Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 04.07.2014
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на втори
юли, две хиляди и четиринадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №806 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази :
Производство
с правно основание чл.50 от СК за прекратяване на граждански брак по взаимно
съгласие.
Ловешки
районен съд е сезиран с молба от А.Д.П. и от Д.В.П.,***, в която изтъкват, че
бракът им, който бил първи и за двамата бил сключен на 25.02.1986 год.
Заявяват, че от него нямат ненавършили пълнолетие деца. Желаят да прекратят
брака си по взаимно съгласие, като съгласието им затова е сериозно и
непоколебимо. За целта са постигнали споразумение по чл.51 от СК, което
прилагат като доказателство към молбата си.
Молят
да бъдат призовани в съдебно заседание и след като се убеди в гореизложеното
съдът да се произнесе с решение, с което прекрати брака им по взаимно съгласие
като утвърди постигнатото между тях споразумение.
В
насроченото открито съдебно заседание молителката А.П., редовно призована, се
явява лично като поддържа молбата и отново потвърждава, че желанието й за
развод с нейния съпруг е сериозно и непоколебимо. Твърди, че е съгласна с
всички клаузи в споразумението и моли съда да го одобри.
Молителят
Д.П., редовно призован, се явява лично като и той е съгласен с клаузите на
споразумението. Желанието му за развод е сериозно и непоколебимо. Моли съда да
прекрати брака му с молителката като одобри споразумението.
Активната
процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от
удостоверение за сключен граждански брак №0037107/25.02.1986 год. на Общински народен
съвет-гр.Ловеч, от което се установява, че Д.В.П. и А.Д. Апастолова
са сключили граждански брак на 25.02.1986 год. в гр.Ловеч, за което бил
съставен акт №28/25.02.1986 год. на ОНС-гр.Ловеч. След брака съпругата е приела
фамилното име на своя съпруг и вместо Апостолова се именува П..
Настоящият
съдебен състав като съобрази представените с молбата писмени доказателства и
най-вече становището на молителите, изразено в съдебно заседание, приема, че действително
между тях е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака. Волята на молителите за прекратяване на сключения между тях граждански
брак е твърда и категорична, за което съдът придоби непосредствени впечатления
от изразеното от тях в съдебно заседание. Очевидно е, че вече между тях не
съществува необходимото взаимно уважение и разбирателство, което да им даде
основание да продължат сключения граждански брак, поради което съдът счита, че
съществуването му е напълно безпредметно, както за съпрузите, така и за
обществото.
Затова
районният съд счита, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо
разстроен и същия следва да бъде прекратен по взаимно съгласие, на основание
чл.50 от СК. В съответствие с нормата на чл.51, ал.1 от СК приема, че
представеното от А.Д.П. и Д.В.П. писмено споразумение от 09.05.2014 год. е правилно
и законосъобразно, тъй като в него са уредени всички въпроси, свързани с
личните и с имуществените отношения на съпрузите, ползването на семейното
жилище след развода, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата
след развода. Това дава основание на съда да го утвърди и да допусне развода
между молителите, без да издирва какви са мотивите за прекратяване на брака.
При
този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо
на 40 лева, като при завеждане на молбата е внесена по сметка на съда държавна
такса в размер на 25 лева. Имайки предвид т.6 от споразумението, че всички
разноски по делото се поемат от всеки от тях поравно, то съдът счита, че по
сметка на съда е дължима сумата в размер още на 15 лева, което налага всеки
един от молителите да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС още сумата 7,50
лева, представляващи окончателна държавна такса. Разноски по делото не са
направени и такива не следва да се присъждат на която и да е от страните.
Водим от горното, Ловешки районен съд
Р
Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 25.02.1986 год. с акт №28 на Общински народен
съвен-гр.Ловеч между Д.В.П., ЕГН-********** *** и А.Д.П.,
ЕГН-**********, с постоянен адрес *** и адрес за призоваване : гр.Ловеч,
ул.”Д-р Съйко Съев”№26, ет.5, ап.12, поради настъпило сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение
между страните в съответствие с чл.51 от СК, както следва :
1.От бракът си съпрузите нямат
ненавършили пълнолетие деца.
2.Съпрузите нямат претенции за
издръжка един към друг.
3.След прекратяване на брака съпругата
ще носи предбрачното си фамилно име – АПОСТОЛОВА.
4.Семейното жилище, представляващо
апартамент, находящ се в гр.Ловеч, ул.”Александър Стамболийски”№42, вх.”Б”, ап.9,
се предоставя за ползване след развода на Д.В.П..
5.През време на брака съпрузите не са
придобивали с общи усилия и средства движими вещи, недвижими имоти, МПС, пари и
влогове, които да са тяхна собственост към момента на развода и нямат претенции
един към друг за подялба на семейното имущество.
6.Разноските по делото се поемат от
всеки от съпрузите поравно.
ОСЪЖДА
Д.В.П., ЕГН-********** *** да
заплати по сметка на ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 7,50 /седем
лева и петдесет стотинки/, представляваща окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА
А.Д.П.,
ЕГН-**********, с постоянен адрес *** и адрес за призоваване : гр.Ловеч,
ул.”Д-р Съйко Съев”№26, ет.5, ап.12 да заплати по сметка на ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД сумата 7,50 /седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща окончателна държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :