РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1375
гр. Пловдив, 27 юли 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на девети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 465 по
описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на В.П.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, против Решение № 2153-15-26/04.02.2020 г. на Директора на ТП на
НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на К., срещу Разпореждане
№ ********** Протокол № 2140-15-941/23.12.2019 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата
отмяна, като
жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ не са зачели стажа му за
времето от 14.09.1971 г. до 14.09.1973 г., представляващ редовна военна служба,
за действителен. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен
съд по идентични казуси. В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Претендират се сторените в производството
разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмено становище,
приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод заявление вх. № 2113-15-4114/29
.08.2019 г., с което В.П.К. е направил искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Към
заявлението са приложени документи, въз основа на които е зачетен осигурителен
стаж на жалбоподателя, както следва:
-
Осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО 02 г. 10 м. 12 дни;
-
Осигурителен стаж от II категория труд 09 г. 06 м. 15 дни;
-
Осигурителен стаж от III-та категория труд 03 г. 09 м. 03 дни.
Общият
осигурителен стаж на К., превърнат към ІІІ-та категория труд на основание
чл.104 КСО, е установен в размер на 24 години, 03 месеца и 13 дни.
Посочено
е от пенсионния орган, че съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС), за осигурителен стаж от трета категория се признава
времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.
При
това положение, на основание чл. 9, ал. 7 от КСО на К. е зачетен осигурителен
стаж за периода на обучение във висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София, еквивалентен на редовна военна служба
за времето от 14.09.1971 г. – 14.09.1973 г. с продължителност 02 г. 00 м. 00
дни, но този стаж според пенсионния орган не е действителен по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
С
тези съображения е обоснован извода, че на основание чл. 68, ал. 3 от КСО
следва да се откаже отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като К. не отговаря
на условието за наличие на положен 15 г. действителен стаж, понеже към датата
на заявлението същият има положен 14 г. 02 м. 00 дни действителен осигурителен
стаж.
Въз
основа на изложеното е издадено
Разпореждане № **********
Протокол № 2140-15-941/23.12.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/.
6. Този резултат е обжалван от К. пред горестоящия в
йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-26/04.02.2020 г. е оставил без уважение подадената от него
жалба срещу процесното разпореждане, като изцяло е възприел фактическите и
правни основания за неговото издаване.
ІV. За правото:
7. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен
орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ.
В
конкретния казус, съвкупната преценка на
приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите
констатации на органите на НОИ са истинни, но направените въз основа на тях
правни изводи, не са съответни на материалния закон. В следващото изложение ще
бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
8.
Спор по установените
факти не се формира между страните. Спорът е правен и е свързан с отговор на
въпроса зачетеният на К. осигурителен стаж за периода на обучение ПЖИ „Тодор Каблешков“ – София, еквивалентен на редовна военна служба
за времето от 14.09.1971 г. – 14.09.1973 г. с продължителност 02 г. 00 м. 00
дни, действителен ли е по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и в тази
връзка налице ли са предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобиване от
негова страна право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата
на подаване на заявлението.
9. Безспорно е обстоятелството, че
жалбоподателят през спорния период 14.09.1971 г. – 14.09.1973 г. е бил курсант (така военна книжка л.
138 по делото) на
обучение в ПЖИ „Тодор Каблешков“ – София (към настоящият момент
Висше транспортно училище „Тодор Каблешков”), специалност „Експлоатация и ремонт
на вагони”, видно от представеното копие от Диплома за завършено средно
образование № 14187
(л. 141). В ПЖИ, в периода от 1958 г. до 1984 г.
има три отдела: полувисш, среден и практически.
10. За разрешаването на настоящия
административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:
Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните и
Заключителни разпоредби на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
Спорният период на обучение на К. е
започнал на 14.09.1971 г. и е завършил на 14.09.1973 г., т.е. при действието на
чл. 81 от ППЗП /отм./, в редакцията му обн. ДВ, бр. 102 от 1967 г., според
който, за трудов стаж от ІІІ категория се зачита времето, прекарано в редовна
военна служба. Тази редакция на разпоредбата е съобразена с действащия по това
време закон за всеобщата военна служба на Република България /отм. ДВ, бр. 112
от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г./, чийто чл. 9 предвижда, че: „Военната служба във въоръжените сили се
състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират
маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти,
приети за кадър във въоръжените сили, и
всички срочно служещи от
сержантския, войнишкия и курсантския
състав, които служат редовната си
военна служба във въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от
сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи,
а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба – свръхсрочнослужещи.
Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а
зачислените в запаса – запасни.“
Именно тази разпоредба е уреждала статуса
на К. в периода на обучението му като курсант в ПЖИ „Тодор Каблешков“,
който период от своя страна е приравнен на редовна (наборна) военна служба.
Само за пълнота следва да се добави,
че едва след отмяната на Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България (ЗВВСНРБ) и влизане в сила на ЗАКОН за отбраната и въоръжените сили на
Република България ЗОВСРБ (в
сила от 27.02.1996 г. до 12.05.2009 г.),
военната служба вече се дели на кадрова и наборна. С оглед тези законодателни
промени е изменена и разпоредбата на чл. 81 от ППЗП /отм./, която в редакцията
към 1996 г. предвижда да се зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената
наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния
род войски, съгласно действащото законодателство.
11. Цитираната по-горе нормативна уредба
налага да се приеме, че всички срочно служещи от курсантския състав, са на
действителна военна служба, което означава действителен осигурителен стаж.
По силата на чл. 3 от ЗВВСНРБ (отм.), К.
е бил задължен да изпълнява редовна (наборна) военна служба, а това е трудова
дейност, свързана с отбраната на страната, чието зачитане за осигурителен стаж
от трета категория е изрично регламентирано. Става дума за време, през което
лицето е работило по друго правоотношение по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на
КСО.
Действащата към момента на подаване на
заявлението за пенсия разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013
г., в сила от 01.01.2014 г.) изрично предвижда, че за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни
вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл
е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се
дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
При наличие на изрична нормативна
уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за непризнаване
на периода на наборна/редовна военна служба за действителен осигурителен стаж
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, както неправилно е приел
административният орган.
12. По отношение на настоящия казус, практиката
на Върховния административен съд е константна. В този смисъл са Решение № 9097
от
13. Изложените до тук съображения имат за
последица незаконосъобразност на оспореното Решение
№ 2153-15-26/04.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-941/23.12.2019 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде
изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по
заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-4114/29 .08.2019 г. по описа
на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от В.П.К., при съблюдаване на дадените с
настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
V. За разноските:
14. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 650 лв., представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Така мотивира, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-26/04.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив
и потвърденото с него Разпореждане № ********** Протокол №
2140-15-941/23.12.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на
НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-4318/22.12.2015 г. по описа
на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от В.П.К., при съблюдаване на дадените с
настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт -
гр. София, да заплати на В.П.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 650 лв., представляваща заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: