Р Е Ш Е Н И Е
11.12.2019 г.
Номер 313 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на деветнадесети ноември 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова и с участието на
Прокурора: Йордан Г.
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 293 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
К.Д.И., понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл имуществени и неимуществени вреди в размер общо на 100 000 лв., причинени му от от действия на служители на ответника, изразяващи се в това, че в следствие лошите условия в Следствения арест в гр. Кюстендил, в който е бил конвоиран на посочените дати в исковата молба през 2017 г. и 2018 г. и настаняван в килия № 13, където условията за престой били ужасни – липсвали вода, въздух, светлина, от което получил кожно заболяване и усложнения на здравословното му състояние. В следствие на това бил уволнен от работа в затвора и не получавал трудови доходи, като бил в невъзможност да заплаща издръжката на непълнолетното си дете. Излагат се мотиви, включително и от служебно назначения му адвокат, че това му е причинило имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правата му, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ София, за периода от 14.02.2017 г. – 04.12.2018 г., подробно описан по дати, в които е привеждан в Следствения арест в гр. Кюстендил.
Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител, вкл. и в писмен отговор представен по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото са разпитани и свидетелите Ж.И.И. и К.Н.П..
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищецът К.Д.И., понастоящем е в Затвора в гр. Пазарджик, където изтърпява присъда “лишаване от свобода” за срок от 16 г. и 9 месеца твърди, че по време на престоите му в Следствения арест на гр. Кюстендил, за посочените в исковата молба дати, в следствие на лошите условия в същия се е влошило здравословното му състояние, затова бил уволнен от работа и не получавал трудови доходи и бил в невъзможност да заплаща издръжката на непълнолетното си дете. Иска от съда да бъде компенсиран изцяло за посочените периоди, в които не е работил и за влошеното си здравословно състояние. Горното било в резултат на проявено виновно действие на администрация на ГДИН, което е довело до нанесени му имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 100 000 лева.
По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 3544/27.06.2019 г.; както и всички писмени доказателства, приложени в кориците на адм. дело № 5248/2019 г. по опис ана АССГ; вх. № 3876/15.07.2019; вх. № 3912/17.07.2019 г.; вх. № 3953/22.07.2019 г.; вх. № 4159/07.08.2019 г.; вх. № 4374/03.09.2019 г.; вх. № 4093/31.07.2019 г.; вх. № 4413/05.09.2019 г.; вх. № 4421/09.09.2019 г., вх. № 4672/24.09.2019 г.; вх. № 4710/25.09.2019 г.; вх. № 4614/19.09.2019 г., вх. № 4613/19.09.2019 г.; вх. № 4637/20.09.2019 г.; вх. № 4700/25.09.2019 г.; вх. № 4853/02.10.2019 г.; вх. № 5707/12.11.2019 г.; вх. № 5824/18.11.2019 г., със съответните писмени доказателства към тях.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Следствения арест в гр. Кюстендил и ГД “Изпълнение на наказанията” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1, вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по мястото на увреждането на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.
На първо място, следва да се отбележи, че от представена справка по делото на началника на РСИН - Кюстендил е видно, че ищецът има множество разминавания в посочените дати за престоя си в следствения арест, от тези които е посочил в исковата си молба.
На второ място, не се доказва от събраните доказателства по делото /писмени и устни/, че вследствие на лошите условия за живот в ареста, е получил усложнения в здравословното си състояние. Това се потвърждава от изготвената медицинска справка с рег. № 1425/25.06.2019 г. на медицинския фелдшер Г., в която е описано ,че ищецът е преглеждан при всяко постъпване в ареста в гр. Кюстендил, като в 14 /четиринадесет/ от тях е отразено, че л.св. И. няма оплаквания. Ищецът не доказва, че заболяванията, които има, са в пряка и непосредствена връзка с условията в следствения арест. В о.с.з. от 29.10.2019 г. св. К.П. подробно описва реда за използване на санитарните възли в ареста, като се установява, че задържаните с мярка за неотклонение „задържане под стража“ имат 24 часов достъп до тоалетна и течаща вода, извършва се дезинфекция на арестантските помещения по график, а при необходимост и доплънителни пръскания с препарати срещу хлебарки, дървеници и др. вредители. Това се потвърждава и от Становище на началника на ОСИН – Благоевград с рег. № 3046/25.06.2019 г. и Заповед за вътрешния ред в арестите с № Л-4102/06.102016 г. на главния директор на ГДИН. В о.с.з. от 19.11.2019 г. бе представена и приета и справка с рег. № 5318/07.11.2019 г. на ВИД началника на РСИН – Кюстендил, от която се установява, че в ареста в гр. Кюстендил ежегодно са извършвани текущи ремонти – през 2015 г. е извършено освежаване на общото помещение, чрез боядисване с латексова боя, а през 2016 г. е извършен цялостен ремонт на ареста и спалните помещения на задържаните лица. Извършено
е и измазване на разрушена мазилка на тавана в арестния коридор и на стените на килии № 12, № 13 и № 5 и боядисване на всички килии с латексова боя. Същото е извършено и в общите санитарни помещения, като отделно е подменен и част от балатума в общите помещения. През есента пък на 2017 г. е извършено измазване на разрушена мазилка в общите санитарни помещения и боядисване на вратите и помещението. От изложеното е видно, че за 3 години в ареста са извършвани множество различни по вид ремонтни дейности, вкл. и закупени нови маси и столове за задържаните лица. Тези действия на администрацията категорично сочат, че няма извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
В показанията на св. Ж.И. изрично се сочи, че същият е бил само един път в една килия с ищеца – от 08.12.2017 г. до 11.12.2017 г. /виж справка с рег. № 1424/25.06.2019 г./ и същият едва ли би могъл да има ясна представа за здравословното сътояние на ищеца, още повече, че е неграмотен по неговите думи.
Не се представиха по делото от ищеца доказателства, че жилищните и битови условия в посочената килия са причина за здравословните му проблеми и са в пряка връзка с условията в ареста. Емоционалните преживявания, които И. твърди, че е преживял докато е пребивавал в ареста в гр. Кюстендил са негово субестивно усещане и не надхвърлят рамките на неизбежната последица от пребиваването му в затвора за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
С разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ се предвижда, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможност, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му, т.е. правото на труд не съответства като задължение за пенитенциарната администрация непременно да осигури работа на лишения от свобода. Целта на полагането на труд от лишените от свобода по ЗИНЗС, който се явява специален закон спрямо КТ, не е престация на труд срещу съответно трудово възнаграждение, каквато е същността на трудовото правоотношение по Кодекса на труда. По специалния закон ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС, водеща е ролята на превъзпитателната цел по отношение на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“. Според чл. 163 от ППЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, повишаване на квалификация и ресоциализация, като според чл. 164 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места, като в ал. 7 /нова/ изрично се посочва, че с предимство се приемат заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. Освен това, тъй като от полагането на труд следва настъпването на положителни последици в правната сфера на лишените от свобода, като например зачитането на работни дни с оглед намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“, трудовата дейност е положителен фактор, преценяван при придобиване правото на условно предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК, създадената практика базирана на специалния закон, е да се предпочитат от адмнистрацията на затвора за включване в трудова дейност лишени от свобода, които имат цялостно добро поведение, спазват реда и дисциплината в пенитенциарното заведение и не допускат извършване на дисциплинарни нарушения.
От всичко изложено по – горе, както и от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени и имуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на Следствения арест гр. Кюстендил довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените и имуществени вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Следствения арест – гр. Кюстендил. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Следствения арест – гр. Кюстендил, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на И., като лишен от свобода, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.
С оглед на изложеното, искът на К. Илиевв срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева – обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в Следствения арест в гр. Кюстендил, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с 144 от АПК, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПрП и с оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски по настоящето дело в полза на ответника, в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Костадинн Д.И., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, иск срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Следствения арест гр. Кюстендил, за посочените периоди в исковата молба, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.И., понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик, да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, сумата от 100 /сто/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: