О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /12.03.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 1596/2019 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Делото е
образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 6822/15.11.2019
г., подадена от К.М.Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Б.И. Христова, ЕГН **********,***, за
прекратяване на брака без произнасяне по въпроса за вината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С този иск са съединени претенции за
предоставяне на бащата на правото да упражнява родителските права по отношение
на родените от брака деца Мартин Костов Х., роден на *** г. и Преслав Костов Х.,
роден на *** г.; за определяне на мерки за
лични отношения между децата и майката; за заплащане на издръжка от майката на
всяко от децата по 160 лева месечно; за
ползването на семейното жилище и за фамилното име на съпругата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект
за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В исковата молба ищецът
твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 12.12.2012 г. По
време на брачното им съжителство се родили децата им Мартин Костов Х. и Преслав
Костов Х., които са малолетни. Скоро след като създали семейство, отишли да
живеят във Федерална Република Германия, където отглеждали и децата си.
Съпружеският им живот протичал трудно, често имали противоречия помежду си за
най-незначителни неща, които вместо да разрешавали, се задълбочавали.
Различното отношение към ролята на семейството, отглеждането на децата, грижите
за дома, ценностите, които притежавали, непрекъснато ги противопоставяло, като
се упреквали взаимно в безучастност към семейните дела, неразбиране и
безотговорност към другия партньор. С течение на времето се отдалечили, загубили
желание да си съдействат и подкрепят, да споделят общи цели и планове и всеки
заживял собствения си живот. Неразбирателството и студенината по между им се
отразявала не само лично на тях, но влияела крайно негативно и на децата, които
страдали заради техните недоразумения, поради което преди няколко месеца взели
решение да се разделят. Заявява, че бракът им е изчерпан от съдържанието, което
му възлагат моралът и законът, тъй като безвъзвратно изчезнали любовта,
доверието, разбирателството и било невъзможно връзката им да бъде възстановена,
доколкото противоречията им били трайни, задълбочени и непреодолими.
В срока по чл. 131 от ГПК
по делото е постъпил отговор от ответника Б.И. Христова, чрез адвокат М.,
с който изрично оспорва компетентността на българския съд да
разгледа споровете относно родителската отговорност и прави искане за
прекратяване на производството по тях поради международна неподсъдност на
Районен съд - Провадия. Заявява, че искът за развод е основателен. Не оспорва,
че с ищеца са в брачни отношения, че от брака имат родени две деца, както и че
с ищеца са във фактическа раздяла. Не оспорва, че бракът на страните е лишен от
съдържание поради дълбоко и непоправимо разстройство. Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака на страните с развод, без да се произнася по
въпроса за вината за неговото разстройство.
При условията на
евентуалност, в случай че производството по исковете за родителската
отговорност не бъде прекратено, предявява насрещни искове да и бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака деца
Мартин Костов Х. и Преслав Костов Х., за определяне режим на лични отношения на
бащата с децата, за заплащане на издръжка от
бащата на детето Мартин в размер на 365 евро и на детето Преслав в размер на
288 евро.
С влязло в
сила определение № 127/05.02.2020 г. производството по настоящото дело е
прекратено по отношение
на съединените с иска за развод, предявен от К.М.Х. против Б.И. Христова, искове за предоставяне на бащата правото да упражнява
родителските права по отношение на родените от брака деца Мартин Костов Х.,
роден на *** г. и Преслав Костов Х., роден на *** г.; за определяне на мерки за лични отношения между децата и майката; за
заплащане на издръжка от майката на всяко едно от децата по 160 лева месечно, поради международна
некомпетентност на българския съд.
Ето защо насрещните исковете, предявени при условията
на евентуалност от Б.И. Христова срещу К.М.Х.
да и бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца Мартин Костов Х. и Преслав Костов Х., за
определяне режим на лични отношения на бащата с децата, за заплащане на издръжка от бащата на детето Мартин в размер на 365
евро и на детето Преслав в размер на 288 евро, не подлежат на разглеждане.
Правна квалификация на предявените
искове:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански
брак с развод, поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство
без произнасяне по въпроса за вината, а с него и исковете за ползване на семейното жилище и за фамилното име на
съпругата.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна
да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК
указва на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак, осъществяването на факти и обстоятелства, довели до дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, фактическата раздяла между
страните, че страните имат общи деца - Мартин
Костов Х. и Преслав Костов Х..
В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които се позова - че страните са в брак, дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, фактическата раздяла между страните, че
страните имат общи деца - Мартин Костов Х. и
Преслав Костов Х..
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че
няма факти, за които страните не сочат доказателства.
На основание чл.146,
ал. 1, т. 3 от ГПК съдът определя за
безспорни между страните следните факти и обстоятелства: че страните са в брак, дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, фактическата раздяла между страните, че страните имат
общи деца - Мартин Костов Х. и Преслав Костов Х., че те живеят при майката.
Съдът на основание
чл. 140 от ГПК
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Представените от ищеца писмени
доказателства касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати.
Ищецът е поискал двама свидетели при режим
на довеждане за установяване на причините за дестабилизиране на брачните
отношения в семейството и налице ли е възможност за възстановяване на връзката
между страните, но такива не следва да бъдат допускани, предвид процесуалната
позиция на ответника и с оглед на това - признатите за безспорни факти и
обстоятелства.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 28.04.2020
г. от 10:45 часа, за които дата и
час да се призоват страните.
ДОПУСКА за приемане
като писмени доказателства представените с исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за
допускане до разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за насроченото съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 от ГПК,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в
хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да се явят лично в първото
съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му без
уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл. 321, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане
на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие
в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по
делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
Препис от
настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца – и от отговора
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: