Определение по дело №327/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 - 273 и чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. № 7414/27.12.2013 г. подадена от Д. Сл. Д. чрез процесуалния му представител адв. Ю. насочена против решение № 9195/11.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1962/2013 г. по описа на РС Б.. Във въззивната жалба се съдържа и частна жалба против инкорпорираното в решението определение, с което като недопустимо е прекратено произвдството в частта относно предявения от въззивника и ищец иск за промяна на фамилното име на ответницата след развода и възстановяване на предбрачното й име.

С оглед уточнението на искането във въззивната жалба в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседине първоинстанционното решение се обжалва само в частта за вината за разстройството на брака и в частта, имаща характер на определение, с която като недопустимо е прекратено производството по предявения от ищеца съпруг иск за промяна на фамилното име на ответницата и възстановяване на предбрачното й име.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за незаконосъобразност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че виновна за настъпилото разстройство на брака е единствено ответницата, а не той, както е приел районният съд. Сочи се, че неправилно съдът е дал вяра на показанията на водените от ответницата свидетели, като не е отчел тяхната заинтересованост. Въззивникът твърди, че съдът е следвало да кредитира показанията на свид. Т. в частта им относно конфликтите между страните, но не и в частта относно фамилното име на ответницата. Според въззивника на показанията на свид. П. не следва да се дава вяра, защото те са вътрешно противоречиви /което се обосновава с фактически несъотвествия/; неполагането на грижи от въззивника за сина му не е било възприето лично от свидетеля и не е довело до разстройство на брака; възприетите от свидетеля брачни изневери на въззивника не могат да се обсъждат, т.к. твърдения за изневяра в отговора на исковата молба не се съдържали; свидетелят е заинтересован като сестра на ответницата. Показанията на свид. Д. също не следва да бъдат кредитирани според въззивника, понеже свидетелят е син на ответницата и е възприел обстоятелства, непосочени в отговора на исковата молба. В тази връзка в писмените бележки въззивникът сочи, че районният съд в нарушение на процесуалните правила и чл. 147 ГПК е допуснал ответницата в първото проведено по делото заседание след изтичане на срока за отговор на исковата молба да сочи нови твърдени от нея брачни нарушения на въззивника, съставляващи отделни брачни искове. Също така, според въззивника сочените от ответницата негови извънбрачни прояви не са повлияли на брака, понеже съпрузите са продължили да живеят съвместно; ищецът / а не засегнатата от проявите ответница/ е предявил иска за развод; ответницата в отговора на исковата молба твърди, че бракът не е разстроен; тези прояви датират от преди 10 години считано от подаване на исковата молба. Въззивникът моли съда да отмени решението в частта относно вината и да обяви за виновна за разстройството на брака само ответницата и евентуално и двамата съпрузи, които не са положили усилия да поправят отношенията си.

В частната жалба против инкорпорираното в решението определение, с което като недопустимо се прекратява произвдството в частта относно предявения иск за промяна на фамилното име на ответницата, се твърди, че то е неправилно. На първо място, въззивникът твърди, че предявеният от него иск за фамилното име следва да бъде уважен, понеже ответницата не е доказала, че е известна с брачното си фамилно име в обществото. На второ място, въззивникът сочи, че съгласно чл. 53 СК е отпаднало основанието за запазване на брачното фамилно име поради обстоятелства, че дадено лице е извество с това име в обществото. Въпреки това поради недоказване от ответницата на това обстоятелство / че е станала известна в обществото с фамилното име/ предбрачното й фамилно име следва да бъде възстановено. На последно място, сочи се, че нежеланието на въззивника въззиваемата да носи името му е ирелевантно, но предбрачното фамилно име на въззиваемата следва да бъде възстановено, т.к. тя не е направила искане да запази брачното си име. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата Р. Д. Д. е подала отговор. В него се сочи, че от показанията на свид. П. и Д. се установяват по несъмнен начин множеството извънбрачни връзки на въззивника, напускането на семейното жилище, посещението на последното от него с приятелките му, както и незаинтересоваността му за роденото от брака дете, навършило вече пълнолетие. Поддържа се, че тези двама свидетели имат преки наблюдения над брака на страните и показанията им следва да бъдат кредитирани. Претендира разноски.

Окръжен съд Б. след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.

Въззивната жалба еподадена своевременно от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, поради което е допустима. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването – допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвръдено.

След анализ на гласните и писмените доказателства по делото съдът намира, че правилно районният съд е обявил съпруга въззивник за виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което е настъпило през лятото на 2007 г. при честването на петдесетгодишнината на въззивника.

По категоричен начин в хода на производството се установиха брачните нарушения на съпруга, изразяващи се в поддържане на множество извънбрачни връзки, напускане на семейното жилище с цел съжителстване с приятелките му, употребата на алкохол в неподходящи количества, нанасянето на побои над ответницата, лошо отношение към нея /обиди /, лошо отношение към роденото от брака вече пълнолетно дете /обиди и размахване на нож в негово присъствие/, недопринасяне за домакинството във финансово и морално отношение. От доказателствата по делото не се установяват противобрачни прояви от страна на съпругата, като тя до момента на фактическата раздяла е правила опити да нормализира брачните отношения с въззивника и е полагала грижи за домакинството и детето до навършване на пълнолетието му.

Правилно решаващият състав е дал вяра на показанията на свид. П. и Д., които са без съществени противоречия и се подкрепят взаимно. Родствената връзка на свидетелите с ответницата /съотв. нейна сестра и син/ в случая не е довела до предубеденост и изопачаване на възприетите от тях факти от обективната действителност. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели в роднинска връзка с посочилата ги страна се преценяват с оглед всички други данни по делото, т.е. показанията им не са априори изключени като недостоверни от закона, а в във всеки конкретен случай е необходимо да се изследва доколко обективно отразяват фактите. В случая и двамата свидетели независимо един от друг разказват в подробности за едни и същи сбстоятелства – нанасяните от ищеца на ответницата удари, отсъствието му от дома, извънбрачните му връзки. Също така, следва да се отбележи, че в подобни казуси за установяване на обстоятелства досежно брачните отношения между съпрузите свидетелите с най-преки възприятия най-често са близки на страните, доколкото се касае за лични отношения. Показанията на свид. П. и Д. са логични и не страдат от сочените във въззивната жалба несъответсвия относно това къде живее въззиваемата. Видно от показанията на свид. П. въззиваемата живее на кваритра, а през събота и неделя посещава сина си и внуците в апартамента в ж.к. „Е.”. Също така, следва да бъде отчетено, че свид. Д. като син на въззивника осъзнава необходимостта да поддържа контакти с баща си въпреки прекратяването на брака и изрично заявява, че е в „добри” отношения с въззивника и не ограничава контактите си с него. От това обстоятелство може да се направи извод за непредубедеността на свидетеля. Противно на соченото във въззивната жалба възприятията на свид. П. са преки – като ученичка е гостувала на сестра си в дома й събота и неделя; когато е била в осми клас е живяла една година в този дом; Д. са я взимали често на море с тях като по-малката сестра на съпругата. Поради тази причина съдът кредитира показанията й, за разлика от тези на свид. Т., който е ходил спорадично на гости у бившите съпрузи и има лични възприятия само от гостуванията. Показанията му в частта относно нежеланието на ответницата да има второ дете от въззивника поради финансови съображения за поделяемост на наследството са производни, а не първични. Свидетелят разказва чутото от самия ищец и поради тази причина съдът не кредитира показанията му в тази им част. В тази част показанията на свидетеля не намират опора в доказателствения материал.

Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че съдържащите се в показанията доказателства за брачни изневери на съпруга не могат да бъдат обсъждани поради нерелевиране на подобни твръдения /т.е. непредявяване на насрещни искове ответницата в тази връзка/. В отговора на исковата молба се съдържа пространно изложение за връзките на ищеца извън брака със седем жени –негови приятелки. Също така, дори подобни твърдения да бяха наведени по-късно, в тази насока не съществува преклузия. Според чл. 322, ал. 1 ГПК съпругът може да сочи основания за разстройството на брака до приключване на устните състезания като отклонение от общия исков процес. Не е допуснато соченото от въззивника процесуално нарушение.

С показанията на разпитаните свидетели се установяват сочените от ответницата брачни нарушения на съпруга. Както синът на ответницата, така и сестра й са възприели лично поддържането от ищеца на извънбрачни връзки. От показанията им се установяват три такива- със С. /съученичка на съпругата/, В.и друга жена, присъствала на роженния ден на въззивника. Имало е връзки, при които ищецът е напускал семейното жилище, за да живее с приятелките си. На следващо място, видно от показанията ищецът е злупотребявал с алкохол, при което е наричал съпругата си с обидни думи, както и сина си, в присъствието на други хора. Свид. Д. свидетелства за случай, в който ищецът се върнал в дома си, поискал да изнесе всичко от хладилника и при последвалия отказ е извадил нож. Същият свидетел лично е възприел, че баща му е счупил носа на майка му „няколко пъти”- веднъж когато е бил на осем години и после, когато се бил върнал от дискотека през 1996 г. Следователно се касае за трайно агресивно поведение на ищеца спрямо съпругата му. Видно от показанията на свид. П. за домакинството се е грижила главно ответницата, а ищецът харчел често парите си извън дома. В тази насока са и показанията на свид. Д. за желанието на ищеца да изнесе всичко от хладилника, както и че преимуществено майка му е допринасяла финансово за домакинството. Свид. П. разказва за случай, при който по време на почивка на морето въззивникът заявил на въззиваемата, че тя следва да му заплати за нощувките и пътните му разходи.

Относно приетите за установени допуснати от съпруга брачни нарушения въззивникът твърди в писмените бележки, че няма вина за разстройството на брака, понеже тези нарушения не са повлияли на брака, а съпрузите са продължили да живеят съвместно; ищецът / а не засегнатата от поведението на съпруга ответница/ е предявил иска за развод; ответницата в отговора на исковата молба твърди, че бракът не е разстроен; тези нарушения датират от преди 10 години считано от подаване на исковата молба. Тези доводи не могат да бъдат споделени. От свидетелските показания се установява, че проявяваното от Д. Д. физическтото насилие и изневерите му дълбоко са огорчавали съпругата му. Дори след подобни постъпки на въззивника съвместното съжителство на съпрузите да е продължило, то това обстоятелство не отрича влиянието на брачните нарушения на връзката между тях. Също така, установи се, че ищецът е живял на съпружески начала с някои от приятелките си, т.е. имало е периоди, в които не е живял със съпругата си. На следващо място, настъпването на разстройството на брака може да бъде обуславено чрез натрупване на повече от едно брачно нарушение в определен период от време, както е в случая. Соченото от въззивника изминало време от някои от твърдените нарушения до подаването на исковата молба би могло по същата логика да бъде отчетено и в негов ущърб- твръдяното от него нежелание на ответницата да създадат второ дете датира от преди фактическата раздяла през 2007 г. Също така, за вината за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака няма значение кой от съпрузите е подал исковата молба, а кой от съпрузите какви брачни нарушения е допуснал и как те са се отразили на брака. Действително, в отговора на исковата молба ответницата твърди, че искът за развод е неоснователен, но наред с това излага пространни доводи за изневерите и побоите на съпруга й. Позицията за неоснователност на иска за развод е обуславена от желанието й да се запази изпразнената от съдържание брачна връзка, понеже така или иначе страните вече не живеят заедно и не се интересуват един от друг и с оглед на стремежа й да убеди въззивнка да прехвърлят жилище на сина им.

Ответницата не доказа твърдяните от нея брачни нарушения на въззивника, изразяващи се в заразяването й с венерическа болест, нанасяне на повреди в дома на сина им в нетрезво състояние, продаването на автомобил семейна имуществена общност без съгласието й. Представеният договор за покупко-продажба в подкрепа на последното твърдение не доказва по безспорен начин липсата на съгласие на съпругата.

Ищецът не доказа сочените от него брачни нарушения на ответницата. Нежеланието на ответницата да поддържа интимни контакти с ищеца и поставянето на ограничения в тази насока не се установи, както и нежеланието й да има второ дете поради съображения за поделяемост на бъдещата наследствена маса. Причините за раждането само на едно дете от брака не бе установена по делото. Освен това, от показанията на свид. П. и Д. се установява, че ответницата не е получавала пълна морална и финасова подкрепа от въззивника за отглеждането и на едно дете и е изпитвала значителни затруднения в тази насока. При това положение евентуалното й нежелание да създаде второ дете би било лесно обяснимо с оглед отговорността й като родител и стремежа да осигури всичко необходимо за първото дете.

Въпреки поведението на съпруга въззиваемата Д. до лятото на 2007 г. е правила опити да зазадрави брачната връзка, поради което съдът намира, че не може да й се вмени във вина неполагането на усилия за нормализиране на отношенията. Ищецът не спори, че през 2000 г. е предявил иск за прекратяване на брака, но е оттеглил иска по настояване на ответницата след обещанията й за помирение. На честването на петдесетгодишнината на въззивника съпругата е присъствала като проява на уважение. След празненството обаче /на което е присъствала и новата му приятелка/ страните са се разделили и живеят разделени без да поддържат никакви връзки. Поради това съдът намира, че тогава е настъпила фактическата раздяла между съпрузите, която е следствие, а не причина за разстройството на брака.

Тези прояви на въззивника безспорно съставляват брачни нарушения. Съгласно чл. 14 СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Нанасяните побои, отправяните обиди и извънбрачните връзки на ищеца са израз на неуважение към съпругата му. Неподпомагането на семейството в морално и финансово отношение противоречи на приницпа за съвместни грижи за дома и семейството. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че вина за разстройството на брака има само съпругът.

Частната жалба срещу определението, с което като недопустимо е прекратено производството в частта относно предявения от ищеца съпруг иск за промяна на фамилното име на ответницата, е неоснователна. Видно от акта за граждански брак / а и страните не спорят/ при сключването на брака съпругата е приела името на съпруга си. Според чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Правна възможност при прекратяване на брака да направи искане за промяна на фамилното име има само съпругът, който при сключването на брака е променил името си. Другият съпруг, чието име е прието, няма право да направи подобно искане. Ирелевантно е дали той е съгласен бившият му съпруг да носи името му, както и дали последният е станал известен в обществото с това име. Поддържаните във въззивната жалба доводи са относими към неактуалната уредба по отменения СК и не следва да бъдат подробно обсъжани. Правилно производството е прекратено в тази част.

По разноските. С оглед изхода на спора на въззиваемата се дължат разноски и въззивникът следва да бъде осъден да й заплати сума в размер на 300 лв. адвокатско възнагаждение, заплатено в брой.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9195/11.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1962/2013 г. по описа на РС Б. В ЧАСТТА, с която съпругът Д. С. Д. е обявен за виновен за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и В ЧАСТТА, с която производството по гр. д. № 1962/2013 г. по описа на РС Б. по предявения от Д. С.Д. против Р. Д. Д. иск за промяна на фамилното име на съпругата след развода и възстановяване на предбрачното й име е прекратено.

ОСЪЖДА Д. С. Д. ЕГН * с адрес: гр. Б., ул. „И. М.” № 47, . 3, да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на Р. Д. Д. ЕГН * с адрес: гр. Б., ж.к. „Е.” № 70, . 5, сума в размер на 300 лв. разноски за адвокатско възнагаждение.

Решението в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните. Решението в частта относно иска за промяна на фамилното име на съпругата след развода подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: Членове: