ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 392
гр. Перник, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 248, ал.3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез
адвокат П.В. – ***, Съдебен адрес: *** СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 958 / 22.03.22г. по
Ч.ГР.Д. № 20211720104857 по описа на РС - Перник, с което е оставена без уважение молба
№4223/04.03.2022г., подадена от ”ЕОС Матрикс” ЕООД, чрез адв. П.В., за изменение по
реда на чл. 248 ГПК на определение № 470 от 10.02.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
4857/2021 г. на ПРС, в частта за разноските, с които "ЕОС Матрикс” ЕООД е осъден да
заплати на длъжника Й. С. М. разноски в размер на 150 лева за производството.
В молбата са изложени доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер
на 150 лева в заповедното производство, не отговаря на вида на осъществената защита и
правна сложност на делото. В заповедното дело е депозирана попълнена бланка възражение,
с която се оспорва задължението. За изготвяне и депозиране на бланкетно възражение,
законодателят е предвидил, че не се изисква никаква правна квалификация или специални
знания и умения, необходими за неговото попълване. От друга страна, Наредба №1/2004 г.
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения /като този вид адвокатска
услуга не е посочена да съществува в наредбата/ за съответния вид услуга, като
максималният размер е въпрос на конкретно договаряне между страните, но адвокатското
възнаграждение трябва да бъде адекватно на фактическата и правна сложност на делото.
1
Процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник
срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №1 от
09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба №1,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия
адвокатското възнаграждение, следва да се изходи от вида на самото процесуално действие.
За депозиране на възражение е налице утвърден с Наредба №6 от 20.02.2008 г. на
Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение
към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника, и
която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от
вземането се признава, това да се посочи изрично. Сочи се, че съгласно задължителната
съдебна практика на ВКС: „...Законът изрично освобождава длъжника от задължението да
мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство
по реда на чл.422 ГПКби била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван
двукратно за едно и също нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на
мотивиране на възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва
да бъде упражнявано без злоупотреба / чл.З ГПК /. каквото би съставлявало възмездяването
за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл.414
ГПК и по защитата срещу иска по чл.422 ГПК. като и двете възнаграждения обективно биха
могли да бъдат поискани за възмездяване само в производството по чл.422 ГПК.
Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението.То е само формална предпоставка, без самостоятелни
правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право.“ С тези доводи се атакува съдебния акт.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на ответника.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти,
приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Частно гр.д. № 4857 по описа на съда за 2021г. по описа на РС - Перник е
образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, срещу Й. С. М.. С разпореждане от 10.09.2021г.,
постановено по делото, заповедният съд е намерил, че са налице предпоставките за
2
издаването й и е издал в полза на заявителя заповед № 1689/10.09.2021г. за изпълнение на
парично задължение за сумите, посочени в заявлението по реда на залепване на
уведомление по чл. 47 ГПК, като същият в указания му срок е подал възражение по чл. 414
ГПК, в което изрично е посочил, че оспорва вземането. Възражението е депозиране чрез
пълномощник- адв. Н.Б.- ***, като към същото е бил приложен договор за правна защита и
съдействие, видно от който на същата е заплатено адвокатско възнаграждение в брой –
сумата от 150 лева- стр.42 от делото. С разпореждане от 2.12.2021 г., съдът е дал указания за
предявяване на иск от страна на заявителя в срока по чл.422 ГПК, като му е указал, че в
противен случай, съдът ще обезсили заповедта на основание чл.415, ал.5 ГПК. В дадения
срок кредиторът не е предявил иска си по чл. 422 ГПК и съдът с ОПРЕДЕеЛЕНИЕ от
10.02.2022 г., постановено по делото е обезсилил заповед № 1689/10.09.2021г Частно гр.д.
№ 4857 по описа на съда за 2021г. по описа на РС – Перник, като е осъдил от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, да заплати на Й. С. М. сумата от 150 лева –разноски по делото-
адвокатски хонорар /като по делото от 8.12.2021 г., е постъпила и молба от адв. Б., ведно със
списък по чл. 80 ГПК ЗА ПРЕТЕНДИРАНИТЕ РАЗНОСКИ/. На 4.3.2022г. е постъпила
молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за изменение на това определение в частта за разноските,
като се е искало отмяна на същите. Съдът е администрирал молбата, като в срок е постъпил
отговор от адв. Б., изложила доводи за неоснователност на същата. Съдът се е произнесъл по
молбата с определението, което се атакува понастоящем, като е оставил без уважение
искането.
В определението си, съдът е изложил подробни мотиви защо счита молбата за
неоснователна, като изрично е посочил, че молбата по реда на чл. 248 ГПК е неоснователно,
като е описал, че присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на
едната страна за неправомерното въвличане на другата в съответното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът, който в заповедното производство е длъжник има
право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички
разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване са представени
надлежни доказателства. В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството, по
причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника. С
обезсилването на издадената заповед за изпълнение кредитора - заявител се очертава като
неизправна страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника
в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на
разноските.
Длъжникът е взел участие в развилото се заповедно производство, като е ангажирал
процесуален представител, който е депозирал възражението по чл. 414 ГПК. Ето защо е
налице основание за присъждане на направените разноски по силата на нормата на чл. 78,
3
ал. 4 ГПК, която е общо правило и намира приложение и в заповедното производство,
доколкото в същото не са предвидени специални правила в този смисъл. Размерът на
направените от длъжницата разноски е доказан по предвидения в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК начин, чрез
представения по делото заедно с възражението по чл. 414 ГПК договор за правна защита и
съдействие, в който се обективира разписка за получаване в брой на дължимото по него
адвокатското възнаграждение в размер на 150.00 лв., каквато претенция е изразена във
депозираното възражение.
Във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, следва да се посочи, че релевантна за преценката на размера му е
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Според същата за процесуално представителство, защита и
съдействие в производство по издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните
суми. В цитираната наредба е предвидена специална норма, която урежда минималните
възнаграждения за адвокат в случаите на заповедно производство, независимо дали страната
е заявител или длъжник. ПРС е посочил, че не споделя съдебната практика, според която по
аналогия действията по подаване на възражение следва да се приравнят на подаване на
молба по смисъла на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и дължимото в случая възнаграждение за процесуално
представителство. Видно както от наименованието на раздела II "Възнаграждения за съвет,
справки, изготвяне на книжа и договори и заверяване на преписи от документи по чл. 32 от
ЗА", така и от началния текст на чл. 6 /"възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на
книжа и договори са следните"/, целият раздел урежда възнаграждения, които не са свързани
с процесуално представителство по съдебни дела, което е уредено в следващия раздел III.
Отговорността за съдебните разноски по реда на чл. 78 ГПК обаче може да се ангажира само
за осъществено от адвоката процесуално представителство, а не за извънпроцесуално
съдействие. За услуги, несвързани с процесуално представителство, разноски от насрещната
страна не се дължат /в този смисъл е определение № 707 от 1.02.2019 г. на САС по в. ч. гр.
д. № 836/2019 г. и определение № 360 от 05.05.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 207/2021 г. на
ОС-Перник/.
Посочено е, че участието на процесуалния представител на длъжника в заповедното
производство не се изчерпва единствено чрез депозиране на възражение, а включва и
действия, свързани с проучване на доказателствата по делото, даване на правни
консултации, настъпване на усложнения във връзка с предмета на спора и др., поради което
тези действия не могат да се приравнят на подаване на молба по смисъла на чл. 6, т. 5 от
4
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението за адвокат съдът е посочил, че възлиза на сума в размер на 300 лв., като в
настоящия случай претендираният и присъден размер е 150лв. Поради това възражението за
прекомерност на това възнаграждение съдът е счел че се явява неоснователно. По
изложените съображения съдът е намерил, че молбата за допълване на постановеното
прекратително определение и присъждане на направените по делото разноски е
неоснователна.
При тези фактически обстоятелства, въззивният съд приема, че длъжникът има
право на направените разноски в заповедното производство за осъществено
процесуално представителство от адв. Б. във връзка с подаденото възражение по чл.
414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Доводи, наведени пред ПРС са почти дословно възпроизведени и в частната жалба
пред ПОС, като ПОС напълно споделя като правилни и законосъобрази съжденията на съда
в атакуваното определение и не счита, че следва да преповтаря същите, като само следва да
посочи следното във връзка с възраженията в жалбата:
Съобразно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. От посоченото следва, че и двете страни в
заповедното производство имат право на разноски, разпределени съобразно правилата на чл.
78 ГПК, които се присъждат в исковото производство по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В
тази връзка неоснователни са възражението на жалбоподателя в този смисъл. Когато исково
производство не е проведено, какъвто е настоящият случай поради липсата на предявен иск
по чл. 415, ал. 1 ГПК от страна на заявителя, заповедният съд е компетентен да се произнесе
по направените разноски в производството, проведено пред него. Това е така, тъй като с
определението, с което на основание чл. 415, ал.5 ГПК се обезсилва заповедта за
изпълнение, се прекратява и производството по образуваното частно гр. дело, а съгласно
разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
В настоящия случай, поради наличието на предпоставките за обезсилване на
издадената заповед за изпълнение, длъжникът има право на разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. Същият надлежно е упражнил правото си на присъждане на
5
разноски в заповедното производство, като с подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу
заповедта за изпълнение, изрично и своевременно е формулирал и искане за присъждане на
разноски. Към възражението длъжникът е приложил и договор за правна защита и
съдействие, в който надлежно е вписано заплатеното в брой възнаграждение на адв. Б. в
размер на 150 лева /видно от допълнително представената молба със списък по чл. 80 ГПК/,
което съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., е
достатъчно основание за присъждане то му.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че адв. възнаграждение за процесуаното
представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу заповед
за изпълнение не е сред изрично предвидените случаи в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Съгласно чл. 7, ал.7 от същата Наредба за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на
изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. В цитираната норма не са използвани изрични думи и
изрази със значение, което да обосновава ограничително тълкуване, че същата се прилага
единствено по отношение на кредитора, подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Напротив граматическото тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/9.07.2004 г. установява, че езиковият смисъл, използваните правни термини и връзките
между тях са пределно ясни и коректно формулирани, а това налага разпоредбата да се
прилага точно, според чл. 46, ал. 1, предл. 1 от ЗНА. Граматическото тълкуване на
процесната разпоредба означава, че обхваща не само подаването на заявление, а цялото
заповедно производство - за защита и съдействие чрез процесуален представител в
"производствата по издаване на заповед за изпълнение". Следователно според този текст
така определеният начин за изчисляване на минималното адвокатско възнаграждение се
отнася и до двете страни в заповедното производство - и за заплатеното адвокатско
възнаграждение от заявителя-кредитор, и за заплатеното адвокатското възнаграждение от
длъжника.
При наличието на изричната и ясна разпоредба на чл. 7, ал.7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г., регламентиращ начина на определяне на минималното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, позоваването от страна на частния
жалбоподател на хипотезата на чл. 6, т. 3 и 5 от същата Наредба е неоснователно, тъй като
касае извършването на съвсем други действия и то не по съдебни производства, каквото е и
заповедното производство. Възнагражденията за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела са регламентирани с чл. 7 от наредбата, който е приложим в
случая. Издаването на заповед срещу определено лице е ангажиране на страна в съдебното
6
производство, макар все още да не се касае за исково такова. Не може да се направи
аналогия между действията, извършени от адвоката в качеството му на процесуален
представител на длъжник в заповедното производство, и тези, касаещи съставяне на книжа и
молби, посочени в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. или за проучване на дело с даване
на мнение по него - чл. 6, т. 3 от Наредбата, както и за писмена консултация - чл. 6, т. 2 от
Наредбата, които са извън съдебните, спорни производства. В разглеждания случай, при
оказана на длъжника адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално представителство и
защита в заповедното производство /изрично посочено в договора за правна защита и
съдействие / е приложим чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г., а не разпоредбата на чл. 6,
т. 2, т. 3 или т. 5 от същата наредба, КАТО СЛЕДВА ДА СЕ ПОСОЧИ И че адвокатското
възнаграждение, заплатено от длъжника, е в минимален размер по Наредбата и не може да
бъде намалено под минималния размер, предвиден в Наредбата.
По изложените съображения, предпоставките за присъждане на направените в
заповедното производство разноски в претендирания от длъжника размер са налице, поради
което частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да се
потвърди.
На основание т. 6 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., определението не подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 958/22.03.22г. по Ч.ГР.Д. № 20211720104857 по
описа на Районен съд – Перник ЗА 2021 г..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7