Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 28.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                           СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 6243/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 79/25.06.2020 г. по т.д. № 414/2020 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е отменено на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК по молба на З. „Л.и.“ АД влязло в сила решение от 03.12.2018 г. по гр.д. № 16730/2015 г. на Софийски градски съд, І ГО, 19 състав, с което  З. „Л.и.“ АД е осъдено да заплати на С.А.Д. сумата в размер на 80 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 08.09.2015 г., при което е починал Н.Д.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015 г. до окончателното плащане; на М.С.Д., чрез нейната майка и законен представител С.А.Д., сумата от 100 000,00 лева –– неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 4987,50 лева – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляваща лишаване от издръжка за периода 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетието й, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.09.2015 г. до окончателното плащане; на А.Н.Д. сумата от 100 000,00 лева - неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 6 697,50 лева – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляваща лишаване от издръжка за периода 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетието й, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.09.2015 г. до окончателното плащане; на И.Н.Д. чрез неговата майка и законен представител С.А.Д. за сумата от 100 000,00 лева – неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 9262,50 лева – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляваща лишаване от издръжка за периода 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетието й, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.09.2015 г. до окончателното плащане. Делото е върнато за ново разглеждане в отменената му част, като е прието, че представените четири броя споразумения от 14.10.2015 г. и платежни нареждания към тях, представляват новооткрити доказателства от значение за правния спор, като са дадени указания да бъде обсъдено тяхното значение за правния спор и възраженията за недействителност на споразуменията. За горницата до пълните предявени размери на исковете за неимуществени вреди решение от 03.12.2018 г. по гр.д. № 16730/2015 г. на Софийски градски съд, І ГО, 19 състав е обжалвано и производството по делото е висящо пред Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 2993/2019 г., Гражданско отделение, 7-ми състав.

Предявени са субективно активно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД.

Ищците С.А.Д., действаща лично и като майка и законен представител на  М.С.Д., А.Н.Д. и И.Н.Д. твърдят, че при пътно транспортно произшествие настъпило на 08.09.2015 г. на път І-6, между с. Игнатово и с. Кърнаре е настъпила смъртта на Н.Д.Д., фактически съжител на първия ищец и баща на останалите трима. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на Р.А.Я.като водач на МПС, в което Д. е бил пътник - „Мазда“, с ДК № ******, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ответника З. „Л.и.” АД. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди, изпитвали постоянна мъка и страдания от загубата на своя родственик и опора на семейството. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди възлиза както следва:  ищецът С.  А.Д. предявява частичен иск за сумата от 180 000,00 лева от сумата от 220 000,00 лева, ищецът М.С.Д. - предявява частичен иск за сумата от 190 000,00 лева от сумата от 200 000,00 лева, ищцата А.Н.Д. - предявява частичен иск за сумата от 190 000,00 лева част от сумата от 200 000,00 лева и ищецът И.Н.Д. предявява частичен иск за сумата от 190 000,00 лева от сумата от 200 000,00 лева.

Ищците М.С.Д., А.Н.Д. и И.Н.Д. твърдят, че в следствие смъртта на своя баща търпят и ще търпят имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от дължимата им се издръжка до навършване на пълнолетие, поради което предявяват и искове на имуществени вреди, както следва: ищецът М.С.Д. - сумата от 15750,00 лева обезщетение за пропусната издръжка от 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетие, ищцата А.Н.Д. - сумата от 21150,00 лева обезщетение за пропусната издръжка от 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетие и ищецът И.Н.Д. сумата от 29250,00 лева обезщетение за пропусната издръжка от 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетие. Претендират законната лихва и разноски.

Ответникът З. „Л.и.”АД оспорва исковете. Оспорва активната материално-правна легитимация на страните. Прави възражение за съпричиняване, поради непоставяне от страна на пострадалия на предпазен колан. Твърди, че ищците са подписали със застрахователя на другия водач  ЗД „Б.и.“ АД споразумения от 14.10.2015 г., с които са обезщетение за вредите от процесния деликт. Претендира разноски.

В първото по делото съдебно заседание при настоящето разглеждане на делото от първата инстанция ищците С.А.Д., действаща лично и като майка и законен представител на  М.С.Д., А.Н.Д. и И.Н.Д. оспорват действителността на сключените споразумения, като твърдят, че са антидатирани и са подписани от тяхно име без представителна власт от адв. С., който към датата на подписването им и извършеното от него превеждане на част сумите по споразуменията по техни банкови сметки е бил с оттеглени пълномощия.  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, конкретно да докаже, че в автомобила, в който пострадалият е бил пътник и на мястото, на което той е седял, е имало работещ предпазен колан, който не е бил поставен и това е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

С влязла в сила присъда по дело № 4/09.01.2018 г.  на ОС – гр. Пловдив по н.о.х.д. № 2613/2016 г. А.А.Х.е признат за виновен в това, че на 08.09.2015 г. на главен път І-6 , км. 239 + 670 от Републиканската пътна мрежа, в землището на с. Кърнаре, обл. Пловдив, при управление на МПС, категория „С+Е“ – състав от пътни превозни средства с теглещо МПС, товарен автомобил Щаер, модел  16С21 с рег № ******, с прикачено към него товарно ремарке „Русия“, рег. № ******е нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП и чл. 25, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно Р.А.Я.и Н.Д.Д., както и телесни повреди на още 2 лица.

На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Няма пречка извън установителното действие на присъдата, в граждански процес относно вредите от деликта гражданският съд да установи наличието на съпричиняване, както и настъпване на деликта и в следствие противоправното поведение на други лица.

Според заключението на приетата комплексна автотехнически и медицинска експертиза процесното произшествие е настъпило в района на бензиностанция, като л.а. Мазда е излизал от нея, а товарният автомобил се е движел в посока от изток на запад между гр. Сопот и с. Кърнаре, като в района на бензиностанция Петрол л.а. Мазда е излязъл от нея и е навлязъл в северната лента на платното за движение в посока от северозапад на югоизток и е започнал да се движи срещу товарен автомобил Щаер. Според експертизата причина за настъпване на произшествието е навлизането на лекия автомобил в лентата за движение на товарния автомобил и попадането в опасната му зона за спиране. Според експертизата пострадалият Н.Д.Д. е бил пътник на задна лява седалка в лекия автомобил, като в момента на произшествието е бил без поставен предпазен колан. Според експертизата и отговорите на вещите лица в о.с.з., при конкретния механизъм на настъпване на удара в лявата страна на това превозно средство, наличието на поставен колан е било без значение за предотвратяване на вредите, тъй като ударът е настъпил в областта, където се е намирал този пътник и той е починал от него.

Предвид заключението на комплексната експертиза съдът намира, че процесното ПТП и смъртта на Н.Д.Д. са настъпили освен в следствие противоправното поведение на А.А.Х.като водач на товарен автомобил Щаер, модел  16С21, с рег № ******, с прикачено към него товарно ремарке „Русия“, рег. № ******, така и на Р.А.Я.като водач на МПС, като водач на „Мазда“, с ДК № ******, починал при произшествието.

Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно, предвид заключението на вещите лица, че наличието на предпазен колан не би предотвратило настъпването на леталния изход за Д..

Не е спорно между страните, че към момента на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е застраховател. Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на преките искове.

Видно от удостоверение за наследници на Н.Д.Д. той  е починал на 09.09.2015 г. и е оставил за свои наследници по закон децата си А.Н.Д. и И.Н.Д..

С решение 811/27.06.2017 г. на ПОС, 15 състав, постановено по гр. д. 461/2017 г., влязло в сила на 22.07.2017 г. е признато за установено, че Н.Д.Д.  е биологичен баща на детето М.С.Д., като същата занапред ще носи името М.Н.Д..

Според гласните доказателства събрани чрез показанията на свидетелите Ф.А.и А.К., Н.и С. се събрали, когато тя била на 14 години, а той на 17 години и първото им дете М. се родило малко след като се оженили. Тогава Н.нямал пари, нямал лична карта и за това не припознал детето. Според показанията на свидетелите семейството живеело в една стаичка, в къща, която построили в място извън регулация, като се издържало от сезонната работа на Н., който берял рози, боровинки, шипки, къпини. Според свидетелите С. и Н.се разбирали, в семейството имало разбирателство, а към момента на смъртта на Н.С. била бременна с четвъртото им дете. Н.бил без образование, не е учил и работил. С. също никога не е работила. Към момента на депозиране на показанията С. се преместила при майка си в нейната къща.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищцата С.А.Д. неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което тя фактически е съжителствала Н.Д.Д. е сумата от 120 000,00 лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на партньор, с който ищцата е била свързана от около 12 години и с когото имали три общи деца, а ищцата е била бременна с четвърто. Двамата се грижели за семейството, като се издържали от помощи и сезонната работа, която Д. осъществявал. При определяне размера на обезщетението съдът отчита конкретната икономическа конюктура в страната, конкретните социални условия и начин на живот на ищцата и пострадалия, както и лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. 

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищците М.Н.Д., А.Н.Д. и И.Н.Д. неимуществени вреди от смъртта на баща им е сумата от 150 000лв. За да определи размера, съдът отчита възрастта на починалия, както и на децата към датата на деликта. Ищците са загубили баща си в ранна детска възраст и за цял живот са загубили неговата морална и финансова опора. Съдът отчита и посочените по-горе обстоятелства относно икономическата конюктура към момента на настъпване на застрахователното събитие, конкретните социално-икономически и битови условия на семейството и лимитите на отговорността на застрахователя.

По иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи:

Съгласно т. 8 от ППВС № 4/1968 г. когато при причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли имуществени вреди от неговата смърт, изразени в невъзможност да получават повече издръжка от него, тези лица имат право да търсят обезщетение за тези вреди, ако те не се компенсират от пенсията, на която имат право. Според практиката на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК – решение № 169/28.02.2012 на ВКС, ТК, ІІ отд. т.д № 762/2010 г., правото на издръжка дължима от родителите на непълнолетни им деца е безусловно, поради което тези деца имат право всякога да търсят обезщетение за понесените от тях имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя баща до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на последния. За успешното провеждане на иска е достатъчно да установи качеството на непълнолетно дете и отсъствие на покритие на щетите с получаваната наследствена пенсия, като се взема предвид правилото на чл. 142, ал.2 СК. По делото не се твърди и установява ищците да получават наследствена пенсия.

От събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-икономическа експертиза съдът приема за установено, че бащата на ищците е помагал за издръжката на семейството с непостоянния си доход от сезонна работа, който средно месечно съдът приема, че е възлизал на сума не повече от 380,00 лева. Същевременно издръжката на семейството се е осигурявала и от получаваните от майката помощи и детски надбавки. Предвид изложеното съдът намира, че за база при определяне на издръжката следва да се вземе предвид ј от минималната работна заплата, която към датата на деликта е 380,00 лева или сумата от 95,00 лева. При определяне размера на пропуснатата полза съдът взема предвид и стандарта на живот в семейството – то е живеело в една стая, в нерегулиран имот, без постоянен източник на доходи. По делото се установява, че ищцата С.А.Д. се е грижела за семейството с личен труд, не е получавала трудов доход, но е получавала детски надбавки, които средно до момента на устните състезания са около 40 лева месечно на дете и следва да се приемат като част от имуществото, осигурявано за издръжката на децата й. Съдът намира, че пропуснатата издръжка от ищците   М.Н.Д., А.Н.Д. и И.Н.Д. в следствие смъртта на техния баща е в размер на 55,00 лева /95-40=55/ до навършване на тяхното пълнолетие.

Настоящият първоинстанционен съдът е допустимо да се произнесе само за основателността на исковете до размер от 4987,50 лева, предявен от М.С.Д., до размер от  6 697,50 лева, предявен от А.Н.Д. и до размер от 9262,50 лева, предявен от И.Н.Д.. За тези суми исковете са основателни и следва да бъдат уважени ведно със законната лихва от 09.09.2015 г. до окончателното плащане.

По спорния между страните въпрос относно действителността и значението за правния спор на четирите броя споразумения от 14.10.2015 г., сключени между всеки един от ищците, от една страна и ЗД „Б.и.“ АД, от друга.

По делото са приети като писмени доказателства – лист 84, от в.гр.д. № 2993/2019 г., Гражданско отделение, 7-ми състав на Софийски апелативен съд, споразумения от 14.10.2015 г., сключени между всеки един от ищците, от една страна и ЗД „Б.и.“ АД. В срок е оспорена датата на съставяне на споразуменията, както и е направено възражение за тяхната недействителност на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД.

С пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя С.А.Д., от 29.09.2015 г., лист 88-90 от делото, последната е упълномощила адв. П.С. и адв. Г.П.-С.да я представляват пред всички застрахователни дружества и трети лица за подаване на молби за определяне и доброволно плащане на обезщетение за вреди от злополука, настъпила в района на с. Кърнаре на 08.09.2015 г., при която е загинал Н.Д.Д.. В пълномощното С.Д. се е подписала и за лицата посочени като упълномощители под № 2, 3 и 4 в пълномощното – А. Н.Д., И.Н.Д. и М.С.Д.. В т.2 на пълномощното е посочено, че пълномощника се упълномощава след изрично одобрение да подписва от името и за сметка на упълномощителя спогодби със задължение за плащане на обезщетение във връзка с инцидента. Пълномощното включва и упълномощаване за представителство пред съд, като и в тази част изрично е посочено, че за сключване на спогодби е необходимо изрично предварително одобрение.

С писмо изх. № 349/05.02.2016 г. при ЗД „Б.и.“ АД, адресирано до адв. С. и копие до С.Д., като законен представител на М.Д. е посочено, че във връзка със заявление вх. № ОК-45048/15.01.2016 г. за изплащане на обезщетение се изразява становище, че в представените в дружеството документи липсват доказателства за настъпило застрахователно събитие и претърпени вреди от трети лица и се изисква представянето на такива доказателства.

С изявление, лист 7 от настоящето дело, достигнало до адв. С. на 21.10.2015 г. /датата, на която последният е подал искова молба от името на ищците, по която е образувано прекратеното гр.д. № 13376/2015 г. по описа на СГС, І-4 състав/ С.А.Д. лично и като законен представител на М.С.Д., А.Н.Д. и И.Н.Д. е уведомила адв. С., че оттегля дадените му пълномощия е прекратява сключения между тях договор.

По делото по реда на чл. 192 ГПК са изискани и представени преписките, образувани по щети, заведени от ищците пред ЗД „Б.и.“ АД, като от това трето, неучастващо по делото лице, са представени заявления по изплащане на обезщетения за неимуществени щети от 24.09.2015 г., подадени от адв. П.С. като пълномощник на увредените лица С.Д., И. Д.А.Д., в които заявления не е отбелязано, че се представят каквито и да било документи, но към преписката са изпратени удостоверения за раждане на И.Д. и А.Д. и протокол за ПТП от 09.09.2015 г., оспорените 4 броя споразумения, както и платежни нареждания с получател адв. П.С. с датата на плащане 13.07.2017 г. общо 4 броя, за сумата от 70 000,00 лева.

Към представените споразумения пред Софийски апелативен съд са представени и платежни нареждания от 20.07.2017 г., за които в решението по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е прието, че са новоузнати доказателства и следва да бъдат обсъдени при настоящето разглеждане на делото от първата инстанция.

Видно от платежно нареждане, лист 86 от делото на САС, на 20.07.2017 г. адв. П.П.С. е превел по сметка на С.А.Д. сумата в размер на 48 500,00 лева – обезщетение за  неимуществени вреди по споразумение от 14.10.2015 г. със ЗД „Б.и.“ АД.

Видно от платежно нареждане, лист 89 от делото на САС на 20.07.2017 г. адв. П.П.С. е превел по сметка на А.Н.Д. сумата в размер на 52 500,00 лева – обезщетение за  неимуществени вреди по споразумение от 14.10.2015 г. със ЗД „Б.и.“ АД.

Видно от платежно нареждане, лист 92 от делото на САС на 20.07.2017 г. адв. П.П.С. е превел по сметка на И.Н.Д. сумата в размер на 52 500,00 лева – обезщетение за  неимуществени вреди по споразумение от 14.10.2015 г. със ЗД „Б.и.“ АД.

Видно от платежно нареждане, лист 95 от делото на САС на 20.07.2017 г. адв. П.П.С. е превел по сметка на М.С.Д. сумата в размер на 52 500,00 лева – обезщетение за  неимуществени вреди по споразумение от 14.10.2015 г. със ЗД „Б.и.“ АД.

Съдът намира, че С.А.Д. е упълномощила адвокат С. както лично, така и като законен представител на упълномощителите, нейни деца, посочени под № 2, 3 и 4 от пълномощното. Така учредената представителна власт изисква за сключване на конкретни споразумения отделно изрично упълномощаване или друг начин на обективиране на изявлението на С.Д., действаща лично и като законен представител на децата си, с който тя се съгласява с конкретните параметри на споразумението за обезщетение за вреди от посочения в пълномощното деликт. По делото не се установява да е налице такова последващо изявление на С.Д.. От друга страна, от страна на ответника, чиято беше доказателствената тежест в процеса, не се проведе пълно главно доказване за датата, на която са подписани процесните 4 броя споразумения с ЗД „Б.и.“ АД. В процеса беше проведено успешно насрещно доказване, че оспорените 4 броя споразумения са антидатирани. В тази връзка съдът съобразява обективираните изявления на самия адв. С., като представител на ищците в подадените от него искова молба /от 21.10.2015 г./ и допълнителна искова молба  по гр.д. № 13376/2015 г. по описа на СГС, І-4 състав, с която името на ищците адв. С. е предявил искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ срещи трима застрахователи в т.ч. и ЗД „Б.и.“ АД, в които не се споменава за споразумението, което към датата на изявленията е следвало вече да е постигнато. За постигнатото извънсъдебно споразумение не се споменава и в отговора на искова молба, подаден от ЗД „Б.и.“ АД. От друга страна, в документ, издаден от ЗД „Б.и.“ АД, който не е представен от дружеството като част от преписката по щета, но е представен от ищците и не е оспорен, е посочено и видно, че щетата, подадена от М.Д. е посочено, че заявлението й за изплащане на обезщетение е с вх. № ОК-45048/15.01.2016 г. и че към датата на писмото по тази преписка не са представени все още доказателства за настъпване на деликта.

Предвид правните изводи за антидатиране на споразуменията, най-ранната дата, на която съдът приема, че същите са сключени е датата, на която ЗД „Б.и.“ АД е заплатило по сметка на адв. С. сумите по споразуменията – 13.07.2017 г. Към тази дата дори и да се приеме, че адв. С. е имал представителна власт да сключва споразумения от името на ищците пълномощията му са били оттеглени, поради което сключените споразумения са без представителна власт.

На основание чл. 42, ал.2 ЗЗД договор сключен от пълномощник без  представителна власт е висящо недействителен до момента, в който не бъде потвърден от мнимо представлявания, респ. не е налице противопоставяне на действията извършени без представителна власт. В този смисъл е и т. 2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

По делото не се твърди и доказва да е налице потвърждаване на действията, извършени без представителна власт, като от страна на мнимо представляваните в настоящия процес е налице изявление за противопоставяне на тези действия. Ето защо съдът намира, че сключените споразумения са недействителни, поради липса на представителна власт от адв. С..

Ищците не оспорват получаването от адв. С. на сумите, преведени им на 20.07.2017 г. Към тази дата договорът за поръчка между ищците и адв. С. е прекратен, а „изпълнителната сделка“ недействителна, поради което съдът намира, че така извършеното плащане не следва да се приема като надлежно плащане на обезщетение за поправяне на вреди претърпени от ищците от процесния деликт.

Предвид изложеното, предявените искове за неимуществени вреди следва да бъдат уважени за сумата от 120000,00 лева в полза на С.А.Д., и за по 150 000,00 лева – в полза на М.С. /Н./ Д., А.Н.Д. и И.Н.Д., като бъдат отхвърлени до пълните предявени размери. Следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на деликта.

Искът на ищеца М.С.Д. за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 4987,50 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.09.2015 г. до окончателното плащане.

Искът на ищеца А.Н.Д. за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 6697,50 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.09.2015 г. до окончателното плащане.

Искът на ищеца И.Н.Д. за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи следва да бъдат уважени за сумата от 9262,50 лева ведно със законната лихва върху сумата считано от 09.09.2015 г. до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете на всеки един от ищците в размер на 23281,22 лева, с ДДС и разноски за представителство пред ВКС, във връзка с производството по отмяна в размер на 14 300,00 лева с ДДС.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 23637,90 лева.

Така мотивиран, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: ******, да заплати на С.А.Д., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал. КЗ  /отм./ сумата от 80 000,00 лева  представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпените в следствие смъртта на фактическия й съжител Н.Д.Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.09.2015 г., в резултат на противоправното поведение на водача на МПС с ДК № ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.09.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: ******, да заплати на М.С. /Н./ Д., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител С.А.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал. КЗ  /отм./ сумата от 100 000,00 лева  представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпените в следствие смъртта на баща й Н.Д.Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.09.2015 г., в резултат на противоправното поведение на водача на МПС с ДК № ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.09.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4987,50 лева – обезщетение за пропуснати ползи от посочения по-горе деликт, изразяващи се в пропусната издръжка дължима от Н.Д. считано от 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетие на ищцата, ведно със законната лихва от 09.09.2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: ******, да заплати на А.Н.Д., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител С.А.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал. КЗ  /отм./ сумата от 100 000,00 лева  представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпените в следствие смъртта на баща й Н.Д.Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.09.2015 г., в резултат на противоправното поведение на водача на МПС с ДК № ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.09.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 6697,50 лева – обезщетение за пропуснати ползи от посочения по-горе деликт, изразяващи се в пропусната издръжка дължима от Н.Д. считано от 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетие на ищцата, ведно със законната лихва от 09.09.2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: ******, да заплати на И.Н.Д., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител С.А.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал. КЗ  /отм./ сумата от 100 000,00 лева  представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпените в следствие смъртта на баща му Н.Д.Д., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.09.2015 г., в резултат на противоправното поведение на водача на МПС с ДК № ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на деликта – 08.09.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 9262,50 лева – обезщетение за пропуснати ползи от посочения по-горе деликт, изразяващи се в пропусната издръжка дължима от Н.Д. считано от 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетие на ищеца, ведно със законната лихва от 09.09.2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: ****** да заплати на адв. П.К. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 23281,22 лева, с ДДС и разноски за представителство пред ВКС, във връзка с производството по отмяна в размер на 14 300,00 лева с ДДС.

ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: ****** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 23637,90 лева - държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                           СЪДИЯ: