№ 23
гр. Варна, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора С. В. К.
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20243000600039 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на ЧНД№3061/2023г. по описа на Районен съд-Варна и отмяна
на постановеното определение по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК, с
предложение делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422,ал.1,т.5, във вр. с чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК. Главният
прокурор на Република България оспорва законосъобразността на
постановеното определение, с което е определено общо наказание по
чл.25,ал.1,вр чл.23 от НК, т.к. не е обсъдено приложението на чл.24 от НК, за
което са били налице реални основания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура - Варна заявява, че поддържа изцяло искането на
Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.
Осъденото лице Д. К. и неговия защитник се явяват лично, като
изразяват становище за неоснователност на искането. Молят същото да бъде
оставено без уважението.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от
1
апелативна прокуратура, осъденото лице и неговия защитник и провери
материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в
изискуемия от чл.421,ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението и има за предмет съдебен акт от категорията
на визираните в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК – определение по
чл.306,ал.1,т.1 от НПК, което не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
С определение №3964 от 01.08.2023г. по ЧНД №3061/2023г. на Районен
съд Варна е определено общо наказание по правилата на чл.25,ал.1 вр. чл.23
от НК, в размер на три години “лишаване от свобода“, което да се изтърпи
при първоначален „строг“ режим. Постановено е отделно изтърпяване на
наказанието от 4 месеца, определено по НОХД№4402/21г. на ВРС и е
зачетено изтърпяното наказание.
Определението не е било обжалвано или протестирано и е влязло в
законна сила.
С оглед очертания предмет на искането от страна на Главния прокурор,
настоящият състав фокусира вниманието си само върху релевираните
оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на
определението по чл.306 от НПК от НПК.
Настоящият състав намира, че Определението по ЧНД№3061/2023г. на
РС-Варна е постановено при съществено нарушение на закона по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Видно от цитираното определение, съдът не е обсъдил възможността за
прилагане на чл.24,ал.1 от НК по отношение на общо определеното наказание,
като по този начин е допуснал и нарушение на процесуалните правила по
чл.306,ал.1,т.1, които са съществени по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК.
При реална съвкупност от престъпления, съдът е длъжен да обсъди въпроса,
дали следва да увеличи определеното общо наказание на осн. чл.24 от НК /вж
в този смисъл Решение № 232 от 28.05.2010г. на ВКС по н.д. № 150/2010 г., II
н. о., НК, Решение № 302 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 901/2012 г., II н.
о., НК, Решение № 411 от 7.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 404/2008 г., II н. о.,
НК/. Това е необходимо не само по принцип като предвидена от законодателя
правна възможност, но и с оглед настоящия случай. Видно от материалите по
делото, осъдения К. е бил признат за виновен и са му наложени наказания за
извършени умишлени престъпления по 20 дела, като голяма част от деянията
са извършени при условията на опасен рецидив и са с предмет посегателство
против собствеността на гражданите.
Видно от данните за съдимост на осъденото лице е налице една
продължителна престъпна дейност, чиито характеристики сочат на висока
обществена опасност както на деянията, така и на дееца. Същото налага и
2
извод, че опреД.ите по вид и размер наказания „лишаване от свобода“ на
осъд.К. до този момент не са осъществили дори в минимална степен
специалната цел на наказанието, предвидена в нормата на чл.36 от НК.
Очевидно същите не са изиграли целения превъзпитателен и възпиращ ефект.
Ето защо, необсъждането на приложение на чл.24 от НК, при
наличието на обективни данни за това, съставля нарушение на материалния и
процесуален закон. Същото не може да бъде изправено от настоящата
инстанция, тъй като това означава, че въпросът за приложението на чл.24 от
НК ще бъде разрешен на първи път от нея.
Водим от горното, съдът намира, че следва да възобнови ЧНД
№3061/2023г. по описа на Районен съд-Варна и отмени постановеното
определение по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК, като делото бъде върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Ето защо и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл.422,ал.1,т.5
вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по ЧНД №3061/2023г. на
Районен съд - Варна.
ОТМЕНЯ определение №3964 от 01.08.2023г. по ЧНД №3061/2023г. на
Районен съд Варна.
ВРЪЩА делото на РС-Варна за ново разглеждане от друг състав, от
стадия на съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3