Р Е Ш Е Н И Е
№ 780
гр. Перник, 22.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1070 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е
по молба на В.К.С., с ЕГН: ********** и адрес ***, доуточнена с допълнителни
молби от 27.02.2020 г. и 05.03.2020 г., – в качеството й на лице в родство по
права линия /баба/ на пострадалите лица – А.И.Е., с ЕГН ********** и Н.И.Е., с
ЕГН ********** ***, против И.Е.И., с ЕГН: ********** и адрес *** – баща на
пострадалите деца. С допълнителната молба от 27.02.2020 г. се представя и
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В обстоятелствената
част на молбата и приложената към
нея декларация се изтъкват доводи за упражнено физическо насилие от страна на И.Е.И.
върху пострадалите А.И.Е. и Н.И. Е.. Твърди се, че на 31.01.2020 г. вечерта в
с. Чуковец, молителката и пострадалите се прибирали във вилата си, когато
заварили в къщата ответника. Посочва се, че същият нападнал молителката пред
пострадалите деца като крещял, че ще я убие, но тя успяла да избяга, доколкото
пострадалите съумели да задържат ответника. Въпреки това молителката твърди, че
е чула как ответникът нарича децата „предатели“ и им удря шамари. Уточнява, че
впоследствие двете деца също са й признали, че баща им им е удрял шамари, макар
да не са заявили това обстоятелството пред пристигналите на място органи на
реда. Твърди се, че пострадалите се страхуват от ответника, който бил
неадекватен, а на процесната дата пиян.
По тези
съображения се моли страните да бъдат призовани на съд и след като съдът се
убеди в основателността на молбата да се издаде заповед за защита за
пострадалите деца – като ответникът бъде
задължен да се въздържа от домашно насилие; да не доближава до пострадалите, до тяхното жилище и
до местата им за социални контакти.
Към
подадената молба е представена декларация по чл.
9 от ЗЗДН.
Ответникът И.И. редовно призован, не се възползва от правото
си да изрази писмено становище по подадената молба за защита от домашно
насилие. Ответникът не се явява и в насроченото по делото открито съдебно
заседание, като не изпраща и процесуален представител.
В съдебно
заседание, проведено на 01.06.2020 г., молителката В.С. поддържа депозираната
молба, не прави доказателствени искания. Уточнява, че ответникът е неин син, но
от около 7-8 години, когато се разболяла съпругата му, злоупотребявал с
алкохол. Твърди че, употребата на алкохол правела ответника неуправляваем и
същият проявявал невероятна агресия спрямо нея. Относно процесната дата –
31.01.2020 г. посочва, че около 22.00 часа, тя и пострадалите деца, се
прибирали в с. Чуковец, където имали вила. Децата вървели пред молителката, а
тя затваряла дворната порта. Когато детето Н.Е. понечило да отвори вратата на
къщата отвътре излязъл ответникът. Последният започнал да обижда и заплашва
молителката като твърдял, че ще я убие, защото тя и съпругата му били съсипали
живота му. В изпълнение на заплахите си ответникът налетял на молителката, а
децата се опитали да го задържат. Молителката посочва, че излязла на улицата да
потърси помощ, но когато се върнала и доближила до къщата, чула как ответникът
обижда синовете си и им удря шамари. Уточнява, че ответникът сам бил признал
това обстоятелство, в хода на дело за настаняването му по реда на Закона за
здравето. В тази връзка посочва, че от средата на април до към края на май
ответникът бил настанен в психиатрично отделение. Молителката допълва, че на
процесната дата същият отново бил употребил голямо количество алкохол, а
няколко дни по-късно отново разбил дома на молителката и децата и откраднал
спестяванията на последните.
По същество
молителката иска молбата за защита от домашно насилие да бъде уважена като на
ответника бъдат наложени съответните мерки за максимален срок.
Явилият се в
съдебно заседание представител на ДСП Перник юрк. Гусева също поддържа молбата
за защита. Счита, че няма вероятност поведението на ответника да се промени и
същият да започне да полага каквито и да било грижи за децата си. Също намира,
че на ответника следва да бъдат наложени мерки за защита за максимален срок.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че молителката В.С. е майка на
ответника И.И. и баба на малолетните деца А.И.Е. и Н.И.Е..
От представените по делото писмени доказателства –
писмо от ОДМВР – Първо РУ - Перник се установява, че на 10.02.2020 г. срещу
ответника е постъпвал сигнал от В.С. за нарушаване на заповед за незабавна
защита. В тази връзка лицето И.И. е задържано и по случая е образувано
досъдебно производство № 90/10.02.2020 г. по описа на Първо РУ Перник. С
ответника е проведена беседа, съставен е предупредителен протокол, същият е
запознат със заповедта за незабавна защита и му е снето сведение. Други
заявителски материали не се установяват. Видно от писмо от Пернишкия РС с
представена справка от специалния регистър по ЗЗДН срещу И.Е.И. има наложени
мерки и задевени дела по ЗЗДН. В тази връзка от представената справка се установява,
че срещу ответника има образувани четири дела по ЗЗДН – гр.д. № 1001/2015 г. и
гр.д. № 2137/2018 г. по описа на ПРС, които са прекратени; гр.д. № 7364/2018 г.
по описа на ПРС – приключило с решение и заповед за защита и гр.д. № 660/2020
г. по описа на ПРС, по което е издадена заповед за незабавна защита, но делото
все още не е приключило. Установява се и че ответникът се води на отчет към
психиатричното отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ – гр. Перник, с диагноза
психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. От
изготвена справка за съдимост и представен към нея бюлетин за съдимост, е
видно, че ответникът не е осъждан, но два пъти е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – за деяние по чл. 343б,
ал. 1 от НК и за деяние по чл. 296, ал. 1 вр. с чл. 26 от НК – за нарушаване на
Заповед за защита от домашно насилие № 102/03.12.2018 г. по гр.д. № 7264/2018
г. по описа на Пернишкия РС.
Изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗакрД в присъствието на социален работник
Симеонова пострадалото дете А.И.Е. разказва, че в края на м. януари, то заедно
с брат си Н. и баба си, били на вилата в с. Чуковец. Доколкото молителката
помагала в гледането на друго дете, то оставила него и брат му сами във вилата.
В тази връзка детето и брат му излезли от къщата, за да свършат някаква работа,
възложена от баба им, но когато се прибрали заварили в дома си ответника.
Детето А. твърди, че баща му се напил, извадил нощ и казал, че когато се прибере
молителката, ще я убие, а после заспал. Междувременно брат му Н., обезпокоен от
казаното от ответника, излязъл от къщата, под предлог да вземе дърва за огрев,
но успял да се обади на молителката и да я предупреди да дойде с полиция.
Молителката С. действително се прибрала, придружена от полицейски служители,
които задържали ответника за 24 часа.
От показанията на детето А.Е. се установява, че на следващия ден той и брат
му Н. придружили баба си на работа, доколкото последната се страхувала да
остави децата сами в дома им. Същия ден децата се прибрали с молителката около
22.00 в с. Чуковец. Когато А. и баба му влизали в двора, брат му Н. вече бил до
къщата и видял, че входната врата е отворена, поради което предупредил, че
ответникът отново е в къщата. Според детето А. брат му чул баща им да се движи
в къщата, поради което разбрал, че именно той е в дома им. В този момент
ответникът действително излязъл от къщата и се насочил към молителката, а двете
деца застанали пред него, за да му попречат. Молителката успяла да излезе на
улицата, за да потърси помощ, а междувременно ответникът издърпал децата в
къщата и затворил външната врата, за да не се чува нищо. Детето твърди, че след
това баща му започнал да удря него и брат му, а след като ги ударил се усмирил
и отново започвал да отправя реплики спрямо молителката. Детето посочва, че
скоро след това дошли полицейски служители и отново задържали ответника.
Посочените
показания съдът кредитира като съобразява обстоятелството, че детето е посочено
като пострадало лице и за него е налице възможна заинтересованост от изхода на
делото. В тази връзка съдът отбелязва, че показанията на детето А.Е. са логични
и последователни като същият подробно разказва събитията от процесната дата и
деня преди нея, така както ги е възприел.
Доколкото
по делото са представени писмени документи – епикриза и медицинска бележка, от
които е видно, че детето Н.Е. е претърпяло медицинска операция и му предстои
продължителен възстановителен период, включително по данни на молителката и
представител на ДСП Перник, то съдът счече, че не е наложително изслушването му
в о.с.з., въпреки че същият е навършил десет години. Освен това липсват данни и
детето Н.Е. да е възприело различни или повече обстоятелства относно процесния
случай от брат си А.Е..
Изслушан в
съдебно заседание социалният работник Симеонова посочва, че по отношение на
двете малолетни деца А. и Н. Емилови е предприета мярка за закрила като същите
са изведени от семейството на биологичните си родители и са настанени при баба
си – молителката С. по реда на ЗЗакр.Д – от есента на 2019 г. Уточнява, че
последната се грижи за децата от раждането им, доколкото семейството било
проблемно. Твърди, че ответникът постоянно употребявал алкохол и упражнявал
насилие върху децата и в тяхно присъствие. От изложеното от социалния работник
се установява, че е направен опит децата да се отглеждат от биологичната им
майка, но същата е преустановила напълно грижите си за тях и вече не поддържа
контакт със синовете си. Социалният работник посочва, че са провеждани срещи и
с двамата родители, но ответникът имал сериозни проблеми с алкохола. Твърди, че
дори в сградата на ДСП Перник сутринта около 9.00 часа по време на беседа
същият изпил поне 200 грама водка в нейно присъствие, а други пъти е пил и пред
други служители. В тази връзка г-жа Симеонова уточнява, че децата и молителката
са запознати, че при всеки проблем с ответника следва да потърсят помощ от
компетентните органи. Допълва, че децата учат в спортно училище в гр. София,
поради което през учебната седмица не били застрашени, но през другото време
били обект на насилие от страна на баща си и възприемали насилието над
молителката. Посочва, че детето Н.Е. било по-чувствително, поради което се
притеснявало от действията на баща си. Разказва и че ответникът взимал вещи от
децата, за да ги залага срещу пари и да си купува алкохол. Уточнява и че срещу
бащата има образувано дело за настаняването му за лечение по реда на Закона за
здравето.
Съдът
намира, че следва да даде вяра на изложеното от социалния работник, доколкото
същият е работил непосредствено със семейството и изнесената от него информация
кореспондира с твърденията на молителката и изложеното от малолетното дете А.Е.,
като между същите не са налице противоречия.
По тези съображения съдът намира, че липсват
основания, които да поставят под съмнение, както достоверността на показанията
на детето А.Е., така и достоверността на сведенията, дадени от социалния
работник.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Защита по
ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта
на последния е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда
чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо
насилие по смисъла на чл. 2 от закона.
В конкретния
случай съдът е сезиран с молба, подадена от възходящ по права линия /баба/ на
пострадалите лица по смисъла на ЗЗДН, която съдържа необходимите реквизити по
посочения закон, подадена е в установения срок, поради което и следва да бъде
разгледана по същество.
В молбата се
съдържат данни за упражнено физическо, психическо и емоционално насилие от
страна на ответника спрямо пострадалите, осъществено на 31.01.2020 г. и
изразяващо се в нанасяне на удари и отправяне на обиди спрямо пострадалите
деца, както и на заплахи спрямо молителката, в присъствието на децата, в това
число, че същата ще бъде ликвидирана.
Съгласно чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Действително
законът не съдържа легална дефиниция
на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като
такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него
емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на
пострадалото лице.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от
ЗЗДН, а и от разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва изводът, че целта на закона е да се изследва поведението на
ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се
преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита, като при определяне на конкретните способи за
осигуряване на физически и емоционален интегритет на пострадалите лица и срока
им следва да бъдат взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.
В
конкретния случай по делото действително се установи, че между ответника, от
една страна, и молителката и децата, от друга страна, са налице трайно влошени
отношения, доколкото ответникът системо злоупотребява с алкохол и отправя
заплахи и обиди към децата и майка си. Съобразно дадените по-горе разяснения
обаче на преценка в настоящото производството подлежат единствено фактите и
обстоятелствата, свързани с конкретния акт на домашно насилие, осъществен на
31.01.2020 г. По тези съображения и наведените от молителката твърдения, че
ответникът упражнява постоянен тормоз спрямо нея и децата, не подлежат на
установяване в производството по ЗЗДН, доколкото описват взаимоотношенията
между страните по принцип, но не са обвързани с конкретен акт на домашно
насилие.
На
следващо място разпоредбата
на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН придава доказателствена сила на представената от
молителката декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН. Предвид специфичния
характер на отношенията, засегнати от явлението домашно насилие,
законодателят предоставя
улеснен за молителя ред при доказване на изложените в сезиращата молба
твърдения, доколкото обичайно конфликтите между близки лица възникват в семейна
обстановка в отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че в разглеждания случай фактите,
изложени в молбата за защита относно процесния акт на домашно насилие са
обективирани в декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно посоченото по – горе съставлява достатъчно доказателство за основателност на твърдението за
осъществено насилие. В настоящия случай посочената
декларация следва да се приеме и за основно доказателство в тази връзка,
доколкото кореспондира с другите ангажирани по делото доказателства.
Посоченият
извод следва от обстоятелството, че съдържащите се в декларацията данни, в
значителната си част, се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства. В тази смисъл ангажираните по делото доказателства кореспондират
с декларацията относно обстоятелството, че върху пострадалите деца е упражнено
физическо, психическо и емоционално насилие.
В
тази връзка изложените в декларацията твърдения, че ответникът се е нахвърлил
върху молителката пред децата, нанасял е удари върху пострадалите деца и ги е
обиждал, както самите тях, така и молителката в тяхно присъствие като дори е
заплашвал последната кореспондират пряко с показанията на изслушаното по делото
А.Е.. Посоченият извод следва от обстоятелството, че детето непосредствено е
възприело поведението на баща си, като описва същото подробно пред съда.
Изложеното
в декларацията се подкрепя макар и косвено и от сведенията на социалния
работник, изслушан по делото, който също посочва, че ответникът има сериозен
проблем с алкохола и често посяга на децата и баба им.
Предвид обстоятелството, че липсва свидетел
пряк очевидец на акта на домашно насилие, то при формиране на изводите си
относно осъщественото физическо, психическо и емоционално насилие съдът се
основава преимуществено на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
На
последно място само за пълнота следва да се отбележи и че изслушана пред
настоящия състав молителката също описа логично и последователно процесните
събития, като обясненията й кореспондират с останалия събран доказателствен
материал, доколкото между последния и същите липсват съществени противоречия.
Така
установените по делото обстоятелства обосновават предприемането на мерки срещу
проявите на насилие от страна на ответника. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че ответникът е
извършил спрямо пострадалите деца акт на домашно насилие, а именно – физическо,
психическо и емоционално насилие, изразяващо се в удари, както и отправени обиди
спрямо децата и заплахи по адрес на молителката в присъствието на децата,
осъществени на 31.01.2020 г. В този смисъл децата А.Е. и Н.Е. са пострадали от
акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, извършен от
ответника, и следва да получат закрила по Закона за защита от домашното насилие.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред
предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и
доколкото мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, на
първо място необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно –
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на пострадалите деца, като тази
мярка се налага задължително от съда без определяне на срок (по аргумент от
противното от чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН).
Доколкото по
делото не са налице данни пострадалите да живеят заедно с ответника, а
единствено, че същият посещава вилата им само епизодично, за да търси пари или
алкохол, то липсва основание за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН. Евентуални единични посещения на ответника, могат да бъдат предотвратени
чрез прилагане на установените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Във връзка и
с гореизложеното съдът намира, че следва да
бъдат наложени марките по чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН – налагане на забрана на
извършителя да доближава до пострадалите деца, жилището, обитавано от същите –
находящо се в гр. Перник, ул. Васил Левски, бл. 15, вх. А, ап. 49, както и
всяко друго жилище, в което пострадалите се установят да живеят, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалите на по – малко от 50 метра. Периодът,
през който следва да бъде наложена посочената мярка, съдът намира за адекватно
да определи на петнадесет месеца. При
определяне на посочените мерки и срокът на налагането им съдът съобрази
характера и естеството на извършеното домашно насилие, което може да се
определи като такова с интензитет над средния, както и обстоятелството, че
срещу ответника действа заповед за незабавна защита от около три месеца преди
постановяване на настоящото решение.
При отчитане
на всичко гореизложено и най-вече обстоятелството, че извършеното от ответника
домашно насилие се отличава със сравнително висок интензитет, то на последния
следва да бъде наложена и глоба над средния размер, а именно 700 лева, съгласно
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. Съдът счита, че следва да укаже на ответника да заплати
определената глоба в едноседмичен срок, считано от влизане в сила на решението,
като в противен случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще
пристъпи към принудително изпълнение.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в
производството не се претендират.
На основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на
Пернишки районен съд такса в размер на 25 лева (т. 21 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие
на А.И.Е., с ЕГН ********** и Н.И.Е., с ЕГН ********** ***, относно осъществено на
31.01.2020 г. спрямо тях домашно насилие, което е извършено от баща им И.Е.И.,
с ЕГН: ********** и адрес ***, изразяващо се във физическо, психическо и
емоционално насилие, а именно: нанасяне на удари, както и отправяне на обиди
спрямо пострадалите и отправяне на заплахи относно молителката В.К.С., с ЕГН: **********
и адрес *** – баба на пострадалите, в тяхно присъствие, като:
ЗАДЪЛЖАВА И.Е.И., с ЕГН: **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по
отношение на децата си А.И.Е., с ЕГН ********** и Н.И.Е., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на И.Е.И.,
с ЕГН: **********, да приближава
1/ пострадалите А.И.Е., с ЕГН ********** и Н.И.Е., с ЕГН **********; 2/ жилището
им, находящо се в гр. ***и всяко друго
жилище в което пострадалите се установят да живеят и 3/ местата за социални
контакти и отдих на пострадалите, на
разстояние не по - малко от 50 / петдесет / метра ЗА СРОК ОТ ПЕТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а
именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от
полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА И.Е.И., с ЕГН: ********** и адрес ***
да заплати глоба в размер на 700 лева
в полза на държавата.
ОСЪЖДА И.Е.И., с ЕГН: ********** и адрес ***,
да заплати по сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
УКАЗВА на И.Е.И., с ЕГН: **********, че
следва да заплати определената глоба и държавната такса в едноседмичен срок,
считано от влизане в сила на решението, като в противен случай, съдът ще издаде
служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
Препис от
решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по настоящия
адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в седемдневен срок от връчването – чрез обявяване в открито
съдебно заседание на 22.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА