Р Е Ш Е Н И Е
№ 260437/25.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4861 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.К.И. - Х.
срещу Наказателно постановление № 20-0819-003204 от 09.09.2020
г., издадено от началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с
което на въззивната страна на основание чл. 183, ал.
2, т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
Във въззивната жалба са изложени доводи за допуснато нарушение
на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна М.К.И. – Х., редовно призована, не се явява. По делото преди първото по
делото открито съдебно заседание е представена молба, в която процесуалният
представител на въззивната страна адв.
К.М. *** поддържа въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не
изпраща представител. Преди даване ход на делото пред въззивната
инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са
постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна
жалба от ст. юрисконсулт К.Л. - А.(процесуален представител на въззиваемата страна). Изложени са доводи за законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от въззивната страна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 16.07.2020 г. в 18,30 часа жалбоподателката
М.К.И. – Х. се намирала в гр. Варна на бул. „Трети март“ на паркинга до № 11.
На посоченото място жалбоподателката предприела
управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № СА 8178 ХС, собственост
на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, и по-конкретно започнала маневра „движение на заден ход“.
Преди извършването на маневрата жалбоподателката не
се убедила, че пътят зад превозното средство е свободен, доколкото по същия
преминавал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 8603 НТ. При посоченото движение
на заден ход жалбоподателката е била ударена от
преминаващия по улицата лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 8603 НТ. В резултат
на удара автомобилът, управляван от жалбоподателката,
е бил изместен в ляво и ударил паркирания лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № В 3594 НС.
Местопроизшествието е било посетено от св. Р.Д.З. (младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна),
който на същата дата съставил АУАН срещу жалбоподателката
за извършено нарушение по 40, ал. 1 НПК, подписан от нея без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено възражение, в което жалбоподателката посочила, че актосъставителят
е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на
правото на защита на обвиненото лице.
На 09.09.2020 г. началник
група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна издал обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. Р.Д.З. и писмени доказателства и доказателствено
средство – 2 бр. заповеди на министъра на вътрешните работи; 2 броя протоколи
за ПТП; 2 броя декларации; справка за нарушител/водач; свидетелство за
регистрация, част I; АУАН; писмо от Община Варна,
район „Младост“ с рег. № РД 21002308МЛ_001МЛ/04.02.2021 г.; констативен
протокол от 12.07.2013 г. на район „Младост“, Община Варна; заповед № Г –
47/24.06.2013 г. на временно изпълняващ длъжността „кмет на Община Варна“
Богдан Караденчев и заверено за вярност копие на
действащ ПУП – ПЗР на УПИ II – 1339, кв.16 по плана на ж.к. Възраждане – 1
м.р., гр. Варна, както и веществени доказателства – 11 бр. снимки.
Авторството
на деянието и неговата субективна страна се установяват от показанията на св. Р.Д.З.,
които съдът кредитира като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат
противоречия в себе си и са последователни и логични.
Съдът
кредитира представеното по делото писмено доказателствено
средство, като достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина по
делото и по-конкретно представения по делото АУАН, тъй като съгласно чл. 189,
ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи обстоятелства се считат за установени до доказване на противното. В хода
на съдебното производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават
констатациите на контролните органи.
Съдът
кредитира писмените и веществените доказателства по делото като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях, АУАН и свидетелските показания в кредитираните части изгради своите
фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При
анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна жалбоподателката е
извършила действия, с които е осъществила състава на нарушението по чл. 40,
ал.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В
настоящия случай на 16.07.2020 г. в 18,30 часа в гр. Варна на бул. „Трети март“
на паркинга до № 11 жалбоподателката М.К.И. – Х. приедприела маневра „движение на заден ход“ с лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № СА 8178 ХС, собственост на „Порше
Лизинг БГ“ ЕООД, като предварително не се е убедила, че пътят зад превозното
средство е свободен, доколкото по същия преминавал лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № В 8603 НТ, с който настъпил удар, а автомобилът, управляван от жалбоподателката, бил изместен в ляво и ударил паркирания
лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № В 3594 НС.
По
изложените съображения съдът намира, че правилно е била ангажирана
отговорността на М.К.И. - Х. за осъществен състав на нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
По възраженията на въззивната
страна:
По отношение
на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че
непълнотата на доказателствата не представлява процесуално нарушение, което да
обуславя отмяна на наказателното постановление. По аргумент от чл. 63 ЗАНН
съдът не разполага с правомощия да върне делото за ново разглеждане от
административно-наказващия орган, поради което следва да изясни в цялост
фактическата обстановка посредством допустимите процесуални способи, след което
да реши делото по същество.
Неоснователно
е възражението, че деянието е извършено на път, който не е отворен за
обществено ползване. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДвП отворен
за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви
за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са
отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. В конкретния случай
след като на паркинга се допускат свободно автомобили, за
които условията за използване на паркинга и пътя до него са еднакви, то съдът
намира, че мястото на извършване на деянието представлява път, отворен за
обществено ползване.
Неотносимо се явява възражението за наличието на извършено нарушение и от страна на
другия водач на МПС, доколкото жалбоподателката носи
отговорност за извършеното от нея административно нарушение, като не й е
вменена отговорност за нарушение на друг участник в произшествието.
Обстоятелството
дали водачът на другия лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 8603 НТ е имал
възможност да спре и/или заобиколи управлявания от жалбоподателката автомобил също е без значение за
настоящото административнонаказателно производство,
предмет на което е извършеното от жалбоподателката
административно нарушение.
По наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП предвижда административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева за всеки водач на МПС, който нарушава правилата за
движение назад.
Поради това,
че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред съда не е поставен
въпросът за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата
страна – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, която претендира
присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция предвид представянето само на писмени бележки е в размер на 80,00
лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като
второстепенен разпоредител с бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от
27.03.2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители с бюджет към
министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0819-003204 от 09.09.2020 г.,
издадено от началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с
което на М.К.И. - Х. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 40,
ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М.К.И. - Х., ЕГН **********,
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА сумата от 80 лв.
(осемдесет лева), представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр.
ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: