РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2192/1.12.2020г.
гр.Пловдив, 01 . 12 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на шести ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Административен съдия :
Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
40/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Е.И.А.,*** ***,
с пълномощник адв.А. обжалва Ревизионен акт № Р-16001619000326-091-001 от 26.08.2019г.,
потвърден с Решение № 704/09.12.2019г. на Директор Дирекция ОДОП – Пловдив, с
който в тежест на ревизираното лице /РЛ/ са установени задължения по ЗДДС на
основание чл.19 ДОПК – като бивш управител на Дизен ЕООД, ЕИК *********, за
периода 01.12.2012г. до 31.07.2014г. и от 01.10.2014г. до 30.11.2014г., в общ размер
123 306,16лв. /главница и лихви/.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита ревизионния акт
/РА/ за незаконосъобразен, тъй като вменяването на отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК не е основана на обективно установени факти и данни. Заявено е, че при
първата ревизия на лицето са представени в оригинал първични счетоводни
документи по опис за ревизираните години – до края на 2013г., фактури за
покупки и продажби, вкл. ЧМР оригинали, оборотни ведомости 2012г., 2013г. и
2014г., както и банкови плащания и др. документи. Тези писмени доказателства
опровергават основанието за отговорността на РЛ, доколкото установяват, че
дружеството притежава първични счетоводни документи. В тази вр. се твърди, че
ревизията на Дизен ЕООД е извършена след като дружеството има нов управител
/повече от 2 години/, при което непредставянето на счетоводна и търговска
документация от страна на новия собственик след връчени искания по реда на
чл.32 ДОПК – не може да бъде валидно правно основание на стария собственик на
дружеството, който е предал счетоводната, търговската и другата документация на
дружеството на новия собственик, да се вменява отговорност по чл.19 ал.1 ДОПК с
мотив, че е укрил определени факти пред приходните органи. Заявено е, че
ревизията /първата и настоящата/ е отказала да направи преглед на представените
първични счетоводни документи в оригинал, с мотив, който не е правно обоснован
/това били малка част от документите – коментар в решението на директор Д ОДОП
– Пловдив/ и в този см. са нарушени принципите на ДОПК за обективност и
добросъвестност при упражняване правомощията на приходните органи. Ведно с това
е посочено, че при предходното и в настоящото ревизионно производство – не са
събрани всички издадени на дружеството АПВ. В тази вр. – за периода 2009-2013г.
и до момента на продажба на дяловете, дружеството всеки месец възстановява ДДС
от бюджета. В обхвата на представените документи при първата ревизия са и част
от АПВ /до м.09.2013г./, и изрично е поискано да бъдат събрани и прегледани
всички издадени на Дизен ЕООД – АПВ. Твърди се, че АПВ установяват различна
фактическа обстановка от тази, която е възприета в РА на дружеството и на която
се позовават приходните органи в настоящата ревизия. АПВ установяват
притежавани от дружеството първични счетоводни документи за покупките и
документи за осъществените сделки и доставки облагаеми с нулева ставка на ДДС –
фактури, ЧМР и др., установяващи предаването на стоките извън страната.
Първичните счетоводни документи са били обект на преглед по време на проверките
и са послужили за основание на дружеството да бъде възстановен ДДС. В тази вр.
не може да се твърди, че управителят на дружеството е укрил факта – че
дружеството няма такива документи, защото фактът е обратен – дружеството има
такива документи, което е констатирано в издадените АПВ, в които е отразено, че
вр. с възстановяване на ДДС, проверяващите органи са констатирали наличието на
тези първични счетоводни документи. Това означава, че в официални документи,
изходящи от приходните органи е прието, че няма укриване на факти. В реда на
изложеното е посочено, че ревизиращите органи дори не са разделили периодите от
ревизията, предвид наличие на документация поне до декември 2013г., въз основа
на което е следвало да бъдат изключени от обхвата на задълженията по чл.19 ал.1 ДОПК – тези, които са до данъчен период м.12.2013г. – или от м.12.2012г. до
м.12.2013г. За тези периоди има представени и налични при приходните органи
счетоводни документи и ведно с това – издадени АПВ за същите периоди. Тезата в
РД – тъй като не били представени някои от документите, не следвало и другите
да бъдат разглеждани, е изцяло несъобразена с основните принципи и правила на
ДОПК, тъй като е отречено съществуването на документи, представени в оригинал.
РЛ не е било уведомено в хода на ревизията на дружеството и непредставянето на
документи е последица от действие/бездействие на другия управител. Същият при
подписване на договора за продажба на дяловете е удостоверил пред нотариус –
получаването на цялата документация на дружеството. По отношение имуществото на
дружеството се подържа, че няма факти и данни, за които Е.А. е била длъжна и не
е обявила пред публичен изпълнител. Това е така, защото към момента на
прехвърляне на дяловете си, дружеството няма задължения по ЗДДС – такова са
вменени през 2017г. Сита се, че тезата на приходните органи за укрит факта от
РЛ за това, че дружеството нямало първични счетоводни документи, което е
послужило за правно основание за отказ на ДК в ревизия на дружеството, не е
вярна. Твърдението е основано на информацията от производствата по издаване на
АПВ, в които официални документи е вписано наличието на такива документи към
момента, в който РЛ е било управител. В тази насока се твърди да не е налице и
причинно-следствена връзка, тъй като Е.А. не е укрила пред органите по
приходите определени факти, които да са довели до невъзможност за събиране на
задължения, защото видно от документите, дружеството е имало тези документи в
рамките на ревизирания периоди и не може да се определят нейните действия като
такива по укриване на определени факти или обстоятелства. Поддържа се и
необективност на анализа на данните за наличните активи, тъй като е на база
данни към 31.12.2014г., но няма събрана информация за 2015г. В периода на
управление на дружеството от РЛ, е била налице коректност относно задълженията
по ЗДДС и към момента на продажба на дяловете – няма неизпълнени ангажименти по
повод ушита продукция, която освен като услуга е и надлежно префактурирана към
получателя – дружество от държава членка на ЕС. По отношение изводите за
последица от встъпване на трети лица в договори за лизинг, вземания от клиенти –
увреда на НАП, не е основание за прилагане на чл.19 ДОПК. Освен това е налице
механизъм по ДОПК за отмяна на сделки, сключени във вреда на кредиторите и ако
НАП е считало тези сделки за такива, е можело да упражни съответните
правомощия. В ход по същество е поискано отмяна на РА с присъждане на
направените съдебни разноски.
В писмено становище по същество се
поддържа, че събраните доказателства по делото установяват неосъществен от
жалбоподателя фактически състав на чл.19 ал.1 ДОПК. Изтъкнати са факти, считани
за безспорни в процеса : Е.А. е едноличен собственик на капитала на Дизен ЕООД
до 23.12.2014г., когато прехвърля всичките си дялове на М.Й.; към дата на
прехвърляне на дяловете – Дизен ЕООД няма задължения по ЗДДС; със ЗВР от
28.04.2016г. е възложена ревизия на Дизен ЕООД – след дата на прехвърляне на
дружествените дялове; в хода на ревизията на Дизен ЕООД всички искания за връчени
при условията на чл.32 ДОПК и Е.А. не е търсена като бивш управител, нито й е
връчвано искане за представяне на документи и писмени обяснения в качеството на
трето лице; Е.А. не е страна в производството по издаване на РА от 17.01.2017г.
на Дизен ЕООД, поради което няма право на жалба срещу РА; в периода, когато РЛ
е управител на дружеството, съвпадащ с ревизирания период от ревизията по чл.19 ДОПК, са правени проверки за прихващане и възстановяване, в които е установено
наличието на първичен счетоводен документ – фактура за покупка и продажба,
както и документи за наличието на ВОД и други доставки на лица от държави членки; в ТД на НАП
Пловдив са налични първични счетоводни документи, издадени от Дизен ЕООД,
установени от ССч.Е по делото, които са посочени в СД по ЗДДС и дневниците за
покупки и продажби на дружеството, а също и други сч.документи, както и ЧМР за
транспорт на стоките; към момента на прехвърляне на дяловете, спрямо Дизен ЕООД
няма установени задължения по ЗДДС, като са посочени данни за налични
задължения по КСО – за които обаче не е приложен чл.19 ал.1 КСО; причина за
установените с РА задължения на Дизен ЕООД е непредставяне на документи –
първични счетоводни документи, но причина за непредставянето им не е поведение
на Е.А..; РА на Дизен ЕООД не е връчван на Е.А. и същата е уведомена за тези
задължения след започване на ревизията по чл.19 ДОПК през м.01.2018г.;
задълженията на Дизен ЕООД възникват и са отразени в ДОС след 17.01.2017г. –
дата на издаване на РА, но всички коментирани сделки по повод лизинговите
договори са преди тази дата; при продажба на дяловете, на новия собственик е
предадена цялата документация на Дизен ЕООД от страна на Е.А.. При съпоставка с фактическия състав,
на който се позовават приходните органи, е изтъкнато следното : От РА и с оглед
посочените факти, не става ясно какви точно факти и обстоятелства е укрила Е.А.
пред приходните органи или пред публичния изпълнител при подаване на СД по ЗДДС
на Дизен ЕООД. Отсъства конкретика относно факта – дали жалбоподателката е
подавала СД по ЗДДС или друго лице. Предвид установеното обективно наличие на
първични счетоводни документи, описани от ССч.Е – твърдението за укриване на
факти е опровергано, като в случая това е общо твърдение. Ако се приема, че РЛ
е укрило факти по време на ревизията на Дизен ЕООД, следва да се отчете, че на
Е.А. не са връчвани искания в това производство и тя не е била страна в
ревизията. Няма доказателствата жалбоподателката да е укрила факти и
обстоятелства пред публичния изпълнител като управител на Дизен ЕООД – тъй като
няма данни от страна на публичните изпълнители на нея лично да са връчвани
съобщения и покани по повод задължения по ЗДДС на Дизен ЕООД. Предвид
посоченото се счита за недоказан в ревизията и в съдебното производство –
първия елемент от фактическия състав по чл.19 ал.1 ДОПК /укриване на факти и
обстоятелства, по отношение на което няма конкретика/. За втория елемент от
фактическия състав по чл.19 ал.1 ДОПК е заявено, че се изисква тясна връзка
между укриването на факти и невъзможността да бъдат събран публичните
задължения. Твърди се, че такава връзка не е установена в процеса – липсват
доказателства. Изтъкнато е, че вписаните в РД, РА и решението на Д ОДОП – Пловдив,
действия относно лизинговите договори, касаят период преди издаване на РА на
Дизен ЕООД. За тези задължения няма данни да е уведомявана жалбоподателката,
освен което анализа на чл.19 л.1 ДОПК изисква декларирането да е умишлено –
лицето да е знаело, че с укриването на определени факти и обстоятелства, ще е
налице последицата – невъзможност за събиране на задълженията. При
доказателствена тежест за приходните органи при прилагане на чл.19 ал.1 ДОПК,
същите не са доказали предпоставки за прилагане на цитираната норма.
По
отношение компетентност на проходните органи, извършили ревизията: Поддържа се,
че извършената смяна на член на екипа е процесуално нарушение, водещо до
нищожност на РА, тъй като няма данни смененият член на екипа – Й.П., да е
напуснал системата на НАП. Същото лице е запазило качеството на орган по
приходите и е следвало да продължи участието си в ревизията, а не да се включва
друг орган по приходите. В случая не са били налице условия за изземване на
преписката, тъй като липсва невъзможност ревизията да бъде завършена от Й.П.. В
контекста на този аргумент е направено позоваване на внесена в НС промяна в
ДОПК /законопроект от 21.10.2020г./ -
конкретно за чл.7 ал.3 ДОПК – предложено е допълване „или невъзможност, произтичаща
от смяна на длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител,
водеща до отпадане на компетентността”. Към момента това не е сред основанието
по чл.7 ал.3 ДОПК и всяка смяна на член от екипа на ревизията, свързана с
такова основание, е съществено процесуално нарушение, водещо до нищожност на
РА. С изложените съображения е поискано РА да бъде обявен за нищожен или
отменен като незаконосъобразен.
-
Ответникът Директор Д ОДОП – Пловдив се представлява от гл.юрисконсулт Г. и
оспорва жалбата. Поискано е да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Заявено бе възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В писмени съображения по същество се
поддържат изводите на приходните органи за осъществени предпоставките за
прилагане нормата на чл.19 ал.1 ДОПК по отношение Е.А. – за задълженията по
ЗДДС, установени с РА № Р-1600161002956-091-001/17.01.2017г., който не е
обжалван и е влязъл в сила. Отговорността на РЛ е ангажирана затова, че в
качеството си на управител е допуснала със своето поведение да бъдат установени
данъчни задължения на управляваното от нея дружество, които е невъзможно да
бъдат събрани. Посочено е, че същността на отговорността се състои във
възникване на задължение за едно лице да заплати задълженията за данъци на
друго лице и по см. на чл.19 ал.1 ДОПК възниква, ако член на орган на
управление или управител на задължено лице по чл.14 т.1 и т.2 укрие факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или
публичния изпълнител, и вследствие на това не могат да бъдат събрани
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски. Описани са
предпоставките, при кумулативното наличие на които се реализира отговорността
по чл.19 ал.1 ДОПК – при доказан фактически състав, физическото лице отговаря
за несъбраното задължение. В тази вр. е заявен като безспорен факт – качеството
на РЛ, което е било управител на Дизен ЕООД до 07.01.2015г. /чл.141 ал.1 ТЗ/,
тоест Е.А. е била управител и едноличен собственик на капитала на Дизен ЕООД
през данъчните периоди, в които е установена отговорност – от 01.12.2012г. до
31.07.2014г. и от 01.10.2014г. до 30.11.2014г. /първи елемент от фактическия
състав/. За втория елемент се твърди, че Е.А. със своето поведение – изразяващо
се в непредставяне на подробни описи на предадените документи и информация за
местонахождението на налични по счетоводни данни активи, е допуснала за
посочените данъчни периоди да бъдат установени задължения на управляваното от нея
дружество. В този см., укриването на факти и обстоятелства като проявна форма
на поведение на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно
действие и е необходимо да е налице волева насоченост на действие с цел –
укриване на тези факти. В случая при
връчено искане в хода на ревизията на Дизен ЕООД, документи не са представени,
в резултата на което с РА от 17.01.2017г. са установени задължения за ДДС и
лихви за просрочие.Твърди се, че с проверка в ИС на НАП /документирана с
Протокол № 1480585/13.06.2019г./ е установено, че не са представени безспорни
доказателства за това, че всички декларирани в отчетните регистри по ЗДДС
документи са предадени на новия собственик и управител. Дружеството не
декларира доставки след 30.11.2014г. като получател и като изпълнител, а за
2015г. и следващите години – ГДД по ЗКПО не са подавани. Тоест, след продажба
на дружествените дялове на М.Й., дружеството не е осъществявало дейност и е
дерегистрирано по ЗДДС, считано от 18.08.2016г. по инициатива на орган по
приходите. Тези констатации дали основание на ревизиращите органи да приемат,
че новия управител не е имал счетоводна документация, която да представи в хода
на ревизията за периода на управление на Е.А.. Затова са направили извод, че по
този начин с поведението си – лицето е допринесло за вменяване на задължения на
дружеството по ЗДДС за ревизираните периоди.
Установените задължения не са внесени от дружеството, тъй като същото не
притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на задълженията. РЛ не е
представило и изискани документи за местонахождението, респект. разпореждането
с наличните по баланс към 31.12.2014г. активи, описани на стр.10 от РД, когато
все още е вписана като управител на Дизен ЕООД. След м.12.2014г. дружеството не
разполага с обекти и отчетената последна фактура за наем е от м.10.2014г. Изтъкнато
е, че в договора за прехвърляне на дружествени дялове не се споменава за
предадени активи на новия управител. В тази вр. е посочено, че отчетените като
налични по счетоводни данни – стоки и материали, са реализирани преди
прехвърляне на дружествените дялове, като считано от 28.07.2015г. – РЛ е
собственик на капитала на Елиас ЕФ ЕООД с декларирана дейност „Производство на
друго облекло и допълнения за облекло”, съвпадаща с дейността на Дизен ЕООД. При тези данни се поддържа за правилен
извода – с поведението си, изразяващо се в непредставяне на сведения за
местонахождението за наличните в баланса материални активи, както и в укриване
на факти относно вземанията на дружеството в размер на 205 000лв. към
31.12.2014г., РЛ е препятствало събирането на установените публични задължения
на Дизен ЕООД. Тоест, с действията си РЛ е допринесло за установяване на
задължения на дружеството, за които е наясно, че няма да бъдат събрани, тъй като
предприятието вече не осъществява дейност, няма никакво имущество, а по
запорираните сметки няма постъпления. За
третия елемент от фактическия състав на чл.19 ал.1 ДОПК – наличието на
причинно-следствена връзка между необявените /укрити/ факти и несъбираемостта
на задълженията на дружеството, е посочено, че причинно-следствената връзка
представлява обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от
поведението на управителя и резултат на укриването на тези факти и
обстоятелства. Заявено е, че съображенията за целенасочено предприети действия
от Е.А. по намаление имуществото на Дизен ЕООД и преустановяване стопанската
дейност на дружеството, като е поставила дружеството в невъзможност да изпълни
данъчните си задължения – предвид неизясненото местонахождение на активите му и
фактът, че не могат да бъдат открити от публичния изпълнител и спрямо тях да
бъде насочено принудителното изпълнение, обуславя наличието на причинна връзка
между укриването на факти и обстоятелства от страна на управителя и
невъзможността за събиране на публичните задължения на дружеството. Според
представителят на ответника, установената при ревизията фактическа обстановка
не е променена със събраните по делото доказателства – приетата и оспорена
ССч.Е /основно и допълнително заключение/ не допринася за изясняване на спора,
тъй като установява факти и обстоятелства по влязъл в сила РА на Дизен ЕООД.
Счита се, че задачите към ССч.Е не са относими към спора за ангажиране
отговорност по чл.19 ДОПК – касаят наличие на документи на дружеството, по
които е отказан ДК с РА на Дизен ЕООД, както и извършвани проверки по
прихващане и възстановяване, както и представяне на оригинали или копия на
фактурите, което е извън предмета на спора. С твърдение, че в съдебното
производство не са събрани опровергаващи констатациите на приходните органи
доказателства, е поискано жалбата да бъде отхвърлена.
-
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не участва в съдебното производство.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в срок от страна с интерес от оспорването. Упражненото процесуално
право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.
1. Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16001619000326-020-001/15.01.2019г. /л.200/, издадена от И.К.К.,
Началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно
производство по отношение жалбоподателката с обхват : отговорност за ДДС за
периода от 01.10.2014г. до 30.11.2014г. и за периода от 01.12.2012г. до
31.07.2014г. – по чл.19 ДОПК, с определен срок до 3 месеца от дата на връчване
– 24.01.2019г. /на упълномощено лице – адв.А., л.198, 199/. Във възлагащата
заповед от 15.01.2019г. са определени лицата, които да извършат ревизията : Й.Д.П.
- гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/ и Р.К.П., гл. инспектор по
приходите. Със заповед от 15.03.2019г. /л.196/, изд. от И.К. - срокът на
ревизията е удължен до 24.09.2019г. и ръководителят на ревизията, определен с
първата ЗВР - Й.Д.П., е заменен с П.С.Д. – главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/. Изменителната
ЗВР е връчена по ел.път на 18.03.2019г. Със следваща изменителна ЗВР от
22.04.2019г. /л.194, изд. от И.К./, срокът на ревизията е удължен до
24.05.2019г., при запазване на длъжностните лица – ръководител на ревизията П.Д.
и гл.инспектор по приходите Р.П.. Посочената ЗВР е връчена по ел. път на
22.04.2019г. Със ЗВР от 20.05.2019г. /л.192, изд. от И.К./ срокът на ревизията
е удължен до 24.06.2019г., при запазване на длъжностните лица – ръководител на
ревизията П.Д. и гл.инспектор по приходите Р.П.. Последнопосочената ЗВР е
връчена по ел.път на 27.05.2019г.
За компетентност на органа издал ЗВР
преписката съдържа Заповед № РД-09-363/01.03.2018г. /л.5 и сл./ и последващи
заповеди за изменение на заповед № РД-09-332/28.02.2017г. и други изменителни
заповеди – без в същите да е посочен И.К.К., Началник сектор. И.К. е определен
за компетентен орган /за издаване ЗВР съгл. чл.112 ДОПК, вкл. и в случаите на
връщане на преписките за издаване на нова РА, на основание чл.155 ал.4 ДОПК/ -
със Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. /л.44 и сл./, с Приложение № 1 и № 2 –
т.4.
РД № Р-16001619000326-092-001/04.07.2019г.
е изготвен и подписан от П.С.Д. – главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Р.К.П. – гл.инспектор по приходите тези /л.78 и сл./, връчен на
05.07.2019г. по електронен способ – удостоверение, л.77. Поискано е удължаване
на срока за подаване на възражение против РД /л.76/ и е подадено е възражение
/л.72 и сл./ с доводи, развити при административното оспорване.
РА № Р-16001619000326-091-001/26.08.2019г.
е издаден от И.К.К. на длъжност Началник сектор /възложил ревизията/ и П.С.Д. -
гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/ при ТД на НАП-Пловдив, на
основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан от тези лица с електронни подписи /л.60 и
сл./.
За валидност на положени електронно
подписи – към дати на издаване на ЗВР, съставяне на РД и издаване на РА, са
налице данни на електронен носител /диск, плик 3/, неоспорени. Представени са извлечения
от публичен регистър на електронни подписи по отношение електронните подписи на
/л.14 и сл./ на : И.К. – професионален КУКЕП, срок на валидност – 30.04.2019г.
до 29.04.2020г., както и от 13.06.2018г. до 13.06.2019г.; П.Д. – професионален
КУКЕП, от 04.06.2019г. до 03.06.2020г., както и от 05.06.2018г. до
05.06.2019г.; Й.П. – от 19.09.2018г. до 19.09.2019г.; Р.П. – професионален
КУКЕП, от 19.09.2018г. до 19.09.2019г. На жалбоподателя са връчени РД и РА със
съдържание, идентично на представените екземпляри от органите по приходите,
поради което не е ограничено правото му на защита. Съобрази се, че съгласно
чл.25, §1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО, правната сила и допустимостта на електронния подпис като
доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени единствено на
основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за
квалифицирани електронни подписи. В случая не е заявено оспорване на
електронните подписи.
Фактическите основания и правните
изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/.
Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа описание на извършените от
ревизиращия екип процесуални действия. РА съдържа самостоятелни съображения
поради което няма неизпълнение на задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК. Съдържанието на РА изисква мотиви /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г.
по т.д.№ 4/2014г., ВАС/, каквито са изложени в обжалвания ревизионен акт.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по
административен ред с доводи за незаконосъобразност, поддържани и доразвити при
съдебното оспорване.
Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при
констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да
върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
2. По възражението за нищожност : В
съдебно заседание от 02.06.2020г. /л.3793 и сл., т.12/, ответникът бе задължен
във вр. с изясняване компетентността на приходните органи – по отношение
замяната на Й.Д.П. - гл.инспектор по приходите /ръководител ревизия/ с П.С.Д. –
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, осъществена със заповед от 15.03.2019г. /л.196/,
изд. от И.К. – да представи писмени доказателства, обосновали замяната. С молба
от 29.06.2020г. /л.3801 и сл., т.12/ е представено заверено копие от Заповед №
РД-09-400/11.03.2019г. за определяне на П.С.Д. за ръководител екип на
ревизионното производство, приключило с оспорения РА; писмен отговор от ЗА
директор на ТД на НАП – Пловдив от 23.06.2020г., в който е посочено, че се
изпраща копие на Заповед № РД-06-400/11.03.2019г., с която Й.Д.П. е изключена
като ръководител на екип, поради преминаване на работа в дирекция ОДОП
гр.Пловдив. Същата не е приложена в хода на съдебното производство. Според Заповед №
РД-09-400/11.03.2019г. /л.3803, т.12/ - са изменени заповеди от 28.09.2018г.,
от 02.01.2019г. и от 29.01.2019г., в които са определени длъжностни лица за
изпълнение функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол”, отдел
„Ревизии” при ТД на НАП – Пловдив, с – 1. Изключване вписаната под № 11 като
ръководител на екип, с място на работа в гр.Пловдив, Й.Д.П. – главен инспектор
по приходите, поради преминаване на работа в друга структура на НАП.; 2. –
Определяне на П.С.Д. – главен инспектор по приходите, да изпълнява функцията
„ръководител на екип” с място на робата в гр.Пловдив за срок от 6 месеца,
считано от 15.03.2019г.; 3. Неприключените производства, възложени на Й.Д.П.,
да бъдат иззети и превъзложени на П.С.Д.. Не бе пояснено дали в писмото на ЗА
директор на ТД на НАП – Пловдив се съдържа техническа грешка в номера на
посочената заповед – при съпоставка с представената по делото заповед, което не
отрича наличието на основание за осъществената промяна спрямо Й.П.. Съгл. чл.7
ал.3 ДОПК : „Определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и
решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите,
съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за
отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването
им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от
когото е иззета преписката или въпросът.”. Заповед № РД-09-400/11.03.2019г. е
основана на чл.11 ал.1 т.1 ЗНАП, но дори да бъде възприето отразеното в писмото
на ЗА директор на ТД на НАП – Пловдив относно преминаване на работа на Й.П. в
Дирекция ОДОП – Пловдив, не е приложен акт за изземване на конкретната преписка
от Й.П. на основание на цитираната заповед /поради случай на трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения, в който би попаднала
хипотезата на преминаване на Петрова на работа в друга структура на НАП /, ведно
с възлагане на конкретната ревизионна преписка на П.Д..
На основание чл.168 ал.1
АПК
с препратка от §2
ДР ДОПК
съдът е длъжен служебно да следи за валидността на оспорения пред него
административен акт, независимо дали такова оплакване е направено с жалбата. Възможността
за изземване на правомощия е предвидена само при конкретни хипотези,
изчерпателно посочени в нормата – при отвод, самоотвод и трайна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения. Вярно е, че законопроектът за изм. на чл.7
ал.3 ДОПК е в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза /чл.7 ал.3 ДОПК се
допълва „…или невъзможност, произтичаща от смяна на длъжността на органа по
приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на
компетентността”/, но съдът се позовава на Решение № 2787/2018г. на ВАС по
адм.д.№ 5743/2017г., според което : „Съгласно чл. 113, ал.3 ДОПК заповедта за
възлагане може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед
за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението може да засегне
всяко от обстоятелствата от
съдържанието на ЗВР по чл. 113, ал.1 ДОПК, включително и ръководителят на
ревизията по чл.113, ал. 1, т.2 ДОПК. Следователно с издаването на ЗВР от
01.06.2015 г., в която вместо Г. Ч. като ръководител ревизията е определена Т.
Т. е извършена валидна промяна в ревизиращия екип. Последният орган по
приходите е издал и ревизионния акт. По тези съображения следва да се приеме,
че ревизионният акт е издаден от органи по приходите, които притежават
качеството орган, възложил ревизията и ръководител на ревизията и разполагат с
материална компетентност по чл. 119, ал.2 ДОПК.”. След като е възприета
посочената в цитираното решение възможност, се съобрази, че Заповед от 15.03.2019г. /л.196/, изд.
от И.К. за замяна ръководителят на ревизията, определен с първата ЗВР - Й.Д.П.,
с П.С.Д. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, е издадена
на основание чл.113 ал.3 ДОПК, поради което следва, че РА е издаден от органи по приходите с качества - орган,
възложил ревизията и ръководител на ревизията, които разполагат с материална
компетентност по чл. 119 ал.2 ДОПК.
3. В
случая оспореният РА е издаден след като с Решение № 8 / 04.01.2019г. на Д ОДОП
– Пловдив е отменен РА № Р-16001618000527-091-001/28.09.2018г. /л.3784 и сл.,
т.12/. Решаващият орган е посочил доказателствената тежест в ревизионното
производство по реда на чл.19 ДОПК – за приходните органи – чл.170 ал.1 АПК вр.
с §2 ДР ДОПК. Въз основа на събраните доказателства, вкл. приложените към
възражението против РД – писмени доказателства, е приел за доказан първия
елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19 ал.1 ДОПК – РЛ има качеството
на управител на Дизен ЕООД през данъчните периоди, в които е установена
отговорността – 01.01.2012г. – 31.07.2014г. и от 01.10.2014г. до 30.11.2014г.
По отношение втория елемент – укриване на факти и обстоятелства, които по закон
лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител, е заявено, че е необходимо да е налице волева насоченост на
действията с цел – укриване на тези факти и информирането на приходната
администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва под
формата на справки -декларации, съгл. чл.125 ЗДДС, като разминаването между
декларираното и действителното е укриване, но само ако е умишлено. Умишлено би
било когато субектът е бил наясно относно смисъла и значението на действията
си, предвиждал е последиците от това и е искал настъпването им – тоест, следва
да се установи, че са налице такива факти и обстоятелства, които са от значение
за данъчното облагане по см. на чл.14 т.1 и т.2 ДОПК и че те са били известни
на РЛ към момента на декларирането. В тази вр. е прието, че с позоваването на
РА на Дизен ЕООД и черпене на доводи единствено от отразеното в него, не е
доказано при условията на пълно доказване наличието на поведение на РЛ,
изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно
да обяви пред органа по приходите – не е установено в какво конкретно се
изразява участието на управителя Е.А. в укриването на истинския размер на
дължимия от дружеството ДК за разглежданите данъчни периоди. Изтъкнато е, че в
хода на ревизията на Дизен ЕООД – от Е.А. като трето лице не е изискана
информация или съдействие за предоставяне на счетоводната информация на
дружеството, както и информация за местонахождението на наличните активи на
дружеството. Изтъкнато е още, че в констативната част на РД е посочено, че НЕ
са установени предпоставки за прилагане нормата на чл.19 ал.2 ДОПК. Относно третия елемент от фактическия състав
на чл.19 ал.1 ДОПК – наличието на причинно-следствена връзка между необявените
/укрити/ факти и несъбираемостта на задълженията на дружеството, решаващият
орган се е позовал на практиката на ВАС, според която съставът на 19 ДОПК
изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на
отговорността и несъбирането на данъчните задължения на дружеството, от чиито
управител се търси вземането. Независимо дали укритите факти и обстоятелства са
относими към определянето на данъчните задължения пред приходните органи или
към етапа на принудителното изпълнение, във всички случаи тяхното укриване
следва да бъде причината за несъбирането на задълженията. В този см. е
необходимо да бъде установено имущественото състояние на задълженията на ЮЛ по
чл.14 ал.1 и ал.2 ДОПК – преди и след твърдяното поведение на управителя по
укриване на факти и обстоятелства. Противно на посоченото в РД – дружеството не
разполага с активи, са отразени данни от информационните системи на НАП – в
частност от подаден за 2014г. счетоводен баланс, според които дружеството е
разполагало с активи /машини, производствено оборудване и апаратура – 2 бр.;
съоръжения и други – 11бр.; суровини и материали – 6 бр.; продукция – 168 бр.;
стоки – 11 бр.; вземания от клиенти и доставчици – 46 бр.; други вземания –
159бр./. Не са установени извършени
обезпечителни мерки с други активи на Дизен ЕООД, освен върху банкова сметка ***.
При тези данни според решаващият орган не може еднозначно да се установи дали
невъзможността за събиране на процесните публични вземания е пряка последица от
действията по укриване на факти и обстоятелства или се дължи на недостатъчно
активно поведение на приходните органи. В обобщение е посочено за недоказано
обстоятелството за наличие на причинно-следствена връзка между невъзможността
да бъдат събрани задълженията и препятстването на това от управителя на
дружеството. Указано е при
повторната ревизия да се изяснят детайлно и в хронология действията на
публичния изпълнител за събиране на задълженията и се анализира поведението на РЛ
- управителя, за установяване причинно-следствената връзка между поведението на
управителя на ЗЛ и невъзможността за събиране на публичните задължения.
Коригиран е обхватът на ревизията с отпадане на периодите от 01.01.2012г. до
30.11.2012г.
4. Според данни от ревизионната преписка
и възприети изводи от приходните органи :
РЛ е
имало качеството на управител на Дизен ЕООД до 07.01.2015г. За периода от
08.01.2015г. до 31.12.2015г. управител е М.Й., на който А. е продала дялове от
търговското дружество с договор от 23.12.2014г. На Дизен ЕООД е извършена
ревизия по ЗДДС за периодите – 01.01.2012г. до 31.12.2015г. и по ЗКПО –
01.01.2015г. – 31.12.2015г., приключила с издаване на РА №
Р-16001616002956-091-001/17.01.2017г., изд. при установено неизпълнение на
чл.71 т.1 ЗДДС с непризнат ДК и е начислен допълнително косвен данък на
основание чл.46 ППЗДДС, поради непредставени документи по чл.45 ЗДДС, вкл. са
извършени корекции на декларирани данъчни резултати за периодите от
01.01.2012г. до 31.07.2014г. и от 01.10.2014г. до 30.11.2014г. Установени са
задължения за ДДС в размер на 197 878,20лв. и лихви за просрочие – 80 972,83лв.
Същият е приобщен към ревизията с Протокол № 1480584/10.06.2019г. /л.201 и
сл./, с който протокол е присъединен отменения РА №
Р-16001618000527-091-001/28.09.2018г., изд. на Е.А., ведно с РД и събраните
доказателства, като част от тях е Протокол от 02.07.2018г., с който е
присъединен РА № Р-16001616002956-091-001/17.01.2017г. /л.257 и сл./. РА от
17.01.2017г. не е обжалван и е влязъл в сила.
При
ревизията са изискани от Е.А. /искане от 29.01.2019г., л.189 и сл./ : оборотни
ведомости за 2013г. и 2014г. – до прехвърляне на дружествените дялове;
хронология на осчетоводените стопански операции; разпечатки на см.с-ки от група
20, група 30, група 40 и група 50 за 2014г. - до прехвърляне на дружествените
дялове; справка за всички активи, с които разполага дружеството към
23.12.2014г., вкл. ДМА, стоки продукция, материали, налични парични средства в
каса и по банкови сметки, вземания от клиенти и др. вземания – справка за всеки
актив поотделно в стойност и натура, вкл. прилагане ДАП, САП и аналитични
сч.разпечатки; всички документи за предаване на наличните активи на М.А. при
прехвърляне на дружествените дялове; справки от № 1 до № 5 /налични недвижими
имоти, МПС, вземания от трети лица, притежавани банкови сметки, предоставени и
получени заеми/; данни – къде и от кого са съхранявани наличните активи – ДМА
стоки продукция, материали, парични средства в брой към 23.12.2014г.;
информация – дали са извършвани през 2014г.- разпореждания с имуществото на
дружеството, плащания в пари или натура от имуществото и основание за това;
предоставяне на данни за адрес, телефон, имейл адрес на М.А.. Искането е
връчено по ел.път на 30.01.2019г., л.188. Във вр. с искането е подадено молба
от адв.А. /упълномощено лице/, в която е заявено, че Е.А. е извън страната към
конкретния момент, поради което информация ще бъде представена след завръщането
й, ако е налице, вкл. е посочено, че дружеството е притежавало 2 бр. превозни
средства, които били на лизинг и не са били собственост на Дизен ЕООД. Заведени
са били като активи поради държането им от дружеството на основание договорите
за лизинг, а не като собствени активи. Превозните средства не са придобити и са
върнати на лизингодателя. По отношение всички останали изискани документи,
касаещи относими към ревизионното производство факти, информация не е
представена – документирано с Протокол № 1577283/24.06.2019г. /л.186/,
независимо от удължен срок до 27.02.2019г. с Решение от 12.02.2019г., л.182.
Извършена
е насрещна проверка на М.А. : Изпратено е искане от 15.03.2019г. /л.137/, в
което са отразени подробно и наименовани изискани конкретни данни, част от
които идентични с тези в искането до РЛ. При установени предпоставки е осъществено
връчване на искането по реда на чл.32 ДОПК и е съставен ПИНП от 25.04.2019г.,
л.123. В ПИНП са отразени данни от проверки в информационна база данни на НАП –
М.А. е едноличен собственик на 14 дружества и при многократно издирване в
ревизионни производства и насрещни проверки, не е откриван на постоянен адрес ***;
не е декларирал електронен адрес; не е осигурен по трудови правоотношение; през
периода м.01.2019г. – м.03.2019г. е осигурен от Централно ведомство 1 с код 53
– задържани под стража и лишени от свобода.
Предвид
заявени обстоятелства от РЛ относно двата лизингови автомобила, е изискана
информация от Уникредит лизинг ЕАД и от Интерлийз Ауто ЕАД / л.141 и сл./.
Според представените данни – с договор за финансов лизинг от 01.11.2011г. и при
условия на придобиване от Дизен ЕООД, е предоставен лек автомобил Mitsubishi Outlander за срок от 01.11.2011г. до
01.01.2017г. при конкретна лизингова цена, като със споразумение от
29.04.2015г. всички права и задължения по договора са прехвърлени на Ен Зед 5
ЕООД, представлявано от Н.З. – съпруг на РЛ. След прехвърляне на дружествените
дялове на Дизен ЕООД, Е.А. участва в посочената сделка като пълномощник и
солидарен длъжник на Ен Зед 5 ЕООД, с което дружество е в трудово-правни
отношения. С договор за финансов лизинг от 29.06.2010г. при условия на
придобиване от Дизен ЕООД е предоставен лек автомобил Рено Гранд Сценик за срок
от 60 месеца, като с допълнително споразумение от 01.12.2014г. действието на
договора е прекратено. На 01.12.2014г. е сключен нов договор, с който на Дизен
ЕООД , представлявано от Е.А., е предоставен лек автомобил Рено Меган Сценик за
срок от 24 месеца. С допълнително споразумение от 23.04.2015г. – при изпълнени
задължения по договора от страна на Дизен ЕООД, е поискано правото на
собственост върху автомобила да се прехвърли на Н.З., което е извършено с
договор от 23.04.2015г. След прехвърляне на дружествените дялове на Дизен ЕООД
на 23.12.2014г., РЛ участва в описаните сделки като представляващ за
придобиване собствеността върху отдаден
на финансов лизинг на Дизен ЕООД автомобил, от страна на нейния съпруг.
Относно
предприети действия за събиране и обезпечаване на задълженията на Дизен ЕООД по
влезлия в сила РА от 17.01.2017г., е изискана информация от Дирекция Събиране –
писмо от 01.02.2019г., л.89. В служебна бележка /л.91 и сл./ са отразени данни,
според които : за задълженията на дружеството е образувано изпълнително дело №
1615/0000267/2015г.; направен е запор на откритите банкови сметки на
дружеството – в ТБ Уникредит Булбанк АД и ТБ Прокредитбанк АД, в които не са
установени авоари; наложен е запор върху три МПС – притежавани според изготвена
справка, като е установено прехвърляне на един от запорираните автомобили,
относно който дружеството е бил ползвател, а не собственик; по данни от ЦРОЗ по
партидата на дружеството има заложено имущество в полза на Интерлийз Ауто ЕАД,
но според вписвания по име на длъжника от 22.11.2016г. и от 17.12.2016г. се
прекратяват вписвания за МПС, които по справка от КАТ към тези дати не са
собственост на дружеството – Мицубиши Аутлендър е с нов собственик от
23.06.2016г. – Е.А. и Рено Меган Сценик – от 16.06.2016г. е с нов собственик В.Ш..
Не е открито местонахождението и състоянието на третото запорирано МПС поради
невъзможност от контакт с представляващия дружеството. По данни от описани в РД
справки /стр.8 - РД/ - публичните изпълнители не са установили наличие на
недвижими имоти, кораби, земеделска и горска техника, земеделски земи;
притежавани дялове в други търговски дружества; обстоятелства за прилагане на
чл.216 ДОПК. Въз основа на събраната информация е констатирано, че дружеството
не притежава имущество, нито авоари по банкови сметки, които да послужат за
обезпечение на публичните задължения. Дизен ЕООД е категоризирано като
дружество с несъбираем дълг и на основание чл.255 ал.4 ДОПК, изпълнителното
дело е прекратено с разпореждане от 03.08.2017г. и е изпратена служебна бележка
относно процедура по чл.19 ДОПК.
В Протокол от 13.06.2019г. /л.92 и
сл./ са документирани данни от проверка в ИС на НАП, според които – дружеството
не декларира доставки след 30.11.2014г. – като получател и изпълнител. За
2015г. и следващите – ГДД по ЗКПО не са подавани. Дизен ЕООД е дерегистрирано
по ЗДДС от 18.08.2016г. Направен е извод, че след продажбата на дружествените
дялове, дружеството не е осъществявало дейност.
По отношение поведението на РЛ са
предприети действия за установяване на факти относно стопанската дейност на
дружеството и водената документация през периодите, в които управител е била Е.А..
В хода на ревизията не са представени доказателства, но е заявено, че
изисканите документи са били вече представени с възражението против РД в
предходната ревизия, приключила с отменения РА - първични счетоводни документи,
транспортни документи, банкови извлечения, относно дейността на Дизен ЕООД – с
изключение на документи за 2014г. Отразено е, че не са представени описи на
предадени на новия управител – първични и вторични счетоводни документи и
регистри, с точно наименование на документацията и периодите, които касае,
както и не са представени доказателства за предаване на налични активи. В
договора за продажба на дяловете от 23.12.2014г. също няма конкретни данни
/”цялата налична документация на дружеството е предадена на новия собственик”/.
Предвид установеното, приходните органи направили извод, че в предходното и в
настоящото производство не са представени безспорни доказателства, за това, че
всички декларирани в отчетните регистри по ЗДДС – документи, са предадени на
новия собственик и управител. От този извод последвал следващ – новият
управител не е имал счетоводна документация, която да представи в хода на
ревизията за периода на управление на Е.А.. Предвид изложеното е прието, че по
този начин с поведението си лицето е допринесло за вменяване на задължения на
дружеството по ЗДДС за ревизираните периоди. Задълженията не са внесени от
дружеството, тъй като същото не притежава имущество, което да послужи за обезпечаване
на задълженията. Изтъкнато е, че РЛ не е представило изискани документи за
местонахождение, респект. разпореждане с наличните активи по баланс към
31.12.2014г. /отразените в отменителното решение/ - когато Е.А. е вписана като
управител на Дизен ЕООД/, описани на стр.10 от РД /материали, суровини,
продукция ,стоки, вземания от клиенти и др. вземания/. Ведно с посоченото е установено, че : след м.12.2014г.
дружеството не разполага с обекти и последната фактура за наем е отчетена в
м.10.2014г.; освободени са преобладаваща част от работниците; преустановено е
осъществяване на активна стопанска дейност; местонахождението на посочените в
РД активи /посочените в отменителното решение/ е неизвестно, независимо от
поискана информация за това от РЛ.
При тези данни е направен извод, че с
поведението си, изразяващо се в непредставяне на сведения за местонахождението
на наличните в баланса материални активи, както и в укриване на факти относно
вземанията на дружеството в размер на 205 хил.лева към 31.12.2014г.
/неконкретизирани/, РЛ е препятствало събирането на установените публични
задължения на Дизен ЕООД. Изразено е и съображение за реализирани преди
прехвърляне на дружествените дялове – отчетените като налични по счетоводни
данни стоки, материали, тъй като считано от 28.07.2015г. Е.А. е собственик на
капитала на Елиас Еф ЕООД с декларирана дейност „Производство на друго облекло
и допълнения за облекло”, която съвпада с дейността на Дизен ЕООД. Възприето е
въз основа на събраните доказателства, че е осъществен фактическия състав на
чл.19 ал.1 ДОПК и в съответствие с чл.21 ал.1 ДОПК е издаден обжалвания РА.
5. В хода на съдебното производство са събрани писмени
доказателства /описаните в молба – л.3767, т.12; л.6921, т.21 – писмени
доказателства, приложени към възражението против РД при първата ревизия, за
целите и на ССч.Е/ и е приета ССч.Е.
А / За отговор на въпроси в молба –
л.3791 т.12 е допусната ССч.Е /л.6926 и сл., т.21/ : Първи въпрос – кои от фактурите, по които е отказан данъчен кредит
в РА на Дизен /стр.4-34 от РД № Р-16001616002956-092-001/21.11.2016г./ за
периода м.12.2012г. – м.07.2014г. и м.10.2014г.-м.12.2014г. са налични по
делото, в.л. е посочило, че са налице копия и оригинали, но голяма част са
нечетливи. Таблично е представена информация за данъчен период – номер е дата
на фактура – доставчик – данъчна основа и ДДС; том и лист; оригинал или копие. До
края на 2013г. са отразени оригинали на фактури с изключения на следните : ф-ри
№№ **********/03.01.2012г. – ДДС – 11,49; **********/04.01.2012г. – ДДС –
25,37; **********/07.01.2012г., ДДС –
1,67; **********/13.01.2012г., ДДС – 10; **********/14.01.2012г., ДДС – 16,67; **********/15.01.2012г., ДДС – 13,33;
**********/20.01.2012г., ДДС – 8,34; **********/23.01.2012г., ДДС – 8,33;
**********/01.02.2012г., ДДС – 8,33; **********/08.02.2012г., ДДС – 8,34;
**********/08.02.2012г., ДДС – 8,33; **********/09.02.2012г., ДДС – 11,67;
**********/09.02.2012г., ДДС – 24,33; **********/13.02.2012г., ДДС – 24,67;
**********/15.02.2012г., ДДС – 1,74; **********/16.02.2012г., ДДС – 26,67;
**********/18.02.2012г., ДДС – 8,21; **********/21.02.2012г., ДДС – 8,33;
**********/26.02.2012г., ДДС – 24,41; **********/28.02.2012г., ДДС – 16,42;
**********/01.03.2012г., ДДС – 8,33; **********/02.03.2012г., ДДС – 29,50;
**********/05.03.2012г., ДДС – 22; **********/05.03.2012г., ДДС-3,33;
**********/08.03.2012г., ДДС – 25,33; **********/16.03.2012г., ДДС – 13,33; **********/22.03.2012г.,
ДДС – 24; **********/29.03.2012г., ДДС – 6,66; **********/09.03.2012г., ДДС –
6,57; **********/09.04.2012г., ДДС-23; **********/15.04.2012г., ДДС – 24,50;
*********/27.04.2012г., ДДС – 5; **********/15.05.2012г., ДДС – 16,41;
**********/15.05.2012г., ДДС – 16,66; **********/18.05.2012г., ДДС – 24,62;
**********/19.05.2012г., ДДС – 25; **********/23.05.2012г., ДДС – 24,62;
**********/29.05.2012г., ДДС – 16,66; **********/31.05.2012г., ДДС – 72,12;
**********/01.06.2012г., ДДС – 16,66; **********/01.06.2012г., ДДС – 16,41;
**********/05.06.2012г., ДДС – 24,62; **********/06.06.2012г., ДДС – 25;
**********/07.06.2012г., ДДС – 6,56; и др. с отбелязване на съответен им ДДС
/л.6932 и сл./ - 24,61; 25; 24,61; 23,33; 18,34; 9,16; 105,97; 5; 6,67; 26,67; 25,83; 25; 25; 31,17;21;
22,63; 24,24; 9,22; 3,33; 25,87; 15; 8,08; 8,33; 6,66; 22,64; 16,67; 2,42;
19,41; 16,18; 6,90; 24,54; 24,54; 4,66; 25,90; 16,36; 16,36; 38,17; 8,12;
24,54; 10; 23,66; 26,18; 29,12; 24,54; 16,36; 23,78; 8,09; 4,91; 27,81; 8,17;
26,16; 16,35; 8,17; 8,17; 16,16; 8,11; 24,24; 3,27; 4,90; 16,35; 6,54; 8,33;
1,63; 24,53; 1155,27; 35,50; 25,36; 16,37; 6,54; 24,53; 3,27; 29,43; 8,35;
3,27; 16,35; 19,62; 8,33; 125,13; 7,85; 20; 24,52; 6,67; 17,55; 5; 22,88;
24,51; 6,66; 23; 24,17; 24,51; 24,51; 8,33; 18,78; 24,52; 16,34; 143,33; 26,15;
24,52; 16,34; 16,34; 16,34; 16,34; 22,66; 16,34; 601,58; 8,33; 2,66; 24,51;
24,51; 8,07; 1,42; 16,35; 8,33; 8,34; 16,34; 16,34; 16,34; 16,15; 3,33; 23,04;
3,62; 24,51; 16,66; 271,78; 9,80; 8,17; 16,35; 3,33; 7,50; 8,33; 8,08; 24,23;
16,35; 16,35; 13,90; 10,35; 8,18; 16,35; 24,53; 24,53; 24,53; 24,25; 2,50;
26,16; 122; 77,18; 176; 174,29; 3,33; 689,87; 16,22; 721,50; 571,76; 2,50;
354,73; 24,52; 2,45; 8,33; 16,35; 8,17; 3070,63; 16,35; 3,33; 16,35; 6593,50;
1,50; 1,83; 8,18; 8,17; 8,08; 2,43; 14,72; 16,35; 9,81; 10; 6,54; 0,21; 16,35;
3,23; 3,27; 4,90; 6,46; 3,23; 8,17; 3,27; 2,50; 2,45; 16,34; 4,85; 2,50; 3,27;
6,54 /общо 18 183,59 за съответните данъчни периоди от 2012г. и 2013г. –
отразени в ССч.Е/ , а за 2014г. –
отсъстват данни. ; - Съпоставени са
представените от РЛ фактури с тези, по които е отказан данъчен кредит в РА на
Дизен ЕООД ; Втори въпрос – да се
установи по фактурите, за които в РА на Дизен ЕООД е начислен ДДС при ставка 20
% на ДДС, вместо посоченото от дружеството 0% на ДДС, налични ли са по делото,
както и какви съпътстващи документи, съобразно чл.45 ППЗДДС са налични към
фактурите за доставките, вкл. какъв е предмета на доставките по тези фактури и
към кои получатели са – допълнително начислен ДДС в РА на Дизен е в размер на
74 908, 54лв., за сделки, които са декларирани с 0% ставка на данъка. Таблично
са представени издадените от Дизен ЕООД фактури с номер и дата – клиент – ДДС
номер – предмет – данъчна основа – том и лист; съпроводителни документи – ЧМР,
респект. том и лист. Предмет на доставките са – рокли, блузи, гащеризон, рокля
с хастар, които доставки са към един клиент от Франция и придружени с ЧМР.
ССч.Е е пояснила, че по всички описани фактури от 2012г. и от 2013г. –
основанието е чл.21 ал.2 ЗДДС, което
води до извод не за извършен ВОД, а за услуга на клиент, регистриран по ЗДДС на
територията на ЕС – направен е извод за „ишлеме”, предвид установени проформа
фактури за получени материали и калкулации за ушиване на изделията.; – РА е влязъл в сила, поради което не е
оспоримо в това производство правното основание спрямо приетите за установени
факти; Трети въпрос – да се установи
за периода м.12.2012г. – м.12.2014г., има ли извършени проверки по прихващане и
възстановяване на дружеството Дизен ЕООД, за кои данъчни периоди за тези
проверки и кои от фактурите по т.1 и т.2 от задачите обхващат тези проверки – описани
са шест АПВ с номер и дата – от 2012г. и от 2013г., конкретен данъчен период
/от 2012г. – м.11, м.12, м.07, м.08-10 и от 2013г. – м.06-08, м.05,/, том 3 и
лист – 638, 649, 656, 670, 675, 690; ДДС покупки, услуги по чл.21.; - Представени са таблично фактурите от
обхвата на т.1 и т.2 от задачите, за които има издадени АПВ – от 2012г. и от
2013г. /с отразени том и лист/.; Четвърти
въпрос – оригиналите и копията на фактурите отговарят от формална страна на
изискванията на чл.114, чл.115 ЗДДС; Пети
въпрос – с пояснения относно описаните фактури – разграничение /л.6962/, ССч.Е
счита, че няма несъответствия по отношение начислен ДДС
-
При изслушване на
заключението представителят на ответника заяви, че въпросите изместват спора,
тъй като се касае за влязъл в сила РА. Експертът уточни, че на стр.21 ,22, 23
от експертизата – където има празни места в последните три колони, относно том,
лист, наличие н оригинал – няма данни, тъй като описаните документи в таблицата
не са по делото нито в оригинал, нито като копие. Тези данни са за 2014г. и
частично за 2012г., 2013г. – описани по-горе с данни за ДДС по всяка от
отсъстващите фактури и частично с номера на фактурите по таблицата от
заключението.
-
По въпросите от молба
на л.6963, т.21 е допуснато допълнително заключение :
По поставените въпроси са описани
договорите за лизинг на Дизен ЕООД, действащи и в 2014г. /според информация и
доказателства от ревизионната преписка/. Погасителният план по лизинговия
договор от 29.06.2010г. е само с първа страница, като са проверени и Главна
книга за с-ка 503, както и сч.справка Главна книга за с-ка 5031. Установено е,
че по делото и в счетоводството на Дизен ЕООД не са налице документи за всички
платени суми по лизингов договор от 29.06.2010г. Има данни за платени суми в
размер на 26 920,89лв. с ДДС за периода 02.07.2010г. – 02.04.2014г. с
първоначална вноска с ДДС – 7 990лв. Общо са платени 34 910,89лв. и остатъчната
стойност на автомобила към 02.04.2014г. е 8 887,08лв. За същия автомобил /Рено
Гранд Сценик/ има втори лизингов договор от 01.12.2014г., по който са плащани
лизингови вноски общо 609,60лв. на 02.12.2014г. и на 02.01.2015г., преди дата
на продажба на дяловете. По договор от 01.11.2011г. /за Митцубиши Аутлендър/ са
представени платените вноски – общо до 07.01.2015г. – 43 512,45лв. и остатъчната
стойност на автомобила към същата дата е 13 480,73лв. Отразени са дължимите
вноски по договорите след дата на прехвърляне на дружествените дялове и е
представен Амортизационен план на Дизен ЕООД за периода 01.01.2013г. –
31.12.2014г., л.6882. Според същия – лизинговите автомобили са били заведени
като активи на дружеството по сч.с-ка 205 Транспортни средства, като към
31.12.2014г. : Рено Меган Сценик е с балансова стойност- 0 и 4270,31лв.; Митцубиши
– 22 705,45лв. При условие, че Дизен ЕООД бе придобило двата автомобила по
лизинговите договори на дата на изтичане на срока им, но би следвало да бъдат
плащани допълнителни суми за придобиване на автомобилите. В хипотеза на желание
от дружеството за предсрочно придобиване на автомобилите, е следвало да се
заплатят всички оставащи вноски на едни път, но не повече от уговорените суми.
Към дата на издаване на РА от 17.01.2017г. – и при двата автомобила /за Рено
Меган Сценик за първия договор/, в случай, че не бяха придобити от друго
дружество, щяха да са с балансова стойност 0лв., тъй като са амортизирани с 25%
амортизационна норма, което означава, че за четири години щяха да бъдат напълно
амортизирани. Относно сключения втори договор за Рено Меган Сценик, ако
автомобилът не бе прехвърлен на трето лице, към 17.01.2017г. щеше да е с
балансова стойност 2 046,19лв.
-
ССч.Е се цени като
компетентно изготвена с приложени специални знания. Заключението обективно
представя информация, съответна на събраните по делото доказателства и се цени
от съда – основно и допълнително заключение.
Б / В отговор от ТД на НАП – Пловдив
/л.6974, т.21/ е отразено, че за периода 01.01.2016г. – 31.12.2017г. не са
издавани постановления за налагане на обезпечителни мерки на Дизен ЕООД, но има
предходно наложени обезпечителни мерки.
6. Съгласно приложената норма – чл.19
ал.1 ДОПК : „Който в качеството си на управител, член на орган на управление,
прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1
и 2
укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа
по приходите или публичния изпълнител и
вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.”. Тълкуването
на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните
елементи / Решение № 12792 от 1.10.2019г. на ВАС
по адм. д. № 5135/2019г., Първо О./: субект на отговорността ; наличие на
задължение на лице по чл. 14 т. 1
или 2 ДОПК;
действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да
обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител - в съдебната практика се
приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т.е. необходимо е
виновно поведение; причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на
факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски, тоест "уникалност" на връзката между поведението
на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат
събрани задълженията.; невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими
доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството
не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични
задължения.; граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение
лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.
По отношение първи елемент от фактическия
състав на чл.19 ДОПК не е налице спор – Е.А. е управител на Дизен ЕООД през
данъчните периоди, в които е приета за установена отговорността по приложената
норма – 01.12.2012г. до 31.07.2014г. и от 01.10.2014г. до 30.11.2014г. Отсъства
спор и по отношение наличие на задължение на лице по чл. 14 т. 1 ДОПК – Дизен ЕООД има публични задължения, установени с влязъл в
сила ревизионен акт.
Наличието на третия елемент изисква
установеност на втория, предвид съдържанието на нормата. Както правилно е
посочил решаващият орган, доказателствената тежест в ревизионното производство
по реда на чл.19 ДОПК, носят приходните органи. В тази вр. следва да бъде
отбелязано, че укриването на факти и обстоятелства като елемент от състав на чл. 19 ал. 1 ДОПК не е доказано по отношение данъчни периоди 01.12.2012г. –
31.12.2013г. Това означава, че при отсъствие на втория елемент не е обективно
търсим третия. Доказано е, вкл. с наличие на третия елемент, по отношение
данъчни периоди – м.02, м.04, м.05, м.07, м.10 и м.11.2014г. За двата посочени
периода са налице конкретни изключения – отсъстващите фактури, отразени в ССч.Е
за 2012г. и 2013г.
6.1. Предпоставките, регламентирани в чл. 19 ал. 1 ДОПК, за ангажиране отговорността на третите лица за задължения на
юридическо лице по чл. 14, т. 1
и т. 2 ДОПК
са предвидени кумулативно и в тежест на органите по приходите, издали РА, е да
ги докажат. Укриването на факти и обстоятелства като елемент от състав на чл. 19 ал. 1 ДОПК не може да се презюмира въз основа на влязъл в сила РА на друг
правен субект – юридическото лице. Констатациите в РА на Дизен ЕООД – влязъл в
сила, не могат да се противопоставят на жалбоподателя при ангажиране на
отговорността му по чл. 19 ал. 1 ДОПК, тъй като двете отговорности – на юридическото лице и тази по чл. 19 ал. 1 ДОПК на управителя, са различни и произтичат от различни фактически
състави. Предвид тези съображения бяха допуснати доказателствените искания на
жалбоподателя, посредством които бе доказано, че за данъчни периоди 01.12.2012г.
– 31.12.2013г., са били представени оригинали на първични счетоводни документи,
вкл. ЧМР и други съпътстващи документи. Според събраните доказателства,
анализирани от ССч.Е, се установи : До края на 2013г. са открити и описани
оригинали на фактури с изключения – посочени в основното заключение, а за
2014г. – отсъстват данни. Таблично са представени издадените от Дизен ЕООД
фактури с номер и дата – клиент – ДДС номер – предмет – данъчна основа – том и
лист; съпроводителни документи – том и лист. Предмет на доставките са – рокли,
блузи, гащеризон, рокля с хастар, които доставки са към един клиент от Франция
и придружени с ЧМР. По всички описани фактури от 2012г. и от 2013г. –
основанието е чл.21 ал.2 ЗДДС, което води до извод не за извършен ВОД, а за
услуга на клиент, регистриран по ЗДДС на територията на ЕС – „ишлеме”, предвид
установени проформа фактури за получени материали и калкулации за ушиване на
изделията. Посочени са шест АПВ с номер и дата – от 2012г. и от 2013г.,
конкретен данъчен период /от 2012г. и от 2013г./. Представени са таблично
фактурите от обхвата на т.1 и т.2 от задачите, за които има издадени АПВ – от
2012г. и от 2013г. /с отразени том и лист/. По отношение АПВ се споделят
съображенията на жалбоподателя /според чл. 128 ал. 1
ДОПК, недължимо платени
или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от
органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на
възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от
Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите./, като се съобрази самостоятелното ревизионно производство спрямо
Дизен ЕООД във вр. с Тълкувателно
решение № 1 от 25.06.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ВАС. Действието на акта за прихващане или
възстановяване се характеризира с признаването на права на данъчния субект,
като са възможни две юридически хипотези. При първата хипотеза органът по
приходите е установил, че срещу подателя на искането съществуват насрещни
публични вземания, включително данъчно-осигурителни. Тогава действието на акта
за прихващане е с правно погасителен ефект. В хипотезата, при която данъчният
субект не дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, съответно липсват
други публични вземания, с акта по чл. 129, ал.
3, изречение първо ДОПК на подателя на
искането само се възстановяват недължимо платените или събрани суми. Наличието на АПВ е в подкрепа на жалбоподателовата теза
за отсъствие на втория елемент от фактическия състав на чл.19 ал.1 ДОПК, което
изключва наличие и на третия елемент – но само за данъчни периоди
01.12.2010г. – 31.12.2013г. Фактическият състав на чл. 19 ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на
факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред
орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на
задълженията на дружеството за данъци. Такава пряка причинна връзка в случая не
е доказана от страна на приходната администрация по отношение данъчни периоди
01.12.2010г. – 31.12.2013г. Не е налице пряка причинна връзка и между
продажбата на дружествените дялове от РЛ на М.А. /в този см. Решение № 12792 от
01.10.2019г. по адм. д. № 5135/2019г., ВАС, Първо О. – „…прехвърлила
дружествените си дялове след връчване на ревизионния акт през м. 06/2014 г.,
тъй като това действие не се намира във връзка с имуществото на дружеството.”; Решение № 10929 от
12.07.2019г. по адм. д. № 5156/2019г., ВАС, Осмо О./. Не се установи
пряка причинна връзка и с информацията за МПС по лизинговите договори, вкл. с
придобиването им от трети лица. Предвид изложените съображения, жалбата се
приема за основателна по отношение данъчни периоди : 01.12.2012г. –
31.12.2013г. /л.64, РА – главници и лихви/, с изключение на отсъстващи –
непредставени фактури за съответните данъчни периоди от 2012г. и 2013г. –
отразени в ССч.Е /общо ДДС – 18 183,59/.
6.2. В хода на ревизията е установено,
че дружеството е прекратило търговска дейност, няма авоари по банковите сметки
и не притежава имущество, по отношение на което публичния изпълнител да проведе
успешно производство по събиране на вземането, тоест – налице е невъзможност за
събиране на установените задължения, въпреки предприетите действия от
приходните органи за събирането им. Според приходните органи - описаното
поведение на управителя е причина за несъбираемост на публичните вземания : дружеството
е прекратило дейността си, като същевременно е и продадено на лице, задържано
под стража, като последното касае м.01-03.2019г.
Субект на укриването е управителя,
доколкото при действието на чл. 141 ал. 2 ТЗ - той представлява дружеството, организира и ръководи дейността
му /чл. 141 ал. 1
от ТЗ/, при което несъмнено формира представи относно сключването и
изпълнението на сделките. За прилагането на отговорността по чл. 19 ал. 1 ДОПК релевантната е връзката между поведението на управителя и
несъбирането на вземанията на дружеството. За втори елемент от състава на нормата
е възприето с основание, че посредством непредставяне на изискани документи за
2014г. и информация за налични по счетоводни данни активи – РЛ е допуснало за
конкретните данъчни периоди да бъдат установени задължения на управляваното от
нея дружество и в частност - м.02, м.04, м.05, м.07, м.10 и м.11.2014г. /както
и изключенията за част от 2012г. и 2013г./. В тази насока е позоваването на
чл.141 ал.2 ТЗ, въз основа на която разпоредба управителят на търговското
дружество ръководи дейността му, поради което е осведомен както за сключване и
изпълнение на сделките, така и за местонахождение и наличност на активи, вкл.
по счетоводни данни. Следователно жалбоподателката е имала яснота за
осъществяването от дружеството на облагаеми доставки и реализирани приходи, както
и за активите по счетоводни данни към 31.12.2014г. Според доказателствата от
ревизионната преписка, на 07.01.2015г. Е.А. е заличена като управител на Дизен
ЕООД въз основа на договора за продажба на дружествени дялове от 23.12.2014г. -
непосредствено преди продажбата на дружествените дялове и към 30.11.2014г. Дизен
ЕООД преустановява дейност – последната подадена СД по ЗДДС е за м.11.2014г. За
2015г. и следващите, не е декларирана извършвана дейност и не са подавани ГДД.
Ведно с това, от 28.07.2015г. РЛ е собственик на капитала на търговско
дружество с идентична дейност. При
повторната ревизия не са представени документи, а при първата – първични
документи – в оригинал, но за данъчни периоди до края на 2013г. /потвърдено от
ССч.Е при съпоставка с фактурите от обхвата на РА на Дизен ЕООД/. Представянето
на фактури, банкови извлечения и транспортни документи при предходната ревизия,
действително не подкрепя твърдението на РЛ за предоставяне на всички документи
на новия управител при продажбата на дяловете. Но не твърденията, а
доказателствата за тях за от значение при разрешаване на спора. Документация за
2014г. не е представена, вкл. за стоки, материали, продукция – налични по
счетоводни данни към 31.12.2014г. Към 30.11.2014г. дружеството преустановява
дейност, няма имущество и по запорираните сметки няма постъпления, при които
факти действително може да бъде прието, че РЛ е допринесло за установяване на
задълженията на дружеството, за които е било наясно, че няма да бъдат събрани.
За третия елемент от фактическия състав
на чл.19 ал.1 ДОПК - причинно-следствена връзка между необявените /укрити/
факти и несъбираемостта на задълженията на дружеството, представляваща
обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения от поведението на
управителя в резултат на укриването на тези факти : Според установеното неосъществяване
на дейност на дружеството към 30.11.2014г., може да бъде приет извода за
целенасочено предприети действия, тъй като при преустановена дейност –
дружеството е в невъзможност да изпълни данъчните си задължения, освен което
поради неизясненото местонахождение на активите по счетоводни данни към
31.12.2014г. и неоткриването им от публичен изпълнител, респект. невъзможност
за принудително изпълнения спрямо тях, е обусловена причинна връзка между
укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя и невъзможността за
събиране на публичните задължения от дружеството. Изборът и освобождаване на управител имат действие от вписването –
07.01.2015г., поради което правилно приходните органи се позовават на
посочените налични активи в баланса на дружеството към 31.12.2014г. Действително,
прекратяването на дейността преди прехвърлянето на дружествените дялове, ведно
с отсъствието на авоари по банковите сметки на дружеството, както и отсъствието
на данни за притежавано имущество, респект. непредставянето на информация за
местонахождение на наличните активи по счетоводни данни към 31.12.2014г. за
целите на принудителното събиране на задълженията, обосновават извод за
поведение на управителя, довело до несъбираемост на задълженията. В случая са предприети
действия от приходната администрация за събирането им като е образувано изпълнително
дело с номер 1615/0000267/2015г. Според данните на дирекция Събиране -
дружеството не притежава недвижими имоти, движими вещи, дългосрочни и
краткосрочни инвестиции, вкл. дялово участие в други дружества, няма постъпили
суми от банковите сметки. Изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 225 ал. 1
т. 4 /несъбираем дълг/ ДОПК с разпореждане на публичния изпълнител
от 03.08.2017г. Фактът на установяване на липса на имущество, върху което да
бъде насочено изпълнението, е достатъчен, за да се приеме, че е налице
невъзможност за събиране на публичните задължения като елемент от фактическия
състав на приложената норма от приходните органи.
При описаната фактическа установеност
и изложените съображения, жалбата се приема за неоснователна по отношение
данъчни периоди : м.02, м.04, м.05, м.07, м.10 и м.11.2014г. /л.64, РА/, както
и за съответните данъчни периоди от 2012г. и от 2013г., за които не са
представени фактури.
Оспорващото
дружество и ответникът заявиха своевременно претенции за присъждане на съдебни
разноски, респект. юрисконсултско възнаграждение, които са дължими за
присъждане съразмерно уважената и отхвърлена част от жалбата. Оспорващото лице
е направило разноски общо в размер на 5 950лв., от които 5000лв. адвокатско
възнаграждение. Същото не е прекомерно предвид §2а от ДР на Наредба № 182004г.
за минималните адвокатски възнаграждения и предметът на делото.
Мотивиран с изложеното , съдът
Р Е Ш И :
Отменя Ревизионен акт №
Р-16001619000326-091-001 от 26.08.2019г., потвърден с Решение № 704/09.12.2019г.
на Директор Дирекция ОДОП – Пловдив, в частта по отношение : установени
задължения по ЗДДС на основание чл.19 ДОПК, за данъчни периоди - 01.12.2012г. – 31.12.2013г., в общ размер
на 95 640,79 лв. /главници и лихви, от които са изключени отсъстващите фактури
с ДДС, съобразно основното заключение по ССч.Е /.
Отхвърля жалбата против Ревизионен акт №
Р-16001619000326-091-001 от 26.08.2019г., потвърден с Решение № 704/09.12.2019г.
на Директор Дирекция ОДОП – Пловдив, в частта по отношение : установени
задължения по ЗДДС на основание чл.19 ДОПК, за данъчни периоди - м.02, м.04, м.05, м.07, м.10 и
м.11.2014г., както и за съответните данъчни периоди от 2012г. и от 2013г., за
които не са представени фактури, в общ размер на 27 665,37 лв. /главници и
лихви/.
Осъжда Дирекция ОДОП – Пловдив да
заплати на Е.И.А., ЕГН **********,*** ***, съдебни разноски общо в размер на 4 641
лв.
Осъжда Е.И.А., ЕГН **********,*** ***
да заплати на Дирекция
ОДОП – Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 827,87 лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :