№ 312
гр. Плевен, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500421 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 346/16.03.2023 г., постановено по гр. дело № 804/2022 г.
Пл.РС е допуснал на основание чл.344 ал.1 от ГПК и чл. 69 от ЗН
извършването на съдебна делба между А. М. Д., ЕГН**********,гр. Плевен,
**********, С. М. Д., ЕГН **********, с. **********, ********** и С. Х. Б.,
ЕГН **********,гр. Плевен, **********, по отношение на следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № 6 в гр. Плевен, **********, състоящ се от две
спални, дневна, хол, баня и клозет поотделно, със ЗП от 105 кв.м., ведно с
ТАВАН № 11, с изложение север, при съседи: от юг - коридор, от изток -
коридор, от запад - таван № 10 на Й. и Е. М., от север - дворно място на
жилищната сграда и МАЗА № 1, при съседи: от юг - мазе на магазина, от
изток - коридор, от запад - мазе на магазина, от север - коридор, ведно с 1/22
ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, от стълбището, от общо
избено помещение /абонатно/, стая за количка, стая за принадлежности на
1
чистачката, стая за варели, общо таванско помещение, външна водопроводна
инсталация, външната канализация, външната ел. мрежа до ел.таблото,
съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор
**********, адрес на имота: гр. Плевен, **********, намиращ се на втория
етаж в сграда с идентификатор **********, с предназначение - жилищна
сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор **********, предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, посочена в документа площ -
105 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
**********.7, под обекта: **********.1, над обекта: **********.11.
Съдът е постановил от допуснатия до делба недвижим имот да се
образуват шест равни дяла, от които четири дяла за С. Х. Б., ЕГН **********,
един дял за А. М. Д., ЕГН********** и един дял за С. М. Д..
Съдът не е допуснал до участие в делбата Д. В. Г., ЕГН **********, от
гр. Варна, **********.
Със същото решение, Пл.РС е отхвърлил предявеният от А. М. Д., ЕГН
**********,гр. Плевен и С. М. Д., ЕГН **********, от с. **********,
********** иск против С. Х. Б., ЕГН **********,гр. Плевен, с правно
основание чл. 69, ал.1 от ЗН, за делба по отношение на следните недвижими
имоти: 1. НИВА от 5,500 дка, трета кат., находяща се в землището на с.
**********, обл. Плевен, в местността „**********“, имот № ********** по
плана на земеразделяне, при съседи: имот № **********, № **********, №
**********, № **********, съставляваща поземлен имот с идентификатор
**********, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 3, при съседи **********,
**********, **********, **********. НИВА от 6,000 дка, трета кат.,
находяща се в землището на с. **********, обл. Плевен, в местността
„**********”, имот №********** по плана за земеразделяне при съседи:
имот № **********, № **********, № **********, № **********, №
**********, съставляващ поземлен имот с идентификатор **********,
трайно предназначение на територията, земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята 3, при съседи - **********,
**********,**********, **********, **********. НИВА от 7,000 дка, трета
кат., находяща се в землището на с. **********, обл. Плевен, в местността
2
„**********“, имот № ********** по плана за земеразделяне при съседи: №
**********, № **********, № **********, № **********, съставляваща
поземлен имот с идентификатор **********, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 3, при съседи: **********, като неоснователен.
Срещу горепосоченото решение на Пл.РС е постъпила въззивна жалба
от С. Х. Б. чрез процесуалния му представите адв. В. Ч. от Пл.АК в частта му,
в която съдът е приел, че процесния имот, представляващ **********,
находящ се на **********, ********** не е станал СИО между съпрузите Т.
и Б. Д.и, а е придобит и представлява лична собственост само на Б. Д.,което
обстоятелство рефлектира и върху дяловете на съделителите в допуснатия до
делба имот. Въззивникът обжалва първоинстанционното решение и по
отношение на липса на мотиви в частта, налице ли е предявен иск или
възражение от страна на ищците относно намаляване на завещателните
разпоредби.
Въззивникът счита за неправилни изводите на съда, че апартамента,
предмет на спора, не е станал СИО по време на брака между починалите
съпрузи Д.и, а е лична собственост само на наследодателя Б. Д., тъй като
отчитането на приноса на всеки от съпрузите следва да се установява по
време на придобиване на имота и събраните гласни доказателства, а именно
свидетелските показания на Б. К. и П. не обосновават този извод, направен от
съда за изключителен принос само на съпруга. Напротив, показанията на тези
свидетели, които съдът не кредитира, установяват, че наследодателката Т. Д.а
е работила много, получавала е добри доходи и възнаграждения, а
същевременно е полагала грижи за домакинството и болния й съпруг, който
през целия им съвместен живот е имал сериозни заболявания.
На следващо място, въззивникът твърди, че първоинстанционния съд не
се е произнесъл по въпроса, ищците имат ли представено перфектно
пълномощно, съгласно изискванията на закона или не, с което в тази част
постановения съдебния акт остава недоказан. С отказа на съда да бъде
извършена съответната проверка относно влизания и излизания в страната на
двамата ищци, на практика, е нарушено правото на защита на въззивника, а
решението е постановено при непълнота на доказателства и сериозно
съмнение, дали е налице изрично упълномощаване от страна на ищците.
3
Според въззивника РС не е обсъдил в мотивите на решението си и
обстоятелството, налице ли е изрично направено искане от двамата ищци
относно претенция за възстановяване запазената им част, а се е занимал само
с въпроса, установяващ правото им на наследници на починалия им чичо Б. Д.
- собственик на процесния апартамент, приемайки че този имот представлява
негова индивидуална собственост, с което и в тази част решението е непълно
и недоказано.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение в тази му част.
Против решението на Пл.РС е постъпила и въззивна жалба от А. М. Д. и
С. М. Д., чрез процесуалния им представител адв. А. К. – З. от Пл.АК в частта
му, в която е отхвърлен предявеният от същите иск за делба по отношение на
следните имоти - земеделски земи: Нива с идентификатор **********, площ
5,500 дка, трета категория, в местността „**********”; Нива с идентификатор
**********, площ 6,000 дка, трета категория, в местността „**********” и
Нива с идентификатор **********, площ 7,000 дка, трета категория, в
местността „**********”, като неправилно.
Въззивниците твърдят, че когато начинът на уравнение на дяловете е
изрично уговорен в договора, като е посочено, че уравнението ще се извърши
в пари, то няма да е налице безвъзмездност на разпореждането. Този факт не
се променя, дори когато не е посочена конкретна сума, която следва да бъде
заплатена за уравнение на дяловете, т.е. уговорката за уравнение на дяловете
може да е определяема, а не определена, с оглед изразената при сключването
на договора воля, поради което придобитите от Т. Т. Д.а по време на брака
земеделски земи са станали СИО, независимо от размера на платеното от нея
уравнение в пари.
Въззивниците А. М. Д. и С. М. Д. считат, че полагащите им се идеални
части от всеки един от имотите - земеделски земи са по 1/6 ид.ч. за всеки от
тях, тъй като са имоти, придобити по време на брака, с договори за
доброволна делба, които са възмездни, с плащане за уравнение от страна на Т.
Т. Д.а, а за нейната наследницата/заветник - 2/3 ид. части на основание чл. 9,
ал.2 от ЗН.
Молят Окръжния съд, да отмените обжалваното решение в частта, в
която е отхвърлен предявеният иск за допускане на делба по отношение на
4
посочените земеделски земи, поради това че са СИО ,като допусне до делба
процесните земеделските земи между съделителите А. и С. Д.и и заветникът
С. Б. или наследницата по закон Д. В. Г. в посочените квоти. Претендират
направените разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на С.
Х. Б. от А. М. Д. и С. М. Д. ,чрез процесуалния им представите адв. А. К. – З.
.Въззиваемите по въззивната жалба на С. Х. Б. - А. М. Д. и С. М. Д. твърдят,
че не са от кръга на лицата, имащи право на запазена част от наследството на
своя наследодател, тъй като такова право имат низходящите, родителите и
съпруга, съгласно чл.28 ал.1 от ЗН.
На следващо място, в отговора се изразява становище, че решението
относно квотите на съделителите на недвижим имот – **********, находящ
се в гр. Плевен, **********, ********** е валидно и законосъобразно и
съдът правилно е определил квотите на всеки един от наследниците.
Досежно упълномощаването на процесуалния представител адв. А. К. –
З. от доверителите й - А. М. Д. и С. М. Д. се изразява становище, че по делото
са представени адвокатски пълномощни от същите в оригинал, като
адвокатското пълномощно на С. М. Д. е с нотариална заверка, както и че за да
бъде подписано едно адвокатско пълномощно не е необходимо
упълномощителите и пълномощника да се намират едновременно на едно и
също място физически, с оглед съвременните средства за подписване и
изпращане на документи, вкл. и по електронен път.
В съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г., въззивниците А. М. Д.
и С. М. Д. чрез процесуалния си представител адв. А. З.–К. поддържат
подадената от тях въззивна жалба, като считат, че първоинстанционното
решение в обжалваната му част е неправилно. По отношение на подадената от
С. Х. Б. въззивна жалба, намират същата за неоснователна и молят да бъде
потвърдено решението в обжалваната от С. Х. Б. част.
В съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г., въззивникът С. Х. Б.
чрез процесуалния си представител – адв. В. Ч. моли съда, да уважи
подадената от него въззивна жалба, като остави без уважение въззивната
жалба, подадена от А. М. Д. и С. М. Д..
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и
5
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
При извършване на проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният
съд констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК,
въззивният съд счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно
и законосъобразно И следва да бъде потвърдено.
Пред Плевенски районен съд е предявен иск с правно основание
чл344,ал.1 от ГПК вр.чл.69 от ЗН.
В исковата си молба, ищците А. М. Д. и С. М. Д. твърдят, че са
наследници на наследодателя Б. А. Д. - техен чичо, починал на 12.02.2015 г.
Твърдят, че ответницата Д. В. Г. е наследник на съпругата на наследодателя-
Т. Д.а, починала на 15.10.2021 г., както и че със саморъчно завещание,
вписано в Служба по вписванията - гр. Плевен, наследодателката Т. Д.а е
завещала в полза на ответника С. Х. Б., описаното нейно имущество, а
именно: полагащата й се част от ********** на **********; земя: ниви в с.
********** от 5,500 дка в м. „**********“, 6,000 дка в м. „**********“ и
7,000 дка в м. „**********“. Ищците твърдят, че между страните е налице
съсобственост върху следните имоти: ********** в гр. Плевен, **********;
Нива от 5,500 дка, находяща се в землището на с. **********, обл. Плевен, в
местността „**********“; Нива от 6,000 дка, находяща се в землището на с.
**********, обл. Плевен, в местността „**********”; Нива от 7,000 дка,
находяща се в землището на с. **********, обл. Плевен, в местността
„**********“.
Ищците твърдят, че процесния имот - апартамент не е бил в режим на
СИО между наследодателите Б. А. Д. и Т. Д.а, а съставлява лична собственост
на наследодателя Б. Д., тъй като е получен като обезщетение за отчужден
недвижим имот на наследниците на А. П. Д. и участие в ЖСК „Извор“. По
отношение на процесните земеделски земи се твърди, че същите са придобити
по време на брака между наследодателите, въз основа на договори за
доброволна делба, с участие на наследодателя Т. Д.а, по които е налице
плащане/уравнение на дела, както и че същите са СИО. Считат, че
6
полагащите им се квоти са в размер на 1/6 ид. ч. за всеки, а за
наследницата/заветника на Т. Т. Д.а - 2/3 ид. ч. от описаните имоти.
С отговора на исковата молба, ответницата Д. В. Г., чрез процесуалния
си представител - адв. Д. М. не е оспорила предявеният иск за делба, но е
оспорила представеното в полза на ответника С. Х. Б. саморъчно завещание
от 25.08.2018 г. със завещател - наследодателката Т. Д.а.
С отговора на исковата молба, ответникът С. Х. Б. чрез процесуалния си
представител - адв. В. Ч. е изразил становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Счита, че предявеният иск за делба е
недопустим, с оглед на претенцията за редукция на завещанието, а ищците не
са приели наследството по опис, както и неясен е кръга на наследниците.
Също така, е оспорил твърдението, че процесният имот - апартамент не
съставлява СИО и се явява лично имущество на наследодателя Д., както и че
процесните ниви са станали СИО, с оглед паричното уравнение от 10,00 лв.
В съдебно заседание, проведено на 28.06.2022 г., Районен съд – гр.
Плевен е приел за съвместно разглеждане направено от ответника С. Х. Б.
възражение с правно основание чл.23 ал.1 от СК за пълна трансформация
спрямо земеделските земи, описани в исковата молба.
В същото съдебно заседание са приети за съвместно разглеждане
направеното от ответницата Д. В. Г. възражение за нищожност на процесното
саморъчно завещание с правно основание чл.42 ал.1 б.„б“ вр. чл.25 ал.1 от ЗН
и при условията на евентуалност, възражение за унищожаемост на
завещанието с правно основание чл.43 ал.1 б.„а“ от ЗН.
Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка по
делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като
същият е съобразил всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и изслушаните в хода на съдебното дирене експертизи и
е достигнал до правилни изводи относно това, какви факти се установяват от
тях.
Пред въззивната инстанция не се сочат доказателства, които да
променят изводите на първоинстанционния съд, както и не се правят
доказателствени искания.
По делото е безспорно установено, че общият наследодател А. П. Д.,
починал на 23.04.1965 г. е оставил наследници - преживяла съпруга С. Н. Д.а
7
и синове М. Д. и Б. Д., както и че наследодателят Б. А. Д., починал 12.02.2015
г. е оставил за свои наследници - съпруга Т. Д.а, починала 15.10.2021 г. и по
право на заместване ищците А. М. Д. и С. М. Д. - низходящи на М. А. Д.,
починал 20.08.1990 г.- брат на наследодателя. Установено е също така, че
наследодателката Т. Д.а е била в брак с наследодателя Б. Д., сключен на
13.06.1965 г. и няма последващи бракове, както и че Т. Д.а, починала
15.10.2021 г. е оставила за свой единствен наследник ответницата Д. В. Г. по
право на заместване, като наследник на починалата преди наследодателката
нейна сестра Н. Н. Н., починала на 23.08.2005 г.
Безспорно е установено по делото, че въз основа на Протокол
№33/26.09.1968 г., Решение №197 е отчужден парцел 6, стр. кв.369-а за
кооперативно жилищно строителство и се дава право на строеж върху същия
парцел на ЖСК „Извор“, като са обезщетени собствениците на имотите, както
следва: наследниците на А. П. Д. - С. Н. Д.а и Б. А. Д., чрез участие в
строителството с един апартамент и ползване на заем от ДСК в размер на
4000 лв.; за М. А. Д. чрез заплащане. Въз основа на Нотариален акт № 115,
нот. дело № 1543/1974 г., Б. А. Д. е признат за собственик на процесния
**********, находящ се в гр. Плевен, **********.
Същото така, безспорно е установено по делото, че с Договор за
доброволна делба на наследствени земеделски земи с нотариална заверка на
подписите № 4415/26.11.2001 г. наследодателката Т. Д.а е получила в дял
нива от 5,500 дка в м. „**********“, имот № ********** и нива от 6,000 дка
в м. „**********“, имот № 0********** и в двата в землището на с.
**********, като имотите, предмет на договора, са наследство от
наследодателя Т. Н. И., като за уравнение на дяловете Д.а е изплатила на
съделителката си сумата от 10,00 лв., както и че с Договор за доброволна
делба на наследствени земеделски земи от 10.09.2007 г. с нотариална заверка
на подписите рег. № 5623/2007 г., наследодателката Д.а е получила в дял нива
от 7,000 дка в м. „**********“, съставляваща имот № **********, в
землището на с. **********, като имотите, предмет на договора са наследство
от наследодателката В. Л. И.а - Б. и за уравнение на дяловете Д.а и
съделителката Д. Г. общо са изплатили на останалите двама съделители
сумата от по 100,00 лв. на всеки.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА С. Х. Б..
8
Решението на Плевенски районен съд е правилно и законосъобразно
в обжалваната му част.
С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение на
Плевенски районен съд в частта му, в която съдът е приел, че процесния
имот, представляващ **********, находящ се на **********, ********** не е
станал СИО между съпрузите Т. и Б. Д.и, а е придобит и представлява лична
собственост само на Б. Д., както и отношение на липса на мотиви в частта,
налице ли е предявен иск или възражение от страна на ищците относно
намаляване на завещателните разпоредби.
Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд в тази
част на решението за правилни и законосъобразни.
Правилно са определени съделителите по отношение на този
имот,както и частта на всеки от тях.Правилно РС е приел въз основа на
изготвените съдебно-графически и посмъртна съдебно-психиатрична
експертизи ,както и събраните гласни доказателства,че саморъчно завещание
на Т. Д. от 25.11.2018г. в полза на С. Х. Б. ,е валидно и
действително,съставено в предвидената от закона фарма,не страда от пороци
на волята и е произвело своето правно действие.
В този смисъл правилно РС не е допуснал до участие в делбата Д. В.
Г.,а същата е допусната между ищците и наследника по завещание С. Б..
На следващо място, видно от доказателствата по делото, наследодателят
Б. А. Д. е признат за собственик с Нотариален акт № 115, нот. дело №
1543/1974 г. на процесния **********, находящ се в гр. Плевен, **********.
Също така, е видно от доказателствата, че с Протокол № 33/26.09.1968 г.,
Решение №197 е отчужден парцел 6, стр. кв.369-а за кооперативно жилищно
строителство и е дадено право на строеж върху същия парцел на ЖСК
„Извор“, като наследодателят Б. А. Д. е бил обезщетен чрез участие в
строителството с един апартамент и ползване на заем от ДСК в размер на
4000,00 лв. в качеството му на съсобственик на отчуждения за кооперативно
жилищно строителство парцел.
Действително, към момента на придобиване на процесния **********,
Б. А. Д. и Т. Т. Д.а са имали сключен граждански брак, т.е. фактическият
състав на съответния придобивен способ се е осъществил по време на брака.
В настоящия случай обаче, придобиването на имота е като обезщетение на
9
собствениците на отчуждения за кооперативно жилищно строителство парцел
6,стр.кв.369-а в гр.Плевен, чрез включване в ЖСК“Извор“. Този придобивен
метод е регламентиран чрез разпоредбите на ЗЖСК, като членствените права
в ЖСК, които се трансформират впоследствие при издаване на нотариален
акт в право на собственост върху получения имот от член-кооператора при
разпределение на обектите, са част от личното имущество на съпруга-
кооператор, в случаите, когато същият е член на ЖСК по право за отчужден
негов имот. В този случай, същият е индивидуален собственик на жилището,
ако стойността на отчужденото покрива стойността на полученото жилище и
чл.15 ал.1 и ал.2 от ЗЖСК не намират приложение, съгласно чл.15 ал.3 от
Закона за ЖСК. В този смисъл е и Постановление № 8/1980 г. от 17.06.1981 г.
на Пленума на ВС.
В конкретния случай, процесният ********** е станал индивидуална
собственост на наследодателя Б. А. Д. в качеството му на съсобственик на
наследствен имот, отчужден за кооперативно жилищно строителство.По
делото няма събрани убедителни доказателства,че е ползван заем от
4000,00лв. за доплащане на апартамента, който да е изтеглен от
наследодателите Б. и Т. Д.и,респ. изплащан със семейни средства и което
обстоятелство да доведе до възникване на СИО за съответната идеална част.
Пред Плевенски районен съд са събрани писмени доказателства, от
които се установява, че в архива на Банка „ДСК“ липсва кредитно досие на Б.
А. Д. за разрешен жилищен кредит за периода след 1968 г., както и че в
електронните системи на Банката не са открити данни за разрешен кредит
след 1968 г. на лицето, в информационната база на човешки ресурси не е
открита информация за Б. А. Д. за установяване правени ли са преводи за
погасяване на жилищен заем към Банка „ДСК“, както и в архива на УТ при
Община-Плевен не са открити документи, касаещи оценка на обезщетението
за имот № 3516, отчужден за жилищно строителство.
Показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното дирене пред
РС не водят до категоричност на извода за възникване на СИО по отношение
на процесния апартамент.
Във връзка с твърденията на ищците за наличие на СИО върху имота,
пред първоинстанционния съд са изслушани заключения по две съдебно-
технически експертизи, от които се установява, че стойността на процесния
10
********** към месец септември 1968 г. и към завършването на строежа –
1974 г. е в размер на 9672,97 лв. Отчужденият имот с № 3516, ведно с къщата,
без съществуващите подобрения към отчуждаването е 8360,00 лв., стойността
на апартамента е 9672,97 лв., като вещото лице е посочило, че двете
стойности са почти равностойни.
Окръжният съда намира,с оглед обсъждане на събраните доказателства
в тяхната съвкупност,че само показанията на разпитаните свидетели не могат
да установят по несъмнен начин възникване на СИО между наследодателите
Б. А. Д. и Т. Т. Д.а за съответната ид.част, поради което правилно РС е приел,
че процесният **********, находящ се в гр. Плевен, **********,**********
,е лична собственост на наследодателя Б. А. Д., и е допуснал до делба
процесния имот между ищците А. М. Д. и С. М. Д. и ответника С. Х. Б., като
наследник по завещание на притежаваната от наследодателката Д.а идеална
част, при съобразяване на разпоредбата на чл.9 ал.2 от ЗН, при следните
квоти: 2/3 ид. ч. за ответника С. Х. Б. и по 1/3 ид. ч. общо за ищците А. М. Д. и
С. М. Д. /по 1/6 ид. ч. за всеки от тях/,или при шест равни дяла,от които 4
дяла за С. Б. и по един дял за А. М. Д. и С. М. Д..
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от ЗН, когато съпругът наследява
заедно с възходящи или с братя и сестри или с техни низходящи, той
получава половината от наследството, ако то се е открило преди
навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай
получава 2/3 от наследството.Бракът между наследодателите Б. и Т. Д.и е
сключен през 1965 г. и е прекратен със смъртта на наследодателя Б. Д. през
2015 г., като правилно РС е определил от допуснатия до делба имот да бъдат
образувани шест равни дяла, от които четири дяла за С. Х. Б. и по един дял за
А. М. Д. и С. М. Д..
Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС в
тази му обжалвана част.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА А. М. Д. И С. М. Д..
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Плевенски районен съд е правилно и законосъобразно
в обжалваната му част.
С въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта
11
му, в която е отхвърлен предявеният иск от А. М. Д. и С. М. Д., с правно
основание чл.344,ал.1 от ГПК вр.чл.69 ал.1 от ЗН за делба по отношение на
следните имоти - земеделски земи: Нива с идентификатор **********, площ
5,500 дка, трета категория, в местността „**********”; Нива с идентификатор
**********, площ 6,000 дка, трета категория, в местността „**********” и
Нива с идентификатор **********, площ 7,000 дка, трета категория, в
местността „**********”. Вззивниците считат, че полагащите им се идеални
части от всеки един от имотите - земеделски земи са по 1/6 ид.ч. за всеки от
тях, тъй като това са имоти, придобити по време на брака, с възмездни
договори за доброволна делба-плащане за уравнение от страна на Т. Т. Д.а и
съответно за нейната наследницата/заветник - 2/3 ид. части на основание чл.9
ал.2 от ЗН.
Безспорно е установено по делото, че процесните имоти - ниви са
придобити от наследодателката Т. Д.а по наследство от нейните родители Т.
Н. И. и В. Л. И.а. Независимо, че в НБД няма отразяване за баща на
наследодателката Т. Т. Д.а, между страните по делото няма спор, че нивите по
пункт 1 и пункт 2 от исковата молба са придобити от същата по наследство,
като се спори относно наличието на СИО върху тях, с оглед на факта на
доплащане. По делото е безспорно също, видно и от удостоверението на
наследници на В. Л. И.а, починала на 20.11.1986 г., че след смъртта си е
оставила за наследници дъщеря Н., дъщеря Ненка и дъщеря Т..
С оглед изясняване на обстоятелството, налице ли е СИО между
наследодателите Б. А. Д. и Т. Т. Д.а, по делото пред първата инстанция е
допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза, от заключението на
която се установява, че към момента на сключване на договорите за
доброволна делба през 2001 г. и 2007 г. общата стойност на процесните
земеделски земи е 4175,00 лв., съответно: по първият договор от 2011 г.
стойността на двете ниви е 1725,00 лв., а по втория договор – 2450 лв.
Съобразно нормата на чл. 23, ал.1 от СК, лични са вещните права,
придобити по време на брака изцяло с лично имущество, като по силата на
ал.2, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1,
лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази
част е незначителна. С оглед стойността на земите към момента на
придобиването им от наследодателката Т. Т. Д.а, а именно датата на
12
сключване на договорите за доброволна делба, правилно РС е приел, че
направеното доплащане в размер на 10,00 лв. при обща стойност от 1725,00
лв. и направеното доплащане в размер на 100,00 лв. при стойност на имота от
2450,00 лв. ,е незначително спрямо общата стойност на имотите, поради
което процесните имоти - ниви, находящи се в землището на с. ********** са
изцяло лично имущество на наследодателката Т. Д.а и спрямо тях не е
възникнала СИО, вкл. и спрямо съответната на доплащането част, с оглед
неговата незначителност.
Законосъобразно РС е стигнал до извода,че ищците А. М. Д. и С. М. Д.
нямат качеството на наследници спрямо наследодателката Т. Т. Д.а /същите
са наследници по право на заместване на наследодателя Б. А. Д./ и спрямо
тях предявеният иск за делба на процесните недвижими имоти- зем.земи
следва да бъде отхвърлен.
Тези земи са включени в завещателното разпореждане на Т. Т.
Д.а,което е съобразено от РС.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и в тази му обжалвана част.
При този изход на делото разноските следва да останат за страните
така, както са направени.
Водим от горното,съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
346/16.03.2023г. на Пл.РС, постановено по гр. дело № 804/2022 г. по описа на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14