О П Р
Е Д Е Л
Е Н И Е
№ …………../07.07.2021 г., гр. Варна
Административен съд – гр. Варна, двадесет и
втори състав, в закрито съдебно заседание на седмии юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:ЯНКА
ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното частно
административно дело №1289/2021 г. по описа на Административен съд – гр.
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по рада на чл. 202, т.2 вр.
чл. 54, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба вх. № 9004/2021
год. на АС -Варна, подадена от С.Ц.Н.,***, чрез адв. К. срещу Решение № 1040-02-89/21.05.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ Бургас, с което е спряно административното производство по разглеждане на
подадена по реда на чл. 117 ал.3 от КСО жалба против Разпореждане №
О-02-000-00-01459129/5.04.2021 г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията
и помощите при ТП – Бургас на НОИ.
Жалбоподателката сочи, че
оспорения акт е незаконосъобразен. Административния орган неправилно е приложил
нормата на чл. 54 ал.1 т.5 от АПК, като е счел, че влизането в сила на издадени
задължителни предписания от 2.04.2021 г. са от преюдициално значение за
преценката на законосъобразността на обжалваното разпореждане. Поддържа, че
разпореждането е постановено при нарушение на принципите на законност и
истинност в административното производство.
Моли да се отмени разпореждането и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответник – директор на ТП на НОИ
– гр. Бургас при представяне на административната преписка не е изразил
становище по спора.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт, намира за установено
следното:
За С.Ц.Н. е подадено уведомление
за сключен трудов договор с „Д Комплекс сървисес“ ЕООД, за периода от 3.02.2020
г., налице е уведомление за сключен договор с „Политур 2016“ ЕООД от 20.10.2016
г. до 3.02.2020 г. Подавани са данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО. С вх. №
Р14-02-000-00-**********/12.11.2020 г. в ТП на НОИ – Бургас е представено
удостоверение приложение № 9 от осигурителя „Д Комерс сървисес“ ЕООД, относно
правото на парично обезщетение по болничен лист № Е20202214472, издаден на С.Н.
за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване за периода от 3.11.2020 г. до 2.12.2020 г. В 18-месечния период, от
който следва да се изчисли паричното обезщетение за временна неработоспособност
влиза период, за който са подавани данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО за Н. от
осигурителя „Политур 2016“ ЕООД. От ТП
на НОИ – Варна е получено писмо с искане за извършване на проверка на
осигурителите „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, „Ц Комерс Сървисес“ ЕООД и „Политур
2016“ ЕООД , във връзка с определяне правото и размера на паричното обезщетение
за три лица, измежду които и Н., за установяване на извършвана трудова дейност
в дружествата, която е основание за възникване на осигуряване и подаване на
данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО и качеството им на осигурени лица. При проверка
в информационната система на НОИ е установено, че „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД не
е внасяно осигурителни вноски от м.07.2019 г., липсват данни за подаден ГФО за
2019 г, регистрирани са уведомления по чл. 62 от КТ – 66 договора с общо 61
лица с код 68.32. За някои от лицата са подадени данни с висок месечен
осигурителен доход. За „Политур 2016“ ЕООД е установено, че са подадени ГФО за 2016 г. и 2017 г., в
дружеството са регистрирани уведомления по чл. 62 от КТ – 266 договора за 221
лица с код на икономическа дейност 55.10, за някои от лицата са подавани данни
за висок месечен осигурителен договор. В приход на ДОО за периода от 02.2018 г.
до 02.2020 г. не са постъпвали осигурителни вноски. След установяване, че
документите на дружествата се намират на територията на гр. Варна, е поискано
извършване на проверка по делегация от ТП на НОИ – Варна. Издадена е заповед от
4.12.2020 г. за извършване на проверка по разходите на ДОО на „Д Комплекс
сървисес“ ЕООД. Проверката е приключила
с констативен протокол № КП-5-03-00901689/30.03.2021 г. В хода на същата са анализирани представени
оборотни ведомости за 2019 г. и 2020 г., като е установено, че липсват внесени
вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 4810.02 лв., а за 2020 г. 37593.40 лв. При
проверката не са представени фишове за заплати, банкови, счетоводни документи,
приходни и разходни касови ордери, фактури, договори с контрагенти, платежни
нареждания, оборотни ведомости, хронологичен регистър на каса, банка, персонал
и др. От извършена справка е установено,
че за дружеството няма данни за регистрирани ЕКАФП, данните и уведомленията по
чл. 62 ал.5 от КТ са подадени с квалифициран електронен подпис чрез Г. С.,
установено е, че дружеството не притежава имущество. При тези установявания е прието, че не може
да се удостовери по безспорен начин извършвана от дружеството дейност. Издадено
е задължително предписание от 2.04.2021 г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“
ЕООД за заличаване на подадени данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО за 67 лица, между
които и С.Н. за периода от 02.2020 г. до 02.2021 г.
Издадена е заповед от 4.12.2020
г. за извършване на проверка по разходите на ДОО на „Политур 2016“ ЕООД. Проверката е приключила с констативен
протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021 г.
В хода на същата е установено, че има подадени ГФО за 2016 г. и 2017 г.
, няма подаден ГФО за следващите години.
Дружеството има подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2016 г. до
2018 г., дружеството няма регистрирани обороти за периода от 06.2019 г. до
12.2020 г., липсва подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. На „Политур 2016“ ЕООД са извършени проверки
за периода до 30.06.2019 г. по постъпили сигнали във връзка с представени заявления
за отпускане на парични обезщетения, приключили ко констативни протоколи, в
същите е прието, че след 1.07.2019 г. не са представени доказателства за
осъществяваната дейност на дружеството.
Установено е, че С.Н. има подадено уведомление за сключен трудов
договор, считано от 20.10.2016 г. с прекратяване на 4.02.2020 г. чрез „Политур
2016“ ЕООД. В последствие Н. е назначена в „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД от
3.02.202020 г. За лицето са подадени Приложения № 9, като при изчислението
влиза осигурителния стаж от двете дружества.
От „Политур 2016“ ЕООД не са представени каквито и да е документи,
поради което не може да се удостовери извършвана от дружеството дейност.
Издадено е задължително предписание от 2.04.2021 г. до осигурителя „Политур
2016“ ЕООД за заличаване на подадени данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО за 43 лица,
между които и С.Н. за периода от 7.2019 г. до 01.2020 г.
На 5.04.2021 г. е издадено
разпореждане № Д-02-000-00-01459129, с което на осн. чл. 40 ал.3 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване на С.Н. по болничен лист
№ Е20202214472.
Разпореждането е обжалвано от Н..
В Решение № 1040-02-89/21.05.2021
г. на Директора на ТП на НОИ Бургас е приел, че в 18 месечния период от който
следва да се изчисли паричното обезщетение за временна неработоспособност влиза
период, за който са подавани данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО за Н. от
осигурителя „Политур 2016“ ЕООД.
Изискани са данни за влизането в сила на издадените задължителни
предписания до осигурителя „Д Комплекс сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД,
като с писмо от 11.05.2021 г. административния орган е уведомен, че
предписанията не са влезли в сила. Преценено е, че след като не са приключили
административните производства по издадените задължителни предписания на
контролен орган на ТП на НОИ - Варна, по отношение на двамата осигурители за
заличаване на подадени данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО за С.Н. за периодите от
02.2020 г. до 02.2021 г. и от м.07.2019 г. до м.01.2020 г. същите са от
преюдициално значение по отношение на производството по преценка
законосъобразността на издаденото разпореждане за отказ по болничен лист № Е20202214472.
На осн. чл. 117 ал.3 от КСО вр. чл. 54 ал.1 т.5 от АПК е спряно
административното производство по депозираната от Н. жалба срещу разпореждане №
Д-02-000-00-01459129.
Оспореното решение на Директора
на ТП на НОИ Бургас е връчено на Н. на 26.05.2021 г., като в законоустановения
срок тя е подала жалба по пощата. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО,
срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14 - дневен от
момента на получаването му. Жалбата е
подадена чрез административния орган в законоустановения срок, от активно
легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу
годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване,
пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Обжалваното Решение № 1040-02-89/21.05.2021
г. на Директора на ТП на НОИ Бургас е издадено от материално компетентния
административен орган.
Съгласно чл. 117 ал.3 от КСО ръководителят
на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на
териториалното поделение на НОИ решава въпроса по същество или отменя
разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането.
Нормата на чл. 54 ал.1 т.5 от АПК
сочи, че административното производство се спира при наличието на образувано
друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не
може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се
постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано
производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Не е спорно между страните, че
Директора на ТП на НОИ - Бургас е компетентен да спре административното
производство, в случая жалбоподателката излага доводи, че не са налице
предпоставки за спиране на производството. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата,
ненавършили 18-годишна възраст. Нормата на чл. 41 от КСО определя начина на
изчисление на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо
заболяване, като се взема за основа трудовото възнаграждение, съответно
осигурителния доход, а според нормата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, преценката на
правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1
от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО,
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се
използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица,
регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър
"Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър
"Професионални болести", регистър "Парични помощи за
профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и
помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11,
ал. 1 и 2 от наредбата. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. В тази насока и действително, за определяне на
обстоятелството дали едно лице има право на обезщетение за временна
неработоспособност по представен болничен лист и какво следва да е то, е
необходимо да се провери дали лицето е осигурено такова за съответния
осигурителен риск и съответно какъв е бил размерът на брутното му трудово
възнаграждение, върху което са внесени, или са дължими, осигурителни вноски.
Съгласно чл. 10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а и за които са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
При
тази правна регламентация съдът приема, че от съществено значение за преценката
за наличието на предпоставките на чл. 40 ал.3 от КСО по повод представен
болничен лист от Н. е факта дали лицето
е осигурявано, респективно налице ли са данни по чл. 5 ал.4 от КСО за
същото, т.е. е налице обусловеност между административните производство
свързани с издадени задължителни предписания и настоящото.
В случая в обстоятелствената част
на оспореното решение са посочени две задължителни предписания, които не са
влезли в сила и за които е прието, че са от преюдициално значение за
производството, поради което е спряно административното производство по
депозираната от Н. жалба.
Производството по издаване на
индивидуален административен акт се развива максимално бързо – съгласно чл. 11
от АПК, по предвидим начин за постигане на крайния резултат. Производството не
може да бъде спирано произволно по инициатива на административния орган или
страните. Нормата на чл. 54 от АПК съдържа няколко хипотези за
спиране, които са изчерпателно изброени. Спирането е извънредна мярка за
временно преустановяване развитието на административното производство, наложена
с акт на административен орган. Разпореждането на административния орган за
спиране на образуваното производство прегражда и отлага по-нататъшното развитие на производството.
Спирането на административното производство на осн. чл. 54 ал.5 от АПК е до
приключване на преюдициалното
административно или съдебно производство, т.е. срока не е определен, а е
определяем, до приключване на конкретно производство. В диспозитива на оспореното решение е посочено, че се спира
административното производство по жалбата срещу разпореждане за отказ да се
отпусне обезщетение за временна нетрудоспособност, но не е посочено до
приключване на кое административно или съдебно производство. Задължителни
елементи от акта за спиране на административното производство е разпоредителна
част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението, по арг. на чл. 59, ал.2, т. 5 от АПК вр. чл. 54, ал.1, т.5 от АПК. Изложените фактически и правни
основания в решението, не могат да заместят констатираните непълноти в
разпоредителната част, защото това би означавало да се допълва волята на
административния орган. Поради това непълнотата в разпоредителната част
представлява неясна воля относно кое административно или съдебно производство
се спира административното производство по оспорване на отказ за отпускане
обезщетение за временна нетрудоспособност.
Констатираното нарушение е съществено
и е основание за отмяна на оспореното решение.
Предвид изхода на спора и по арг.
на чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени
разноски и възнаграждение за един адвокат е основателно. Извършена е безплатна
правна защита на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 28.05.2021 г., поради което на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА на адв. К. следва да се заплати от администрацията към която се числи
ответника – ТП на НОИ – Бургас, минимално възнаграждение за адвокат в размер на
350 лева, съобразно чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не е с
фактическа и правна сложност. На основание чл. 143, ал.1 от АПК ответника
следва да заплати на Н. сумата от 10
лева – д.т.
По изложените съображения и на
основание чл. 199 и чл. 200, ал.1 от АПК, Административен съд – гр. Варна,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1040-02-89/21.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с
което е спряно административното производство по разглеждане на подадена по
реда на чл. 117 ал.3 от КСО жалба против Разпореждане № О-02-000-00-01459129/5.04.2021
г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на
НОИ.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Бургас да
заплати в полза на Я.Д.К. ЕГН ********** сумата от 350 /триста и петдесет/
лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – гр. Бургас да заплати в полза на С.Ц.Н. ЕГН **********
сумата от 10 /десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса.
Определението не подлежи на
обжалване от директор на ТП на НОИ – Бургас.
Определението подлежи на
обжалване от жалбоподателя – С.Ц.Н. с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: