РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Кърджали, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200516 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 04.05.2023 г., издадено от
Началник група в сектор ПП-К. към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.5,
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и са отнети
10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на С. Р. Е. от
с.К. № **, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. Р. Е. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесното административно нарушение, тъй
като, ако се е движил по бул.„Х. Б.“ в посока към хотел „М.“, нямало как да завие наляво по
ул.„С. С.“. За да завие по тази улица, трябвало да направи десен, а не ляв завой. Моли
атакуваното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Моли с оглед събраните доказателства, ако съдът прецени
жалбата за основателна, да я уважи, като присъди и направените разноски по делото.
Пледира за решение, съобразно събраните доказателства.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за
1
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 16.04.2023 г. свидетелите С. Ч., К. Т. и Б. М. били на работа и изпълнявали
задълженията си като младши автоконтрольори в сектор ПП-К. Около 11.50 часа, те били
позиционирани до кръстовището, образувано от бул.„Х. Б.“ и ул.„С. С.“, близо до хотел
„М.“ в гр.К. Полицейските служители наблюдавали движението при режима на
светофарната уредба на кръстовището, в т.ч. нарушители, които преминавали на червен
сигнал. Така около 11.50 часа на 16.04.2023 г., свидетелите Ч., Т. и М. възприели лек
автомобил „Р. М.“ с рег.№ *******, който се движел по бул.„Х. Б.“, в посока от блок 60 към
хотел „М.“, и на кръстовището завил наляво по ул.„С. С.“ при светещ червен сигнал на
светофарната уредба. По този повод водачът на автомобила със стоп-палка бил спрян за
проверка от полицейските служители. Контролните органи установили самоличността на
нарушителя, който не спазил светлинната сигнализация, а именно жалбоподателят С. Р. Е..
Свидетелят С. Ч. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. На 19.04.2023 г.
жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било
уважено и на 04.05.2023 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление,
с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на С. Р. Е. административно
наказание „глоба” в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.
Ч., К. Т. и Б. М., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетеля Г. И, на които
съдът дава вяра само отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от
16.04.2023 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП; Възражение срещу Акт за установяване на административно нарушение от
16.04.2023 г.; Докладна записка от 21.04.2023 г.; Докладна записка от 24.04.2023 г.; справка
за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № ******** от 02.12.2021 г. на МВР,
установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите С. Ч., К. Т. и Б. М., тъй като са логични, последователни, взаимно допълващи се
и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Тримата са очевидци и
свидетелстват, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото по-
горе моторно превозно средство, при което е прЕ.ал на червен сигнал на светофарната
уредба. Полицейските служители сочат, че се намирали на място, от което имали пряка
2
видимост към светофара. Категорично се установява от свидетелските показания на Ч., Т. и
М. кое е мястото на нарушението, а именно, че жалбоподателят се е движил с автомобила по
бул.„Х. Б.“ в гр.К., като на кръстовището с ул.„С. С.“ завил наляво на червена сигнализация
на светофара. Кредитират се показанията на Г. И. само в частта им, в която свидетелства, че
жалбоподателят е управлявал МПС на инкриминираната дата и място. На твърденията на
свидетеля И., с които се стреми да опровергае извършеното от жалбоподателя нарушение,
обяснявайки, че той е преминал на кръстовището до хотел „М.“ на зелен светофар,
настоящата инстанция не дава вяра. По делото стана ясно, че свидетелят Г. И. също е бил
санкциониран за преминаване с автомобила му на червен сигнал на светофара, при това на
същата дата, време и място, наред с жалбоподателя. Полицейските служители установяват,
че са спрели три автомобила, които преминали на червена светлинна сигнализация, спрямо
които взели отношение. Това потвърди и свидетелят Г. И., който е бил един от
санкционираните водачи. Съдът прецени, че показанията на този свидетел не са обективни и
безпристрастни, поради което не ги възприе с доверие. Неговите твърдения, че
жалбоподателят не е извършил нарушение не кореспондират с всички други приети
доказателства, вкл. показанията на свидетелите Ч., Т. и М., а напротив, опровергават се от
тях. Фактическата обстановка по делото се подкрепя и от акта за установяване на
административно нарушение, чиято доказателствена сила не бе оборена.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП,
който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Преценени поотделно и в съвкупност, доказателства по делото категорично сочат, че на
16.04.2023 г. в гр.К., на кръстовището образувано от бул.„Х. Б.“ и ул.„С. С.“,
жалбоподателят управлявайки лек автомобил „Р. М.“ с рег.№ ******* е преминал при
светещ червен сигнал на светофара. Затова за съда е безспорно, че С. Р. Е. е нарушил
посочената разпоредба, която го задължава да съобразява своето поведение със светлинните
сигнали. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП,
предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. При
индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил
разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, като е наложил предвиденото наказание „глоба“ в
размер от 100 лв. Определената на жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя
абсолютен размер, при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице
основания за изменение на санкцията. Законосъобразно са отчетени и контролните точки,
3
които ще бъдат отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 10 точки на
основание чл.6, ал.1, т.20 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство и съставляващи основание за отмяна на
атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в
акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Нарушението, авторството и мястото на извършването му се явява напълно доказано, за
което бяха изложени съображения по-горе. Ето защо, наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 04.05.2023 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-К. към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на
С. Р. Е. от с.К. № **, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА С. Р. Е. от с.К. № **, общ.К., с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5