Р Е Ш Е Н И Е
№890
гр. Русе, 30.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в публично заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора …………………………….
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 73 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът К.Н.К.
твърди, че в периода
09.11.2012 г.-07.08.2013 г. погасил на три пъти, чрез парични преводи, наредени
лично от него или от него, чрез дъщеря му Н.К.К., задължение на ответника, негов син, към “Алианц
Банк България” АД, произтичащо от договор за кредит, както следва: на
09.11.2012 г.-570,25 лв., на 05.12.12 г.-130 лв. и на 07.08.2013 г.-4 210 лв.,
или общо сумата от 4 910,25 лв. Твърди, че в периода 28.06.-07.08.2013 г.
погасил на два пъти дълг на сина си към “Профи Кредит България” ЕООД, като на
първата дата внесъл на каса 150 лв., а на 07.08.2013 г. бил извършен превод по
сметка на дружеството в размер на 6 710 лв., или общо 6 860 лв.Ищецът
сочи, че погасил задълженията на ответника към двете кредитни институции, като
впоследствие желаел двамата да уредят отношенията си.Сумите обаче не му били
възстановени.Твърди, че никога не е имал намерение с тези плащания да надари
сина си. Претендира ответникът да бъде осъден да му възстанови платените без основание
суми по негови кредити към “Алианц Банк България” АД и към “Профи Кредит
България” ЕООД, като предявява първия иск частично в размер на 600 лв. от обща
стойност на 4 910,25 лв., а по втория заем-650 лв. от общо 6 860 лв.,
ведно със законната лихва върху тях от завеждане на делото.Търсят се разноски
за производството.
Ответникът В.К.К. счита исковете
за недопустими.Оспорва ги и по основание.Претендира разноски за
производството.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че страните са роднини по
права линия-баща и син.С влязло в сила решение, постановено по гр.дело №
5935/2014 г. по описа на РРС, са отхвърлени исковете на ищеца срещу В.К.К. за
заплащане на сумите 6 860 лв. и на 5 560,25
лв., представляващи извършени от първия погашения на кредити на низходящия
съответно в ”Профи Кредит България” ЕООД и в ”Алианц Банк България” АД.
Първоначално претенциите са били квалифицирани по чл.240 от ЗЗД. Решението е потвърдено от въззивната инстанция.Последната обаче
е квалифицирала исковете по чл.74 от ЗЗД.
В него
производство, както и по настоящото дело няма спор, че в периода 2012-2013 г.
ответникът е имал задължения към ”Профи Кредит България” ЕООД по Договор №
**********, както и по кредит, предоставен му от ”Алианц Банк България” АД.
Представена
е разписка за получаване на парични средства, видно от която на 28.06.2013 г. ищецът заплатил към
”Профи Кредит България” ЕООД вноска от 150
лв. за погасяване на задължение по договор № **********.На 07.08.2013 г. между платеца и
кредитната институция било подписано Извънсъдебно споразумение за разплащане
във връзка със сключения от ответника контракт.Ищецът се съгласил да погаси
вземането на кредитора към сина му на обща стойност от 6 141,84 лв.,
включваща главница, лихви и неустойка, както и 567,54 лв.-разходи във връзка
със събирането на кредита.На същата дата К.К. внесъл в полза на ”Профи Кредит
България” ЕООД сумата от 6 710 лв.В
документа е отразено, че плащането касае Договор № **********.Така общо внесената в дружеството сума от ищеца възлязла на 6 860 лв.К.К. е потвърдил подписът
си в извънсъдебното споразумение.
Представени
са вносни бележки от 05.12.2012 г. и
от 07.08.2013 г. Видно от тях,
ищецът заплатил на ”Алианц Банк България” АД съответно сумите от 130 лв. и от 4 210 лв. за погасяване на кредит, предоставен от банката на В.К.К..Във
втория документ е посочено, че парите се внасят в полза на Н.К.К. ( съответно
дъщеря и сестра на страните).
На 09.11.2012 г. Н.К.К. заплатила на
”Алианц Банк България” АД сумата от 291,09 евро, равностойни на 570,25 лв.Ответникът е изложил
твърдения, че погасяването касае договор, по който сестра му е била поръчител.Това
не се оспорва от ищеца.
В трите
вносни бележки са посочени различни клиентски сметки.
Представено
е извлечение от сметка от ”Алианц Банк България” АД във връзка с извършените разплащания
на 09.11.2012 г. и на 07.08.2013 г. Видно от
него, операциите касаят сметка BG501100000 с контрагент В.К.К..
Разпитаният
в производството св.Хр.Хр., на длъжност ”Специалист събиране на вземания” в
”Профи Кредит България” ЕООД от 2008 г., установява, че към 2013 г. ответникът имал
сключен договор за кредит с тяхното дружество, който не се обслужвал и предстояли
действия по принудително реализиране на вземането, възлизащо на около
8 000 лв. Поръчител по този контракт била В.К.-майка на длъжника и към
него момент съпруга на ищеца.Свидетелят провел няколко разговора с В., но той
отказал на погаси задълженията си.Действия в тази насока предприел ищеца.Същият
направил няколко вноски в полза на сина си.Хр.Хр. установява, че придружил К.К.
в ”Алианц Банк България” АД, когато той извършил преводи в полза на двете
дружества-кредитори на ответника-посочената банка и ”Профи Кредит България”
ЕООД. От проведен разговор с посочените
по-горе роднини на ответника, свидетелят разбрал, че Н.К. била поръчител по
кредита на брат си в ”Алианц Банк Българя” АД.Последната също присъствала при
извършване на плащанията на касата на банката на 07.08.2013 г. Двамата
споделили със свидетеля, че са в лоши отношения с В..Баща му обаче решил да
погаси дълговете, за да не се стига до принудителното им събиране от кредитните
институции.
Ищецът
казал на свидетеля, че съпругата му се съгласила, ако той погаси дълга на сина
им, тя да няма имуществени претенции в предстоящия им развод.Същата предложила
да отидат при нотариус, за да оформят документ в посочения смисъл.Представена е
декларация от 07.08.2013 г.Подписът на жената е заверен от нотариус.В документа
е посочено, че В.К. се отказва от претенциите си към апартамент в гр.Русе,
Образцов чифлик, ако в периода 07.08.-08.08.2013 г. К.К. погаси напълно
задълженията в ”Профи Кредит” и в ”Алианц България”.Свидетелят Хр.Хр. е
потвърдил подписът си в документа.Лицето сочи, че е в известност, че
впоследствие съпругата не спазила обещанието си към ищеца.
При
тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ищецът
е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД,
като твърди, че извършвайки погасявания на задължения на ответника към две
кредитни институции, последният се е обогатил неоснователно за негова сметка.
Насрещната
страна счита исковете за недопустими, като се позовава на чл.299 от ГПК.Съдът
намира доводът за неоснователен.Действително с влязло в сила решение,
постановено по гр.дело № 5953/2014 г. по описа на РРС, са били отхвърлени
исковете на ищеца срещу В.К.К. за същите суми, платени към двете кредитни
институции.В него производство обаче, изхождайки от наведените твърдения по
исковата молба на К.К., претенциите са били квалифицирани по чл.74 от ЗЗД.При
това положение не е налице идентичност между двата спора.Искането по гр.дело №
5953/2014 г. по описа на РРС касае искане за заплащане на същите суми, но на
друго правно основание.
В него
производство съдът е приел, че ищецът е платил вместо сина си на третите лица,
но не е доказал наличие на регресни права във връзка с изпълнението на чуждия
дълг, които да произтичат от заемно правоотношение между него и ответника,
както се е твърдяло по исковата молба, т.е.плащане в полза на кредиторите при
интерес на платеца за това.Именно защото не е било установено облигационните
отношения между заемодателите и длъжника
да засяга конкретни имуществени права на заплатилия чуждия дълг, исковете по
чл.74 от ЗЗД са били отхвърлени.Този резултат обаче не формира сила на
присъдено нещо е не е процесуална пречка в хода на настоящото производство да
се разгледат искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Разпоредбата
визира общата идея за забрана на обогатяването за сметка на другиго, когато то
е лишено от основание. За уважаването на иск с правно основание чл.59
ал.1 ЗЗД е необходимо доказването на увеличение на имуществото на едно лице за
сметка на намаляване на имуществото на друго лице, като обедняването и обогяването се намират във връзка
на конекситет–произтичат
от един и същ факт или от обща група факти.При това неоснователно обогатилият
се за сметка на другиго дължи връщане на онова, с което се е обогатил
единствено до размера на обедняването.За обеднелия трябва да липсва друга
правна възможност да защити накърнените си имуществени права.
Съдът
намира, че посочените предпоставки са налице по отношение на претенцията,
касаеща извършените плащания към ”Профи Кредит България” ЕООД. По делото няма
спор, че ответникът е имал задължения към кредитната институция по Договор №
**********, като на 28.06. и на 07.08.2013 г. ищецът погасил по него общо
сумата от 6 860 лв. Действително В.К. не е обвързан от сключеното между
баща му и ”Профи Кредит България” ЕООД извънсъдебно споразумение,
поради което ирелевантни за спора се явяват възраженията му по отношение
валидността на документа.Освен това същите са и неоснователни. Споразумението е
надлежно подписано от ищеца и представител на институцията.Няма спор, че след
сключването му, К.К. е погасил сумата от 6 710 лв. Ответникът обаче не
твърди, нито установява за това плащане да е имало някакво основание.Ищецът
категорично е заявил, че не е имал намерение да надари сина си нито с тази
сума, нито с вноската от 150 лв. Не се сочи между страните да е имало други
отношения, които да са налагали погасяване на заема.Дори да се приеме, че
извършвайки плащанията ищецът е считал, че урежда имуществен въпроси с бившата
си съпруга, отправеното от последната предложение не се сбъднало, поради което
и ищецът не е възстановил по никакъв начин сумата от 6 710 лв. (към 28.06.2013
г. декларацията не е била съставена) в патримониума си. В Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г., Пленум на ВС, Решение № 587 от
1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о.,
ГК и Решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о.,
ГК е посочено, че
неоснователно обогатяване може да има както в увеличаване на актива на
имуществото, така в намаляване на пасива или в спестявяне на разходи, които
иначе обогатилият се е трябвало да понесе.Такъв е и процесният случай.С
извършените от ищеца плащания към кредитната институция, на ответника са били
спестени суми, които той сам е следвало да върне във връзка с получения от него
заем.Искът трябва да се уважи така, както е предявен-650 лв. от общ размер
на 6 860 лв.Сумата се дължи със законната лихва от 22.12.2015 г.
По
отношение на втория иск, съдът намира претенцията за частично основателна до
размер на 130 лв.Единствено в представената по делото вносна бележка от
05.12.2012 г. е посочено, че ищецът извършва плащане по кредит на сина си в
”Алианц Банк България” АД.Този текст фигурира и в платежния документ от
07.08.2013 г.Там обаче изрично е записано, че сумата се внася в полза на Н.К..При
това положение няма как да се приеме, че обедняването на ищеца е станало за
сметка на ответника.По делото има данни, че Н.К. е била поръчител по този
кредит. Ирелевантно за настоящия спор е да се изследва какви са били
намеренията на платеца по отношение на дъщеря му-дали същият е желаел да я
надари или между тях са били налице други уговорки.Действително внесената сума
е за погасяване на кредит, получен от ответника. Направеното отбелязване обаче
сочи на намерение на К.К. да намали имуществото си, но с цел да спести разходи
на дъщеря си по дълг, за който тя се е задължила солидарно със своя брат.При
това положение трябва да се приеме, че ищецът не е осъществил при негова доказателствена тежест, при условията на
пълно и главно доказване, факта на
обедняване, настъпило в неговия патримониум, което
да е станало за сметка на обогатяването на ответника ( извън сумата от 130 лева), независимо, че В.К. е имал полза от
извършеното плащане за сметка на сестра му.Съдът по никакъв начин не може да
свърже К.К. с вносната бележка от 09.11.2012 г. за сумата от 570,25 лв.Като
платец в този документ е записана Н.К..Този иск трябва да се отхвърли над
стойността от 130 лв.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на
делото.
Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за
производството съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от
исковете.По компенсация в полза на ищеца трябва да се присъди сумата от 181,12
лв.
По изложените съображения , съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.К.К.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.М.Р. ***, да
заплати на К.Н.К., ЕГН **********,***Образцов чифлик’’, ул.’’Славей’’ № 16,
вх.2, ет.3, със съдебен адрес:***, чрез адв.Н. М. ***, сумата от 650 лв., частично предявена от общ
размер на 6 860 лв., получена без основание (спестен разход) при
погасяване на негово задължение към ”Профи Кредит България” ЕООД по Договор
№ **********, както и сумата от 130
лв.-получена без основание (спестен разход) във връзка с погасяване на
05.12.2012 г. на негово задължение по договор за кредит към ”Алианц Банк
България” АД, ведно със законната лихва върху тях, считано от 22.12.2015 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 181,12 лв.–разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска над
130 лв. до 600 лв., предявен от общ размер на 4 910,25 лв., представляваща
платена без основание сума по кредит на В.К.К. към ”Алианц Банк България” АД в
периода 09.11.2012 г.-07.08.2013 г., като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/