№ 119
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500768 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба вх. № 02966/11.08.2021г. от ИВ. Г. Д. срещу
действия на ЧСИ Георги Каримов по изп.д. № 20097920400155.
От основния текст на жалбата се установява, че взискателят Д. е
поискал запориране на имуществото на длъжника А., придобито от последния
по наследство, от което той се е отказал, а петитумът й е формулиран като „…
ЧСИ не защитава интересите ми и моля за произнасяне“. В жалбата се
съдържа и искане за освобождаване от заплащане на държавна такса.
Жалбата е била оставена без движение с указания за внасяне на
дължимите такси.
В отговор взискателят е депозирал искане с вх. № 03166/20.08.2021г., с
което е заявил, че многократно е внасял такси, вкл. за два несъстояли се
описа, но, поради тежкото си материално състояние, не може да заплати
такива. Настоява, съдът да отмени отказа от наследство като последващ
искането за запор. Прилага декларация по чл. 83 от ГПК.
Констатирайки, че от жалбата не може да се установи, срещу кое
конкретно действие на съдебния изпълнител е насочена тя, съдът е прекратил
производството по делото и го е върнал на съдебния изпълнител с указания за
оставяне на жалбата без движение и предоставяне възможност на
жалбоподателя, ясно и изрично да посочи, кое конкретно действие на
съдебния изпълнител обжалва, на какво основание, и с какво искане сезира
съда, след което същата следва да бъде надлежно администрирана и
изпратена на Софийския окръжен съд за произнасяне.
В изпълнение на горните указания, съдебният изпълнител е оставил
жалбата без движение с разпореждане от 01.10.2021г. и е дал съответни
указания на жалбоподателя.
1
На 13.10.2021г. по делото е постъпило заявление от жалбоподателя, с
което същият изтъква бездействието на съдебния изпълнител, след като на
два пъти била платена такса за опис, определена в прекомерен размер
въпреки заявеното му тежко материално положение. Жалбоподателят отново
изтъква факта, че е поискал запор на длъжниково имущество, но последният
се отказал от наследство, поради което моли съда да отмени отказа от
наследство и да задължи съдебния изпълнител да извърши всички законни
действия или да му върне парите.
В тридневен срок не са подадени възражения от длъжника.
Жалбата е постъпила в съда с приложено към нея копие от
изпълнителното дело и мотиви на съдебния изпълнител по обжалваното
действие. В тях хронологически се описват действията по изпълнителното
дело. Съдебният изпълнител сочи, че предмет на обжалване е отказът му да
извърши изпълнителни действия по отношение на наследственото имущество
(два недвижими имота и МПС), от които длъжникът А.А. не е придобил право
на собственост поради отказа му от наследство. Също така, в мотивите е
посочено, че жалбоподателят е поискал да бъде освободен от внасяне на
дължимата такса по сметката на СОС в размер на 25 лева, но съдебният
изпълнител счита, че произнасянето по това искане е от компетентността на
СОС. Изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като предметът й
не попада сред изчерпателно посочените в закона хипотези за обжалване
действията на съдебните изпълнители (чл. 435, ал. 1 от ГПК). Счита, че
искането за „отмяна на направен от длъжника А. отказ от наследството
останало след смъртта на баща му“ не е действие на съдебния изпълнител,
което да подлежи на разглеждане и решаване по реда на чл. 437 от ГПК. При
условията на евентуалност, счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение. Излага съображения, че, поради отказа от наследство,
наследственото имущество, което е притежавал наследодателят Л. А. към
момента на смъртта си, не е станало част от имуществото на длъжника А.А., а
е уголемило дяловете на останалите наследници (арг. от чл. 53 от ЗН).
Подчертава, че, съгласно разпоредбите на чл. 465 и чл. 483 от ГПК, съдебният
изпълнител може да извършва опис и оценка на движими вещи и недвижими
имоти, само ако те са собственост на длъжника, което изискване в случая не е
изпълнено. Прави извод, че отказът за насочване на принудителното
изпълнение върху имущество, което не е собственост на длъжника, е
правилен и законосъобразен.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното дело е било
образувано през 2009г. по молба на И.Д. въз основа на издаден в негова полза
изпълнителен лист срещу А.А. за сумите 5000 лв., 3000 лв. и 5000 лв., ведно
със законната лихва върху тях съответно от 16.12.2008г., 04.04.2009г. и
21.08.2009г. до изплащането им, както и за сумата от 610 лв. – разноски.
Висящността на исковото производство е била поддържана до
18.03.2021г., когато взискателят е подал молба за издирване и запориране на
имуществото, което длъжникът получава по наследство от починалия си
баща.
На следващия ден съдебният изпълнител е извършил служебна справка
в имотния регистър по името на бащата на длъжника, а на 22.03.2021г. е
подал искане до община Самоков за извършване на справка за декларирани от
Л. Р. А. недвижими имоти и движими вещи.
На 26.03.2021г. е постъпила исканата справка, а на 08.04.2021г. – и
2
заверено копие от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с уточнението, че към нея
не приложен документ за собственост.
Впоследствие са изисквани и други документи, вкл. титули за
собственост и скици на недвижими имоти.
На 14.05.2021г. и 17.05.2021г. съдебният изпълнител е наложил
възбрани върху притежаваните от длъжника идеални части от правото на
собственост върху два недвижими имота, както и върху притежаваните от
него идеални части от правото на собственост върху лек автомобил.
На 08.06.2021г. в кантората на съдебния изпълнител е постъпила молба
от длъжника А., с която същият заявява, че е извършил отказ от наследството
на баща си Л. Р. А. и възразява срещу предприетите от ЧСИ принудителни
изпълнителни действия по отношение на частта от имуществото му
придобито по наследство от починалия му баща. Към молбата са приложени
удостоверение за наследници и удостоверение с изх. № 13 от 31.03.2021г. по
ч.гр.д. № 340 на Самоковския районен съд (стр. 198 от изпълнителното дело),
от което се установява, че А. Л. АЛ. се е отказал от наследството, останало
след смъртта на Л. Р. А., починал на 17.03.2021г., като отказът е вписан в
книгата за приемане и отказ от наследство под № 13/31.03.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
1. По молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса.
От представената декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК
се установява, че жалбоподателят не получава никакви доходи, няма сключен
граждански брак и не разполага с движимо и недвижимо имущество, нито с
парични влогове или дивиденти от търговски дружества. Декларирал е, че
здравословното му състояние не е добро, но без да прилага доказателства в
тази насока.
При тези данни за здравния, социален и имуществен статус на Д., следва
да се приеме, че той не разполага с финансова възможност да заплати
дължимата държавна такса в производството по обжалване на действията на
ЧСИ Георги Каримов, което обуславя основателност на молбата му за
освобождаване от заплащането й.
2. По жалбата срещу действията на съдебния изпълнител.
От последната уточняваща молба, в съчетание с предходните такива
(независимо от непрецизното им формулиране), може да се направи извод, че
взискателят обжалва отказа (бездействието) на съдебния изпълнител да
насочи принудителното изпълнение върху имущество, получено от длъжника
по наследство от починалия му баща Л. Р. А., въпреки надлежно заплатените
за това такси, които жалбоподателят счита за прекомерни. Поддържа и
искането си за отмяна на отказа от наследство и моли съда да задължи
съдебния изпълнител да извърши всички законни действия, а, при условията
на евентуалност – да му възстанови внесените такси.
Съдът намира, че в първата част жалбата е допустима, тъй като е
насочена срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши поискано
изпълнително действие – налагане на запор и възбрана върху посочени от
взискателя имоти, който предмет попада в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 от
3
ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните
съображения.
От една страна, с молбата си от 18.03.2021г. взискателят е поискал
издирване и запориране именно на имуществото, което длъжникът получава
по наследство от починалия си баща. Съответно, действията на съдебния
изпълнител са били насочени точно спрямо това имущество (л. 153-196 от
изпълнителното дело).
От друга страна, съгласно удостоверението за наследници (л. 199 от
изпълнителното дело), длъжникът А. Л. АЛ. е син на починалия на
17.03.2021г. Л. Р. А..
От трета страна, видно от представеното по изпълнителното дело
удостоверение с изх. № 13/31.03.2021г. по ч.гр.д. № 340 на Самоковския
районен съд (стр. 198 от изпълнителното дело), А. Л. АЛ. се е отказал от
наследството, останало след смъртта на Л. Р. А., починал на 17.03.2021г., като
отказът е вписан в книгата за приемане и отказ от наследство под №
13/31.03.2021г.
При тези данни, съдът намира, че не следва да се провежда
принудително изпълнение върху посоченото от взискателя имущество, тъй
като то не е принадлежало на длъжника към моментите на налагане на запора
и възбраните (14.05.2021г. и 17.05.2021г.), а именно тази принадлежност към
съответния момент е предпоставка за надлежно провеждане на изпълнението,
доколкото длъжникът отговаря за задълженията със собственото си
имущество, а не с чуждо такова (арг. от чл. 136 от ЗЗД).
Не обосновава обратен извод наведеният от жалбоподателя довод, че
отказът от наследство е извършен след подаване на молбата му за насочване
на изпълнението върху това имущество (18.03.2021г.). Процесуалният закон
не свързва никакви правни последици с момента на подаване на молбата на
взискателя, а вместо това, релевантен е моментът на налагането на запора или
възбраната (арг. от чл. 465 и чл. 483 от ГПК).
Поради това, ако се приеме, че е налице отказ от извършване на
изпълнителни действия спрямо това имущество (изричен или чрез
конклудентни действия), той е правомерен, а жалбата срещу него –
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
За пълнота на изложението, съдът намира, че по делото няма
обективиран такъв отказ. Вместо това, от документите на л. 153-196 от
изпълнителното дело се налага извод, че съдебният изпълнител е насочил
принудителното изпълнение върху припадащата се на длъжника по
наследство част от наследственото имущество на Л. А.. В такъв случай (ако се
приеме, че няма постановен отказ), жалбата също е неоснователна поради
липса на годно за обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал.
1, т. 1 от ГПК.
Във втората си част, жалбата е недопустима, тъй като отмяна на отказа
от наследство може да се претендира само по исков ред, но не и по реда на
обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Недопустимо е и искането за задължаване на съдебния изпълнител да
извърши всички законни действия или да върне на взискателя внесените от
него такси. В първата си част, това искане е неконкретизирано, а и
безпредметно, тъй като принципното задължение на съдебния изпълнител да
4
извършва законни изпълнителни действия произтича от закона, а не от акт на
съда. Във втората си част, искането следва да бъде отправено до съдебния
изпълнител, а съдът не е компетентен да се произнася по него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя ИВ. Г. Д. с ЕГН ********** от
заплащане на държавна такса от 25 лв. в производството по обжалване на
действия на ЧСИ Георги Каримов по изп.д. № 20097920400155.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя ИВ. Г. Д. срещу
отказа на ЧСИ Георги Каримов да насочи принудителното изпълнение върху
имущество, получено от длъжника А. Л. АЛ. по наследство от починалия му
баща Л. Р. А..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на взискателя ИВ. Г. Д. В
ЧАСТТА Й за отмяна на отказа на А. Л. АЛ. от наследството на Л. Р. А.,
както и за задължаване на съдебния изпълнител да извърши всички законни
действия или да му върне внесените такси.
В частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5