№ 260
гр. Видин, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20221320200381 по описа за 2022 година
Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Б. Ц. Б.,
в качеството на управител на “Кари Нон - Стоп“ ЕООД , ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ №33 , вх. В, ет. 1,
ап. 4 против Наказателно постановление № 05 – 2200006/15.03.2022г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Видин, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда - „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лв. за извършено нарушение по чл.61,ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В съдебно заседание, проц. представител на жалбоподателя моли съда
да отмени издаденото наказателно постановление като необоснавано и
незаконосъобразно. Релевират се съображения относно липсата на
задължителни предпоставки за сключването на трудов договор към момента
на извършването на проверката. Поддържа се още, че към момента на
проверка, установеното да работи в заведението лице – Ц. Ц. П. не е
изпълнявала същинска трудова дейност, а е участвала в „събеседване“ с
майката на управителя на дружеството.
Процесуалният представител на ответната страна иска потвърждение
на процесното наказателно постановление, като счита, че същото е правилно
и законосъобразно. Поддържа, че не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила по установяване на нарушението, неговото авторство,
вината на нарушителя и налагане на наказанието. Претендират се и
направените разноски за юрисконсулт.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
1
На 13.12.2021 г. около 13.50ч. служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Видин в изпълнение на служебните си задължения извършили
проверка в заведение „Лео Нон Стоп“ находящо се в гр. Видин, бул.
„Панония“ №19 и стопанисвано от жалбоподателя, била установена
свидетелката Ц. Ц. П., която в момента на проверката приготвяла в кухнята
сандвичи и принцеси. В хода на проверката същата попълнила декларация
във връзка с контрола по спазване на трудовото и осигурително
законодателство, в която посочила елементи на трудово правоотношение, че
работи с фиксирано работно време от 12:00 до 16:00 ч., като „работник
кухня“ , както и обстоятелството, че няма сключен трудов договор.
В последствие било установено, че между жалбоподателя и свид. П. е
възникнало трудово правоотношение, но считано от дата 15.12.2021г.
С оглед констатираното, свид. Шаличева възприела извод за извършено
административно нарушение на чл. 61, ал.1 от КТ, поради и което съставила
АУАН , който бил връчен лично на управителя на дружеството срещу
подпис.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, на основание чл.414, ал. 3 от
КТ е наложена глоба в размер на 1500.00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – материалите приложени към
АНП, както и от свид. показания на актосъставителката Шаличева и Ц. Л. Б.-
участвала в извършената проверка на 13.12.2021г. Показанията на
актосъставителя и на свид. Ц.Б. следва да бъдат кредитирани като
последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Въпросните свидетели не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на
показанията им. На следващо място свидетелките излагат пред съда по един
категоричен и недвусмислен начин обстоятелства, въз основа на които би
могъл да се изведе извод за извършваната на 13.12.2021г. дейност от страна
на свид. Ц. П. в кухнята на стопанисването от страна на жалбоподателя
заведение.
От друга страна съдът не кредитира показанията на свид.-Ц. П. в частта,
в която същата твърди, че приготвяните от нея сандвичи в момента на
проверката от служители на Д „ИТ“-Видин били за лична консумация, тъй
като въпросните показания бяха поднесени пред Съда по един колеблив и
неубедителен начин, като освен това тези показания се противопоставят
изцяло на останалите приложени по делото писмени и гласни доказателства,
обсъдени по-горе от Съда.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
2
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в Кодекса на труда, за което е санкциониран по
административен ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице /срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление,
е извършено на територията на гр. Видин, община Видин, област Видин, при
което положение териториалната компетентност принадлежи на Видински
районен съд, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН.
НП и АУАН са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички
отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.
399 или оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе
разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ
е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него
длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция
"ИТ" Видин, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ. Както в
АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, с всички обективни
признаци и допълнително относими обстоятелства, предвид което не е
налице неяснота и противоречие относно нарушението, вменено във вина.
Налице са всички изискуеми реквизити на АУАН и НП, всички обективни и
субективни съставомерни признаци на нарушението, а именно допускане до
работа на работник без сключен трудов договор в писмена форма. Посочени
са правилно нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е
нарушителят.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента, когато между
работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия
договор и този момент е преди постъпването на работа. Спорният елемент в
настоящия казус е дали отношенията между работника и дружеството са били
трудовоправни, респективно дали е следвало между страните да има сключен
трудов договор. От една страна, Цв. П. в декларацията си, приложена по
преписката, изрично е посочила, че към момента на проверката изпълнява
трудовите си задължения в кухнята на стопанисвания обект от
жалбоподателя, че няма трудов договор, но има определено работно време .
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е
регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно
съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок
работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови
функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и
3
да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При
трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите
задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят
неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се
изчерпват. От друга страна, договорът за изработка и договорът за поръчка,
като вид граждански договори, се сключва между възложител и изпълнител
/довереник/ за постигане на определен трудов резултат, който следва да е
ясно посочен в договора. При гражданския договор се касае за еднократно
изпълнение на конкретна задача и затова този договор по принцип е с по-
кратка продължителност и с изпълнението на поставената задача се
прекратява. При договора за изработка и договора за поръчка, изпълнителят е
независим от възложителя и за него няма значение организацията на труда,
докато при трудовия договор работникът е подчинен и зависим от
работодателя и следва да спазва определено работно време и трудова
дисциплина. При договора за изработка и договора за поръчка не тече и
трудов стаж, тъй като този договор има съвсем различен предмет от
трудовите договори.
Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай
фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя / в
настоящия случай дружеството – жалбоподател/ и свидетелката Ц. П., тъй
като на 13.12.2021 г. последната е престирала работната си сила в полза на
дружеството.
Нарушението е извършено виновно от страна на жалбоподателя.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл. 415 "в" от КТ, доколкото нарушенията на чл. 62, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 от КТ
независимо от тяхното отстраняване, не са маловажни съгласно чл. 415 "в" ал.
2 от КТ. С оглед обективните характеристики на самото нарушение пък съдът
счита, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото неговата
обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Съдът намира, че правилно е била определена и санкционната норма,
тъй като именно в чл. 414, ал. 3 от КТ е предвидено наказание за работодател,
който наруши разпоредбите на чл. чл. 62, ал. 1 и чл. 61, ал. 1 от КТ, каквото
имаме в настоящия случай. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя
наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв., което е в рамките на
определения от законодателя размер. Съдът намира, че така наложената
санкция би изпълнила целите, предвидени в чл. 27 ЗАНН.
При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има
въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата
фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата
страна в открито съдебно заседание, протекло с разпит на свидетели намира,
че справедливият размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да
се присъди възлиза на 120 лв.
4
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 05 – 2200006/15.03.2022г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Видин, с което на
жалбоподателя “Кари Нон - Стоп“ ЕООД , ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ №33 , вх. В, ет. 1, ап. 4 е
наложено административно наказание на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса
на труда - „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лв. за извършено
нарушение по чл.61,ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
На основание чл. 63д, ал. 3-5 ЗАНН, вр. чл. 37 Закон за правната помощ
във вр. чл. 27е НЗПП Съдът Осъжда „“Кари Нон - Стоп“ ЕООД , ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Широка“ №33 ,
вх. В, ет. 1, ап. 4 да заплати на ИА „ Главна Инспекция по Труда" сумата от
120 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5