Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА
гр.дело № 3453 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т. КТ, чл.344, ал.1,т.3, вр
.чл.225, ал.1 КТ с цена на иска 5200
лв. и чл.224, ал.1 КТ с цена на иска
1200 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А.Г.Д.,
ЕГН**********,*** против К.К.б.к.Б. АД, ***, със седалище и адрес на
управление:*** ***, представлявано от К. Х. П.-***и Д.С.С.- ***, в която
изразява несъгласие с издадената и връчена на ищеца Заповед №СО-Т-122 от
17.03.2017г, с която "на осн. чл. 192, ал.1 във вр. счл. 188, т.З, чл.
187, т.1, 3, 7 и 8 и чл. 190, ал.1, т.З от КТ, както и на осн.чл. 330, ал.2,
т.6 от КТ " от КТ му е наложено наказание "уволнение". Твърди,
че от 07.03.1995г. ищеца работи по основен безсрочен трудов договор при
ответника, последно - на длъжността "***", локация Плевен. Твърди, че
на 13.03.2013г. му била връчена заповед №СО-Т-138/13.03.2013г., с която
трудовото му правоотношение било прекратено на осн.чл. 330.ал.2, т.5 от КТ.
Твърди, че обжалвал заповедта и с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
1852/2013г. на РС - Плевен уволнението му било отменено като незаконосъобразно
и бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "***"
локация Плевен. Твърди, че на 17.01.2017г. в 11,30ч. му било връчено
"Искане на писмени обяснения" с изх. № СО-47/17.01.2017г. на осн.чл.
193,ал.1 от КТ, ведно с Доклад с вх. №СО-246/17.01.2017г. на С.И. - "***, ***".
Твърди, че на същата дата в 16.00ч. подал отговор на посоченото "Искане на
писмени обяснения", връчено лично на С.И., за което е съставен нарочен
приемо-предавателен протокол. Твърди, че на 17.03.2017г. в 11,40 часа му била
връчена Заповед №СО—Т-122/17.03.2017г., с която на осн. чл. 192, ал.1 във вр.
счл. 188, т.З, чл. 187, т.1, 3, 7 и 8 и чл. 190, ал.1, т.З от КТ, както и на
осн.чл. 330, ал.2, т.6 от КТ " от КТ му е наложено наказание
"уволнение". Счита, че
заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че в заповедта за уволнение
са посочени две "нарушения": 1.
че на 01.12.2016г. между 10,03ч. и 13.09ч. е имал престой в града със
служебния автомобил извън дневния си маршрут и 2. че на
02.12.2016г. между 11,14 и 14,04ч. е имал престой в града със служебния
автомобил извън дневния си маршрут. Твърди, че Заповедта е издадена на база Доклад
с вх. №СО-246/17.01.2017г. на С.И. - "***, ***. Твърди, че както е посочил в Обясненията си: В първия
абзац на посочения Доклад се цитира, че "от м.декември 2015г. служителят А.Д.
отговаря за зона ***, Никопол". Твърди, че както многократно е посочвал –
той не отговаря за посочената зона. Твърди, че считано от 07.11.2015г. за зона ***,
Никопол има назначен търговски представител - С.Г., който следва да отговаря за
посочената зона. Твърди, че видно от документите в трудовото му досие, ищеца
заема длъжността "Ръководител звено -Търговски екип" локация Плевен.
Счита, че в тази връзка неоснователно е твърдението в доклада, че "основна
част от задълженията му са посещение на клиентите по дневен маршрут, което се
удостоверява със сканиране от А. на хладилните съоръжения в обектите".
Твърди, че "Посещенията на
клиенти" и "сканирането" на фирмените витрини съставлява част от
трудови функции на длъжността "търговски представител" за съответната
зона, какъвто ищеца не е. Твърди, че в трудовото му правоотношение няма такова
задължение. Твърди, че към настоящият момент не съществува и заповед, а още
по-малко - надлежно връчена му такава, по силата на която да отговаря за
"зона ***, Никопол", поради което няма вменени задължения във връзка
със същата. Счита, че поради изложеното в случая му се търси дисциплинарна
отговорност за неизпълнение на чужди задължения, което е недопустимо. Счита, че
след като няма такива задължения, то няма как да е извършил "дисциплинарни
нарушения " на същите и то в "***", за която не отговаря.
Твърди, че такова твърдение - за налична промяна характера му на работа
/въпреки, че не е уведомен за такова и няма изготвени и връчени му каквито и да
било документи в тази връзка/ , считано от м.12.2015г., би било в категорично
противоречие със законовата норма на чл. 120,ал.1 от КТ, поради което би било
нищожно. Счита, че в заповедта не е съобразено, че и двата интервала от време
включват законово-регламентираната обедна почивка. Твърди, че видно от самият
доклад е, че същият съдържа обекти, които следва да бъдат посетени съответния
ден. Твърди, че няма фиксирани часове за това. В заповедта не се твърди, че ищецът
не е свършил работата си. Твърди, че относно първото "нарушение": На
01.12.2016г. в посоченият интервал от време -10.03ч. до 13.09ч. ищецът е бил на
преглед за преосвидетелстване в ТЕЛК, което се установява от приложената
служебна бележка от ТЕЛК - III състав. Твърди, че в резултат на това на лицето
е издадено ЕР 3894/01.12.2016г. Твърди, че работодателят е бил уведомен за
това, а още повече, че съгл. чл. 157, ал.1, т.1 от КТ - работодателят е длъжен
да освободи от работа служителя, когато е призован от съответния орган като
страна в дадено производство. Твърди, че в случая е налице злоупотреба с право,
т.к. работодателят, след като е бил уведомен, че на посочената дата и час
лицето е призовано да се яви по график в ТЕЛК, не само че не го е освободил, но
и му налага дисциплинарно наказание. Относно второто "нарушение": Твърди, че видно от
представените документи е, че на 02.12.2016г. на ищеца е връчено "Искане
на писмени обяснения" с изискване обясненията да се представят писмено
"в еднодневен срок" с уточнението, че еднодневният срок изтича в края
на същия работен ден - 02.12.2016г. Факт е, че от възстановяването му на работа
по съдебен ред до второто му уволнение, на ищеца не са осигурени нито компютър,
нито принтер за работа, нито хартия. Твърди, че следователно същият няма как да
изготви и представи обясненията си в надлежен вид , освен използвайки и времето
от обедната си почивка, да използва техника на друго място с цел да спази
даденият му срок. Твърди, че видно от представените Обяснения от 02.12.2016г.
е, че ищеца е представил обясненията си в указанията му срок-т. е. на
02.12.2016г. , както и че е изпратил същите по куриер до работодателя си.
Твърди, че видно от длъжностната характеристика на ищеца - негово задължение е
да създава партньорства с клиенти, каквото всъщност е правил, а това е
невъзможно, ако се движи само по предварително зададения му маршрут. Твърди, че
око бъде извършен анализ на ситуацията, описана в доклада, съотнесена към
трудовите задължения на длъжността на ищеца, би се установило, че посочените в доклада "нарушения"
категорично не съставляват част от трудовите функции на заеманата от ищеца
длъжност и кумулативно посочените "нарушения" касаят зона, за която
ищеца не отговаря и маршрут на "търговски представител", който не му е
възложен, но според доклада се изисква
ищеца да обикаля. Излага съображения, че на 01.12.2016г, ищецът е имал право на
законоустановен отпуск за явяването си пред ТЕЛК, за което работодателят е бил
наясно. Твърди, че в интерес на работата ищеца е ползвал само 2 часа от правото
си /за явяване за преосвидетелстване пред ТЕЛК/ + обедната си почивка, което
безспорно не съставлява нарушение. Твърди, че на 02.12.2016г. ищецът, именно в
изпълнение на искането на работодателя да му бъдат представени писмени обяснения
до края на работния ден, ищецът, отново ползвайки обедната си почивка, си е
осигурил техника и хартия / която работодателят му е бил длъжен да му осигури с
оглед заеманата длъжност, но не е
изпълнил това свое задължение/ именно с цел да представи в срок и в съответната писмена форма изисканите му
обяснения. Твърди, че освен това в посочения
интервал той е извършил и посещение на клиент т.е. - налице е изпълнение именно
на законовите изисквания на работодателя, а не нарушение. Счита, че липсва
каквото и да било извършено от ищеца нарушение, а по-скоро - търсене на повод
отново да бъде прекратено трудовото му правоотношение. Твърди, че съгласно
длъжностната характеристика на ищеца за длъжността му "Ръководител звено
търговски екип" същият има задължение да създава партньорство с нови
клиенти, което логично няма как да стане, спазвайки установен маршрут. Твърди,
че съгласно справката от GPS работодателят чрез своя представител С.И. е бил
наясно с изложените факти, квалифицирани като "нарушения" още на
01.12 и на 02.12.2016г. Твърди, че за периода от тези дати до 17.03.2017г.
безспорно са изтекли повече от два месеца от "откриване на
нарушението", поради което правото да бъде наложено наказание за
"нарушения", извършени на посочените дати се явява преклудирано
поради давност. Твърди, че е налице нарушение и на чл. 195, ал.1 от КТ -
заповедта е изцяло немотивирана. Твърди, че в нея са посочени нормите на чл.
187, т.1, т.3 и т.7, но липсва каквато и да е конкретика, която да даде
съотносимост между тях и твърдяните нарушения. Твърди, че относно нормата на
чл. 187, т.3 от КТ- липсва конкретизация: коя работа ищеца не е изпълнил, с
какъв акт му е възложена тя, уведомен ли
е ищеца , че има задължение да изпълнява същата. Относно цитираната
норма на чл.
187, т.7 от
КТ: относно липсва конкретизация - кои точно нареждания
на работодателя не е изпълнил, както липсват данни да са му давани нареждания,
които да не са изпълнени. Твърди, че цитирана е нормата на чл. 190,ал.1, т.З от КТ - "системни нарушения на трудовата дисциплина" - липсва
конкретизация кои са квалифицирани като такива.
Цитирана е заповед СО-О-948/19.12.2016г. с която на ищеца е наложено
наказание "забележка", без да е упоменато и съобразено, че заповедта
е предмет на висящ съдебен спор, по който няма произнасяне още от
първоинстнционния съд, а още по-малко - влязло в сила съдебно решение, поради
което кредитирането и като утежняващо обстоятелство е недопустимо. Счита
за особено важно,
че при издаване
на обжалваната заповед за уволнение е
налице съществено грубо
нарушение на процесуалните
норми, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на извършеното
уволнение като незаконосъобразно съгл. чл. 193 от КТ, а именно: Съгласно ЕР на
ТЕЛК № 3894 от зае. №208 / 01.12.2016г. е определена 52% трайно намалена
работоспособност със срок на определения % - 3 години. Излага съображения, че
съгласно разпоредбата на чл. 333,ал.2, във вр. с ал.1 т.2 и 3 от КТ- при
прекратяване на трудовото правоотношение с работник на осн.чл. 330, ал.2, т,6
от КТ "работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
Инспекцията по труда" работника, а съгл.ал.2 - при хипотезата на чл.
333,ал.1, т.2 и 3 - преди уволнението следва работодателя да е взел и мнението
на ТЕЛК. Счита за безспорно, че заболяването на ищеца - ИБС- попада под
закрилата на Наредба 5. Твърди, че в настоящия случай ищеца не е уведомен да е
изискано / респ. дадено разрешение на ИТ съгл. чл. 333, ал.1. т.2 и т.3 от КТ,
както и да е взето мнение на ТЕЛК във връзка с уволнението. Счита, че
посоченото съществено нарушение съставлява съществено процесуално нарушение,
което е самостоятелно основание за отмяна уволнението като незаконосъобразно
поради неспазена императивна законова процедура, без да се разглежда спора по
същество на делото. Счита, че наложеното най-тежко наказание се явява
несъразмерно с твърдяните нарушения, което съставлява и нарушение на чл.
189,ал.1 от КТ. Поради гореизложеното счита, че така наложеното на ищеца
най-тежко наказание за визираните "нарушения" се явява недопустимо, а
по същество -неправилно и изцяло незаконосъобразно. Моли, на основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3, във вр.чл.225, ал.1 и ал.2 и чл. 224,ал.1 от КТ да бъде
признато уволнението за незаконно и да бъде отменена заповед № СО-Т-122 от 17.03.2017г
,. като неправилна и незаконосъобразна с произтичащите от това законни
последици, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност
- "***", ответника да бъде осъден да
заплати обезщетения както следва: обезщетение за времето, когато ищеца е
останал без работа поради уволнението - за периода 17.03.2017г. до 17.04г2017г.
в размер на 2200лв., за периода 18.04.2017г. до 17.09 2017г. в размер на
3000лв. /явяваща се разликата между получаваното от ответника възнаграждение и понастоящем получаваното
такова от ищеца/ и на осн.чл. 224. ал.1
във вр. с чл. 319 от КТ-общо в размер на 6 дни за 2016г. х 200лв. =1200лв,
ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който твърди че обжалваната заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание «уволнение» е законосъобразна. Твърди, че заповедта е издадена от овластено лице А.Ц.- ***, която е упълномощена от представителите на дружеството с пълномощно рег. N 59/13.01.2017 г. при нотариус Надежда Димова, спазена е дисциплинарната процедура по чл. 193 от КТ и заповедта е мотивирана, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ. Наложеното със заповедта наказание е съобразено с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ. Твърди, че въз основа на доклада с вх. N СО 246/17.01.2017 г. на С.И., поисканите и получени от ищеца писмени обяснения и събраните по случая доказателства, дисциплинарният орган е установил и е приел, че е налице виновно неизпълнение на трудови задължения от ищеца на 01. и 02.12. 2016 г., а именно: на 01.12.2016 г. между 10,03 и 13,09 часа автомобил ***с рег. № ***, който е управляван от А.Д., се е намирал и движил на територията на град Плевен извън офиса на Компанията и извън дневния маршрут за съответния ден. В посочения период А.Д. не е имал поставени задачи от прекия си ръководител, които да налагат престоя му от над 3 часа в рамките на града, както и че служителят без разрешение от прекия си ръководител се е отклонил от дневния си маршрут. На 02.12.2016 г. между 11,14 и 14,07 часа автомобил ***с рег. № ***, който е управляван от А.Д., се е намирал и движил на територията на град Плевен извън офиса на Компанията и извън дневния маршрут за съответния ден. В посочения период А. Д. не е имал поставени задачи от прекия си ръководител, които да налагат престоя му от над 3 часа в рамките на града, както и че служителят без разрешение от прекия си ръководител се е отклонил от дневния си маршрут. Приел е, че тези действия съставляват нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 1 - неуплътняване на работното време, на чл. 187, т. 3 от КТ -неизпълнение на възложената работа, както и на чл. 187, т. 7 от КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Заедно с тези нарушения, дисциплинарният орган е взел предвид и обстоятелството, че въз основа на Доклад с вх. № СО - 7618/2.12.2016 г. на Й.Н., Искане на писмени обяснения с изх. № СО - 1337/2.12.2016 г. и представени от служителя писмени обяснения от 02.12.2016 г., е наложено дисциплинарно наказание „забележка" със Заповед № СО - О - 948/19.12.2016 г., връчена на 19.12.2016 г., за описаните в същата дисциплинарни нарушения, а именно: При посещение на дата 25.03.2016 г. на клиент „***" в ***, А.Д. уведомява клиента, че е пуснал заявка за определени продукти, които той не продава. Това се случва без предварително съгласуване със самия клиент или ръководител от страна на компанията. Следва бурен скандал с клиента и заплахи от страна на А.Д. към клиента. Непосредствено след излизането от обекта служителят А.Д. пуска в електронната система на Компанията Искане за прибиране на наличните витрини на ***без да има такова желание на клиента. Искането за деинсталация не е съгласувано с клиента, Ръководителя звено, търговски екип за зоната или Ръководителя, отдел по продажбите, което противоречи на политиката на Компанията. На 29.03.2016 г. собственикът на фирма „***от ***се свързва с Ръководителя звено, търговски екип, с оплакване, че служителят А.Д. посещава обекта без предварително обаждане и започва да вади продукти на *** от хладилната витрина, които по преценка на служителя не трябва да са там. Възниква спор между А.Д. и продавачката, който прераства в скандал. Описаните в заповед № СО - О - 948/19.12.2016 г две нарушения са такива по смисъла на чл. 187, т. 3 - неизпълнение на възложената работа и на чл. 187, т. 8 - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя. Правилно е прието в процесната заповед, че са налице три и повече дисциплинарни нарушения, които са извършвани системно по смисъла на чл. 190, ал. 1, т, 3 от Кодекса на труда. Твърди, че в тази връзка, както е посочено и в исковата молба, заповед № СО - О -948/19.12.2016 г., с която за извършени дисциплинарни нарушения е наложено дисциплинарно наказание „забележка", е обжалвана пред Плевенския районен съд IX състав, като е решение N 849/18.05.2017 г. по гр. дело N 82/2017, съдът отхвърли иска на А.Д.. Твърди, че това решение е обжалвано от последния пред Окръжен съд Плевен и предстои образуване и насрочване на въззивното дело. С оглед това, че делото е висящо и има за предмет нарушения, които са инкорпорирани в процесната заповед за дисциплинарно уволнение, счита, че е налице основание за спиране на настоящото производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Твърди, че са неоснователни изложените в исковата молба възражения и доводи, че А.Д. *** и че няма трудови задължения за посещаване на клиенти на компанията в района по дневен маршрут и да сканира хладилни съоръжения. Твърди, че тези възражения и доводи са изложени от ищеца и по гр.д. N 82/2017 г. на ПРС, IX състав, които съдът, след като е обсъдил събраните по делото многобройни писмени и гласни доказателства, не е приел за основателни в посоченото съдебно решение. И това е така, тъй като видно от допълнително споразумение № СО-Т- от 28.11.2014 г. ищецът А.Д. заема длъжност «***», с място на работа «Северноцентрална търговска зона с център на администриране търговски офис Плевен». Твърди, че със заповед № 169/22.04.2014 г. работодателят е определил районите на търговските зони за продажби, вкл- в т. 3.4. е посочено, че в локация Северноцентрална търговска зона с център на администриране търговски офис Плевен се включва територията на областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Русе. Твърди, че от списъка на населените места в Северноцентрална зона е видно, че населените места, в които са извършени процесиите нарушения (с. Милковица и с. Брестовец) попадат в район 13В1А6, който е част от подзона Плевен Т1А на Северноцентрална търговска зона. Твърди, че на ищеца му е определено и възложено от 14 декември 2015 г. да отговаря за район 13В1А6 и да контролира търговската дейност на компанията, осъществявана в този район. Счита за неоснователно възражението, че процесната заповед е издадена и връчена след изтичане на преклузивните срокове по чл. 194, ал. I от КТ, предвид датата на депозиране на доклад Вх. № СО - 246/17.01.2017 г. до дисциплинарния орган и датата на връчване на процесната заповед - 17.03.2017 г., които документи са приложени от ищеца към исковата молба. Счита за неоснователно е и възражението, че ищецът на 01.12.2016 г. е имал право на отпуск, респ. е бил в такъв по чл. 157, ал. 1, т. 1 от КТ (за встъпване в брак, каквото правно основание сочи ищецът), нито пък за такъв за явяване пред ТЕЛК, както и че се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ, след като ищецът не е уведомил работодателя за прегледа, не е поискал и не е ползвал такъв отпуск и не е представил приложеното към исковата молба ЕР на ТЕЛК в срока за представяне на писмени обяснения. Твърди, че в тези обяснения от 17.01,2017 г. ищецът не е посочил, че на 01.12.2016 г. е бил на преглед в ТЕЛК (едва към исковата молба е приложена служебна бележка от 19.01.2017 г.), както и за издаденото ЕР на ТЕЛК от 01.12.2016 г. Счита, че не може да бъде прието твърдението на ищеца, че на 02.12.2016 г. в интервала от 11,14 до 14,07 часа, същият е изготвял писмените си обяснения, защото работодателят е поискал да ги предостави до края на работния ден - 02.12.2016 г. В искането за писмени обяснения от същата дата изрично е посочен 1-дневен срок за предоставяне на писмените обяснения от страна на г-н Д. (т.е. до 03.12.2016 г.), а не както превратно тълкува в исковата молба ищцовата страна - до края на деня на получаването на искането - 02.12.2016 г. Счита искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за неползван от ищеца платен годишен отпуск за 2016 г. за неоснователен, поради факта, че видно от представените фишове за работната заплата на г-н Д. този отпуск е ползван и изплатен изцяло. Моли, да бъде отхвърлена претенцията. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от Допълнително споразумение № СО-Т/28.11.2014г., че А.Д. е работил при ответното дружество на длъжност „*** с място на работа Северноцентрална търговска зона с център на администриране търговски офис Плевен.
Не е спорно между страните и се установява от Заповед № СО-Т-122/17.03.2017г., връчена на А.Д. на 17.03.2017г., че трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина съгл.чл.190, ал.1, т.3 КТ. Изложени са следните мотиви: „На 01.12.2016 г. между 10,03 и 13,09 часа автомобил ***с рег. № ***, който е управляван от А.Д., се е намирал и движил на територията на град Плевен извън офиса на Компанията и извън дневния маршрут за съответния ден. В посочения период А.Д. не е имал поставени задачи от прекия си ръководител, които да налагат престоя му от над 3 часа в рамките на града, както и че, служителят без разрешение от прекия си ръководител се е отклонил от дневния си маршрут. На 02.12.2016 г. между 11,14 и 14,07 часа автомобил ***с рег. № ***, който е управляван от А.Д., се е намирал и движил на територията на град Плевен извън офиса на Компанията и извън дневния маршрут за съответния ден. В посочения период А.Д. не е имал поставени задачи от прекия си ръководител, които да налагат престоя му от над 3 часа в рамките на града, както и че служителят без разрешение от прекия си ръководител се е отклонил от дневния си маршрут. Описаните по-горе действия на служителя са констатирани от справките за дневния му маршрут и справките от СРS- системата за движение на посочения автомобил, които се съдържат в доклада с вх. № СО - 246/17.01.2017 г., връчен на служителя с искането на писмени обяснения. Тези действия съставляват нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 1 - неуплътняване на работното време, на чл. 187, т. 3 от КТ -неизпълнение на възложената работа, както и на чл. 187, т. 7 от КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Наред с тези нарушения, взех предвид и обстоятелството, че lъз основа на Доклад с вх. № СО - 7618/2.12.2016 г. на Й.Н., Искане на писмени обяснения с изх. № СО - 1337/2.12.2016 г. и представени от служителя писмени обяснения от 02.12.2016 г., е наложено дисциплинарно наказание „забележка" със Заповед № СО - О - 948/19,12.2016 г.; връчена на 19.12.2016 г., за описаните в същата дисциплинарни нарушения, а именно: При посещение на дата 25.03.2016 г. на клиент „***" в ***, А.Д. уведомява клиента, че е пуснал заявка за определени продукти, които той не продава. Това се случва без предварително съгласуване със самия клиент или ръководител от страна на компанията. Следва бурен скандал с клиента и заплахи от страна на А.Д. към клиента. Непосредствено след излизането от обекта служителят А.Д. пуска в електронната система на Компанията Искане за прибиране на наличните витрини на ***без да има такова желание на клиента. Искането за деинсталация не е съгласувано с клиента, Ръководителя звено, търговски екип за зоната или Ръководителя, отдел по продажбите, което противоречи на политиката на Компанията. На 29.03.2016 г. собственикът на фирма „***от ***се свързва с Ръководители звено, търговски екип, с оплакване, че служителят А.Д. е посетил обекта и без да се обади и представи на никой започва да вади продукти на *** от хладилната витрина, които по преценка на служителя не трябва да са там. Възниква спор между А.Д. и продавачката, който прераства в скандал. Описаните в заповед № СО - О - 948/19.12.2016 г две нарушения са такива по смисъла на чл. 187, т. 3 - неизпълнение на възложената работа и на чл. 187, т. 8 -злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя.С оглед изложеното приема, че са налице три и повече дисциплинарни нарушения, които са, извършвани системно по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ и обосновават налагането на посоченото наказание.
Не е спорно между страните и се установява от влязло в сила Решение № 849/18.05.2017г., постановено по гр.д.№ 82/2017г. по описа на РС-Плевен, че е отхвърлен предявеният от А.Г.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***.***, ***против „К.К.Х.Б.к.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***К.П.и Д.С.– ***, иск с правно основание чл.358, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед №СО-О-948/19.12.2016 г., с която на основание чл.192, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ вр.чл.188, т.1 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, като неоснователен и недоказан.
Видно от Доклад вх.№ СО246/17.01.2017г. от С.И.- ***, *** до А.Ц.- ***“, с копие до О.П.- ***, С.И. е докладвал за описаните в доклада нарушения, а именно: На 01.12.2016 г. между 10,03 и 13,09 часа автомобил ***с рег. № ***, който е управляван от А.Д., се е намирал и движил на територията на град Плевен извън офиса на Компанията и извън дневния маршрут за съответния ден. В посочения период А.Д. не е имал поставени задачи от прекия си ръководител, които да налагат престоя му от над 3 часа в рамките на града, както и че, служителят без разрешение от прекия си ръководител се е отклонил от дневния си маршрут. На 02.12.2016 г. между 11,14 и 14,07 часа автомобил ***с рег. № ***, който е управляван от А.Д., се е намирал и движил на територията на град Плевен извън офиса на Компанията и извън дневния маршрут за съответния ден. В доклада е включено подробно описание на дневните задачи на отговорното за зона 13В1А6 лице за дата 01.12.2016г. и 02.12.2016г.
Не се спори между страните и се установява от Искане на писмени обяснения № СО-47/17.01.2017г., с приложен към него Доклад № СО246/17.01.207г., връчени на А.Д. на 17.01.2017г., че от него са поискани писмени обяснения за изложените в докладна записка № СО-246/17.01.2017г. нарушения. На А.Д. е указано, в случай че са налице обстоятелства, предвидени в чл.333 КТ, да представи доказателства, които да удостоверяват съществуването на тези обстоятелства.
Установява се от приемо-предавателен протокол от 17.01.2017г., подписан от С.И., че същия е получил приложените обяснения във връзка с направеното искане, в които е оспорено извършването на тези нарушения.
Видно от искане за писмени обяснения СО-1337/02.12.2016г., същото е получено от А.Д. на 02.12.2016г. и той е изпратил обяснения във връзка с искането.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 3894/208/01.12.2016г. със срок на валидност до 01.12.2019г. на А.Д., който работи професия „Р-л звено търговски екип“ е определена 52 % намалена работоспособност за следните общи заболявания: АХ II-III ст. Сърд.форма, кор.хипертоникум, ИБС, САП II ФК, СН I-II ФК, дислипидемия, обезитас, бр.астма- лека персистираша ДН-0, двустранна лумбасакрална радикулопатия, дискови протрузии Л-4-5, лумбална остеохондроза и спондилоартроза умерен ФД.
Установява се от Медицинско направление от 19.01.2017г., издадено от ТЕЛК-III Плевен, че А.Д. е бил на преглед за преосвидетелстване на 01.12.2016г. от 10,15 до 13,00 часа в ТЕЛК, като е издадено ЕР № 3894/01.12.2016г.
Видно от неоспорените от ответника ЕР на ТЕЛК № 3894/2008/01.12.2016г. и Известие за доставяне № 17131/12.12.2016г., на ответното дружество е връчен препис от посоченото експертно решение.
Установява се от Писмо № 17244098/21.08.2017г. от И.п.т.П. че за периода от 01.01.207г. до 17.03.2017г. не е искано и давано разрешение на основание чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на А. Д..
Видно от писмо № 17209536/10.05.2017г. по постъпил сигнал от А.Д. с вх.№ 17022035/08.02.2017г. Дирекция Инспекция по труда гр.Плевен е констатирала, че на А.Д. след възстановяването му на работа, не са му предоставени търговски екип и зона за работа със съответните дистрибутори и търговски обекти. При преглед на платежните фишове е установено, че той не е получавал месечни бонуси за постигнати резултати.
Съдът дава вяра на показанията на св.С.И. като преки, логични и съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се установява, че св.И. е бил пряк началник на А.Д. и след като прегледал отчетите за движение на служебните автомобил, установил, че автомобила, управляван от А.Д. на дата 01.12.2016г. и 02.12.2016г. по около 3 часа, през работното време, е бил в гр.Плевен, а през тези дни, той не е имал поставени задачи, които да извършва на територията на гр.Плевен. Маршрута е зададен предварително най-малко седмица. Уведомил писмено за установеното директора на отдел „Човешки ресурси“ при ответното дружество. Освен посещение на посочените обекти, по предварително зададения маршрут, трудово задължение на А.Д. е и привличането на нови клиенти. Св.И. е възложил на ищеца по делото да отговаря за локацията Гулянци-Никопол считано от края на 2015г. Маршрута за деня е така направен и предвиден, че да уплътни работното време на работника. Има зададени лимити за гориво на служебния автомобил и те са съобразени с дневните маршрути, поради което работника не може да се отклонява от зададения маршрут.
Видно от Трудов договор № 165/18.04.2017г. А.Д. е сключил договора с ***при трудово възнаграждение в размер на 1700 лв. месечно.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема като обоснована, обективна, безпристрастна и компетентна, се установява, че размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 17.03.2017г. до 17.09.2017г. е в размер на 5766,67 лв. А.Д. няма неизползван платен годишен отпуск за 2016г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
С искът за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344,ал.1, т.1 от КТ, ищецът отрича потестативното право на работодателя
да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото
е съществуването на това потестативно
право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е
надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това
потестативно право не е съществувало или е ненадлежно упражнено, уволнението е
незаконно. Затова ищецът в иска за признаване уволнение за незаконно по чл.
344,ал.1,т.1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ на факти, които опорочават,
отлагат, или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. С оглед принципа на
диспозитивното начало, установен с чл. 6,ал.1 от ГПК, в спорните съдебни
производства по исковете по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, съдът не може да се
произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от
ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом като в исковата молба ищецът
не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване от
работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е
наведен такъв довод за незаконност на
уволнението и съдът няма право да го обсъжда /в този смисъл Решение №
503/05.01.2012г. по гр.д. № 77/2011г. на ВКС, ІVг.о.; Решение №
158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС, ІVг.о., Решение №
459/27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г. на ВКС, ІVг.о.,и трите постановени в
производство по чл. 290 от ГПК/. Съдът
не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са
наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният иск не
може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Служебно той
може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези
разпоредби касаят факти, изрично посочени от ищеца - решения на ВКС, ІV г.о. по
гр.д. № 475/ 2011 г.; гр.д.№ 77/ 2011 г., по гр.д.№ 1036/ 2009 г.; гр.д.№ 1471/
2009 г.; решение № 385 от 12.10.2012 г. по гр.д. № 531/12 ІV г.о; решение № 665
от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г.
по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата.
В настоящото производство се оспорва
законността на уволнението на ищцата на основание наложено дисциплинарно
наказание «Уволнение». В исковата молба са наведени множество доводи за процесуална
и материална незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение. Едно от
основанията, въз основа на които се оспорва процесната заповед е, че не е
преодоляна предварителната закрила срещу уволнението на ищеца по чл.333 КТ,
като не е взето мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекция по труда преди
уволнението. Твърди се, че ищеца е лице, което страда от болест, която е предвидена
в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ.
По делото се установи от представеното ЕР на
ТЕЛК № 3894/208/01.12.2016г. със срок на валидност до 01.12.2019г., че на А.Д.,
който работи професия „Р-л звено търговски екип“ е определена 52 % намалена
работоспособност за следните общи заболявания: АХ II-III ст. Сърд.форма,
кор.хипертоникум, ИБС, САП II ФК, СН I-II ФК, дислипидемия, обезитас, бр.астма-
лека персистираша ДН-0, двустранна лумбасакрална радикулопатия, дискови
протрузии Л-4-5, лумбална остеохондроза и спондилоартроза умерен ФД. Оспорен е
от ответника факта, че е бил надлежно уведомен от ищеца, че страда от
заболяване, поради което се ползва от предварителната защита по чл.333 КТ. От Искане
на писмени обяснения № СО-47/17.01.2017г., което е получено от А.Д. на
17.01.2017г. е видно, че работодателя му е указал да представи доказателства, в
случай че е налице някое от обстоятелствата по чл.333 КТ. Не е спорно между
страните, че ищеца по делото не е предоставил информация за заболяването си
лично на работодателя дори и след изискването на такава от него. По делото,
обаче се установи, че ЕР на ТЕЛК № 3894/2008/01.12.2016г. е връчено на
ответника с Известие за доставяне № 17131/12.12.2016г. Представеното известие
за доставяне не е оспорено от ответника.
Закрилата при уволнение има социален
характер. Предназначението й е да постигне социална справедливост при
уволнението.Тя е уредена основно в чл. 333 КТ. В изброените в чл. 333 КТ случаи
уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение
от определен държавен или синдикален орган и само след получаването му
уволнението може да бъде извършено. Закрилата е предварителна, тъй като
предхожда извършването на уволнението. Тя е относителна когато може да бъде
преодоляна чрез получаване на съгласие от съответния орган, и абсолютната,
когато не може да бъде преодоляна чрез даване на разрешение за уволнение. Разрешение
трябва да се даде в писмена форма. Изискването за писмена форма следва от
писмената форма за прекратяване на трудовия договор /чл. 335,ал.1 КТ/.
Писменият отговор /разрешение или отказ/ на съответния държавен или синдикален
орган не е необходимо да бъде мотивиран, дори и това да е предвидено в КТД. Разрешението
се дава от инспекцията по труда в случаите по чл. 333, ал. 1 и 5 КТ и от
съответния синдикален орган в случаите по чл. 333, ал. 3 и 4 КТ. Разрешението
по чл. 333, ал. 1 КТ се дава от общинската инспекция по труда на територията на
която се намира седалището на предприятието или на съответното поделение
работодател. Чл. 333, ал. 7 КТ определя момента, към който трябва да бъде
осъществена предварителната закрила при уволнение - това е моментът на връчване
на заповедта за уволнение. Под „заповед” следва да се разбира писменото
изявление, по смисъла на разпоредбата на чл. 335 КТ на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение. Прилага се при прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл.
330, ал. 2, т. 6. - закриване на част от предприятието; съкращаване на щата;
намаляване обема на работата; липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата; промяна на изискванията за изпълнение на длъжността,
ако работникът или служителят не отговаря на тях и дисциплинарно уволнение.
Изброяването е изчерпателно. Един
работник или служител може да се окаже закрилян на повече от едно основания. В
този случай трябва да е налице разрешение за всяко от основанията поотделно.
Освен това възможно е едно и също заболяване да дава право на предварителна
закрила на две самостоятелни основания. Например в случаите когато работникът
или служителят е трудоустроен по повод професионално заболяване или друго
заболяване, включено в Наредба № 5. Трудоустрояването е основание за
предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, а заболяването, включено в
Наредба № 5 е основание за предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Дори и да е изтекъл срокът на трудоустрояването, работникът или служителят е
закрилян поради наличието на заболяването. В този случай следва да е налице
разрешение за уволнение както по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, така и по чл. 333,
ал. 1, т. 3 КТ. Трудоустроен по
смисъла на чл. 314 и чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е работникът или служителят с
предписание за трудоустрояване, дадено от съответния здравен орган.
Предварителната закрила е за всички случаи на лица с трайно намалена
работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило
преместването му на друга подходяща работа или изпълняваната от него е без
противопоказания за здравето му, като е препоръчано да се извършва при
облекчени условия/- Решение №
341/17.05.2010г. по гр.д. № 144/2009г. ІІІ г.о. ВКС, Решение № 174 от 30.07.2012г.
по гр.д. № 1269/2011г. ІІІ г.о. ВКС/. Закрилата действа за срока на
трудоустрояването. Без значение е дали предписанието е изпълнено от
работодателя, както и формата в която е дадено – болничен лист или протокол на
медицинска комисия. Със закрила
по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ се ползват и лицата „с група инвалидност”, т. е.
лицата, на които е призната загубена работоспособност 50% или повече – Решение № 706/22.12.2009г. по гр.д. №
2688/2008г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 360/30.04.2010г. по гр.д. № 30/2009г. ІІІ
г.о. ВКС/. Болестите са
изчерпателно изброени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333,ал.1 КТ, издадена от
МНЗ и ЦС на БПС /ДВ бр. 33/87г./, а именно исхемична болест на сърцето, активна
форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване,
психично заболяване и захарна болест. Изброените тежки, трайни заболявания
ограничават възможността на работника да си намери след уволнението друга
подходяща работа.
Установи се по делото, че А.Д. страда от
исхемична болест на сърцето, която е предвидена в горепосочената наредба, както
и му е призната група инвалидност 52 %, поради което се ползва от закрила и на
двете основания.
Съгласно чл. 333, ал. 2 КТ в случаите на т. 2
и 3 /т.е при трудоустрояване или наличието на болест по Наредба № 5/, преди
уволнението се взема мнението на ТЕЛК. От редакцията на текста следва, че редът
по Наредба № 5 следва да се прилага както по отношение на болестите по същата
Наредба, така и по отношение на трудоустроените работници и служители. Процедурата
по Наредба № 5 включва на първо място задължение на работодателя да събере
предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение,
страдат ли от болести, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Искането на
информация може да бъде както устно, така и писмено, но трябва да съдържа
указание за правото на закрила. На следващо място възниква задължение за
работниците и служителите, които страдат от болестите по чл.1, ал. 1 при поискване
да представят в предприятието медицински документи /епикриза, мед.
удостоверение и др./ от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват
или се водят на диспансерен учет - чл. 2 от Наредбата. След представяне на
медицинските документи от работника предприятието следва да изпрати същите на
съответната ТЕЛК за мнение. И накрая предприятието следва да отправи до
съответната инспекция по охрана на труда писмено искане за разрешение за всеки
определен за уволнение работник или служител, като приложи към него и
експертното решение на ТЕЛК. Мнението
на ТЕЛК не е задължително за инспекцията по труда, но е задължително искането
на това мнение и изпращането му на инспекцията по труда. Разрешение на
инспекцията по труда, дадено без мнението на ТЕЛК, не е правомерно издадено
поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 333,ал.2 КТ. Уволнение,
извършено без да се вземе мнението на ТЕЛК е незаконно. Не подлежи на контрол
за законосъобразност в производството по чл. 344, ал. 1 КТ, съдържанието на ЕР на ТЕЛК - Решение №
1168/2003г. по гр.д. № 471/2002г. ІІІ г.о. ВКС. Така уредената процедура в
Наредба № 5 акцентира преди всичко на обективния факт на заболяването.
Практиката допуска само едно изключение от принципа за обективния характер на
закрилата, и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в
заблуждение, че не страда от заболяването, за което се предвижда закрила –Решение № 492/17.06.2010г. по гр.д. №
477/2010г. ІV г.о. ВКС, Решение № 853/17.12.2010г. по гр.д. № 767/2010г. ІV
г.о., Решение № 301 от 15.04.2010г. по гр.д. № 4333/2008г. ІV г.о., Решение №
63 от 31.03.2011г. по гр.д. № 1728/2009г. ІV г.о. ВКС, Решение № 247 от
23.06.2011г. по гр.д. № 960/2010г. ІІІ г.о. ВКС. Превес е даден на
обективния факт на заболяването и в случаи на психично заболяване или когато
работникът или служителят не е знаел, че страда от болест по Наредба № 5. Също
така когато работодателят според обстоятелствата е знаел за заболяването и не е
поискал разрешение от Инспекцията по труда за извършване на уволнението,
мотивирайки се с липсата на информация от страна на работника/служителя, ВКС
приема, че закрилата е нарушена. В този смисъл е Решение № 1017/22.12.2009г. по гр.д. № 315/2009г., ІІІ г.о., ВКС.
Видно от гореизложеното е, че А.Д. е обект на предварителна закрила по чл.333 КТ и е следвало преди връчване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение» да бъде взето мнението на ТЕЛК, както и предварително разрешение на инспекцията по труда. По делото се установи, че не е взето мнение на ТЕЛК и не е искано разрешение от Инспекция по труда –Плевен. Работодателя е бил надлежно уведомен за заболяването на ищеца, както и за издаденото му експертно решение на ТЕЛК, чрез надлежното връчване на препис от ЕР на ТЕЛК. Не е налице единствената хипотеза, при която се изключва закрилата- умишлено заблуждение на работодателя, от работника, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Видно е, че работодателя е знаел за заболяването още от 12.12.2016г., когато е получил препис от издаденото ЕР на ТЕЛК № 3894/2008/01.12.2016г.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че ответникът
- работодател не е изпълнил задължението си да обезпечи законността на
уволнението като вземе мнението на трудово-експертната лекарска комисия,
съгласно чл.333, ал.2 от КТ и да отправи искане до съответната инспекция по
труда за разрешение по чл. 333, ал. 1 от КТ за уволнението на ищеца.
Разрешението на инспекцията е абсолютна предпоставка за законосъобразност на
уволнението, предвид безспорно доказания
факт, че ищеца е страдал от исхемична болест на сърцето, пораждаща в негова полза право на предварителна закрила срещу
уволнение по чл. 333, ал. 1 от КТ. Извършването на уволнението в нарушение на
императивната норма на чл. 333, ал. 1 от КТ води до неговата
незаконосъобразност и е основание за отмяната му, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, без да е необходимо разглеждане по същество на спора относно
законосъобразността на уволнението от гледна точка на останалите предпоставки.
По искът с правно основание чл.344 ал.1
т.2 от КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му
е възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът счита,
че ищеца следва да бъде възстановен на заеманата длъжност "***" в
ответното дружество.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Във връзка с паричната претенция
на ищеца по делото беше изслушана съдебно-икономическа експертиза. От нея се
установи след извършена справка в компетентната териториална дирекция на НАП,
че след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца А.Д. с ответното
дружество по силата на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение №
СО-Т-122/17.03.2017г. е останал без работа за периода от 17.03.2017г. до 18.04.2017г.,
когато е сключил трудов договор с друг работодател- ***. Този факт не се
оспорва и от ответника по делото. С оглед на незаконосъобразността на уволнението и
наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа,
предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ и ал.2 е
установен по основание. Поради
изложеното съдът счита, че третата обективно съединената претенция на ищцата по чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ,
за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останал без работа
следствие незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца също е основателна
и доказана. От заключението на вещото лице се установява че размерът на
претендираното от ищцата обезщетение по чл.225 от КТ,
за периода от 17.03.2017г. до 17.09.2017г., е равно на 5766.67лв. след като е
приспаднато полученото трудово възнаграждение от А.Д. по трудовото му
правоотношение с ***. Искът е предявен за сумата от 5200 лв., поради което се
явява основателен в пълния си предявен размер, до който размер следва да бъде уважен.
По искът с
правно основание чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 1200 лв.:
Видно е от заключението на ВЛ, че полагаемият се платен
годишен отпуск на А.Д. за 2016г. е в размер на 33 работни дни и е използван изцяло през 2016г. А.Д.
няма неизползван платен годишен отпуск за 2016г. Предвид изложеното искът се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен в предявения си
размер от 1200 лв.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да плати на ищцата
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
съразмерно с уважената част на претенцията.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да
бъде осъден да плати на ответника направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 120 лв. съразмерно с отхвърлената част на
претенцията.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, ответника по делото следва да бъде осъден да
плати по сметка на РС-Плевен 318 лв. за държавна така/80+30+208 лв/ и 80 лв. за
ВЛ.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А.Г.Д., ЕГН**********,***
по иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ,
предявен срещу К.К.б.к.Б. АД, ***, със седалище и
адрес на управление:*** ***, представлявано от К. Х. П.-***и Д.С.С.- ***, извършено
на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ- налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед
№СО-Т-122/17.03.2017г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ, А.Г.Д., ЕГН**********,***
на заеманата преди уволнението
длъжност „***" в К.К.б.к.Б. АД, ***, със седалище и
адрес на управление:*** ***, представлявано от К. Х. П.-***и Д.С.С.- ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1и ал.2 КТ, К.К.б.к.Б. АД, ***, със седалище и адрес на
управление:*** ***, представлявано от К. Х. П.-***и Д.С.С.- ***, да заплати на
А.Г.Д., ЕГН**********,***, сумата от 5200,00 лв., представляваща обезщетение за времето, в което ищеца е
останал без работа поради уволнението в периода 17.03.2017 г. - 17.09.2017 г.,
както и разлика до полученото по-ниско възнаграждение при друг работодател, в
едно със законната лихва върху сумата от
16.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.Д.,
ЕГН**********,***
против К.К.б.к.Б. АД, ***, със
седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от К. Х. П.-***и Д.С.С.-
*** иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за 6 дни неизползван
платен годишен отпуск за 2016г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК К.К.б.к.Б.
АД, ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от К.
Х. П.-***и Д.С.С.- ***, да заплати на А.Г.Д.,
ЕГН**********,*** направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900,00 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК А.Г.Д., ЕГН**********,***,
да заплати на К.К.б.к.Б. АД, ***, със седалище и адрес на
управление:*** ***, представлявано от К. Х. П.-***и Д.С.С.- *** направените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 120,00
лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, К.К.б.к.Б. АД, ***, със седалище и
адрес на управление:*** ***, представлявано от К. Х. П.-***и Д.С.С.- *** да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 316,00 лв./80+30+208лв./, както и 80 лв. за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от 11.10.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: