Определение по дело №1280/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 531
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20205500501280
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   

    №531                                           16.06.2020 година                          гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  І – ви въззивен състав, 

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА- ЯНЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков в.ч.гр. д. № 1280 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис страда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от законния си представител Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен директор, чрез юрк.Албена Благоева против разпореждане № 941/05.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 316/2020 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 280.00 лв. –застрахователна премия по договора за заем от 30.10.2018 год. за периода 30.12.2018 г. – 30.07.2019 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането, поради неправилно приложение на материалния закон и на нормите в ГПК, уреждащи заповедното производство.

Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за всички претендирани със заявлението суми.

Претендира присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  срещу  К.Т.Д. *** за сумата общо в размер на 973.30 лева от които 600,12 лв. -  главница по договор за заем; 42,76 лв. - договорно възнаграждение по договор за заем за периода от 06.03.2019 г. до 06.05.2019 г.; 280,00 лв. – застрахователна премия по договор за заем за периода от 30.12.2018 г. – 30.07.2019 г. , 50,42 лв. - лихва за забава по договора за заем за периода до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за заем № 5342-00044259 и договор за допълнителни услуги към заем № 1192-00044259, сключени на 06.11.2018 г. между длъжника К.Т.Д. и „Микро Кредит“ АД - гр.София, по силата на който дружеството й е предоставило паричен кредит от 700,00 лв., а длъжникът се съгласил да върне сумата ведно с договорно възнаграждение от 67,88 лв.,  за срок от 9 месеца, на равни месечни погасителни вноски в размер от 85,32 лв. и падежна дата всяко първо число на месеца.

На основание сключения договор за заем „Микро Кредит“ АД - гр.София, в качеството си на застрахователен посредник  предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на дружеството застраховка със ЗК „Уника“, а заемателят се задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия, в срок от 9 месеца, на равни погасителни вноски, всяка в размер на 35 лв., платими считано от 30.12.2018 г.

Длъжникът изпаднал в забава считано от 30.12.2019 г., поради което по договора му били начислени съответно обезщетения за забава в размер на 42,76 лв. договорна лихва и 50,42 лв. лихва за забавата по договора за заем.

Срокът на договора бил изтекъл на 30.07.2019 г., поради което неплатените задължения били изискуеми.

На 16.01.2015 г. между „Микро Кредит“ АД - гр.София и Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София бил сключен рамков договор за продажба на вземания, като с Приложение № 1/10.06.2019 г. вземанията на „Микро Кредит“ АД - гр.София срещу К.Т.Д., произтичащи от договор за заем № 5342-********* са били прехвърлени на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София, а длъжника бил уведомен с нарочно уведомително писмо от датата 17.04.2019 г., изпратено му от Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София като пълномощник на цедента.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 280,00 лв. –застрахователната премия по договора за заем 30.10.2018 г. за периода от 30.12.2018 год. до 30.07.2019 г., като е приел, че претенцията представляваща част от застрахователна премия със заявлението не са представени доказателствата Микро Кредит“ АД - гр.София да е заплатило в полза на застрахователя еднократната премия от 315,00 лв.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от 280,00 лв., представляваща уговорената премия за застрахователната услуга, противоречи на закона и се основава и на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

По отношение на същата претендирана сума от 280,00 лв., представляваща неплатена застрахователна премия, следва да се има предвид и следното:

В т.4.3 от договора за допълнителни услуги е предвидено, че в случай, че клиентът е избрал да сключи застраховка с посредничеството на „Микро Кредит“ АД и заплащането на дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от „Микро Кредит“ АД, то клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователна премия на „Микро Кредит“ АД, на равни месечни вноски. Размерът на вноската и датата, на която ще се дължи седмична/месечна вноска, са посочени в самия договор. Конкретните условия по застраховката, както и пълната стойност на еднократната застрахователна премия, са съгласно индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от клиента.

Бенефициент по застраховката обаче е не длъжника, а „Микро Кредит“ АД.

Т.е. в случая е налице застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник по смисъла на чл.383 от КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за обезпечение по чл.382 от КЗ.

Описаната допълнителна услуга по финансиране на заплащането на дължимата застрахователна премия от „Микро Кредит“ АД сама по себе си представлява договор за потребителски кредит, а с уговарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се включи в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузата за застраховка защита пакет „Премиум Живот“ следва да се приеме за такава.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с № 1249/17.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 433/2020 г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис страда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от законния си представител Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен директор за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К.Т.Д. с ЕГН ********** *** за сумата от 280,00 лв. – застрахователна премия по договора за заем от 30.10.2018 год. за периода 30.12.2018 г. – 30.07.2019 г., като правилно и законосъобразно.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:           1/

 

 

                                                                                           2/