Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Враца, 07.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в
публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета година в
състав :
Председател : Васил Ганов
При секретаря Милена Софронова и в присъствието на
прокурора…….
като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1034
по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от „Рубо Къмпани“ ООД против наказателно постановление № 410217-F469840 от 20.02.2019 г., издадено от Директора на Офис
/дирекция/ за обслужване – Враца в ТД на НАП гр.Велико Търново, с
което за две отделни нарушения на чл.3, ал.1, т.1, б.”А” от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на Министъра на финансите (МФ) за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица
(Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ) и на чл.3, ал.3, т.1. от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във връзка с чл.5, ал.4 и ал.6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на основание чл.355, ал.1 от КСО, на
дружеството са наложени две административни наказания „имуществена санкция”,
всяко от които в размер на 500 лева.
Жалбоподателят
оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди, че
счетоводителят на дружеството в два поредни дни не е имал достъп до
електронната система на подаване на декларация на НАП, поради което не е могъл
да подаде декларациите. Поддържа, че декларациите, въпреки че са били изпратени
до НАП-Враца по пощата, са били върнати в цялост с отбелязване за сгрешен
адрес, което обстоятелство не било вярно.
Представител на
ответната страна, редовно призован, в съдебно заседание се явява и моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно, за което излага съответни доводи.
Врачанският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административно-наказателното
производство е образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение № F469840 от 04.02.2019 г. за това, че:
1.
В
качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5. ал. 1 от КСО „Рубо Къмпани“ ООД не е подало декларация Образец 1 за месец октомври
2.
В
качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5. ал. 1 от КСО „Рубо Къмпани“ ООД не е подало декларация Образец 6 за месец октомври
Актосъставителят е записал в съставения от него АУАН, че са нарушени съставите на чл.3, ал.1, т.1, б”А” и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ, във вр. с чл.5, ал.4 и ал.6 КСО, като нарушенията били за първи път.
Актът е
съставен в присъствието на един свидетел, препис от акта е връчен на управителя
на дружеството.
Въз основа на
горния акт за установяване на административно нарушение, при идентично с него
описание на фактическата обстановка, наказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление № 410217-F469840 от 20.02.2019 г., с което за описани две отделни нарушения
на разпоредбите на Наредба Н-8/29.12.2005 г. на Министъра на финансите (МФ) за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
самоосигуряващите се лица, и на основание чл.355, ал.1 от КСО, на дружеството
са наложени две отделни административни наказания „имуществена
санкция”, всяко от които в размер на 500.00 лева.
При обжалването
на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са
допуснати до разпит свидетелят, присъствал при съставянето на акта и
актосъставителя. Показанията и на двамата свидетели съдът намира за достоверни
и припокриващи се с изложеното в АУАН и в останалите доказателства по делото,
поради което им дава вяра и ги кредитира.
В хода на
делото е допуснат до разпит и св.В.И. - счетоводител на
дружеството-жалбоподател, който установява с показанията си, че негово
задължение е да подава декларации по Наредба Н-8/29.12.2005 г., за което два
поредни дни е опитал да ги подаде електронно, но системата е била блокирана,
поради което ги е изпратил по пощата до офиса на ТД НАП-Велико Търново във
Враца, но същите са върнати в цялост, с отметка за сгрешен адрес.
По делото са
приобщени следните релевантни писмени доказателства, които съдът кредитира и
цени: АУАН № F469840
от 04.02.2019 г., наказателно постановление
№ 410217-F469840 от 20.02.2019 г., справка от ТД на НАП Велико Търново
за задълженията на осигурител по декларация обр.6 за месец октомври
При
гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата против
атакуваното НП е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от лице имащо
право на обжалване и същата е процесуално допустима.
Наказателното
постановление и актът за установяване на административно нарушение са съставени
от материално и териториално компетентните за това органи, което се установява
от приложената и приета по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г.,
издадена от изпълнителния директор на НАП.
Съдебният състав
установи, че при съставянето и издаването на АУАН и НП, съответните органи са допуснали
съществени процесуални нарушения.
При издаването
на НП на дружеството-жалбоподател са наложени санкции по чл.355, ал.1 от КСО,
която разпоредба предвижда следното: „Който наруши разпоредбите на чл.5, ал. 4 и чл.6,
ал.9 и разпоредбите на нормативните актове по
прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с
данните по чл. 5, ал. 4 или
декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание.” Административно-наказващият орган
обаче най-общо е посочил разпоредбите на чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО, във връзка с
нарушенията и не е конкретизирал коя от хипотезите на съответната норма
визира. Реквизитите (законовите разпоредби, които са били нарушени) на
АУАН и на НП съответно по чл.42, т.5 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН не
могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, а следва да
бъдат конкретно, ясно и точно посочени от контролните и наказващите органи. В
случая допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като, от една страна, са накърнили правото на защита на санкционираното
лице, като са препятствали възможността да разбере за какво конкретно нарушение
е ангажирана неговата отговорност, за да организира адекватно защитата си, а от
друга страна – са препятствали възможността за осъществяване на адекватен
съдебен контрол върху наказателното постановление. Те съставляват абсолютно
основание, обуславящо незаконосъобразността и отмяната на наказателното
постановление, само на това процесуално основание, без да
е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора.
Въпреки това
настоящият съдебен състав по същество намира следното:
В НП, като първа
нарушена разпоредба е посочена тази на чл.3, ал.1, т.1, б.”А” от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Посочената правна норма съдържа две хипотези, едната от
които е свързана със сроковете на начисляване или изплащане на трудово
възнаграждение, а другата със сроковете на начисляване или изплащане на
допълнителни трудови доходи. Общо с разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от
Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ са установени сроковете за подаване на
декларация образец №1, които са: в хипотезата на б.„а” до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните при начислено или изплатено трудово възнаграждение за
същия месец след този срок (т.е. след 25-о число на следващия
месец) - до края на месеца, в
който е начислено или изплатено възнаграждението; а в хипотезата на б.„б” до 25-о число на месеца, следващ месеца на
начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност,
начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е
положен трудът. Следователно
моментът на начисляване или изплащане на възнаграждението, както и на
допълнителните доходи от трудова дейност е определящ за срока, в който се дължи
действието по подаване на декларация образец №1. За да се обоснове обвинение за
неподаване на декларацията в срок до 25-о число на месеца, следващ този за
който се отнасят данните, е необходимо да се установи кога е начислено или
изплатено трудовото възнаграждение, съответно кога са начислени или изплатени
допълнителните доходи от трудова дейност. В противен случай липсват
обстоятелства от значение за индивидуализиране и правна квалификация на
фактите, посочени от административно-наказващият орган като съставомерни. В
случая, в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП не са вписани
обстоятелствата, които определят задължение за подаване на декларация образец
№1 до посочените от АНО срокове. В този смисъл обвинението за неподаване на
декларацията образец №1 в срока по чл.3 ал.1 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005
г. на МФ е фактически необосновано, поради липсата на изложени в
съдържанието на НП факти и обстоятелствата, сочещи за възникнало задължение за
нейното спазване.
На посоченото по-горе основание като необоснована следва да се разглежда
и санкцията спрямо дружеството-жалбоподател за нарушенията по чл.3, ал.3, т.1 от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ за неподаване на декларация образец №6, тъй като същата се подава едновременно с декларация
образец №1 и за нея важат същите
срокове. А в случая не е установено кога е следвало да се подадат
двата типа декларации, тъй като моментът на начисление или изплащане на
трудовото възнаграждение, съответно на допълнителните доходи от трудова дейност
е останал неизяснен, както от контролния, така и от наказващия орган.
Във връзка с
гореизложеното съдът приема, са
допуснати съществени процесуални и формални нарушения при издаване на
наказателното постановление, липсва пълно посочване на фактическите
характеристики на административното обвинение, които обуславят
административно-наказателната отговорност по чл.355, ал.1 от КСО. Тези пороци
на административно наказващия акт обективно водят до ограничаване правото на защита
на привлеченото към отговорност лице и са абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Следва да се
посочи, че дори да се приеме, че са допуснати нарушения, то
административно-наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН, а именно маловажен случай.
В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че настоящото административно нарушение е
формално и за осъществяването му е от значение единствено факта, че
декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква
или предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Следва да се има
предвид, че в чл. 28 ЗАНН, регламентирайки възможността при маловажни случай на
административни нарушения АНО да не наложи административно наказание на
нарушителя, законодателят никъде не е направил разграничение между формалните и
резултатни нарушения, от което следва, че преценката за наличие на маловажност
се допуска и при двата вида нарушения. За преценката относно маловажността на
нарушението от значение по-скоро е до каква степен то е рефлектирало върху
обществения правов ред, т.е. преценката се прави от гледна точка на последиците
от извършването му, а не на причините за това. В случая от закъснялото само с
два дни подаване на декларациите не са настъпили никакви вредни последици,
включително не е била затруднена документалната обработка на информацията,
поради което евентуално такова нарушение може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Освен това, видно от пощенското известие, приложено по
делото, дружеството е положило усилия да
подаде процесните декларации в срок, като ги е изпратило по пощата до офиса на
ТД НАП-Велико Търново във Враца, но същите са върнати в цялост, с отметка за
сгрешен адрес. Това обстоятелство води до извод за добросъвестност на упълномощения
за подаване на декларации на дружеството – свидетеля В.И., който многократно е
опитвал да подаде в срок до АНО изискваните декларации, но по независещи от
него причини това не се е случило.
Предвид всичко изложено,
съдът намира, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
По
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съдът
намира, че с оглед изхода от делото такова действително се дължи и
следва да бъде присъдено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 410217-F469840 от 20.02.2019 г., издадено от Директора на Офис
/дирекция/ за обслужване – Враца в ТД на НАП гр.Велико Търново, с
което на „Рубо
Къмпани“ ООД на основание
чл.355, ал.1 от КСО са наложени две отделни административни наказания
„имуществена санкция”, всяко от които в размер на по 500.00 лева, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На осн. чл.63,
ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА НАП – Велико Търново да заплати на „Рубо Къмпани“ ООД
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300.00лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Административен съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението на страните,
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: