Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260032
гр. Перник, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Перник Гражданско отделение, трети въззивен състав, в открито
съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ
2. РОМАН НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 611 по описа на съда за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по реда на чл.278 вр.с чл.463 ГПК и е образувано по повод постъпили жалби от „Блу пойнт „ ЕАД, гр. П.,
„С-У-П – България“ ООД, гр. П. и „Голдън нийдълс” ЕООД, гр. С. против разпределение
от 25.06.2018 г., предявено на 09.07.2018 г. по изп.д. № 1002/2016г. по описа на ЧСИ Б..
Взискателят „Банка Пиреос България” АД, гр. С., изразява становище за
неоснователност на жалбите.
Присъединеният
взискател – НАП не взема становище по жалбите.
Присъединеният
взискател – Община Перник не взема становище по жалбите.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
направените с жалбите оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното разпределение е предявено на 09.07.2018 г., като видно от печатите, положени върху
пощенските пликове, намиращи се на л. 5, л. 20 и л. 34 от настоящото дело, то
жалбите на „Блу пойнт” ЕАД, гр. П. и на „С-У-П-България“ ООД, гр. П. е подадена
по пощата на 11.07.2018 г., а жалбата на „Голдън нийдълс” ЕООД, гр. С. е
подадена по пощата на 12.07.2018 г. Следователно и трите жалби са постъпили в
срока по чл. 462, ал. 2 ГПК и са допустими, поради което и следва да бъдат
разгледани по същество.
От приложените по делото доказателства се установява, че „Банка Пиреос
България” АД, гр. С. е взискател по изп.д. № 1002/2016г. по описа на ЧСИ Б., а длъжници по същото са
жалбоподателите „Блу пойнт” ЕАД, гр. Пер. и „С-У-П-България” ООД, гр. П..
Делото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист за вземане,
обезпечено с договорна ипотека.
„Голдън нийдълс” ЕООД, гр. С. е присъединен взискател с необезпечено
вземане, за което е издаден изпълнителен лист на *** г. по ч.гр.д. № 4934/2016 г.
по описа на ПРС.
Изпълнението е насочено върху недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката-
взискател.
Видно от обявлението за насрочена публична продан, то първоначалната цена
на имота е 2649360.75 лв. На проведената публична продан са се явили двама
наддавачи – първоначалният и присъединеният взискател по изпълнителното дело. Предложената
от „Банка Пиреос България” АД, гр. С. цена е 2649362 лв. без ДДС, а „Голдън
нийдълс” ЕООД, гр. С. цена е предложило 2650000 лв. без ДДС или 3180000 лв. с ДДС. От
протокола от *** г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения, се установява,
че явилите се наддавачи са направили устни наддавателни предложения по реда на
чл. 492, ал. 2 ГПК, като от „Банка Пиреос България” АД, гр. С. е предложена
цена от 2914936.18 лв. без ДДС , а „Голдън нийдълс” ЕООД, гр. С. е предложило
цена от 3179872.16 лв. и последното дружество е обявено за купувач на имота.
На 09.07.2018 г. съдебният изпълнител е извършил ново разпределение, след
като първоначалното такова е отменено с влязло в сила Решение № 1021 от
26.04.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 1479 по описа на Апелативен съд София за
2018 г., с което е отменено Решение № 70 от 13.03.2017 г. постановено ч.гр.д. №
93 по описа на Окръжен съд Перник за 2017 г., посочвайки, че ипотекираният имот
е продаден за 3179872.16 лв., както и сумата от 635974.43 лв. ДДС
върху продажната цена. Съгласно извършеното разпределение купувачът
следва да внесе сумата от 3815846.59 лева с включен ДДС, която се разпределя,
както следва:
1. За вземания с посочена в разпределението привилегия по чл. 136, т. 1 от ЗЗД:
- 703.92 лева обикновени такси с включен ДДС;
- 78183.36 лева - пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен
ДДС, изчислена върху сумата 3096640.05 лева за взискателя Банка Пиреос България
АД;
- 400.63 лева - пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен
ДДС, изчислена върху сумата от 3923.20 лева за Община П..
2. За вземания с посочена в разпределението привилегия по чл. 136, т. 2 от ЗЗД – сума в размер на 3923.20 лева, представляваща дължими данъци на Община П.
за ипотекирания имот по справка;
3. За вземания с посочена в разпределението привилегия по чл. 136, т. 3 от ЗЗД – 3096640.05 лева за взискателя „Банка Пиреос България“ АД;
4. За вземания с привилегия по чл. 136, т. 6 от ЗЗД в полза на НАП суми не
се разпределят.
5. За НАП сума в размер на 635974.43 лева, представляваща ДДС върху
продажната цена на имота;
6. За взискателя „Голдън нийдълс“ ЕООД сума не се разпределя поради наличие
на обезпечено с ипотека върху имота вземане банката.
6. За банкови такси за превод – сума в размер на 21 лева.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
описва извършени от него действия във връзка с така подадените жалби,
включително и за допусната от него техническа грешка относно годината на
писмото на Община П. за определяне на размера на данъка.
В жалбите са наведени възражения за: 1) неправилно определяне на размера на
вземането на взискателя „Банка Пиреос България“ АД; 2) определяне на размера на
вземанията, включително и за Община П., към различен момент (като този за
вземането на Общината почти две години преди извършеното от съдебния изпълнител
разпределение); 3) липса на определени от съдебния изпълнител съразмерни части
за удовлетворяване на вземанията на взискателите, вида на последните и частта от
тях, която се удовлетворява, ползваната привилегия и размера на вземането, за
която тя се ползва; 4) неяснота относно начина на формиране на разпределената
за банката сума и вида на вземанията (вземанията по пера), които се погасяват с
нея, респ. дали всички те се ползват с привилегията по чл. 136, т. 3 от ЗЗД; 5)
неправилно определяне на таксите и включване на такива, които не се ползват с
привилегия и 6) липса на данни за съществуващи задължения към държавата към
датата на учредяване на ипотеката върху имота, които да обосновават
неразпределяне на сума от проданта за погасяване на същите.
Жалбоподателят „Голдън нийдълс” ЕООД, гр. С. поддържа, че не е посочил
размера на вземанията на всеки един от взискателите и съответно не би могло да
се извърши проверка дали сумите са определени правилно. В разпределението не са
посочени постъпилите суми от запори по сметките на длъжниците, което също
препятства възможността да се извърши проверка относно това доколко правилно е
определен размерът на дължимата се от взискателя- купувач сума.
Във връзка с изложеното в жалбите и на основание чл. 278, ал. 2 във вр. с
чл. 195, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, в
заключението на която вещото лице да отговори на следните задачи: какъв размера
на дълга към всеки от взискателите по изпълнителното производство, вида и
размера на вземанията, включени в дълга към всеки, съобразявайки и наличието на
обезпечение с ипотека за същите; дължимия местен данък за недвижимия имот,
предмет на публичната продан, и вида, размера и основанието на разноските,
направени от първоначалния взискател Банка Пиреос България АД по подготовката и
осъществяването на изпълнението върху недвижимия имот, за който е проведена
проданта (като такса за образуване на изпълнителното дело, такси за налагането
на възбрана на имота, за извършването на опис и публична продан на имота,
разноските за възнаграждение на пазач, както и възнаграждението на един
адвокат, и други, свързани с осъществяването на публична продан на имота).
По повод така наведените доводи от жалбоподателите, съдът намира следното:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той
определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото
изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното
удовлетворяване на всички взискатели.
При провеждане на публична продан е допустимо в същата да участват и
взискателите по изпълнителното дело. Разпоредбата на чл. 495 от ГПК предвижда,
че взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от
разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части
от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава
неговото вземане, когато няма други взискатели. т.е. за този купувач не важи
общото правило на чл. 492, ал. 3 ГПК за внасяне на цялата предложена от него
цена, а същият дължи реално плащане на сумата, която съдебният изпълнител
определи след разпределението. Следователно в този случай след приключване на
проданта, но преди издаване на постановлението за възлагане, съдебният
изпълнител трябва да извърши предварително разпределение на сумата, предложена
от купувача- взискател. При това разпределение се отчитат привилегиите на
другите взискатели по чл. 136 ЗЗД, след което се определя точният размер на
дължимата се от купувача сума като се приспадане на неговото вземане. В
зависимост от конкретните факти по делото са възможни различни хипотези- напр.
ако купувачът е единствен обезпечен кредитор и изпълнението е насочено върху
имуществото, дадено като обезпечение, то той ще дължи заплащане само на сумите
за погасяване на вземанията по чл. 136 т. 1 и т. 2 ЗЗД и ако стойността на
осребреното имущество не надвишава вземането му за него няма да възникне
задължение за заплащане на други суми. Ако купувачът е необезпечен кредитор, а
изпълнението е насочено върху имущество, обезпечаващо вземането на друг
взискател и продажната цена е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на
кредиторите по чл. 136, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗД, то взискателят- купувач ще
следва да заплати в пълен размер предложената от него цена.
От представените по делото Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № **, том **, вх. рег. № ***, дело № 580/2008 г. подновена с молба вх. рег. № 3955/02.10.2018 г. и Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № **, том ***, вх. рег. № ***, дело № 358 от 2010 г. се установява, че двете
учредени в полза на „Банка Пиреос България“ АД договорни ипотеки, обезпечават
вземане в общ размер на 2000000 евро. От посочените нотариални актове се
установява, че ипотекираният имот служи за обезпечение на вземанията на
банката, произтичащи от Договор за кредит № *** г. и анексите към него и същите
обезпечават вземанията на банката за главница, лихви, разноски, в това число и
разноските свързани с принудителното изпълнение. При това положение настоящият
състав на съда счита, направеното в жалбата възражение, че неправилно е определен размера на вземането на взискателя „Банка Пиреос
България“ АД е неоснователно, като
правилно съдебният изпълнител е посочил в обжалваното разпределение, че
вземането на взискателя „Банка Пиреос България“ АД е в размер на 4279426.96 лв.
В конкретния случай съдебният изпълнител е извършил разпределение по чл.
495 ГПК, при което е посочил каква е сумата, за която е продаден имотът
(3179872.16 лв.), какъв е размерът на ДДС върху същата (635974.43 лв.) и
съответно е определил каква сума следва да внесе купувачът (3815846.59 лв.).
Правилно съдебният изпълнител при определяне на сумата, която купувачът трябва
да се внесе след разпределението, не е прихванал вземането на последния към
длъжниците. Това вземане не е необезпечено и съответно би могло да се прихване
(цялото или частично) само ако са удовлетворени в пълен размер вземанията на
кредиторите по чл. 136 т. 1-6 вкл., каквато хипотеза в случая не е налице.
Обстоятелството, че взискател с необезпечено вземане е обявен за купувач на
имот, послужил като обезпечение на вземането на друг взискател, не създава
привилегия в полза на необезпечения взискател и не превръща вземането му от необезпечено
в обезпечено такова.
Както беше
посочено по-горе за изясняване на фактите по делото беше назначена
съдебно-икономическа експертиза, като бяха приети като доказателства 5 (пет)
заключения на две различни вещи лица.
След като съпостави данните от обжалваното разпределение и заключенията на
вещото лице Р.Д.Л. съдът счита, че разпределението следва да бъде в следния
вид:
Подлежаща на разпределение в поредността на чл. 136 ЗЗД
сума е в размер на 3815846.59
лв.
От същата, най-напред подлежат на удовлетворяване в
пълен размер вземанията по чл. 136, ал.
1, т. 1 ЗЗД. В настоящия случай в разпределението са предвидени суми
за разпределение за първоначалния взискател и такси за ЧСИ.
С право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 – от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски.
Т.1.1 Заплатените авансово такси и разноски във връзка
с образуване на изпълнителното дело, опис и оценка на недвижимия имот,
насрочване на продажбите и заплащане за изготвяне на заключения на вещо лице, от страна на взискателя, за които има
представени доказателства по делото за конкретния изпълнителен способ –
публична продан на недвижим имот, правилно са включени с привилегия по чл. 136, ал.
1, т. 1 ЗЗД, но възлизат общо на 104438.94
лв., а не както е определено – 703.92 лв.
Т.1.2 Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ
е правилно включена с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, но
неправилно е определен размерът на същата. Общият дълг на взискателя съгласно
заключението на вещото лице е следният: главница – 3911660
лв. (2000000 евро),
законна лихва за периода
01.04.2016 г. – 25.06.2018 г. върху главницата от 3911660 лв. – 887137.32
лв., разноски на
взискателя „Банка
Пиреос България“ АД – 104438.94
лв., от които, разноски по ИД №1002/2016 г. – 67527.55 лв. за
обезпечаване и изпълнение върху недвижимия имот и
36911.39 лв. пропорционална такса
за юрисконсултско възнаграждение по ИД № 1002/2016 г. Правилно в заключението на в.л. е редуцирана таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 78183.36 лв. с
таксата по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 64183.46 лв. (сметка № 10000354321 от 12.08.2016 г. –
31712.68 лв. и сметка № ********** от 26.08.2016 г. – 32470.78 лв. Съгласно
забележка 1, 4 и 5 вр. чл. 26
ТТРЗЧСИ, пропорционалната такса по т. 26 следва да се изчисли върху
този общ интерес (без да се включват авансовите такси, като изчислението е за
целия дълг, но съответно на събраната сума и от таксата за изпълнение на
парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника
или взискателя, надвишаващи една десета от вземането.), с оглед на което
възлиза на 15597.39 лв. С право на
предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД се ползват вземанията на държавата за данъци върху
определен недвижим имот – от стойността на имота. Съгласно писмо-отговор
на Община П., Дирекция „Местни данъци и такси“, актуалният размер на дължимите
данъци към дата *** г. за недвижимият имот (предмет на публичната
продан) възлизат на възлиза на 3923.20 лв. с лихвата, с оглед на което размерът
от 400.36 лв. е правилно определен или общо за ЧСИ Ст. Б. следва да бъде разпределена
сумата от 15998.02 лв.
С право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал.
1, т. 3 от ЗЗД се ползват вземанията, които са обезпечени с ипотека
– от стойността на ипотекираните имоти. В конкретния случай сумата, обект на
разпределение е постъпила от публична продан на ипотекиран в полза на
взискателя „Банка Пиреос България“ АД недвижим
имот, поради което е налице привилегия по т. 3, с оглед на което останалата
част от сумата следва да бъде разпределена в полза на ипотекарния кредитор,
като в случая следва първо да се погасят разноските от 104438.94
лв. – разноски по изпълнителното дело, а останалата сума от 3055512 лв. да послужи за
погасяване на част от главницата в размер на 2168374.68
лв. и лихва за периода 01.04.2016 г. – 25.06.2018 г. върху главницата от
3911660 лв. в размер на 887137.32 лв. по вземането на взискателя „Банка
Пиреос България“ АД.
Публичната продан на недвижим имот представлява облагаема доставка на основание
чл. 131
вр. чл. 45, ал.
5, т.1 вр. §. 1, т. 5
и 6 ЗДДС
и поради тази причина данък върху добавената стойност се дължи в полза на
държавата, независимо от разпределението на останалите суми. Правилно и в
съответствие с изискването на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД в разпределението за
НАП е включена сумата в размер на ДДС. Що се касае до размера на данъка, видно
от приложеното по делото уведомление за извършена продажба данъкът е начислен
върху облагаема основа в размер на 3179872.16 лв. При така определената данъчна
основа и при прилагане на законоустановената ставка в размер на 20%, съдът
намира че размерът на данъка, посочен в разпределението, е определен правилно
(20% от 3179872.16 лв.= 635974.43 лв.).
При липса на суми за разпределение в полза на купувача, хирографарен
кредитор, съдът счита, че непосочването на същия в разпределението не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед гореизложеното, обжалваното разпределение следва да се отмени, като
на основание чл. 463, вр. чл. 278, ал. 2 ГПК съдът следва да се произнесе по съществото на спора и да извърши ново
разпределение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределение от 25.06.2018 г. предявено на 09.07.2018 г., извършено по
изпълнително дело № 1002 по описа на ЧСИ С. Б. за 2016 г., с рег. № *** на КЧСИ
с район на действие Окръжен съд Перник, и на основание чл. 463, ал.
1, вр. чл. 278, ал.
2 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
КУПУВАЧЪТ „Голдън нийдълс” ЕООД, гр. С. да внесе общо 3815846.59
лв., от които продажна цена 3179872.16 лв. и
635974.43 лв. ДДС върху продажната цена в двуседмичен срок от
влизане в сила на разпределението на основание чл. 495 ГПК , като РАЗПРЕДЕЛЯ
сумата в размер на 3815846.59 лв. от извършена публична продан на ипотекирания
недвижим имот, като за купувач е бил обявен присъединения взискател „Голдън
нийдълс” ЕООД, гр. С., по изпълнително дело № 1002 по описа на ЧСИ С. Б. за
2016 г., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Перник, по
следния начин:
Привилегировани такси и разноски на основание чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД:
1.1. Сумата от 104438.94
лв. – дължими такси и разноски, платени от взискателя „Банка
Пиреос България” АД, гр. С. следва да бъде разпределена за взискателя „Банка
Пиреос България” АД, гр. С..
1.2. Сумата от 15597.39
лв., представляваща дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху събраната сума следва да бъде преведена по сметка на
ЧСИ С. Б..
1.3. Сумата от 400.63
лв., представляваща дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху събраната сума в полза на Община П. следва да бъде
преведена по сметка на ЧСИ С. Б..
Привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД:
2.1. Сумата от 635974.43 лв., представляваща дължим
данък върху недвижимия имот, предмет на публичната продан, следва да бъде
преведена по сметка на ЧСИ С. Б., след което да бъде преведена по сметка на
Община П..
Привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1,
т. 3 ЗЗД:
3.1. Сумата от 2168374.68
лв. за погасяване на част от главницата в размер на 3911660 лв. да се преведе на
взискателя „Банка Пиреос България” АД, гр. С. в полза на който има учредена
ипотека за имота, предмет на проданта.
3.2. Сумата от 887137.32
лв. – за погасяване на лихвата върху главницата в размер на 3911660 лв. за периода от 01.04.2016 г. до 25.06.2018 г.,
се дължи на „Банка Пиреос България” АД, гр. С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София
едноседмичен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.