№ 213
гр. гр.Велинград, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20215210101252 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 67, ал. 1 ЗС от Община Велинград против С. Ц. АР. за
несъществуване, като погасено по давност, на учредено право на строеж на
масивна постройка „Цех за производство на мебели и столове“ на един етаж
на застроена площ 648 кв. м. в полза на С. Ц. АР., учредено с Нотариален акт
за учредяване /отстъпване/ право на строеж № 658. том IV, peг. № 4781, н.
дело № 637/19.12.2003г. на Нотариус Г.Х., с район на действие Районен съд
Велинград, върху имот, собственост на Община Велинград, представляващ
УПИ III-промишлени нужди, в кв. 68 по ЗРИ на с. Драгиново, общ.
Велинград, при граници на имота: от север-ул. с О.Т 51б-О.Т 51а-О.Т. 51, от
изток- ул. с О.Т. 51б-О.Т. 51в, от юг-извън регулация, от запад шосе
Велинград-Драгиново.
Ищецът твърди, че на 29.12.2002г. отстъпва възмездно на ЕТ „Ю.М."
право на строеж върху 9 броя петна с обща площ 5 000 кв. м., находящи се в
УПИ III- промишлени нужди, в кв.68 по ЗРП на с. Драгиново, общ.
Велинград, с обща площ 13 196 кв. м., негова собственост, актуван с АОС №
317/05.12.2002г., при граници на имота: от север-ул. с О.Т 51б-О.Т 51а-О.Т.
51, от изток- ул. с О.Т. 51б-О.Т. 51в, от юг-извън регулация, от запад шосе
Велинград-Драгиново, за строеж на производствени цехове, административна
сграда с магазин, столова и кухня, сушилни за дървен материал, котелно,
трафопост и КПП, по одобрен архитектурен проект за сумата 11 280 лв..
С нотариален акт за учредяване /отстъпване/ право на строеж върху
поземлен имот № 658, том IV, рег. № 4781, нот. дело № 637/19.12.2003г. на
1
Нотариус Г.Х., Г.М.М. и Ю.Р.М., в качеството му на едноличен търговец,
отстъпват /учредяват/ на ЕТ „Марио-С.А.“ правото да построи върху парцел
III- промишлени нужди, в кв.68 по ЗРП на с. Драгиново. общ. Велинград
масивна постройка – „Цех за производство на мебели и столове“ на един етаж
на застроена площ 648 кв.м.
Твърди се, че учреденото на ответника право на строеж е погасено по
давност, поради това че не е реализирано в петгодишния срок по чл.67 от ЗС,
който е започва да тече на 29.12.2002г., когато Община Велинград го е
учредила на ЕТ „Ю.М.“ и е погасено на 30.12.2007г., независимо от
прехвърлянето на правото на строеж на 19.12.2003г. Дори и да се приеме, че
петгодишния срок е започнал да тече на друга дата, към момента на
предявяване на иска правото е погасено по давност.
ЕТ “Марио-С.А.” не поискал пререгистрация в срок до 31 декември
2011г., поради което и на основание § 5 от ПЗР на ЗТРЮЛНЦ се счита
заличен от 1 януари 2012г.
Счита, че за Община Велинград, като собственик на поземления имот, е
налице правен интерес да установи, че правото на строеж учредено на
ответника, е погасено по давност, поради което предявява настоящия иск.
Претендира разноски.
С отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва
основателността на предявения иск.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че правото на строеж се е
погасило поради неупражняване в предвидения петгодишен срок от
учредяването му. Излага, че е положил дължимата грижа да реализира
отстъпеното му с Нотариален акт за учредяване /отстъпване/ право на строеж
върху поземлен имот № 658, том IV, peг. № 4781, н. дело № 637/19.12.2003г.
на Нотариус Г.Х. peг. № 156 и да построи сграда, представляваща „Цех за
производство на мебели и столове“ на един етаж на застроена площ 648 кв.м..
Снабдил се с изискуемите строителни книжа и с нужното строително
разрешение, касаещо изпълнението на проекта. След това обаче бил поставен
от страна на Община Велинград в обективна невъзможност да реализира
строителство. За ответника практически не било възможно започване и
реализирането на строителството, защото е следвало да се направи поправка
на съответния план, касаещ процесния имот, за който е отстъпено правото на
строеж, като е било необходимо ново измерване, защото отразеното в плана
не отговаряло на действителното положение, което е следвало да се изясни
преди започване на строежа. На място нямало отложени осови точки, не била
открита западната улица и от там не била материализирана западната, южната
и източна граница. Установило се, че няма изработен и одобрен невилетен
план на улиците- между съответните осови точки, които не били
материализирани на място и улиците не били изградени с трайна настилка,
което е трябвало да стори от собственика на имота - Община Велинград. В
тази връзка именно геодезистите отказали даването на строителна линия на
2
обекта, поради липсата на одобрени координати на сградата, както и
вертикално решение за начина на отводняване на имота, поради липсата на
горните обстоятелства.
От друга страна се установило, че са налице и различия по отношение
даденото строително петно на визата на скицата № 1411/30.12.2003г. и
предвиденото такова петно в Плана за застрояване. Този въпрос също е
следвало да се реши от собственика на имота. Като не е изпълнил тези си
задължения, ищецът, като собственик на имота, върху който е отстъпено
правото на строеж, реално не оказал необходимото съдействие за
фактическата възможност за реализиране на отстъпеното право на строеж,
поради което не можело да тече давностен срок.
Не без значение бил и фактът, че в процесния имот било реализирано
отстъпеното право на изграждане на трафопост, за което било издадено
разрешение за ползване.
По тези съображения иска са от съда да отхвърли предявения иск.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, установи
следното от фактическа и правна страна:
С Договор за учредяване на отстъпено право на строеж върху общинска
земя от 29.12.2002 г. между Община Велинград и ЕТ „Ю.М.“, в полза на
едноличния търговец е учредено право на строеж върху 9 броя петна с обща
площ 5 000 кв. м., находящи се в УПИ III-промишлени нужди в кв. 68 от ЗРП
на с. Драгиново, общ. Велинград, с обща площ 13 196 кв.м., при граници на
имота от север улица с О.Т. 51Б-О.Т. 51А-О.Т. 51, от изток-ул. с О.Т. 51Б-
О.Т.51В, от юг-извън регулация, от запад-шосе Велинград-Драгиново за
строеж на производствени цехове, административна сграда с магазин, столова
и кухня, сушилни за дървен материал, котелно, трафопост и КПП от одобрен
архитектурен проект. Договорът е вписан в Служба по вписванията
Велинград на 03.01.2003 г..
Община Велинград се легити*****а като собственик на имота с Акт за
частна общинска собственост № 317 от 05.12.2002 г., издаден на осн. чл. 2, ал.
2, т. 4 ЗОС /ред. ДВ. бр.26 от 29 Март 2000г/..
Със Заповед № 1230/05.12.2003 г. на кмета на Община Велинград,
издадена въз основа на Решение № Х по протокол № 14/04.12.2003 г. на
ЕСУТ и във връзка с технологичната необходимост от ново подреждане в
последователност на производствените помещения в УПИ, е одобрено
допуснатото частично изменение на Плана на застрояване, засягащо УПИ III с
отреждане „За промишлени нужди“ в кв. 68, като се приема ново застрояване,
обективирано на скицата-проект-запазва се общата застроена площ от 5 000
кв. м. на петната на сградите преди изменението в съответствие с
определената площ по Договор на отстъпено право на строеж на Ю. Р. М..
Запазва се височината на застрояване в УПИ III в кв. 68 на с. Драгиново.
Не се твърди заповедта да е обжалвана от заинтересованите лица по
3
смисъла на чл. 131, ал.1, във вр. ал. 2 ЗУТ /ред. ДВ. бр.65 от 22 Юли 2003г./ и
да е отменена.
На 19.12.2003 г. ЕТ „Ю.М.“ учредява на ЕТ „Марио-С.А.“ правото да
построи върху поземлен имот УПИ III-промишлени нужди в кв. 68 от ЗРП на
с. Драгиново, общ. Велинград, при граници на поземления имот: от север
улица с О.Т. 51Б-О.Т. 51А-О.Т. 51, от изток-ул. с О.Т. 51Б-О.Т.51В, от юг-
извън регулация, от запад-шосе Велинград-Драгиново, масивна
постройка-„Цех за производство на мебели и столове“ на един етаж, на
застроена площ от 648 кв. м., в югозападната част на имота, в строително
петно, означено с № 3 на издадената скица с виза за строеж № 141/09.12.2003
г., по утвърден строителен проект.
Според заключението на вещото лице по назначената основна съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира, като подробна, обективна и
компетентно изготвена, действащия кадастрален и регулационен план на с.
Драгиново е одобрен през 1983 г. Със Заповед № 110/1995 г. е изменена
регулацията на парцел I-спортен терен в кв. 68 по плана на с. Драгиново, като
за сметка на част от същия прокарва улица с О.Т. 51а и О.Т. 51б и образува
парцели II-дърводелски цех и III-промишлена площадка. По този начин е
осигурен достъп и на трите УПИ. Мястото, определено за улица е проходимо
и е застлано с трошенокаменна настилка.
С решение № X от Протокол на ЕСУТ № 14 от 04.12.2003 г., с което е
одобрено частично изменение на ПУП в процесното УПИ и е издадена със
Заповед № 1230 от 05.12. на Кмета на Община Велинград, във връзка с
технологичната необходимост ново подреждане в последователност на
производствените помещения в парцела, е прието ново застрояване, но е
запазена общата застроена площ от 5 000 кв. м. на петната на сградите преди
изменението в съответствие с определената площ по Договора отстъпено
право на строеж, сключен с Ю.М.. Запазена е и височината на застрояване в
УПИ III. Променен е броя на застроителните петна на пет за: 1./
производствен блок-3 552 кв. м.; 2./ котелно със сушилня-768 кв. м.; 3./
административно-битов блок и магазин 560 кв. м.; 4./ трафопост-100 кв. м.; 5./
КПП- 20 кв. м.
След сключване на Договора за отстъпено право на строеж от
19.12.2003 г. между ЕТ „Ю.М.“ и ЕТ „Марио-С.А.“, въз основа на
отстъпеното право на строеж и частичното изменение на ПУП на с.
Драгиново от главния архитект на Община Велинград е издадена скица №
1411/30.12.2003 г. с виза за проучване и проектиране на „Цех за
производство на мебели и столове“ на един етаж със застроена площ 648 кв.
м. с части архитектурна, конструктивна, В и К, електро, отопление и
вентилация, технологична и вертикална планировка. В графичната част на
скицата с виза са отбелязани сервитутите до съседните имоти, етажността на
сградата, площта й и размерите й, което съвпада с част от петно № 1 от
частичното изменение на подробния устройствен план. Фиксираните в
4
скицата отстояния на застройката до съседните имоти са идентични с тези в
частичното изменение на подробния устройствен план за петно № 1-
производствен блок 3 552 кв. м.
На 20.04.2004 г. съгласно Протокол № 4 от 25.03.2004 г. с Решение №
IV на ЕСУТ при Община Велинград е одобрен Технически проект на ЕТ
„Марио-С.А.“ и е издадено разрешение за строеж № 858/20.04.2004 г. за
изграждане на „Цех за производство на мебели и столове“ в части
архитектурна, конструктивна, В и К, електро, отопление и вентилация,
технологична и аспирация. Към преписката няма представена за одобрение
част геодезия-вертикална планировка. Разрешението за строеж е презаверено
на осн. чл. 153, ал.3 и ал. 4 ЗУТ на 19.04.2007 г.
След издаване на разрешението за строеж не е съставян протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
по чл. 157, ал. 2 ЗУТ. Няма подавани искания от ответника или геодезист
проектант за предоставяне на изходни данни на координатните точки на
геодезическата мрежа на с. Драгиново.
В Община Велинград няма входирани искания за частично изменение
на плана за застрояване след издаване на Заповед № 1230/05.12.2003 г. от
името на ЕТ „Марио-С.А.“, както и искания от геодезист-проектант за
предоставяне на изходни данни на координатите на точки от геодезическата
мрежа на с. Драгиново.
Имотът има излаз на главен път и второстепенна улица, макар и
нематериализирана със съответния профил, която е временен път.
Одобрени са инвестиционни проекти на 29.12.2002 г. за изграждане на
„Трафопост-тип БКТП 20 кv на ЕТ „Ю.М.“ в УПИ III-промишлени нужди, кв.
68, с. Драгиново, издадено е разрешение за строеж № 207/29.12.2002 г..
Съгласно договор за учредяване на отстъпено право на строеж върху
общинска земя от 29.12.2002 г., виза за проектиране № 149/31.10.2002 г.,
одобрени инвестиционни проекти на 29.12.2002 г., Разрешение за строеж №
207/29.12.2002 г. на Главния архитект на Община Велинград, Протокол за
даване на строителна линия и ниво на обекта от 02.01.2003 г. върху имота на
отстояние приблизително 3,65 м. от банкета на пътя с размери приблизително
2,55 м. и 2,65 м., на застроена площ от 6,75 кв. м., е изграден „Трафопост“-тип
БКТП 20 kv. За същия е издадено разрешение за ползване от РДНСК
Пазарджик № 69/04.03.2003 г.. Строежът е нанесен в кадастралния план на с.
Драгиново.
Вещото лице е констатирало, след преглед на наличната в Община
Велинград и след оглед на място на терена, че към 26.05.2022 г. в УПИ III-
промишлени нужди в кв. 68 по ЗРП на с. Драгиново, общ. Велинград, други
сгради, освен трафопоста, в имота не са построени.
Изслушана в съдебно заседание вещото лице Вера Клисурова поддържа,
че трасирането на осовите точки при даването на строителна линия и ниво
може да се стане, като се използват данни от Кадастралния регистър на
5
общината и без да има изработен нивелетен план и че нивелетния план се
припокрива с регистъра на координатните точки, които води всяка община.
По инициатива на лицето, което дава строителна линия и ниво, тези
координатни точки могат да бъдат изискани.
Според заключението на допълнителната съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира, като компетентно изготвено, нивелетен
план за с. Драгиново не е изработван и одобряван. Осовите точки на
прилежащите улици-от североизток и северозапад не са
материализирани/отложени на място. На място трайна асфалтова настилка в
цялост е изпълнена на улицата от северозапад, която представлява шосето от
гр. Велинград за с. Драгиново. Прилежащата улица от североизток-с осови
точки 51а,51б,51в, 51д няма изпълнена трайна настилка, а само е чакълирана.
Изслушана в съдебно заседание вещото лице С.Б. поддържа, че не е
пречка строителството да започне и без нивелетен план. Строителната линия
създава с координати, а точките с надморски височини за даване на ниво
могат да бъдат получени от службата по кадастър, като се вземат се от
работната мрежа, по която е изработена кадастралната карта. Нанесените там
работни точки, които имат коти, могат да се получат по искане на лицето,
което ръководи строителството и да послужат за даване на строителна линия
и ниво.
Съгласно чл. 67 ЗС правото на строеж се погасява по давност в полза на
собственика на земята, ако не се упражни в продължение на пет години.
Смисълът на понятието "упражняване правото на строеж", употребено в чл.
67 ЗС, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за
който е издадено разрешението за строеж. Това следва от разпоредбите на чл.
181, ал. 1 и 2 ЗУТ, които определят завършването на грубия строеж като
момент на придобиване на правото на собственост върху сградата, респ. на
обектите в нея. Законова дефиниция на понятието "груб строеж" /карабина/ е
дадена в ЗУТ, като според § 5, т. 46 от ДР това е сграда или постройка, на
която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен
на изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че е
възникнал обектът на суперфициарна собственост. Следователно, ако в
петгодишния срок от учредяването на правото на строеж сградата не бъде
завършена в груб строеж, това право се погасява по давност, освен ако
задължението за нейното изграждане е на учредителя /Решение № 70 от
02.12.2020 г. по гр. д. № 4106/2019 г., г. к., II г. о. на ВКС/. Петгодишният
срок по чл. 67 ЗС, в който следва да се упражни правото на строеж, за да не се
погаси в полза на собственика на земята, е давностен. Съдебната практика е
константна, че макар да се погасява самото субективно право, а не правото на
иск, срокът изрично е посочен в закона като давностен, за да може в
отношенията между собственика на земята и титуляра на правото на строеж
да намерят приложение разпоредбите, уреждащи института на погасителната
давност - чл. 110-120 ЗЗД. От определянето на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС като
давностен следва, че неспазването му не води автоматично до погасяване на
6
правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността-120 ЗЗД;
срокът може да бъде прекъсван и спиран на предвидените в чл. 115 и чл. 116
ЗЗД основания /в този смисъл е уеднаквена и по реда на чл. 291 ГПК Решение
№ 476 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 198/09 г. на ВКС I г.о./.
Срокът за упражняване на правото на строеж започва да тече от момента
на сключване на договора за учредяването му между собственика на земята и
суперфициаря или от момента, в който те са уговорили, че ще породи
действие. Последващото прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря
на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на
приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на
строеж, защото той не може да има повече права от своя праводател.
Учредителят на правото следва да съдейства на суперфициаря за
изпълнението на договора. Ако според естеството на учредените права в
договора суперфициарят не може да предприеме някое от необходимите
действия по реда на ЗУТ без съдействието на собствениците на земята, или
ако някой от тях недобросъвестно се противопостави на предприети от
суперфициаря действия, собствениците на земята не могат да се позоват на
забавянето на строежа по тази причина, тъй като никой не може да черпи
права от своята недобросъвестност. Ако строителството се забави по други
обективни причини, които не са свързани с недобросъвестно поведение на
собственика на земята и с неизпълнение на задълженията на суперфициаря,
като например съдебни спорове с трети лица по повод на издадените
разрешения на строеж , през времетраенето им срокът по чл. 67 ЗС също няма
да тече /т. 2 от ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГК на
ВКС.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 67 ЗС ищецът
следва да докаже че е собственик на замята, върху която е учредено вещно
право на строеж, учредяването на правото на строеж и изтичане на
петгодишния давностен срок, а ответникът, че правото на строеж е
реализирано, т.е., че върху терена е изградена сграда на етап груб строеж,
действията, респ. бездействията на ищеца, които се пречка за реализирането
му или съществуването на обективни пречки за това.
Община Велинград се легити*****а като собственик на поземлен имот
УПИ III-промишлени нужди, кв. 68 по плана на с. Драгиново, при граници и
съседи от север-улица с о.т. 51б-о.т. 51а-о.т. 51, от изток-улица с о.т. 51б-о.т.
51в, от юг-извън регулация, от запад шосе Велинград-Драгиново, с площ от
13 196 кв. м., на осн. чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗОС /ред. ДВ бр. 26 от 29.03.2000г./, за
което е съставен Акт за частна държавна собственост от 05.12.2002 г.. По
силата на тази разпоредба общинска собственост са парцелите и имотите,
придобити чрез отчуждителни производства до 01.06.1996 г., предназначени
за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на
общините. На акта за общинска собственост следва да се признае
легити*****ащо действие, по силата на което актуваният имот се счита, че е
придобит от ищеца, доколкото насрещната страна не оспорва правото на
7
собственост, заявявайки свои противопоставими права върху този имот, а
основава своите възраженията си на валидно учреденото й право на строеж
върху него.
Върху имота на 29.12.2002 г. Община Велинград учредява право на
строеж върху девет броя петна с обща площ от 5 000 кв. м. в полза на ЕТ
„Ю.М.“-праводател на ответника, за строеж на производствени цехове,
административна сграда с магазин, столова и кухня, сушилни за дървен
материал, котелно, трафопост и КПП по одобрен архитектурен проект. Със
сключване на договора е започнал да тече петгодишния срок за реализиране
на правото на строеж, доколкото в него не е предвиден друг срок, от който ще
породи действие и не се твърди, че към датата на сключването му за
приобретателя по него са съществували обективни пречки да започне
строителство на сградите по проекта или такива дължащи се на поведението
на собственика на имота. Видно от представеното по делото Разрешение за
ползване № 69/04.03.2003 г. и от заключението на вещото лице по
назначената основна съдебно-техническа експертиза, след сключване на
договора, изграждането на обектите е започнало. Върху него е построен
Трафопост-тип БКТП 20 KV, чието изграждане е предвидено в договора за
отстъпено право на строеж.
Такива пречки не са съществували и за ответника по иска и последващ
суперфициар, на когото с Нотариален акт № 658 от 19.12.2003 г. по нот. дело
№ 637/2003 г., том IV, рег. № 4781, ЕТ „Ю.М.“ учредява правото да построи
върху имота „Масивна постройка-цех за производство на мебели и столове“
на един етаж със застроена площ 648 кв. м., в югозападната част на УПИ-III
кв. 68 по плана на с. Драгиново, в строително петно № 3 на приложената
скица виза за строеж.
Правото на строеж е учредено след издаване на Заповед №
1230/05.12.2003 г. за частично изменение на подробния устройствен план
/плана за застрояване/ на с. Драгиново, засягащо процесния имот УПИ III в
кв. 68 с отреждане „За промишлени нужди“, която не се твърди да е
обжалвана и за ответника са били известни предвижданията на плана за вида
и предназначението на обектите, които е предвидено да бъдат построени в
имота, тяхното разположение, начинът и характерът на застрояването. В
случай, че изграждането на обекта, за който му е учредено вещно право на
строеж е било несъвместимо с действащия ПУП и строителството не е могло
да започне, като заинтересована лице по смисъла на чл. 131, ал. ЗУТ е могъл
да иска неговото изменение по реда на чл. 135, ал. 1 ЗУТ, каквото искане не
се твърди и няма данни да е направил. Дори напротив. Въз основа на
учреденото на ответника вещно право на строеж при действащия план
застрояване след изменението със заповедта, на 30.12.2004 г. му е издадена
скица с виза за проучване и проектиране на „Цех за производство на мебели и
столове“ на един етаж със застроена площ 648 кв. м, на 20.04.2004 г. е
одобрен технически проект и на същата дата е издадено разрешение за
строеж за този обект, т.е. от 20.04.2004 г. С.А. е разполагал с необходимите
8
документи, за да започне да изгражда сградата.
Макар според вещото лице към одобрения технически проект да не е
приложена част вертикална планировка, не установи, че по тази причина
изграждането на обекта не е могло да започне, макар на ответника да е
издадено разрешение за строеж, но поради липса на вертикална планировка
му е отказвано даване на строителна линия и ниво. Доказателства в тази
насока не бяха представени от ответника.
Не съществува пречка строителството да започне, поради липсата на
достъп до имота и необходимостта от прокарване на път. Според двете
съдебно-технически експертизи имотът има излаз на главен път и
второстепенна улица с трошенокаменна настилка, от където могло да бъде
осъществен достъпът до него, за да започне строителството. Това се
потвърждава и от обстоятелството, че в имота е построен трафопост при
същите условия на терена, и то още преди на ответника да е издадено
разрешение за строеж. След построяване на трафопоста не се твърди и не се
установя границите му да са променяни, вследствие на което да е станал
недостъпен и да се е налага прокарване на път.
Не представлява пречка за започване на строителството и липсата на
нивелетен план, тъй като трасирането на терена може да се извърши, като се
ползват осовите точки от работната мрежа, по която е изработена
кадастралната карта.
Ето защо не може да се приеме, че собственикът на терена е действал
недобросъвестно, като не е оказвал необходимото съдействие на
суперфициаря с което е пречил да се реализира правото на строеж, след като
такова съдействие не се установи да му е искано.
По делото не се твърди и не са представени доказателства да е
разрешавано етапно строителство, което да поставя реализиране на правото
на строеж от действията на трети лица или на собственика на терена.
Макар ответникът да е разполагал с необходимите документи, за да
започне изграждането на сградата по учреденото вещното право на строеж,
строителството не е започнало и не е реализирано в петгодишния срок от
сключване на договора, с който собственика на земята Община Велинград
първоначално е учредил право на строеж на праводателя му ЕТ „Ю.М.“. До
приключване на съдебното дирене сградата не е построена.
Ето защо съдът счита, че отстъпеното право на строеж на ответника С.
Ц. АР. с нотариален акт за учредяване /отстъпване/ право на строеж върху
поземлен имот № 658, том IV, рег. № 4781, н. дело № 637/19.12.2003г. на
Нотариус Г.Х., за строеж на масивна постройка – „Цех за производство на
мебели и столове“ на един етаж на застроена площ 648 кв.м. върху парцел III-
промишлени нужди, в кв.68 по ЗРП на с. Драгиново. общ. Велинград,
собственост на Община Велинград, е погасено поради неупражняването му в
периода 29.12.2002 г.-29.12.2007 г., т.е. на 30.12.2002 г.
По тези съображения предявения иск е основателен и следва да се
9
уважи.
При този изход на правния спор, на ищеца се дължат разноски в
производството по гр. д. 1252/2021 г. на РС Велинград, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Искането за заплащането им е заявено своевременно-с исковата молба.
До приключване на устните състезания е представен и списък по чл. 80 ГПК.
По делото ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
106,03 лв. и депозит изготвяне на заключение по основната съдебно-
техническа експертиза размер на 150,00 лв., видно от представените платежни
нареждания -л.16, л. 55, които следва да се възложат в тежест на ответника.
На ищеца се дължат и разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото Община Велинград представлявана от адв. Д.С., за което с
Договор № 215/01.04.2022 г. между процесуалния представител и доверителя
е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 1 440 лв. с ДДС, по
посочената в договора от процесуалния представител банкова сметка. Същото
е платено на адвоката, за което е представено платежно нареждане от
01.04.2022 г.
С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, съдът като съобрази чл. 7, ал. 6,
във вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвид защитавания материален интерес,
броя на проведените съдебни заседания, фактическата и правната сложност на
делото, на*****а, че е неоснователно. В конкретния случай минималният
размер на адвокатското възнаграждение, съобразно предмета на спора и
цената на иска е 1017.71 лв. с ДДС. По делото са проведени четири открити
съдебни заседания, на три от които процесуалния представител на ищеца се е
явявал, имал е активно процесуално поведение. Делото е относително сложно
от фактическа и правна страна, поради което размерът на адвокатското
възнаграждение се явява адекватен на положените процесуални усилия от
адвоката и не следва да се намалява.
Дължима към размера на адвокатското възнаграждение е и сумата за
начислен ДДС. Според константната съдебна практика, когато е установено,
че адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната му е заплатила сумата за
дължимия ДДС, тази сума се счита неразделна част от дължимото адвокатско
възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноските, като
ДДС се начислява върху възнагражденията по Наредба №1/2004г.
Начисленият към адвокатското възнаграждение и заплатен от страната ДДС
при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по см. на чл.78 ГПК,
независимо дали страната – получател на услугата има право на данъчен
кредит /в този смисъл определение № 782/ 12.12.2014г. по ч.т.д. №
3545/2014г. определение № 109 от 18.02.2016 год. по ч. т. д. N 1983/2015г.
ВКС, ТК, I т.о./.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, във вр. чл.
в 67 ЗС, по отношение на Община Велинград, ЕИК: 00035158, със седалище и
адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, че учреденото в
полза на С. Ц. АР., ЕГН: **********, с адрес с. Драгиново, ул. „*****“ № 6,
право строеж на масивна постройка „Цех за производство на мебели и
столове“ на един етаж на застроена площ 648 кв. м. с Нотариален акт за
учредяване /отстъпване/ право на строеж върху поземлен имот № 658. том IV,
peг. № 4781, н. дело № 637/19.12.2003г. на Нотариус Г.Х., учредено върху
недвижим имот, собственост на Община Велинград, представляващ УПИ III-
промишлени нужди, в кв. 68 по ЗРИ на с. Драгиново, общ. Велинград, при
граници на имота: от север-ул. с О.Т 51б-О.Т 51а-О.Т. 51, от изток- ул. с О.Т.
51б-О.Т. 51в, от юг-извън регулация, от запад шосе Велинград-Драгиново, е
погасено по давност.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Ц. АР., ЕГН: **********, с
адрес с. Драгиново, ул. „*****“ № 6, да заплати на Община Велинград, ЕИК:
00035158, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Хан
Аспарух“ № 35, разноски по гр. д. 1252/2021 г. на Районен съд Велинград, в
размер на 106,03 лв. /сто и шест лева и 3 ст./ държавна такса, 150,00 лв. /сто и
петдесет лева/ депозит изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 1 440
лв. с ДДС /хиляда четиристотин и четиридесет лева с ДДС/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11