№ 162
гр. Варна, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на СВ. Г. Д. срещу Решение № 262704 от
28.10.2021г. по гр.д. № 13285/2020г. по описа на ВРС, 49-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 45 вр. чл. 53 от ЗЗД въззивникът, солидарно със СВ. АТ. П. с ЕГН
********** са осъдени да заплатят на К. Н. Р. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болка и страдание,
вследствие на нанесени травматични уреждания, изразяващи се в разкъсно-контузни рани
по окосмената част на главата, лявата длан, контузия на гръдния кош и двете предмишници,
частично счупване на короната на първи горен ляв зъб, травматичен оток по окосмената
част на главата, кръвонасядания по лицето, корема, в резултат на нанесения му побой от
ответника на 06.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
увреждането - 06.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на 60.00 лева за фотополимерна обтурация на 21 зъб по Фактура №
********** от 25.09.2019г., ведно с касов бон, изд. от „МБ Дент АГППДП" ООД-гр. Варна,
ЕИК ********* и 40.00 лева по касова бележка № 71 от 06.06.2019г. за изготвяне на МУ №
71/2019г., издадено на 06.06.2019г. от Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна
– Варна" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на извършване на
съответния разход, до окончателното плащане на задължението, както и В ЧАСТТА , с
която на основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивника срещу К. Н. Р. с
ЕГН ********** насрещен иск за осъждане на ответника по насрещният иск да заплати
сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
под формата на уплаха, страх и стрес, предизвикани у него вследствие насочване на нож от
ответника срещу ищеца и семейството му в деня на инцидента, ведно със законната лихва
1
върху тази сума от деня на деликта до окончателното й заплащане.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Изложени са доводи, че решението не е основано на всестранно
обсъждане на релевантните по делото факти и доказателства. По делото не са установени
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а изложеното в исковата
молба противоречи на обясненията на ищеца, дадени пред полицейските органи. Така, факта
и механизма на увреждането не са установени по категоричен начин по делото. Показанията
на свидетелите Григорова и Петров в тази връзка не следва да се кредитират като непреки,
противоречиви и взаимно изключващи се. Установено е в същото време, че инициатор на
създалата се ситуация между страните е бил именно К.Р., който размахвал в ръка нож, а
въззивникът единствено се опитал да се защити. Немотивирано съдът е дискретирил
показанията на неговите свидетели – Ардаван и Дончев като изолирани. На описаната дата,
на отправени молби от въззивника към ищеца да прибере ножа, който размахвал в ръка и
приближавал до въззивника и детето му, К.Р. не престанал да се приближава към тях,
поради което въззивникът се принудил да се защити. Опитал се да отнеме ножа от ищеца, но
срещнал неговата съпротива, последвало сборичкване между тях, успял да отнеме ножа от
ищеца и отишъл да съобщи за случая на управителя на плажа. Детето се уплашило и
разплакало и било отведено от майка си. Ето защо въззивникът е действал в пределите на
неизбежната отбрана, която изключва деликтната му отговорност по смисъла на чл. 46, ал. 1
от ЗЗД. Ищецът допринесъл за настъпване на вредите, като пръв предизвикал скандала
между страните – замахването с нож и приближаването му към семейството на въззивника
съставлява първото непосредствено противоправно поведение на ищеца, застрашаващо
личността на ответника, което да го провокира да вземе хладното оръжие от ръцете на
ищеца. Тази защита съответства на характера и опасността от нападението, при което
ответникът не носи гражданска отговорност. Недоказана на следващо място е твърдяната
травма – счупване на корона на първи горен ляв зъб. Такава не е описана в медицинското
удостоверение, а ищецът посетил зъболекар една на 25.09.2019г. Описаните в исковата
молба травматични увреждания не са в причинна връзка със случилото се на 06.06.2019г. на
плаж в кв. „Аспарухово“. По делото липсват данни за предходния стоматологичен статус на
ищеца, а тази травма на зъба съгласно вещото лице по СМЕ може да се получи при хранене,
при пиене на вода и др. Отделно, съдът не се е произнесъл и по възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Приносът на Р. е конкретно
установен, както и обстоятелството, че този принос на пострадалия не би се стигнало до
уврежданията. Ищецът с действията си е възбудил действия по неизбежна отбрана от страна
на ответника. Присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на
изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Отправил искане в тази връзка за ревизиране на решението,
като предявените срещу него искове да се отхвърлят в цялост, а насрещния иск – уважен, а
евентуално да бъде извършено съдебно прихващане на двете насрещни вземания.
2
В отговор на жалбата К.Р. оспорва доводите в нея. Излага други, с които обосновава
правилност, всестранност и обоснованост на решението в обжалваните части. Доводите в
жалбата са неверни и подвеждащи, като семейството на въззивника не е присъствало
въобще на нападението му на 06.06.2019г. Единственият свидетел – очевидец на процесното
нападение е св. Григорова, чийто показания именно са възприети от съда като
последователни и непротиваричиви, наред с показанията на св. Петров – свидетел на
състоянието на ищеца и събитията след инцидента. Съпругата и детето на въззивника не са
присъствали на нападението, като към този момент те били тръгнали от плажа. По делото са
доказани елементите от състава на непозволеното увреждане, а института на неизбежната
отбрана – неприложим в случая. Ищецът с нищо не е провокирал ответниците по главния
иск. В този смисъл не е налице и съпричиняване на вредите. Ответниците с противоправното
си поведение му нанесли побой, след отнемане на джобното ножче – побоят е нанесен от
двамата извършители, в жизненоважни части на тялото – главата и стомаха, по жесток и
изключително дързък начин, на работното му място, което е публично – плаж, пред
неговата приятелка, като ударите са нанесени предимно, когато Р. е бил повален на земята в
безпомощно състояние, без да е давал повод или да е провокирал нападателите си.
Твърдяните увреждания и връзката им с побоя са доказани – счупеният зъб не е бил увреден
преди получаване на травмата, видно от приложени към заключението талони от денталния
лекар на пострадалия, амбулаторни листове и медицинско удостоверение. По насрещния иск
– недоказани по делото са твърденията, че ищецът държал нож в ръката си, с което
съзнателно искал да нарани съпругата и детето на Д.. Показанията на свидетелите на
ответника в тази връзка са нелогични, противоречиви, абсурдни и добросъвестно поднесени.
Двамата свидетели не са присъствали на инцидента. Присъденото от ВРС обезщетение е в
обективен и справедлив размер, съобразен с критериите на чл. 52 от ЗЗД. Отправил искане
поради всичко изложено, решението да се потвърди с извод за законосъобразност.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а на
основание чл. 265, ал. 1 от ГПК и т. 2 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, ВКС за образуваното
производството, съдът е длъжен да съобщи на необжалвалия обикновен другар, за да бъде
конституиран като страна по него, ако желае да се присъедини към въззивната жалба.
В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
3
на 07.02.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
СЪОБЩАВА на основание чл. 265, ал. 1 от ГПК и т. 2 от ТР № 1/04.01.2001г. на
ОСГК, ВКС на необжалвалия обикновен другар на обжалващия СВ. АТ. П., че е образувано
въззивно производство по в.гр.д. № 62/2022г. по описа на ВОС, I-ви състав по повод
въззивна жалба на СВ. Г. Д. срещу Решение № 262704 от 28.10.2021г. по гр.д. №
13285/2020г. по описа на ВРС, 49-ти, към въззивната жалба по което, подадена от неговия
съответник има възможност да се присъедини, ако желае това, чрез подаване на писмена
молба, придружена с 2 броя преписи, не по-късно от първото съдебно заседание пред
въззивната инстанция.
Съобщението и препис от определението да се връчи на необжалвалия другар чрез
служебен автомобил на адрес: гр. Варна, ул. „Зеленика“ № 5, ет. 1, ап. 1, ул. „Зеленика“ 14-
та, както и да се уведоми по телефона на номер 0893 839-997.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4