Р Е
Ш Е Н
И Е
N260078
гр.Русе, 05.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N594 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „РПС-Р.- П.с.“ ЕООД със седалище гр.Р., ЕИК **** против решение
№260035/ 25.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1149/2020 г. на Русенския районен
съд, с което е уважен предявеният от Община- Русе иск за заплащане на сумата в
размер на 14 749.85 лв.- обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на
договорно задължение. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон, по съображенията изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът
да се отхвърли, а в условията на евентуалност да се намали размера на
изплатената като обезщетение сума с 90%.
Ответникът по
жалбата О.Р. счита обжалваното решение
за правилно, а жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора
по чл.263 от ГПК.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявения от О. Русе против жалбоподателя иск за заплащане на неустойка
за неизпълнение на договорно задължение
с правно основание чл.92 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства е установено, че на 10.05.2013 г. страните по делото са сключили
договор № ЗОП-28 на основание чл.41, ал.1 от ЗОП и Решение №
РД-01-559/18.03.2013 г. на Кмета на О.Р. с предмет: поддържане на чистотата, в т.ч.
снегопочистване и зимно поддържане на улици, тротоарни площи и други територии
за обществено ползване в гр.Русе, снегопочистване и зимно поддържане на
кв.Образцов чифлик и с.о. ДЗС и обществена хигиена на с.о. ДЗС в съответствие с
договора, заданието за обществена поръчка и офертата.
В чл.3 от договора е
уговорен срок- 2 години, считано от датата на неговото подписване. В договора
страните са уговори правата и задължения на всяка от тях, цените и начина на
плащане, както и неустойките и санкциите при неизпълнение.
Съгласно чл.7 от
договора изпълнителят е поел задължение да извършва дейности по обществена
хигиена; дейности по снегопочистване и зимно поддържане, които включват:
снегопочистване на улични платна, площади, тротоари и др. с автомобил или
механизирано с гребло, снегопочистване, съчетано с третиране на пътната
настилка с материали или смеси, снегопочистване с ръчен роторен снегорин, ръчно
снегопочистване в т.ч. почистване на лед и ръчно третиране с материали и смеси
на тротоари, подходи към пешеходни пътеки и подлези.
В чл.12, ал.3 от договора е уговорено, че ако в резултат на неизпълнение на задълженията по договора от страна на
изпълнителя, бъде заведен иск срещу възложителя от трета страна, изпълнителят
ще възстанови на възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/ или
разходи.
Установено е също, че с
решение №853/22.05.2018 г., постановено
по гр.д.№ 8695/2017 г. на Русенския районен съд
О.Р. е осъдена да заплати на П. К. Ц., действащ лично и чрез неговата
майка М. М. Ц. сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от непозволено увреждане
на 13.02.2015 г. в гр.Русе- счупване на костите на дясната подбедрица, в
резултат от непочистен от сняг и лед тротоар в гр.Р., пред ОУ „И. В.“ и
съседните на него сгради, ведно със законната лихва от 13.02.2015 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 1500 лв.- разноски за
производството. Решението е постановено при участието на жалбоподателя в
качеството му на трето лице- помагач на страна на О.- Р.. В това си качество жалбоподателят е навел
възражения за липса на основание за ангажиране на отговорността на О.Р., тъй
като на основание Наредба №4 търговските дружества и домоуправителите на
сградата, пред която е станал инцидента, били задължени да организират
почистването, което е обсъдено и прието за неоснователно.
В изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение на 13.06.2018 г. с платежно нареждане О.Р. е изплатила на присъденото
обезщетение, лихви и разноски в общ размер на 14 749.85 лв.
С покана, връчена на 25.06.2018 г., жалбоподателят е уведомен за
изплатената сума и е поканен да я заплати.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявения иск като е изложил съображения, че е налице основание за
ангажиране на договорната отговорност на жалбоподателя за претърпените от О.Р.
вреди от неизпъленнието на поетите с договора задължения.
Прието е, че възраженията на
жалбоподателя за освобождаването му от отговорност или за намаляване на размера са неоснователни, тъй като неиздаването
на заповед от страна на К.
на О.Р. на основание Наредба №4 на ОбС не е допринесло за настъпване на вредите,
както и съображения за противоречието на Наредбата с нормативни актове от по-
горен ранг.
Обжалваното решение
валидно и допустимо.
При разглеждането на спора не са
допуснати процесуални нарушения и правилно са установени релевантните за спора
факти.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение
за вреди от неизпъленние на договорно задължение с правно основание чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Определената от съда правна
квалификация на иска е неправилна, но това няма за последица недопустимост на
обжалваното решение. Първоинстанционният
съд се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешна правна норма,
поради което не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно
приложение на материалния закон.
Неправилната правна квалификация
на иска и свързаните с това последици по чл.270, ал.3, пред. последно от ГПК за обезсилване на
постановеното по непредявен иск решение и връщане на делото на
първоинстанционният съд за ново разглеждане, е налице само, когато съдът се е
произнесъл извън очертания от страните предмет на спора. При произнасяне на
съда съобразно заявените от ищеца факти, но при неправилна правна
квалификация на спорното право, е налице неправилно приложение на материалния
закон, което не води до недопустимост на решението и не е основание за негото
обезсилване. В този случай въззивният съд като съд по същество следва да даде
правилната правна квалификация на спора и да го реши по същество. В този смисъл
е и трайната съдебна практика - решение №941/30.12.2019 г. по гр.д.№ 1673/2008
г. на ВКС, решение №431/20.12.2011 г. по гр.д.№455/2011 г. на ВКС.
Въззивният съд след като
съобразява изложените в исковата молба фактически твърдения и петитума, приема,
че правилната правна квалификация на иска е по чл.92 от ЗЗД- неустойка за вреди
от неизпълнение на договорно задължение.
Съгласно разпоредбата на
чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо последните да се
доказват.
Цитираната правна норма
сочи, че неустойката е изрична договорна клауза, чийто съществен елемент е
предварителната определеност на размера на обезщетението за предполагаемите вреди
от неизпълнението. За да бъде уважена претенцията, следва да се установи в
процеса наличието на договор между страните, наличие на клауза за неустойка,
изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, както и виновно
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника- жалбоподател в настоящото
производство.
В процеса в
доказателствена тежест на ищеца е да установи първите три елемента от
фактическия състав на цитираната правна норма.
В настоящият случай е категорично
установено, че на 13.05.2013 г. страните по делото са сключили договор № ЗОП-28
със срок от две години и с предмет: поддържане на чистотата, в т.ч. снегопочистване и
зимно поддържане на улици, тротоарни площи и други територии за обществено
ползване в гр.Русе, снегопочистване и зимно поддържане на кв.Образцов чифлик и
с.о. ДЗС и обществена хигиена на с.о. ДЗС в съответствие с договора, заданието
за обществена поръчка и офертата.
Сключването на договора е
правопораждащ юридически факт, от който възниква договорна връзка между
страните- права и задължения за всяка от тях като законът изисква същите да се
изпълняват точно.
Съдът като съобразява съществените
елементи от договора, приема, че същият е договор за изработка, регламентиран в
чл.258 и сл. от ЗЗД, по силата на който жалбоподателят в качеството си на
изпълнител дължи извършването на определени дейности- поддържане на
чистотата, в т.ч. снегопочистване и зимно поддържане на улици, тротоарни площи
и други територии за обществено ползване в гр.Русе, снегопочистване и зимно поддържане
на кв.Образцов чифлик и с.о. ДЗС и обществена хигиена на с.о. ДЗС в
съответствие с договора, заданието за обществена поръчка и офертата, а задължение на общината е да
заплаща извършените дейности съобразно уговореното в договора.
Безспорно е по делото, че
възложителят е изпълнил точно задълженията си, както и че с влязло в сила съдебно решение по
приложеното дело О.Р. е осъдена да заплати на трето лице обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили при падане в резултат от непочистен от сняг и
лед тротоар в гр.Русе, пред ОУ „И. В.“ и съседните на него сгради в размер на 10 000 лв., ведно със законната
лихва от 13.02.2015 г. до окончателното плащане и 1500 лв.- разноски за
производството. По
делото е установено по категоричен и безспорин начин, че присъдената сума е
платена на увредения на 13.06.2018 г.
С оглед на тези факти съдът
приема, че е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на
жалбоподателя. Същият не е извършил качествено и в срок дейностите по
снегопочистването на тротоарите съобразно уговореното в чл.7 от договора.
Неизпълнението е нов правно
релевантен факт, настъпил в договорната връзка на страните, който поражда нови
правни последици. За кредиторът възниква субективното право, регламентирано в
чл.92 от ЗЗД – да претендира неустойка за неизпъленние.
Такава неустоична клауза страните са
уговорили изрично в
чл.12, ал.3 от договора. В резултат на неизпълнение на задълженията по договора
от страна на изпълнителя, срещу възложителя е бил заведен иск от трета страна,
на която е определено обезщетение като изпълнителят дължи възстановяване на
възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/ или разходи.
В случая на основание уговореното
в чл.12, ал.3 от договора жалбоподателят дължи заплащане на неустойка в размер на присъдената с решението по
приложеното дело сума и платена от ответника по жалбата- в размер на 14749.85
лв., което обуславя основателността на предявеният иск и правилно същият е
уважен изцяло.
Съобразно изложеното въззивният
съд приема, за неоснователни доводите да жалбоподателя за липса на основание за
ангажиране на отговорността му. Основанието е уговореното в чл.12, ал.3 от
договора, както и установяване на фактите, които попадат в тази хипотеза- предявен
иск срещу възложителя от трето лице за заплащане на обезщетение за вреди,
причинени от неизпълнение на поетите с договора задължения за извършване на
дейностти по почистването на тротоарите от сняг и лед.
Неоснователни са и доводите за
наличие на основания за намаляване на размера на дължимата сума.
Неизпълнението на задължението за
почистване на тротоарите от сняг и лед и от други лица по силата на Наредба №4
или съответно по силата на издадена заповед на Кмета на общината, не
освобождава жалбоподателя от поетото с договора задължение за извършването на
дейностите по чл.7 от договора. Неизпълнението на това задължение е основание да бъде ангажирана неговата
отговорност за вредите от неизпълнението.
Наличието на нормативни правила,
задължаващи и други правни субекти да извършват дейности по почистването на
сняг и лед са факти, които са извън договорната връзка на страните и които не
могат да обосноват нито освобождаване от заплащането на уговорената неустойка,
нито до намаляване на нейния размер. Неизпълнението
на нормативно установени задължения поражда правната възможност О.Р. да ангажира
и тяхната отговорност, но на друго основание. Дали ще реализира това свое право
или не е право на ответника по жалбата и не може да се приеме, че попада в
понятието “съпричиняване” като основание за намаляване на размера на дължимата неустойка.
Уговорената в договора
неустойка не може да бъде намалявана и с оглед разпоредбата на чл.309 от ТЗ.
Обжалваното решение не страда от
наведените в жалбата пороци. Същото е правилно като краен резултат, поради
което следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК
не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските
за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да
заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260035/ 25.08.2020 г., постановено по
гр.д.№ 1149/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
“РПС-Русе- П.с.” ЕОО-Русе да заплати на О.Р. сумата в размер на 50 лв. разноски
за въззивното производство.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: