№ 586
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание по чл.222, ал.3, предл.първо от КТ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от К. Й. Ч. с ЕГН ********** с адрес
гр.Ш, ул.“Д А“ № ** вх** ет.** ап** със съдебен адрес гр.Ш, ул.“Д Б“ № 7, ет.2, офис**
чрез адв. Соня Григорова срещу „С Б А Л К М“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
управление гр.Ш, ул.“С“, № ** вх** ет** ап.** представлявана от М С.
В исковата молба се сочи, че по силата на трудов договор ищцата работила в „С Б А
Л К М“ ЕАД с място на полагане на труд в гр.Ш, в периода от **/**/****г. до **/**/****г.
На **/**/****г. й била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
5/**/**/****г., считано от **/**/****г. Ищцата твърди, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение придобила право на пенсия, тъй като била навършила
необходимите години и притежавала необходимия осигурителен стаж, като на **/**/****г.
подала пред НОИ искане за отпускане на пенсия, по което още се събирали допълнителни
документи от стажа й в чужбина. Тъй като не получила полагащото се обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ, отправила покана за изплащане на сума в размер на две брутни заплати
до работодателят си. Поканата била получена на **/**/****г., като към момента не са
изплатени обезщетенията. Това породило правния й интерес от водене на настоящото
производство. В заключение се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата
дължимото и неизплатено обезщетение в размер на две брутни заплати, а именно 2 432 лв.,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение и след придобиване на право на
пенсия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 33.10 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
1
**/**/****г. до **/**/****г..
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор. В отговора се развиват обстойно аргументи за недопустимостта на претенциите,
касателно липса на активна процесуална легитимация, както и висящността на
производството за придобиване право на пенсия пред НОИ към момента на депозиране на
исковете. Това води до извод за преждевременното им предявяване на исковете и основания
за прекратяване на производството, поради недопустимост. Взема се становище и по
неоснователността на исковете.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. Соня Григорова от ШАК,
като се поддържа исковата молба. В хода на делото се прави изменение на исковете, чрез
намаляване на размера им от 2432 лв. на 2171.24 лв. за главния иск и от 33.10 лв. на 29.55
лв. за акцесорната претенция. Съдът с протоколно определение в съдебното заседание от
**/**/****г. е допуснал изменение на исковете, като частично прекратил производството за
разликата между изменените размери и първоначално предявените такива. В хода по
същество се моли за уважаването им, съобразно установените от експертизата размери.
Претендират се разноски.
За ответника не се явява представител, депозират се становища по хода на делото и се
моли за отхвърлянето на исковете, поради липсата на предпоставки за приложението на
чл.222, ал.3 от КТ.
От събраните по делото доказателства се прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него се установява, че са
били в трудовоправни отношения помежду си основани на Трудов договор от **/**/****г.,
по силата на който ищцата заемала длъжността „********“ в „С Б А Л К М“ с място на
работа в гр.Ш. Видно от Допълнително споразумение от **/**/****г. основната заплата на
ищцата била в размер на *** лв. Със Заповед № 5/**/**/****г. на основание чл.32** ал** т.1
от КТ трудовото правоотношение с ищцата било прекратено по взаимно съгласие на
страните, считано от **/**/****г. В заповедта било посочено да се изплати обезщетение за
неизползван годишен отпуск по чл.2** ал.1 от КТ и същата била връчена лично на ищцата
на **/**/****г. Същият ден ищцата отправила покана до работодателя да й бъдат изплатени
дължимите й две обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ, получена от ответника на **/**/****г.
Пред НОИ се развило производство във връзка с подадени на **/**/****г. от ищцата
документи за пенсия , като в писмо от осигурителния институт до ищцата (лист 8 от делото)
е посочено, че през ****г. жените придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО при навършване на 61 години и 8 месеца и 36 години
осигурителен стаж. В писмото се сочи, че ищцата е навършила посочената възраст на
**/**/****г. По делото се представят и доказателства за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от **/**/****г. след признаване на положения от
2
ищцата осигурителен стаж в И, а именно Разпореждане № ********** от **/**/****г. на
Териториално поделение на НОИ – гр.Ш. Представено е и Удостоверение изх. № ****-27-46
от **/**/****г. за размера на пенсията за месец юни 2022г., а именно 555.17 лв.
По делото е представена в копие трудова книжка на ищцата, като оригинала по
искане на ответника е представен „на виждане“ в съдебно заседание. В трудовата книжка е
положен печат на работодателят, в който е отразено, че трудовия стаж към датата на
прекратяване на правоотношението е бил 8 години, 7 месеца и 22 дни.
За изясняване на фактическата обстановка в производството е назначена съдебно –
счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорена от страните и е прието от съда,
като пълно, обективно и компетентно дадено. Експертизата приема, че размера на
дължимата сума за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ представляващо 2 брутни работни
заплати се изчислява на 2 171.24 лв., а размерът на мораторната лихва от **/**/****г. до
**/**/****г. – датата на подаване на исковата молба в съда е 29.55 лв.
Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените доказателства в цялост
и поотделно, съдът прави следните правни изводи:
По основателността на предявения иск по чл.222, ал.3, предл.първо от КТ:
Разпоредбата на чл.222, ал.3, предл.първо от КТ урежда правото на работника или
служителя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, да
получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от два месеца. Предвид разпределената доказателствена тежест, ищцата е следвало да
докаже, че е работила по трудово правоотношение с ответника, независимо от правното
основание за прекратяване, както и че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение съгласно Кодекса за социално
осигуряване (КСО). В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение.
В конкретния случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото се
установява, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание
чл.32** ал** т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните. Спорът в настоящото
производство е дали към момента на прекратяване на правоотношението ищцата е
придобила правото на пенсия.
Предявеният иск е основателен, тъй като безспорно се установи по делото, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е придобила право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо че към този момент липсва разпореждане на
НОИ за отпускането на пенсия. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 94, ал.1 от КСО,
съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на
правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази
дата. В този случай пенсията се отпуска със задна дата, откогато е възникнало правото за
осигуреното лице. В настоящия случай ищцата на **/**/****г. е подала заявление за
3
отпускане на пенсия рег. № ****-27-194 от **/**/****г. (лист 6 от делото). Разпореждането
на ТД на НОИ Ш постановява отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано
от **/**/**** г., следователно към тази дата лицето е придобило право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и това обстоятелство е установено по безспорен начин с
разпореждането на съответната държавна институция. Трудовият договор на ищеца с
работодателя е прекратен, считано от **/**/****г., съгласно изричното отбелязване в
заповедта. При това положение налице е фактическия състав на разпоредбата на чл. 222,
ал.3 от КТ, поради което предявения иск е основателен и доказан. От назначената
счетоводна експертиза се установи, че размера на начисленото на ищцата брутно трудово
възнаграждение за месеца предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение –
декември ****г. е в размер на 1085.62 лв., като размера на претендираните 2 брутни заплати
е 2 171.24 лв. Към настоящия момент няма доказателства обезщетението в този размер да е
заплатено на ищцата. Предвид това, то искът се явява изцяло основателен.
По основателността на лихвата за забава: Ищцата е отправила покана до работодателя
за изплащане на обезщетението, като видно от приложената обратна разписка, същата е
получена на **/**/****г. От този момент работодателят е изпаднал в забава, като
експертизата установи, че за периода от **/**/****г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – **/**/****г. лихвата за забава е в размер на 29.55 лв. Поради уважаването на
главния иск, то следва да бъде уважен и искът по чл.86, ал.1 от КТ в изменения от ищцата
размер, съгласно заключението по експертизата.
По разноските в производството: На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на служителя - ищец, то работодателя - ответник следва
да понесе направените разноски в производството, а именно следващата се държавна такса в
размер на 136.85 лв. и разноски за експертиза в размер на 150 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК сторените от ответника разноски остават в негова
тежест.
Предвид направеното искане, то в полза на ищцата следва да се присъдят разноските
за адвокатско възнаграждение. Ответникът прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Заплатеното от ищцата възнаграждение е 500 лв., видно от
адвокатското пълномощно и списъкът за разноски по чл.80 от ГПК. Предвид, че по делото са
предявени два иска, то съдът намира, че възнаграждението е определено в минимума по
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
възражението за прекомерност следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С Б А Л К М“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление гр.Ш, ул.“С“ № ** вх** ет** ап.** представлявана от М С Стойнев да заплати
на К. Й. Ч. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“Д А“ № ** вх** ет.** ап**, на основание
чл.222, ал.3, предл.първо от КТ, сумата от 2 171.24 лв. (две хиляди сто седемдесет и един
лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото й правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на две брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане
на вземането, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 29.55 лв. (двадесет и девет
лева и петдесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата считано
от **/**/****г. до **/**/****г.
ОСЪЖДА „С Б А Л М“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на основание чл.78, ал.6
от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шския районен съд сума в общ
размер на 286.85 лв. (двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща държавна такса по делото и възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. (
пет лева), при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „С Б А Л М“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на основание чл.78, ал.1
от ГПК на К. Й. Ч. с ЕГН ********** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща
сторени по делото разноски за заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на посочените от страните съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
5