Определение по дело №3460/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

Номер    2385   Година  25.11.2019         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, І отд.,  XIV състав

 

на 25 ноември 2019 година

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа док­лад­ваното от  съдията частно административно дело № 3460 описа за 2019 година.

 

Производството пред Административен съд – Пловдив е започнало по жалба на М.Л.А., с ЕГН **********,***, чрез адв. В. Т., против решение за отказ за спиране на производство № Р-16001618005389-104-001/ 18.10.2019 г., издадено от Г.Н.Ч.– началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата си счита, че решението за отказ за спиране на образуваното ревизионно производство е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на разпоредбите на ДОПК и практиката на административните съдилища по аналогични случаи. Счита, че преценката за спиране в случая не зависи от административния орган, а изцяло зависи от ревизираното лице. Посочва се, че не е постъпвало предходно искане за спиране на ревизията, поради което искането е следвало да бъде уважено. Въпреки, че законът не изисква мотивация на искането за спиране на ревизията по чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, както жалбоподателката счита, са изложени мотиви относно влошено здравословно състояние, с наложена мярка „задържане под стража“ и обстоятелството, че голяма част от документите са иззети от Специализираната прокуратура, поради което е необходимо допълнително време, за да изпълни коректно задълженията си в рамките на ревизионното производство. Твърди се, че в тази насока е налице и многобройна съдебна практика, която цитира. Моли съда да отмени решението за отказ за спиране на ревизионното производство и да се върне делото като преписка на ревизиращия орган с указания за ново произнасяне по молбата за спиране и издаване на заповед за спиране на ревизионното производство. Претендират се разноски.

От страна на ответника лично, както и чрез процесуалния  представител юрк. М., в нарочни становища по делото се излагат съображения за допустимост на жалбата, но се твърди нейната неоснователност. По същество се твърди, че участието на лицето в ревизионното производство може да се извърши и с упълномощено лице, както в случая е сторено. Изтъква се, че ревизията е на начален етап, при който предстои събирането на доказателства, а спирането й би лишило органите на приходната администрация да съберат тези доказателства, в това число от трети лица, които биха били възпрепятствани при евентуално спиране на ревизията за срок от три месеца. Посочва се също така, че в ревизионното производство на ревизираното лице са ангажирани двама адвокати, с което е гарантирано пълното му участие в ревизията, спазването на правата и законните му интереси. Относно иззетите от Специализираната прокуратура документи посочва, че при необходимост тези документи винаги могат да бъдат събрани от ревизиращите органи по реда на чл.42, ал.3 от ДОПК. Счита, че преценката на административния орган по реда на чрл.34, ал.1, т.4 от ДОПК обхваща не само срока от време, закойто да бъде спряна ревизията, но и дали изобщо да бъде спряна, както и ъз основа на какви обстоятелства това да бъде сторено, т.е. следва да са налице основателни мотиви за конкретни обстоятелства, които затрудняват или препятстват временно развитието на производството, както и такива, с което би се препятствало упражняването правото на защита на ревизираното лице.  Претендират се разноски.

След като направи по отделна и съвкупна преценка на доказателст­ва­та събрани по делото, съдът намира за установено от фактическа и прав­на страна следното.

Жалбата е подадена от лице, легитимирано за това с правен интерес и в срок, което я прави допус­ти­ма за разглеждане по същество.

Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618005389-020-004/ 01.10.2019 г., на жалбоподателката е възложено извършването на ревизия. Същата е изменена със заповед ЗВР № Р-16001618005389-020-005/30.10.2019 г., връчени на упълномощен представител. В срока за извършване на ревизията ревизираното лице, е подало молба от 11.10.2019г. до ТД на НАП – Пловдив, с която е поискано спиране на производството, на основание чл. 34 ал.1, т.4 ДОПК.  

С решение № Р-16001618005389-104-001 от 18.10.2019 г. от страна на началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив е отказано спиране на производството. Посочено е в решението като мотив за отказа, че основанията за спиране на ревизионното производство са посочени в чл.34, ал1, т.1-5 ДОПК, но въпреки, че в в т.4 законодателят не е обвързал разпоредбата с конкретни обстоятелства, от това не следва, че органът по приходите следва да уважи искането автоматично. Органът действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да прецени обстоятелстватаотносно наличието или липсата на основания за спиране на ревизионното производство, както и да прецени доколко изложените в молбата обстоятелства се основават на уважителни причини. Според органа този извод се налага от разпоредбата на ал.3 на сочената норма, според която при наличие на основание по ал.1 или ал.2 преценката за спиране се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване  - от решаващия орган. Посочил е, че за да е нали це основание за спиране, следва в искането на субекта да са посочени конкретни обстоятелства, по възможност придружени с доказателства, каито затрудняват или препятстват временно развитието на производството, както и такива обстоятелства, във връзка с които би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта. За да откаже спирането на ревизията, органът е посочил, че ревизиращият екип е предприел необходимите процесуални действия за събиране на необходимите доказателства за обективното определяне на задълженията по видове и периоди в обхвата на ревизията, а освен това в хода на ревизионното производство е представено пълномощно, с което адвокат В.Т. и адвокат К.И. са упълномощени от името и за сметка на ревизираното лице да го представляват пред НАП, включително и по ревизионни производства, като съставя, подава и получава документи  от името на упълномощителя така, както намери за добре. При това положение органът по приходите е приел, че е гаратирана в достатъчна степен възможността за пълноценно участие в производството на ревизираното лице.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Административното производство по постановяване на оспореното решение е проведено по реда на чл. 34 от ДОПК, от материално компетентен орган, възложил проверката.

Основанията за спиране на производството са изброени в чл. 34, ал.1, т.1-5 от ДОПК. В т.4 е предвидена възможност за спиране при подадена молба на субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца. Действително, законодателят не е обвързал тази разпоредба с конкретно посочени обстоятелства, при които следва да се допусне спиране на производството на това основание. Посоченото не означава, че компетентният орган по приходите следва само на база на направеното искане за спиране, да го уважи. Компетентният орган действа в условията на оперативна самостоятелност при преценка на обстоятелствата относно наличието или липсата на основания за спиране на ревизионното производство. Същият следва да извърши преценка доколко изложените в молбата обстоятелства се основават на уважителни причини. Аргумент за това е разпоредбата на ал.3 на чл. 34 от ДОПК, съгласно която при наличие на основание по ал.1 или 2 преценката за спиране се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване - от решаващия орган, като производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица, като т.4 на сочената ал.1 не е изключена от този обхват.

Поради това, за да извърши компетентният орган обективна и обоснована преценка, следва в искането на субекта да са посочени конкретни обстоятелства, придружени с доказателства, които затрудняват или препятстват временно развитието на производството, както и такива обстоятелства, във връзка с които би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта. С други думи, съответният административен орган действа в условията на оперативна самостоятелност, при която законът му е дал свобода да преценя конкретния казус, обстоятелствата и фактите, за да вземе най-правилното и най-целесъобразно решение.

Едва след представяне на такива доказателства за съществуването на пречки за осъществяване правото на защита на ревизираното лице в пълен обем или за пречки, които действително възпрепятстват възможността да бъдат представени исканите от данъчната администрация документи от значение за установяване задълженията на данъчнозадълженото лице, органът би могъл да извърши обоснована преценка налице ли са основания за спиране на ревизионното производство.

В конкретния случай по делото, а също така и в административното производство, не са доказани сочените основания, които затрудняват или препятстват физическото лице да упражни в пълен обем правото си на защита. Напротив, налице са доказателства, от които е видно, че тези препятствия са отстранени с наличието на пълномощници, упълномощени с цялата представителна власт да участват в ревизията като подават и получават документи от името на ревизираното лице.

На следващо място, според чл. 34, ал. ал. 1 и 2 от ДОПК, производството се спира при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези в посочените норми, като в кодекса няма предвидена хипотеза за спиране на производството, ако субект на производството се намира в затвор или спрямо което да е наложена мярка „задържане под стража“. Законът не може да изброи изчерпателно всички хипотези, при които евентуално е възможно да се иска спиране на ревизионното производство, поради което е дал свободната възможност на ревизираните лица при преценка да поискат такова спиране при посочване на коркретните обстоятелства, но тяхната основателност се преценява от компетентния орган.

В случая, както правилно е преценил органът по приходите, нито задържането под стража, нито заболяването на ревизираното лице, за което косвено се упоменава в приложеното от Специализираната прокуратура удостоверение, са основание за спирането на ревизията, предвид обстоятелството, че лицето е надлежно представлявано от пълномощници, а и неговото лично присъствие не е задължително.

Отделно от това, с разпоредбите на ДОПК са предоставени различни възможности на ревизираното лице да участва пълноценно в производствата по извършване на ревизии, включително и да иска удължаване на срока за предоставяне на документи, както и извършване на проверката на счетоводната му документация в офис/обект на дружеството, като за оказване на съдействие на ревизиращият екип може да се определи лице за контакт с органите по приходите. При установените данни по делото, може да се приеме, че искането за спиране е с цел неоправдано забавяне на ревизионното производство.

Предвид посоченото, съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че само при подаване на искането, органът по приходите е длъжен да спре производството, без да трябва да му се сочат конкретни обстоятелства, които да налага спиране на производството.

При установена доказателствена тежест за жалбоподателя  в чл. 170, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за установяване наличието на условие за спиране на ревизионното производство, настоящият състав на съда намира твърденията в жалбата за недоказани. Съответно, оспореното решение се явява законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

Издаденото решение за отказ съответства на целта на закона и принципите за бързина и ефективност на ревизионното производство.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че мълчаливият отказ за спиране на започнало ревизионно производство е правилен, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски, такива се следват на ответника по делото за осъществената юрисконсултска защита. На ответника ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – І отд., ХІV състав :

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Л.А., с ЕГН **********,***, чрез адв. В. Т., против решение за отказ за спиране на производство № Р-16001618005389-104-001/ 18.10.2019 г., издадено от Г.Н.Ч.– началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив.

ОСЪЖДА М.Л.А., с ЕГН **********,***, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата от 500 /петстотин/ лева разноски за осъществената юрисконсултска защита.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :