№ 20750
гр. ******, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20251110112727 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квА.фикация чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
2819,75 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ ******* от 14.05.2020 г. сключен с К., сумата 798,48 лева, представляваща
договорна лихва за периода 20.06.2020 г. до 17.08.2021 г., сумата 1436,34 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.06.2020 г. до
29.08.2024 г., които вземания са платени от „А. Т.“ ЕООД, в качеството на
поръчител, и прехвърлени с договор за цесия в полза на ищеца, и за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.09.2024 г.
по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 52821/2024 г. на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че на 14.05.2020 г. ответникът кандидатствал онлайн за
отпускане на потребителски кредит от „К.“ ЕАД, вследствие на което на
същата дата между „К.“ ЕАД и ответника, под формата на електронен
документ, е сключен Договор за потребителски кредит № ******* по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който на
ответника е предоставен кредит в размер на 2819,75 лв. срещу задължението
му да го върне до 20.05.2020 г. Твърди, че сумата била реално получена от
ответната страна. Същата обезпечила кредита чрез сключване на договор за
предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД, въз основа на който между
„К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство от 14.05.2020
г., според който поръчителят се задължил да отговаря солидарно със
заемополучателя за всички негови задължения по кредита. Твърди се още, че
предвид неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит и
1
след изпратено уведомление до ответника, „А. Т.“ ЕООД погасил всички
дължими от кредитополучателя по процесния договор за кредит суми.
Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 23.08.2021 г. „А.
Т.“ ЕООД прехвърлила вземанията си срещу ответника в настоящото
производство, индивидуА.зирани в Приложение № 1 към договора, в полза на
„А. С. В.“ ЕАД. Въз основа на упълномощаване от цедента, ищецът като
цесионер уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Въз
основа на изложеното предявява настоящите установителни искове.
Претендира разноските по делото, както и направените такива в хода на
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата
молба, в който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва
договорът за кредит и за предоставяне на поръчителство да са сключени с
ответника, както и реалното получаване на сумата. При условията на
евентуалност поддържа, че исковете са неоснователни поради погасяване на
вземанията. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит, като и
възражения за прихващане със следните суми: сумата от 5000 лв., недължимо
платена възнаградителна лихва по договора, сумата от 5000 лв., недължимо
платена наказателна лихва/неустойка по договора, сумата от 5000 лв.,
недължимо платена законна лихва по договора, сумата от 5000 лв., недължимо
платена такса за разглеждане на кредит, сумата от 5000 лв., недължимо
платено възнаграждение за поръчителство, както и сумата от 5000 лв.,
недължимо платена законна лихва върху възнаграждение за поръчителство.
Софийски районен съд, като взе предвид становищата на страните и
въз основа на закона и представените по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК искове с
правна квА.фикация чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД,
вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД.
По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че
между страните е възникнало вА.дно правоотношение по договор за
потребителски кредит с твърдяното съдържание, сключен между ответната
страна и „К.“ ЕАД, като ответникът е получил претендираната сума и се е
задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер.
В тежест на ищеца е да установи и нА.чието на вА.дни правоотношения по
договор за предоставяне на поръчителство и договор за поръчителство, по
силата на който ищецът е поел задължение срещу възнаграждение да обезпечи
вземанията на кредитора срещу длъжника, както и че е уведомил ответника за
отправено към него от кредитора искане за плащане и самото плащане;
изискуемост на задълженията на ответника. Отново в тежест на ищеца е да
установи и нА.чието на вА.ден договор за цесия, по силата на който е
придобил процесните вземания, както и съобщаването на цесията на
ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник.
В тежест на ответника е да установи плащане по договора за кредит
преди да бъде уведомен от поръчителя за направеното от него плащане или че
е погасил регресното вземане на поръчителя.
По делото е представен договор за потребителски кредит № ******* от
2
14.05.2020 г., приложение № 1 към него и общи условия за предоставяне на
кредити при които „К.“ ЕАД предоставя такива. Договорът за кредит е
сключен между „К.“ ЕАД и К. Ж. Е. по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Съгласно приложение № 1 към договора за
кредит, общия размер на предоставения кредит е 2819,75 лв. при лихвен
процент 40% . Посоченият годишен процент на разходите по кредита е 48,21
%.
По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, от което се
установява, че на 14.05.2020 г. в 15,11 ч. от името на клиент К. Ж. Е. е
попълнена електронната форма за кандидатстване за кредит през сайта на „К.“
АД, като клиентът се е съгласил с генерирания стандартен европейски
формуляр, договора за кредит и общите условия към него, като е маркирал
съответните полета. В системата на „К.“ ЕАД е било регистрирано
кандидатстване и одобрение на договор за кредит с номер ******* с
кредитополучател К. Ж. Е. с ЕГН, съответстващ на ЕГН на ответника по
делото. На посочена от клиента, попълнил електронната форма, електронна
поща е изпратен договор за кредит, общи условия, стандартен европейски
формуляр, декларации.
По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от
14.05.2020 г., сключен между „А. Т.“ ЕООД и К. Ж. Е., по силата на който
поръчителят се е задължил срещу възнаграждение, дължимо от длъжника
потребител, да отговаря солидарно с длъжника потребител за изпълнението на
всички задължения, възникнА. от описания по-горе договор за кредит, както и
за последиците от неизпълнение на задълженията. Съгласно приложение № 1
към договора за предоставяне на поръчителство, възнаграждението на
поръчителя е в размер от 45,79 лв. на месец за периода на действие на
договора за кредит, като се дължи на датата на падежа на съответното
плащане по кредита, съгласно погасителния план по договора за кредит. Т.е.
общият размер на възнаграждението на поръчителя е 1098,96 лв.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, веднага
след подписване на договора за кредит през електронната форма за
кандидатстване за кредит на сайта на „К.“ АД, клиентът потребител е бил
пренасочен към сайта на „А. Т.“ ЕООД, където е потвърдил подписването на
договора за поръчителство чрез изпратения му шестцифрен код като SMS
съобщение. След това е получил потвърждение по електронната поща за
сключения договор за поръчителство.
По делото е представен и договор за поръчителство от 14.05.2020 г.,
сключен между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД, съгласно който поръчителят „А. Т.“
ЕООД се е съгласил да отговаря солидарно с длъжника потребител пред
кредитодателя за вземанията, произтичащи от договора за потребителски
кредит.
Според данните от Търговския регистър, който съгласно чл. 9 и чл. 11
ЗТР е публичен, едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител
"А. Т." ЕООД е "К." ЕАД. Вписаните в Търговския регистър обстоятелства,
съобразно чл. 5 и чл. 9, ал. 2 ЗТРЮЛНСЦ, във вр. с чл. 16, ал. 1 ТЗ се считат за
публично известни, включително на третите лица, като за тях, с оглед нормата
3
на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНСЦ, липсва необходимост от представяне на нарочни
доказателства.
От изложеното дотук се установява, че между „К.“ АД и ответника е бил
сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР, а между ответника и „А. Т.“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Възраженията в
обратния смисъл са неоснователни. От заключението на вещото лице се
установява, че ответникът е предоставил лична карта (макар вещото лице да
не е изискало копие от същата да му се представи за изготвяне на
заключението, съдът приема, че такава е представена, още повече, че
представянето е условие за отпускане на кредита, съгласно общите
условия), своята електронна поща, телефонния си номер, като е извършил
потвърждаване на договора за поръчителство чрез въвеждане на 6-цифрения
код, получен на мобилния му телефон като SMS съобщение.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
сключен на 23.08.2021 г., както и приложението към него, „К.“ ЕАД и „А. Т.“
ЕООД са продА. вземанията по договора за кредит, сключен с ответника, на
ищеца „А. С. В.“ ЕАД. В тази връзка са представени потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД и уведомително писмо за
извършената цесия, адресирани до ответника, и получени от неговата майка
Йоана Е.а на 15.09.2021 г.
На първо място, преди да се обсъдят останА.те предпоставки, които
следва да са нА.це за уважаване на иска, съдът следва да се произнесе по
вА.дността на договора за кредит и договора за поръчителство.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК задължително съдържание на договора
за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че ГПР е
48,21%, но съдът констатира, че възнаграждението, дължимо по договора за
предоставяне на поръчителство не е включено в така посочения ГПР.
Съгласно решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, чл. 3, б. ж)
и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по
договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с
клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на
общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“, а чл. 10, § 2, б. ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва
да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
4
потребител на предоставената в заем главница.
В настоящия случай не са необходими специални знания, за да се
установи, че кредитодателят не е включил в ГПР възнаграждението, дължимо
по договора за поръчителство. Същото е в размер на близо половината сума,
предоставена по договора за кредит, при положение, че между страните е
уговорена и възнаградителна лихва в размер от 40,00%.
Следва да се отбележи, че в случая сключването на договора за
поръчителство е наложено на потребителя, за да бъде разгледано и одобрено
заявлението му за 24 часа. При непредставяне на такова обезпечение, срокът
за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му (в този смисъл т. IV.4
от общите условия). При положение, че кредитодателят е дружество, което
рекламира дейността си като такава по отпускане на т.нар. „бързи кредити“
(обстоятелство, което е ноторно известно), чрез значителното удължаване на
срока за одобрение на заявлението за отпускане на кредит при непредставяне
на обезпечение, потребителят се съгласява да представи такова, за да се
възползва от „бързата“ услуга по предоставяне на кредита.
Както беше посочено и по-горе, едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител е дружеството кредитодател. Ето защо чрез
сключването на договора за предоставяне на поръчителство всъщност се цели
да се събере още едно възнаграждение по договора за кредит, което се дължи
заедно с погасителните вноски по договора за кредит и отново заедно с тях се
изплаща на кредитодателя. Така значително се оскъпява кредита, без това да
бъде отразено в ГПР, като по този начин потребителят не може или трудно
може да предвиди каква е икономическата тежест, която ще понесе
вследствие на сключването на договора за кредит.
С оглед изложеното, договора за потребителски кредит, сключен между
ответника и „К.“ АД е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Некоректното посочване на ГПР се приравнява на случаите, в
които същият не е посочен, в какъвто смисъл е и посоченото по-горе решение
на СЕС. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на
ВКС, I т.о., при установена от съда недействителност на договор за
потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на
договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с
решението си съдът следва да установи, на осн. чл.23 ЗПК, дължимата сума по
приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата
стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е
необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск
на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. Съгласно решение № 50086 от
21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г. на ВКС, I т.о., ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и задължението за връщане на чистата сума по кредита
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, при който
връщането на предоставената сума е на вноски с различни падежи. Посочено
е, вземането за връщане на предоставената сума е изискуемо с оглед обявената
недействителност на договора.
5
В тази връзка обаче съдът намира, че чистата стойност на кредита не
може да се присъди в полза на поръчителя, доколкото при недействителност
на договора да кредит, каквато в случая е нА.це, недействителен е и договора
за поръчителство, който се явява акцесорен.
На следващо място, съдът намира, че договорът за поръчителство е
недействителен и на самостоятелно основание – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради
заобикаляне на закона. Както беше отбелязано и по-горе, чрез сключването на
този договор с дружество, което е свързано лице с дружеството кредитодател,
се цели единствено да се осигури още едно допълнително възнаграждение по
договора за кредит за сметка на длъжника потребител, без това
възнаграждение да бъде включвано в ГПР. Доколкото се цели забранен от
закона резултат – да се разделят приходите от договора за кредит чрез
заплащане от една страна на възнаградителна лихва, а от друга страна – на
възнаграждение за поръчител, при това в размер, съпоставим с размера на
главницата по кредита, договорът за поръчителство е нищожен на
самостоятелно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради което дружеството,
което твърди да е заплатило задълженията по договора за кредит, не може да
встъпи в правата на кредитора срещу длъжника потребител.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи още, че по делото
не се установиха останА.те предпоставки за уважаване на иска: че
кредитодателят е предал на кредитополучателя сумата по договора за кредит;
че дружеството поръчител е заплатило на кредитодателя задълженията на
длъжника по договора за кредит; че дружеството поръчител е уведомило
длъжника по договора за кредит за заплащане на задълженията.
С исковата молба не са наведени твърдения, че сумата по договора за
кредит е изплатена на длъжника чрез рефинансиране на негов предходен
кредит. Такива твърдения са въведени от ищеца за първи път с молба,
депозирана на 24.09.2025 г. – след първото по делото съдебно заседание. С
тази молба и последваща молба от 29.10.2025 г. дружеството ищец за първи
път прави и доказателствени искания в тази насока, които съдът прие за
преклудирани. Доколкото по делото липсват доказателства ответникът по иска
да е получил сумата по договора за кредит, искът следва да се отхвърли и на
това основание.
На следващо място – по делото не са приети доказателства, от които да
се установява плащане от страна на поръчителя на кредитодателя по договора
за кредит на задълженията на длъжника ответник, нито за датата на плащане,
ако е направено такова.
С оглед гореизложените съображения, исковете, предявени от „А. С. В.“
ЕАД са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника. Съгласно
представения от ответника списък по чл. 80 ГПК, те са в размер от 960 лв. с
ДДС за платено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
заплащане на възнаграждението. Съдът намира направеното възражение за
прекомерност за неоснователно, предвид извършената от процесуалните
представители на ответника работа – подаване на подробен писмен отговор,
становища по последващите доказателствени искания на ответника,
6
направени доказателствени искания, явяване в две съдебни заседания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
искове с правна квА.фикация по чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване на
установено, че К. Ж. Е., ЕГН **********, адрес с. ******, ул. „********“ №
17, дължи на „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление гр. ******, бул. „*********“ № 25, офис сграда ********, ет. 2,
офис 4, следните суми: 2819,75 лв., представляваща платена главница на „К.“
ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № *******, ведно със
законната лихва от 29.08.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението; сумата от 798,48 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода 20.06.2020 г. до 17.08.2021 г. във връзка с договор за потребителски
кредит № *******; сумата 1436,34 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода 21.06.2020 г. до 29.08.2024 г. - датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 52821/2024
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.09.2024 г. по ч.гр. д.
№ 52821/2024 г. на Софийски районен съд, 56 състав.
ОСЪЖДА „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление гр. ******, бул. „*********“ № 25, офис сграда ********, ет. 2,
офис 4, да заплати на К. Ж. Е., ЕГН **********, адрес с. ******, ул.
„********“ № 17, сумата от 960 лв., представляваща направени по
настоящото дело съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХХ от
Гражданския процесуален кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7