Решение по дело №174/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   №   381         

 

24.03.2020 г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав

На  27.02.2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА                             

                                          ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА  

                                                                    ТАНЯ ГЕОРГИЕВА                                                                

 

Секретар: Елена Димова

 

като разгледа докладваното от съдия  Георгиева в.гр.дело № 174 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК. 

          

 

 

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ОСРАМ“ ЕООД с ЕИК ********* , с.Труд, чрез процесуалния представител адв.Б.П. ***,  срещу Решение № 4535/27.11.2019г. по гр.д.№10473/2019г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл.200, ал.1 от КТ вр.чл.51 от ЗЗД на К.Г.Г. с ЕГН ********** *** 000  лв.- обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от нея болки и страдания в резулатат на претърпяна на 20.02.2019 г. злополука, която е призната за трудова с Разпореждане № 5104-15-61 от 11.03.2019 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ-Пловдив, а именно счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1000 лв. разноски по делото.

         Жалбподотателят счита, че решението в обжалваната от него част е неправилно . Моли да бъде отменено и постановено друго, с което иска бъде отхвърлен, а евентуално-намален размера на присъденото обезщетение като прекомерно и несъответстващо на критеря за справедливост . Оспорват се също и изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на повдигнатото от него възражение за съпричиняване.  Претендира разноски.

        

 

         Пловдивският окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен акт и доказателствата по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

        

          

 

 

 

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо с право на обжалване , поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество е неоснователна.

          

 

 

 

Производството пред районния съд е образувано по предявен от К. Г.Г. против „ОСРАМ“ ЕООД иск с правна квалификация чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени на ищцата от счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка, настъпило в резултат на трудова злополука на 20.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

         Ищецът обосновава иска си с твърденията, че по силата на трудов договор от 08.05.2017 г. е била назначена на длъжност "***" при ответното "ОСРАМ" ЕООД, като с допълнително споразумение от 01.06.2018 г. е променена длъжността й на "****" при основно месечно трудово вързанграждение от 1300 лв.

         На 20.02.2019 г. при изпълнение натрудовите си задължения, ищцата била на работното си място- цех за производство на електронни баласта. Около 15,10 ч. , при придвиждане от работното си бюро до транспортния коридор, Г. трябвало да премине през зона за временно съхранение на материали. Докато минавала покрай палетите с готова продукция, не забелязала поставен не на мястото си, а на пода дървен палет, спънала се в него и паднала, при което ударила лявата си ръка. След падането изпитала силни болки областта на левия лакът и не можела да го движи. На следващия ден, след извършена рентгенография се установило счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка. В болничното заведение увредения крайник е бил обездвижен с превръзка тип "****", която ищцата носила за период от 30 дни. Пре този  период изживялла изключително силни физически болки и старадания  на увредения крайник. След сваляне на превръзката на 30-ия ден, последвал период от около 14 дни на раздвиждаве. Г**в била във временна нетрудоспособност за период от 44 дни. И към настоящия момент изпитвала обли при продължително натоварване на ръката или когато времето е студено и/или влажно, все още не се била възстановила в пълен обем силата на на движенията в увредения крайник . Нарушил се обичайния ритъм на живото й, изпитвала неудобства и до днес.

         След подадена декларация и извършено разследване от ТП на НОИ-Пловдив, злополуката била призната за трудова на осн.чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-15-61/11.03.2019 г.

         Възраженията на ответника в отговора на исковата молба са били относно размера на претенцията като прекомерна и несъответна на действителните болки и страдания, преживени от ищцата. Наведено е възражение с правна квалификация чл.201, ал.2 от КТ-за допринасяне настъпването на трудовата злополука поради проявена от Г. груба небрежност. Това възражение е основано на твърденията, че ищцата е преминала не точно през пешеходната зона, през която се предвижват всички работници в цеха, а през друга зона- зона за съхранение на материали, в коят оима наредени палети, в един от които ищцата се спънала. Злополуката настъпила поради неспазване от страна на пострадалата на организацията на движение в производствената зона- ищцата не преминала пред отредените траспортни коридори, а през зона за съхранение. Ответникът счита, че приносът на Г. е особено голям, тъй като ако не бе преминала напряко през тази зона, не би се спънала, а от там и да падне и да счупи ръката си. 

         След събиране на доказателствата първоинстанционният съд е постановил атакуваното решение, с което е определил обезщетение в размер на 15 000 лв., който е приел за съответстващ на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, счел е за неоснователно възражението за съпричиняване и е присъдил цялата сума, като в останалата част - до пълния заявен размер от 30 000 лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна.

         При дължимата служебна преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според  която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материалноправна норма и когато се  следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

         Не е било спорно по делото приетото от фактическа страна, подкрепено и от събраните писмени и гласни доказателства, че ищцата е работила в ответното дружество по трудов договор № 0280/08.05.2017 г. , изменен с Допълнително споразумение от 01.06.2018 г. и е изпълнявала последно длъжността "****", както и че на 20.02.2019 г., по време на изпълнение на трудовите си задължения, е претърпяла злополука, призната за трудова с казаното Разпореждане № 5104-15-61/11.03.2019 г. на ТП на НОИ-Пловдив. Не са спорни обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, а именно, че при придвижването си пеша в цеха за производство на електронни баласти, в района на линия 3- ремонтна зона, не е видяла поставен на пода вървен палет, спънала се в него и е паднала, при което е ударила лявата си ръка. При падането е получила счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка. Крайникът е бил гипсиран за период от 30 дни. Ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност за 44 дни. Според заключението на СМЕ  болките и страданията са били значителни по сила първите няколко дни и постепенно да намалели, като  оздравителният процес следва да е продължил около 35-45 дни, колкото са и дадените болнични. Не са установени данни за настъпили усложнения. Към момента на експертизата следва функцията на крайника да е възстановена напълно, тъй като обездвижването не е продължително и съответните мускулни групи не са атрофирали.  Изложените дотук факти не са оспорени в жалбата, съответно не са предмет на преразглеждане от въззивния съд. Въз основа на тях са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на работодателя на осн.чл.200, ал.1 от КТ- претърпяна от работника трудова злополука, установена по надлежния ред, в резултат на която е настъпило увреждане на здравето му, което е причинило болки и страдания- значителни по сила първите няколко дни и постепенно намалели, с продължителност на оздварителния период от около 35-45 дни до пълно възстановяване понастоящем на функцията на крайника, които неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.

         Съдържанието на въззивната жалба предполага да се извърши преценка за приложението на нормата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението и анализ на доказателствата, събрани във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

         Размерът на обезщетението в случая следва да се определи по справедливост съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при отчитане на степента и характера на полученото увреждане на здравето, интензитета на претърпените болки и страдания , а и неудобства, както и тяхната продължителност . В случая е установено, че в резултат на увреждането ищцата е претърпяла силни по интензитет болки и страдания особено в първите няколко дни, които постепенно са намалявали.  Временно е била намалена работоспособността на пострадалата за период от 44 дни. Неминуемо увреждането, което е наложило имобилизация на пострадалата ръка за период от 30 дни, е причинило и неудобства в ежедневните обичайни дейности на ищцата в този времеви отрязък. Описаните болки, страдания и неудобства са продължили за немалък период от около 45 дни. От друга страна следва да се отчете липсата на усложнения , нормалното протичане на оздравителния процес и пълното възстановяване на функциите на този крайник към настоящия момент . Предвид казаното въззивният съд намира, че обезщетение в размер на сумата от  5 000 лв. съответства на критерия за справедливост, заложен в нормата на чл.52 ЗЗД. По-висок размер на обезщетение не би съответствал на действително претърпените от ищцата болки и страдания, доколкото не са установени вреди извън обичайните при този тип увреждане.

         Възражението с правна квалификация чл.201, ал.2 КТ въззивният съд намира за неоснователно. Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че ищцата е  проявила груба небрежност и с поведението си е допринесла за вредоносния резултат. Следва да се посочи, че обстоятелствата, на които ответникът основава възражението си, следва да са установени при условията на пълно, главно доказване, каквото с случая не е налице. В тази връзка пред районний съд показания е дала свид.Б** Х.- служител в ответното дружество на позиция "***". Свидетелката пресъздава възприетия от нея от запис на видеокамера инцидент с ищцата, като го онагледява на схема на цеха, приложена на л.28 от първоинстанционното дело. Така Х. изяснява, че ищцата работи на производствената линия, означена на схемата като "ВЕ 3"- ремонтна линия, където се извършвало ремонтиране на големи по обем поръчки. Работното й място е означено с "производство" и представлявало бюро с две работни места. То било структурирано така, че да се намира до зоната за ремонт и с видимост към работниците пред него. Злополуката е станала между зоните , означени като "ВЕ 3" и "ВЕ 2", в пешеходната зона, която на място били обозначена с жълто тиксо по пода, в складовата част на тази линия. Свидетелят заявява, че според инструктажа, движението на работниците следва да е в пешеходната зона, от където се издърпва съответната каса с материали.  Ищцата се спънала в "зона буферна"- защрихованата част на схемата, където имало каси. Спънала се на ръба, не от страната на пешеходната зона, а от страната на бюрото, в палет. Според колегите й, Г. е минала по диагонал. Впрочем, няма спор между страните, че в предприятието е въведена организация на движение на работниците в производствената зона / а и на другите места/ , за което е проведен инструктаж, в подкрепа на което са и приложените писмени доказателства. Ясно е също така, че са определени пешеходни зони за придвижване в цеха, показани на схемата на л.28 и обозначени на място. Липсват данни и доказателства обаче да са въведени правила, респ.с тях да е запозната ищцата, за начина, по който следва да преминава от работното си място до пешеходната зона. А както се установи, злополуката е настъпила при придвижването на Г. именно по това направление и до пешеходната зона .Друг извод не следва от писмените доказателства, на които се позовава ответника във въззивната жалба- Протокол № 7 от 26.02.2019 г., в т.9 от който е посочено, че е допуснато нарушение от страна на пострадалата- неспазване на организацията за движение в производствената зона, който, при липсата на други доказателства , не изпълва изискването за пълно и главно доказване на нарушението. Следователно, недоказано остава възражението на ответника за проявена от работника груба небрежност, довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Поради това определеното от съда обезщетение в размер на 5000 лв. се следва в пълен размер.    

         Изложеното налага частична отмяна на първоинстанционното решение над сумата от 5000 лв. до пълния присъден размер от 15 000 лв. и отхвърляне на претенцията в тази част. В останалата обжалвана част, решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.       

При този изход на делото в настоящата инстанция първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разноските, като такива се присъдят по съразмерност.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски съобразно уважената част от иска, като от общия им размер от 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция се дължи сума в размер на 333, 33 лв. Разноски, направени от тази страна във въззивното производство, не се констатират.

Въззивникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Така в първоинстанционното производство , от  направените разноски в размер на 1500 лв.платено адвокатско възнаграждение, се следва сумата от 1250 лв. От внесената ДТ в размер на 300 лв. за въззивно производство се присъжда сумата от 200 лв. Други разноски във въззивното производство не са направени.

С оглед размера на уважената част от иска следва да се намали и определената от районния съд ДТ, платима от ответника, до размера от 200 лв.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ Решение № 4535/27.11.2019г. по гр.д.№10473/2019г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която "ОСРАМ" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Труд, м.Кошовете, кв.225, № 879,  е осъдено да заплати на основание чл.200, ал.1 от КТ вр.чл.51 от ЗЗД на К.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата над 5000 лв. до сумата от 15 000  лв.- обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от нея болки и страдания в резулатат на претърпяна на 20.02.2019 г. злополука, която е призната за трудова с Разпореждане № 5104-15-61 от 11.03.2019 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ-Пловдив, а именно счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта на разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.Г. с ЕГН **********  против "ОСРАМ" ЕООД с ЕИК ********* иск за заплащане на сумата над 5000 лв. до 15 000 лв.- обезщетение на осн.чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди за претърпени от нея болки и страдания в резулатат на претърпяна на 20.02.2019 г. злополука, която е призната за трудова с Разпореждане № 5104-15-61 от 11.03.2019 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ-Пловдив, а именно счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2019 г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4535/27.11.2019г. по гр.д.№10473/2019г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която "ОСРАМ" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Труд, м.Кошовете, кв.225, № 879,  е осъден да заплати на основание чл.200, ал.1 от КТ вр.чл.52 от ЗЗД на К.Г.Г. с ЕГН ********** *** 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от нея болки и страдания в резулатат на претърпяна на 20.02.2019 г. злополука, която е призната за трудова с Разпореждане № 5104-15-61 от 11.03.2019 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ-Пловдив, а именно счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА "ОСРАМ" ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Труд, м.Кошовете, кв.225, № 879,  да заплати на К.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 333,33 лв. разноски за първоинстанционното  производство.

ОСЪЖДА К.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на "ОСРАМ" ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1250 лв. разноски в първоинстанционното производство и сумата от 200 лв. разноски за въззивното производствово.

ОТМЕНЯ Решение № 4535/27.11.2019г. по гр.д.№10473/2019г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която "ОСРАМ" ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сума над размера от 200 лв. държавна такса върху уважените искове .

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

   2.