№ 17640
гр. София, 29.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20221110127565 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
„А-----“ АД (правоприемник на първоначалния ищец „А-----“ ООД в
хода на процеса) е предявило против А. И. А- положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща непогасена главница
по договор за паричен заем № 5548887/04.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за сумата от 222,78 лв., възнаградителна лихва за
периода 18.09.2019 г. до 02.09.2020 г., и за сумата от 60,96 лв., лихва за забава
върху непогасената главница за периода от 19.09.2019 г. до 19.02.2021 г.,
които вземания са били прехвърлени от заемодателя „В--“ ООД на ищеца по
силата на договор за цесия, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2021 г. по гр.д. № 13096/2021 г.
по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор, сключен по реда на ЗПФУР
чрез средства за комуникация от разстояние, „В--“ ООД е предоставило на
ответницата паричен заем в размер на 1000 лв., който заемателят се е
задължил да върне ведно с уговорената възнаградителна лихва в общ размер
от 1222,78 лв. Поддържа, че ответницата не е извършила плащания по
договора, като към настоящия момент оставали непогасени главница и
1
възнаградителна лихва в пълен размер, както и обезщетение в забава в размер
на законната лихва от датата на падежа на погасителните вноски. Поддържа,
че с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 03.08.2020 г. е придобил
вземанията от кредитора, за което длъжникът следва да се счита уведомен с
получаване на исковата молба и приложенията към нея.
Ответницата не подава отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът „А-----“ АД, не се явява и
не се представлява. С писмена молба моли съдът да постанови неприсъствено
решение и изразява становище по основателността на иска.
Ответникът А. Т., редовно призована не се явява и не се представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 13096/2021 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ …../22.03.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника А. И. А- по реда на чл.
47 (л.26 от ч.гр.д.№ 13096/2021 г. на СРС). Указанията за предявяване на иск
по чл.422 вр. чл. 415 ГПК – няма данни кога са връчени на ищеца (л.27 от ч.
гр. д. № .№ 13096/2021 на СРС). Исковата молба е подадена в съда на
27.05.2022 г.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
2
По основателността на иска
Предявен е положителен установителен иск, с който се иска да бъде
признато за установено, че „А-----“ АД, ЕИК ----, гр. С- има вземания срещу
А. И. А-, ЕГН **********, гр. С-: 1000 лева главница; 222.78 лева договорна
лихва за периода от 18 септември 2019 г. до 02 септември 2020; 60.96 лева
лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница, от 19
септември 2019 г. – датата на допускане на забава на погасителна вноска до
датата на подаване на заявлението – 19 февруари 2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.03.2021 г.
по ч. гр. д. № 13096/2021 г. по описа на СРС.
Исковата молба е връчена на длъжника чрез неговия работодател, на
основание чл.49 вр. чл. 46 ГПК. Ответникът е получил и разпореждането по
чл.131 ГПК, в което е указано, последствията от неподаването на отговор и
неявяването в о.с.з. (л.46 от делото).
Съдът като констатира, че ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се явил в първото заседание по делото и не е направил
искане за разглеждане в негово отсъствие. Освен това искът е вероятно
основателен, с оглед представените към исковата молба доказателства. Ето
защо настоящият състав приема, че са налице условията на чл.238 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо следва да се уважи иска, като се признае за установено, че „А-
----“ АД, ЕИК ----, гр. С- има вземания срещу А. И. А-, ЕГН **********, гр.
С-: 1000 лева главница; 222.78 лева договорна лихва за периода от 18
септември 2019 г. до 02 септември 2020; 60.96 лева лихва за забава
(мораторна лихва) върху непогасената главница, от 19 септември 2019 г. –
датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на
заявлението – 19 февруари 2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.03.2021 г. по ч. гр. д.
№ 13096/2021 г. по описа на СРС, на основание чл.238 вр. чл.422 вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат признати
разноските, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Същият представя списък с
разноски по чл.80 ГПК (л.58 от делото). За заповедното производство
претендира сумата в размер на 225.67 лева, а за исковото производство 375.67
лева, които суми включват държавни такси и юрисконсулско възнаграждение.
Съгласно даденото в т.12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят и разноските в заповедното
3
производството.
Ето защо А. И. А-, ЕГН **********, гр. С- следва да бъде осъдена да
заплати на „А-----“ АД, ЕИК ----, гр. С- следните суми: 225.67 лева (двеста
двадесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) лева, представляващи
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 13096/2021 г.; 375.67 лева
(триста седемдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи
разноски в настоящото производство по гр. д. № 27565/2022 г.; на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „А-----“ АД, ЕИК ----, гр. С- има
вземания срещу А. И. А-, ЕГН **********, гр. С-: 1000 лева главница;
222.78 лева договорна лихва за периода от 18 септември 2019 г. до 02
септември 2020; 60.96 лева лихва за забава (мораторна лихва) върху
непогасената главница, от 19 септември 2019 г. – датата на допускане на
забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – 19
февруари 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 22.03.2021 г. по ч. гр. д. № 13096/2021 г. по описа на СРС, на
основание чл.238 вр. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
ОСЪЖДА А. И. А-, ЕГН **********, гр. С- да заплати на „А-----“ АД,
ЕИК ----, гр. С- следните суми: 225.67 лева (двеста двадесет и пет лева и
шестдесет и седем стотинки) лева, представляващи разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 13096/2021 г.; 375.67 лева (триста седемдесет и
пет лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи разноски в
настоящото производство по гр. д. № 27565/2022 г.; на основание чл.78, ал.1
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4