№ 258
гр. Пазарджик , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20205220103070 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД чрез
пълномощника адвокат П. е предявил против ответника „Биоенерджи-2“ ООД
искова молба за заплащане на сума в общ размер на 4 606.14 лв., от които
незаплатено възнаграждение по договор за превоз на стоки, за което е
издадена фактура № **********/31.10.2019 г. в размер на 4 214 лв. с ДДС, и
лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 30.10.2020 г. в размер на 392.14
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските по
делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Биоенерджи-2“ ООД не е
подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат Венчев,
оспорва иска по размер. Признава, че между страните са съществували
договорни отношения по извършване на превоз на стоки, във връзка с които
ищецът е издал процесната фактура, същата е осчетоводена в счетоводството
на ответника и по нея е ползван данъчен кредит. Излага твърдения, че
фактурата обективира само еднопосочен превоз на стоки, а е бил уговорен и
обратен курс, който ищецът не е осъществил. Сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
1
Между страните не е спорно, а и се установява от представената по
делото международна товарителница, че на 31.10.2019 г. е извършен превоз
на товари – дървени палети с тегло 22 800 кг, натоварени в с. В***, Б*** и
разтоварени в Д***с, А***, Г***, с изпращач „Биоенерджи-2“ ООД,
превозвач „Б*** и с***“ ООД и получател „Extra fruit SA – Import – Export“.
За извършения превоз от „Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД е
издадена фактура № **********/31.10.2019 г. на стойност 4 214 лв. с ДДС с
получател „Биоенерджи-2“ ООД и срок на плащане 30 дни от датата на
фактурата.
Фактура № **********/31.10.2019 г. е осчетоводена в счетоводството
на „Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД по счетоводна сметка 411-
Клиенти.
Ответникът „Биоенерджи-2“ ООД признава, че фактурата е получена от
него, осчетоводена е в счетоводството му и за стойността й е ползван данъчен
кредит по реда на ЗДДС.
На 13.10.2020 г. на ответника е връчена покана за незабавно плащане от
ищеца за сумата от 4 214 лв., дължима по фактура № **********/31.10.2019
г.
Размерът на дължимата лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до
30.10.2020 г. е 392.14 лв. съгласно представената справка.
От страна на ответника е представено споразумение от 15.01.2020 г.,
според което „Биоенерджи-2“ ООД се задължава да заплати частично
стойността на фактура № **********/31.10.2019 г., а именно сума в размер на
2 581.70 лв., а остатъчната стойност от 1 632.30 лв. ще бъде „изчистена“ след
извършване на транспорт с превозно средство на „Биоенерджи-2“ ООД за
сметка на „Транспорт Енд Спедишън България“ ЕООД с протокол за
приспадане между двете страни.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 49 от ЗАП и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на дължимата цена по договор за превоз и на лихва за забава.
Основателността на исковете предполага между страните да е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за превоз,
по което ищецът е изпълнил задължението си да осъществи превоза и е
настъпил срокът за плащане на уговорената цена.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за превоз не се оспорва от ответника, а и се установява
2
от представената от ищеца международна товарителница, удостоверяваща
съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗАП сключването му. Товарителницата носи
подписите на изпращача, превозвача и получателя, което установява
извършването на превоза и получаването на товара по местоназначението му.
За извършената транспортна услуга ищецът е издал фактура на стойност
4 214 лв. с ДДС, която съгласно признанието на ответника е надлежно
осчетоводена в счетоводството му и за стойността й същият е ползвал
данъчен кредит. Фактът на отразяване на фактурата, съдържаща
индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи, в
счетоводството на длъжника, и ползването на данъчен кредит по нея,
представляват недвусмислено признание на задължението на ответника и
доказват неговото съществуване – в този смисъл Решение № 198 от
13.05.2016 г. по т.д. № 2741/2014 г. на ВКС, І т.о. Наличието на договорно
отношение между страните и изпълнението от страна на ищеца на
задължението му да осъществи превоза е породило насрещното задължение
на ответника да заплати на ищеца уговореното възнаграждение. Настъпил е
срокът за плащане – 30.11.2019 г. Ответникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е заплатил дължимото възнаграждение на ищеца в
уговорения срок, поради което е изпаднал в забава.
Единственото възражение на ответника касае съдържанието на договора
и по-конкретно, че е бил уговорен двупосочен превоз, който не е бил
осъществен. Това възражение е въведено в процеса в първото по делото
съдебно заседание, след изтичане на преклузивния едномесечен срок
съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК, поради което не може да бъде ценено от съда.
Според дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС разяснения с изтичането на срока за отговор на исковата молба се
преклудира възможността ответникът да противопостави възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. От
горното следва, че когато страната не е изложила възраженията си в
сроковете по чл. 133 от ГПК съдебното решение не може да се основава на
такива възражения. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС по
приложението на чл. 133 от ГПК – например Решение № 230 по т.д. №
1090/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 5 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 822/2011
г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 104 от 29.09.2015 г. по т.д. № 3894/2013 г. на
ВКС, І т.о., разпоредбите на чл. 131 и чл. 133 от ГПК ограничават
възможността на ответника по делото да прави възражения относно
основателността на предявения иск, да сочи доказателства след срока на
отговора на исковата молба, като неговите възражения и доводи, направени с
отговора по чл. 131 от ГПК ограничават съда да разширява обхвата на своето
произнасяне.
В случая ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, респективно не е направил възражение по отношение на
3
съдържанието и изпълнението на договора, от който ищецът черпи правата
си. Това възражение се основава на факти, които са били известни на
ответника преди завеждане на делото – още към момента на сключване на
договора между страните и извършване на превоза – 31.10.2019 г. Поради
това ответникът е бил длъжен да го направи в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Освен това ответникът не е направил искане за възстановяване на срока за
отговор на исковата молба, каквато възможност му дава разпоредбата на чл.
64, ал. 2 от ГПК, нито не е позовал на наличие на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл. 133 от ГПК, поради които е пропуснал да
направи възражението своевременно. Ето защо възражението на ответника е
преклудирано и съдът не би могъл да го обсъжда и да основе решението си на
него.
От друга страна, дори и разгледано по същество, възражението е
неоснователно. Ответникът не е ангажирал доказателства първоначалната
уговорка между страните да е била за извършване на двупосочен превоз.
Напротив – както международната товарителница, така и издадената въз
основа на нея фактура обективират превоз само в едната посока.
Ангажираното от ответника писмено доказателство – споразумение от
15.01.2020 г., е съставено няколко месеца след осъществяване на превоза и
поради това с него не може да си установи съдържанието на договора към
момента на сключването му. От същото не става ясно също така дали не е
резултат от обстоятелства, които не са свързани с конкретния договор между
страните. То би могло да има значение на подновяване на задължението по
смисъла на чл. 107 от ЗЗД чрез замяната му с друго по съглашение с
кредитора или евентуално на спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, но
не и за доказване на уговорките между страните.
Твърденията на ответника се опровергават и от факта на осчетоводяване
на фактурата в счетоводството му и особено от ползването на данъчен кредит
за цялата стойност на фактурата. Това недвусмислено води до извода, че
ответникът е приел превоза без възражения и забележки, т.е. че ищецът е
изпълнил надлежно и в цялост задълженията си по договора. В противен
случай ответникът не би следвало да отразява фактурата в счетоводството си
като задължение към ищеца и да ползва данъчен кредит по нея, доколкото
разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС свързва правото на данъчен кредит
с получени стоки или услуги по облагаема доставка.
Не са налице и доказателства да е извършено прихващане на насрещни
задължения, както е предвидено в представеното от ответника споразумение,
в резултат от което да е погасено задължението към ищеца.
При тези изводи съдът намира, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени в размерите, претендирани от ищеца, а на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и
4
доказателствата за направата им.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Биоенерджи-2“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. В***, п.к. ***, Община П***, Стопански двор, представлявано
от управителя А. С. П., да заплати на „Транспорт Енд Спедишън България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П***, ***, район
Централен, ул. „Б***“ № *** ет. *** представлявано от управителя Д*** В***
Р***, сума в общ размер на 4 606.14 лв., от които незаплатено
възнаграждение по договор за превоз, за което е издадена фактура №
**********/31.10.2019 г. в размер на 4 214 лв. с ДДС, и лихва за забава за
периода от 01.12.2019 г. до 30.10.2020 г. в размер на 392.14 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Биоенерджи-2“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. В***, п.к. ***, Община П***, Стопански двор, представлявано
от управителя А. С. П., да заплати на „Транспорт Енд Спедишън България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П***, ***, район
Централен, ул. „Б***“ № *** ет. *** представлявано от управителя Д*** В***
Р***, разноски за държавна такса в размер на 218.56 и адвокатско
възнаграждение в размер на 540 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5