Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10. 06. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми май през двехиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6170 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Ю.” ЕООД *** против
С.Л. ***. В молбата се твърди,
че между „***”
ЕАД и ответника е бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
*** от дата *** год.
за ползване на мобилна услуга за мобилен номер *** при условията на тарифен
план *** с месечен абонамент 23, 99 лв. и
добавени следните допълнителни пакети- неограничени минути с месечен абонамент
8, 00 лв. и удвоени МВ на максимална скорост ***с месечен абонамент 1, 99 лв. Твърди се, че срокът на
договора е бил за 24 месеца- до 07. 07. 2018 год. Твърди се,
че на *** год. ответникът се е възползвал от преференциални условия, предложени
от мобилния оператор, и е сключил договор за лизинг за устройство ***със схема за изплащане на 24 броя
месечни лизингови вноски. Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 533, 34 лв. Твърди се, че незаплащането в срок
на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на *** /чл. 50 от
ОУ във връзка с чл. 43 т. 1. абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените
услуги/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
Твърди се,
че при неспазване
на което и да е задължение в т.43 от общите
условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя *** има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор е него.
Твърди се,
че след едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният
оператор е издал по клиентски номер
№ *** на *** год. крайна фактура № ***. Твърди се, че на
*** год. е бил сключен
договор за цесия с прехвърлител на
вземанията „***“
ООД, което дружество
от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
***год. с прехвърлител на вземания „***“ ЕАД. Твърди се, че
мобилният оператор
с търговска марка „***“ ЕАД
е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в ***към исковата молба.
Твърди се, че „Ю.“ ЕООД е встъпило в правата на кредитор
въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК и е ищец
в настоящото производство по установителния иск. Твърди се,
че ищецът- кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права
и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че съгласно чл. 29 от Общите условия на
мобилния оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на плащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като *** определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29- то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка.“ Твърди се, че между ответника в качеството
му на длъжник и „***“ ЕАД валидно са действали гореописаните договори, по които
длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му
фактури за потребените от него услуги.
Твърди се, че неизпълнението на задълженията на абоната- длъжник е обусловило
правото на мобилния оператор „***“ ЕАД да прекрати предсрочно процесния договор.
Твърди се, че неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на *** /чл.50 от ОУ във вр. с
чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия
или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, *** има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него. Твърди се, че неизпълнение на основното
задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна
такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да
прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на
месечна абонаментна такса. Твърди се, че съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имат право страните имат права и задължения, описани в него и
общите условия на доставчика на мобилни услуги. Твърди се, че към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. Твърди се, че по силата на същите, индивидуалния договор влиза в
сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги. Твърди се, че съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът
заплаща: 25.1. еднократно – цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2.
ежемесечно – цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата;
25.3. ежемесечно – стойността на проведените разговори и други услуги, посочени
в ценовата листа на *** и ползвани през предходния месец (или периоди).“ Твърди се, че
съгласно чл.35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките се издават на името на
абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или
електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация
посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на
сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в
определения срок.“ Твърди се, че ответникът е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е услуги по тарифен план,
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Твърди се, че на
ответника са му били издадени фактури, които той в срок не ги е заплатил.
Твърди се, че по силата на договор за цесия от ***год. „***“ ЕАД е
прехвърлител, а „***“ ООД е собственик на вземането спрямо ответника С.Л. С. ,
което впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от ***год.
между „***“ ООД и „Ю.“ ЕООД. Твърди се, че към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „***“ ООД,
което дружество е уведомило длъжника от името на мобилния оператор за цесията
от ***год. и от свое име в качеството си на цедент от ***год. Твърди се, че
ищецът е депозирал пред Плевенския районен съд заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е било образувано ч.гр.д. № ***/ 2020
год. Твърди се,
че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за
установено вземането му срещу ответника за сумата от 233, 94 лв., от която 101, 94 лв. представляващи неустойка
за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***/ *** год., и 132,
00 лв. представляващи остатък от незаплатена цена на лизингово устройство *** съгласно договор за лизинг от *** год.
Претендира и заплащане на направените в заповедното и в настоящото исково
производство деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е частично недопустима,
като са изложени доводи за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/
2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е недопустим в
частта, му в която се претендира неустойка за разликата от 30, 39 лв. до 101,
94 лв. Основателно е възражението
на особения
представител на ответника за липса на идентичност между заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и исковата молба. Безспорно съдебната практика приема, че между
заявлението и установителния
иск следва да съществува идентитет,
тъй като искът продължава защитата на кредитора.
В редица решения на ВКС на РБ, сред които решение № 152- 2014- IV г. о., решение № 412- 2014- IV г. о., решение № 50- 2012- IV г. о. и др., се посочва, че съдът, който
разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск, следва да съобрази, че с
него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника
в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната
характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното
в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на
претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация,
въведена от кредитора, съответно- ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази
преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум и се свежда до
това дали ищецът е предявил иск за
установяване на същото вземане, за което е поискано издаването на заповед за
изпълнение. Безспорно е в настоящия случай, че в предхождащото настоящото дело заповедно производство
по ч. гр. дело № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд заявителят „Ю.“
ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата от 396, 24 лв., от
които 365, 85 лв. представляващи стойността на взето на лизинг устройство *** и 30, 39 лв. представляващи неустойка
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от *** год. Видно е, че
като предмет на настоящото дело е въведена вече различна сума /233, 94 лв./, като на практика се претендира
неустойка, която е в трикратно по- голям размер в сравнение с тази по
заповедното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 11б в тълкувателно
решение № 4 от 18. 06. 2014 год., ОСГТК, в производството по иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл.
415 ал. 1
от ГПК, не намират
приложение правилата за изменение на
иска по чл.
214 от ГПК- за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне
на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение, както и за увеличение
на размера на иска. При съобразяване на
гореизложеното следва да се приеме, че в случая е налице недопустимо увеличение
на размера на иска за неустойка, поради което в тази част от исковата претенция
за разликата от 30, 39 лв. до 101, 94 лв. производството по делото следва да
бъде прекратено.
В останалата част предявеният
иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан
по същество, предявеният положителен установителен иск е неоснователен. Поради
процесуалното бездействие на ищцовото дружество с определения на съда от 28.
05. 2021 год. са били изключени от доказателствения материал по делото на
основание чл. 183 ал. 1 изречение второ от ГПК следните документи: договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № ***/ ***год., договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от ***год., договор № ***, ***към
договор- заявка № ***, както и приемо-предавателен
протокол № ***/ *** год., и е било отменено определението
от 24. 03. 2021 год., с което е назначена съдебно- счетоводна експертиза. При това положение недоказани са останали основни
факти по делото: съществуването на облигационно
правоотношение между „***” ЕАД и ответника С.Л.С., произтичащо от договори за далекосъобщителни
услуги и за лизинг, наличието на договори за цесия, установяващи активната
материалноправна легитимация на ищеца, обстоятелството, че вземането срещу
ответника е включено в съдържанието на *** към договора за цесия от *** год. и
т. н.
В заключение може да
се обобщи, че за сумата от общо 162, 39 лв., включваща 30, 39 лв. неустойка и
132, 00 лв. незаплатена цена на лизингово устройство, положителният
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на
делото и с оглед т. 7 от тълкувателно решение
№ 6 от 06. 11.
2013 год., ОСГТК, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенския районен съд направените разноски за назначаване на съдебно-
графическа експертиза в размер на 180 лв.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
6170/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд в частта досежно предявения
от „Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц., против С.Л. ***, ЕГН **********,
иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за разликата от 30, 39 лв. до 101, 94
лв., явяваща се част от претендирана неустойка
за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***/ *** год.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от „Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц., против С.Л. ***, ЕГН **********, иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за сумата от общо 162, 39 лв., от която 30, 39 лв.
представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер ***/ *** год., и 132, 00 лв.
представляващи остатък от незаплатена цена на лизингово устройство *** съгласно договор за лизинг от *** год.
ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц.,
да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 180, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски за назначаване на съдебно- графическа експертиза.
В частта му, в която е
прекратено производството по делото, решението има характера на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенския окръжен съд в 7- дневен
срок от връчването му. В останалата му част решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: