установени в случая
особено съществени обстоятелства за това как е станала в действителност
самата злополука с пострадалия Ц. Б., при какви обстоятелства се е случила и
как е причинена смъртта му, като в тази връзка неправилно АНО не е взел
предвид обясненията на управителя на дружеството – жалбоподател от една
страна, а от друга – в хода на проверката по случая не е направено
необходимото да се установи кои са преките очевидци на станалата злополука,
дали не е имало други работници, от които да се снемат писмени сведения за
случилото се и така да се изясни напълно, обективно и всестранно цялата
картина на злополуката и условията, при което тя е станала. Акцентира се, че
пострадалият Ц. Б. е пренебрегнал и не е изпълнил заповед на управителя на
дружеството, към което е работил, както и че на своя глава е влезнал в
помещението, където се е намирала печатната машина и се е качил върху нея,
след което при проявена от него груба небрежност и без да се замисли за
вредните последици от такова рисково негово поведение, самонадеяно е
започнал рязане с резак за газо – кислородно рязане на метали, при което
секция от машината е паднала върху него, затиснала го е и така е причинила
смъртта му. Предвид изложеното се счита, че дружеството – жалбоподател не
е извършило вмененото му нарушение. Алтернативно и в случай, че бъде
прието, че описаното в обжалваното наказателно постановление нарушение е
било извършено се счита, че наложената административна санкция е
прекомерна и следва да бъде намалена.
По посочените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно или
алтернативно – да бъде изменено в частта му относно наложената
административна санкция, като последната бъде намалена от 3000 лева на
1500 лева.
В проведеното по делото съдебно заседание дружеството – жалбоподател,
редовно призовано, се представлява от адв.В., с доказателства за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли
2
наказателното постановление да бъде отменено, а при условията на
евентуалност – размерът на наложената имуществена санкция да бъде
намален. В допълнение се акцентира, че разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели потвърждават, че злополуката е настъпила вследствие
действия на пострадалия, забранени от управителя изрично на място на
всички работници, включително и на пострадалия, както и че в случая става
въпрос за общи работници, които изпълняват елементарни функции по
разделяне на метал, поради което и констатациите на актосъставителя за това,
че служителите на „С. М. Б.“ не са били инструктирани за работа с машини за
рязане на метал, са неоснователни. Претендират се сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.С., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
Последната, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по
подробно изложени съображения. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение
размера на разноските, претендирани от насрещната страна.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
По повод настъпила трудова злополука, на 26.03.2024 г. и на 27.03.2024 г.
от страна на служители при Дирекция „Инспекция по труда“ – С. били
извършени проверки по спазване на трудовото законодателство на място в
сграда „Р.“ към Полиграфически комплекс, находящ се в гр. С., ул. „В. В.“ № 2
/"П. Бизнес Център", бул. „Ц. ш.“ № 47/, като при посещенията било
установено, че се извършва демонтаж на печатарски машини. Резултатите от
извършената проверка били обективирани в Протокол №
3
ПР2412070/28.05.2024 г.
В хода на проверките било установено, че на 27.07.2023 г. бил сключен
договор между „Д. С." ЕООД, ЕИК ******* (собственик на печатарски
машини в сграда „Р." към Полиграфически комплекс, находящ се в гр. С., ул.
„В. В." № 2 - "П. Бизнес Център", бул. „Ц. ш." № 47) и „С. - Т. 11" ООД, ЕИК
********* за прехвърляне на правото му на собственост на „Желязо отпадък
ТУ 2" - 100 000 килограма, както и че на 01.09.2023 г. бил сключен договор,
съгласно който „С. - Т. 11" ООД възложил на „С. М. Б." ООД, ЕИК *********
демонтаж на машини и оборудване в гр. С., бул. Ц. ш. 47 – бивша печатница.
Бил представен и трудов договор № 12 от 28.12.2023 г. сключен между „С. М.
Б.“ ООД и Ц. Т. Б., ЕГН **********, съгласно който Б. приел да изпълнява
длъжността „Общ работник“ в „С. М. Б." ООД – работодател.
В хода на проверката било установено също, че „С. М. Б.“ ООД, ЕИК
*********, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия
на труд е допуснало лицето Ц. Т. Б., ЕГН **********, на длъжност „общ
работник“, на 26.03.2024 г. до място, където съществува сериозна или
специфична опасност за здравето и живота, а именно демонтаж на печатарска
машина с резак за газо – кислородно рязане на метали в „Р.“ към
Полиграфически комплекс, находящ се в гр. С., ул. „В. В.“ № 2, без да е обучен
и инструктиран за това.
На 26.03.2024 г. Ц. Т. Б., ЕГН ********** работил по демонтаж на
печатарска машина с резак за газо – кислородно рязане на метали, при което
цяла секция от машината паднала върху него, което довело до летален изход.
В хода на проверката от страна на дружеството – жалбоподател не били
представени доказателства, от които да се установява, че работещите по
демонтажа на печатарските машини са специално инструктирани и обучени за
работните процеси, които ще изпълняват ръчно или с машини.
За констатираното нарушение св. Ш. съставила АУАН № 22 -
2400179/28.05.2024 г. срещу „С. М. Б.“ ООД, ЕИК *********, за извършено
административно нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд във връзка с т.1.4 от Приложение № 6 към чл. 2, ал.
2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ бр. 37
4
от 2004 г., изм. и доп. ДВ. бр. 10 от 1 февруари 2019 г.).
АУАН бил предявен на представител на дружеството – работодател, който
след като се запознал със съдържанието му го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 22-2400179/17.07.2024 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – С., с което и при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация, на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер 3000,00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд във връзка с т.1.4 от Приложение № 6 към чл. 2, ал.
2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ бр. 37
от 2004 г., изм. и доп. ДВ. бр. 10 от 1 февруари 2019 г.).
НП било връчено на представител на въззивника на 25.07.2024 г., който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е
инициирано и настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля-актосъставител Ш., показанията на
свидетелите Б. и К. (частично), протокол за извършена проверка №
ПР2412070/28.05.2024 г., АУАН № 22 – 2400179/28.05.2024 г., декларация,
договор за услуга от 01.09.2023 г. между „С. - Т. 11" ЕООД и „С. М. Б." ООД,
договор за покупко – продажба от 27.07.2023 г. между „С. - Т. 11" ЕООД и „Д.
С." ЕООД, сертификат за произход на отпадъци от черни и цветни метали,
складова разписка, Заповед № 03-35/27.03.2024 г. за прекратяване на трудово
правоотношение, трудов договор № 12/28.12.2023 г., справка НАП,
длъжностна характеристика, служебна бележка, трудов договор №
10/28.12.2023 г., справка НАП, Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на
Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на
Изпълнителния директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-462/28.07.2014 г. на
Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.
5
При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител Ш. се
установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените
фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна
преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са
обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват
констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с
неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето
на АУАН. Показанията на свидетеля Ш. Х. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е
възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
й и ги кредитира изцяло. Последните са съответни и на останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което съдът постави същите в
основата на доказателствените си изводи.
Показанията на свидетелите Б. и К. са информативни в частта им досежно
обстоятелствата, че както те, така и пострадалият Ц. Т. Б. са полагали труд при
дружеството – жалбоподател, като същите са „събирали и чистили железа“, а
машината е следвало да бъде разглобена („гътната“), като именно Ц. Т. Б. е
трябвало да я разглобява. В тази им част показанията на свидетелите са
еднопосочни и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което се ползват от съда с доверие. В останала им част
обаче, а именно – от кого, кога и как са били обучени и инструктирани за
извършваната при въззивника работа, свидетелите са изключително колебливи
в показанията си, поради което настоящата инстанция намери, че обрисуват
недостоверно факти и обстоятелства от значение за делото и представляват
несигурна доказателствена основа, респективно не се ценят с доверие и не се
ползват от съда при формиране на фактическите му изводи.
На следващо място и във връзка с основните възражения на въззивника е
необходимо да бъде посочено, че действително и двамата разпитани свидетели
М. и Р. споделят пред съда, че работодателят им, сочен като „господин А.“ им
е казал да не се качват на машината, защото е повредена и не може да се
работи, респективно че вина за процесната злополука има пострадалият, но в
случая административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател не е ангажирана за настъпилата злополука, поради което доводи
за вина или степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
6
пострадалия са ирелевантни.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът ги кредитира
напълно.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети по реда на
чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на доказване по
делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в
настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от
приложените по делото Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-462/28.07.2014 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
7
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото
извършване, със съответната им правна квалификация. С факта на издаване на
процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е
обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност
нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на
въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на
която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция.
Т.е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този
смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с
оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му
административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна
теза.
Отделно от това, АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни
лица и свидетели, като са връчени за запознаване със съдържанието им на
представляващ дружеството – въззивник.
На следващо място, по делото е установено по безспорен начин, че на
26.03.2024 г. на обект – „Р.“ към Полиграфически комплекс, находящ се в гр.
С., ул. „В. В.“ № 2, дружеството – въззивник не е спазило забраната да не
допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за
здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени и инструктирани,
като не е специално инструктирал и обучил работещите за работните процеси,
които ще изпълняват ръчно или с машини, в това число – Ц. Т. Б., ЕГН
**********, назначен на длъжност „общ работник“ да демонтира печатарска
машина с резак за газо – кислородно рязане. Съобразно изложеното,
жалбоподателят „С. М. Б.“ ООД е осъществил от обективна страна вмененото
му нарушение, респективно и административнонаказателната му отговорност
е правилно ангажирана.
8
В случая нарушението се изразява в допускане до работа на лицето Ц. Т.
Б., ЕГН **********, заемащо длъжността "общ раборник“ до място - „Р.“ към
Полиграфически комплекс, находящ се в гр. С., ул. „В. В.“ № 2, където
съществува сериозна и специфична опасност за здравето и живота, а именно –
при демонтаж на печатарска машина с резак за газо – кислородно рязане, без
да е обучен и инструктиран за това.
Доколкото това е отбелязано и в двата процесуални акта, съдът счита, че
нарушението е ясно описано и съответства на дадената му правна
квалификация, като и в двата акта са посочени и датата и мястото на неговото
извършване. Действително, цитираните от наказващия орган текстове
посочват общите изисквания към работодателя при осъществяване на
дейността му за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
като административнонаказателната му отговорност в случая е ангажирана
във връзка с първата и втората хипотеза на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ, като
това е видно както от описанието на извършеното, така и от привръзката към
т.1.4 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (ДВ бр. 37 от 2004 г., изм. и доп. ДВ. бр. 10 от
1 февруари 2019 г.), които от своя страна изискват работещите по
разрушаването на сгради или съоръжения да са специално инструктирани и
обучени за работните процеси, които ще изпълняват ръчно или с машини. В
случая и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
работника Ц. Т. Б. е бил проведен единствено начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 29.12.2023 г.
(видно от служебна бележка № 8/29.12.2023 г.), като лисват данни, а и не се
твърди същият да е бил специално инструктиран и обучен за работните
процеси, които ще изпълнява ръчно или с машини. Същевременно, установи
се по делото от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства,
в частта им кредитирана от съда, че именно Ц. Т. Б. е бил натоварен от
работодателя с демонтаж на печатарска машина, респективно последният е
следвало да бъде специално инструктиран и обучен за работния процес,
противно на наведените аргументи в противоположния аспект.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че нарушението
е достатъчно пълно, ясно и точно формулирано, поради което не може да се
9
приеме, че нарушителят е изправен пред невъзможност да разбере
административнонаказателното обвинение.
Като неоснователно съдът възприема и релевираното в жалбата
възражение за допуснато нарушение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В тази връзка
следва да се има предвид, че необсъждането на писмени сведения, дадени от
управителя на дружеството – жалбоподател не е от категорията на
съществените нарушения, още повече, че в НП са изложени мотиви относно
обстоятелствата по извършване на деянието и съставомерността му, както и
описание на доказателствата, които подкрепят направените изводи.
Отговорността на юридическите лица е безвиновна, поради което и
субективната съставомерност в случая се презумира и не подлежи на
изследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева. При
определяне на наказанието административнонаказващият орган е определил
санкция в горепосочените граници въз основа на цитираната разпоредба при
изложени съображения за индивидуализиране на наказанието в посочения
размер над минимално определения такъв, които съдът напълно споделя,
предвид обстоятелството, че в случая не е изпълнено основно задължение на
работодателя за осигуряване на безопасност при работа и недопускане на
лица, които не са подходящо обучени и инструктирани до местата, където
съществува опасност за тяхното здраве и живот, което нарушение в случая е
довело и до настъпване на инцидент с работник с летален изход. С оглед на
това, обжалваното НП се явява законосъобразно и в тази му част, като
възраженията на въззивника, свързани с индивидуализацията на наказанието
не могат да бъдат споделени.
На следващо място съдът приема, че в случая е неприложима нормата на
чл. 415в, ал. 1 КТ, визираща маловажен случай на административно
нарушение по КТ, тъй като не са изпълнени поставените две условия в същата
– нарушението да е отстранено веднага след установяването му по надлежния
ред и от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници или
служители.
10
При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на разноски, поради което и на
основание чл. 64д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 80,00
(осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2400179/17.07.2024
г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – С., с което на
дружеството – жалбоподател „С. М. Б.“ ООД, ЕИК ********* на основание
чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд във
връзка с т.1.4 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (ДВ бр. 37 от 2004 г., изм. и
доп. ДВ. бр. 10 от 1 февруари 2019 г.).
ОСЪЖДА „С. М. Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., район П., ж.к.“В. Л.“, ул.“Й. С.“ № 3А, представлявано от
И. И. А. – управител, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – С. към
Главна дирекция „Инспектиране на труда“ сумата в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12