№ 11228
гр. София, 08.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110114884 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на И. А. А. против „Файненшъл България“ ЕООД.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в
указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал1.
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по
делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищцата И. А. А. твърди, че е сключила с трето неучастващо по делото лице „Аксес
Файнанс“ ООД договор за паричен заем А1 бърз кредит № ** от 14.01.2021 г., с който
получила 400 лв. заем, който следвало да върне за 7 месеца, при лихвен процент от 40% и
ГПР 49,01% Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, заемателят е задължен в срок до пет
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави обезпечение под формата на
поръчителство на едно физическо лице, банкова гаранция с бенефициер заемодателя за
пълната сума по заема със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на
задълженията по кредита или одобрено от заемодателя дружество - гарант. Твърди, че във
връзка с чл. 3, ал. 1, т. 3 от договора за заем и на датата на неговото сключване 14.01.2021 г.
на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия
идентификационен номер, както номерът на договора за заем, а именно № **. Договорът се
сключва с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, като по силата на него ищцата е
трябвало да заплати на ответника сумата в размер на 148,26 лева., разсрочена ведно със
задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 7 равни месечни
вноски. Подържа, че е потребител, а сключеният договор за гаранция бил нищожен като
1
противоречащ на закона, поради заобикаляне на закона и на добрите нрави.
Противоправността му и аморалността му се състояла в това, че за кредит в размер на 400
лв. от кредитополучателя се изисква да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство в
размер на 148 лв., която сума надвишава дори размера на уговорената възнаградителна
лихва в договора, а именно 113 лв. и която би следвало да бъде възнаграждението за
кредитора от кредитната сделка. Правата на кредитополучателя били нарушени, тъй като
предвид многобройните кумулативно изброени условия към физическите лица за
обезпечение на практика потребителят е ограничен във възможността си да избере
поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща
допълнително за тази услуга по договора за предоставяне на гаранция. Нарушено било
изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР да неи бъде да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Дължимото по Договора за
предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването
на ГПР. При условие, че същото беше включено, действителният ГПР би възлизал на повече
от 588 %. По този начин били според ищцата заобиколени изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест за длъжника. Заобикалянето на закона било видно от
съдържащата се публична информация в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ,
според която едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител е дружеството
кредитор. В тази връзка и печалбата на ответника от извършената от него търговска дейност
като поръчител и печалбата на кредитодателя се разпределяла в полза на едни и същи лица.
Посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла
на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл било и
Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на
разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005. Договорът за
предоставяне на гаранция бил нищожен и поради липса на основание. Срещу заплащането
на възнаграждението по договора за гаранция, ищецът не бил получил никаква услуга, а
единствено задължението му се прехвърляло от едното дружество на другото, което е
свързани с първото. Клаузите на договора за предоставяне на гаранция нарушавали
изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Така посочените клаузи
противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрират директно
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването не само на акцесорната сделка, но и на главната. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация
и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика.
Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
2
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ето
защо ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на гаранция
№ ** от 14.01.2021 г., сключен с ответника, като противоречащ на закона, като заобикалящ
закон, като нарушаващ добрите нрави, и поради липса на кауза. Претендира разноски.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че с договора за предоставяне на гаранция ответникът поема задължение, което
изпълнява издавайки гаранцията, предмет на Договора в полза на „Аксес Файнанс“ АД с
реквизити, съобразно чл.1, ал.2 от Договора. Дружеството, издавайки гаранция не получава
нещо в повече, от това което предоставя, а дори напротив. Длъжникът, срещу
възнаграждение в неголям размер, получава сигурност, че ако не изпълни в срок
задълженията към Заемодателя, последният ще ангажира отговорността на Гаранта по
издадената от него гаранция. От своя страна издадената гаранция гарантира и всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договор за кредит,
включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите може да
бъдат разглеждани като нееквивалентни, но не в полза на потребителя, а в полза на гаранта,
чиято отговорност може да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото
възнаграждение. Възнаграждението на гаранта е определено след извършена преценка на
риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би
следвало да е сключила договора. С предоставяне на гаранция ответникът оказал възмездна
услуга в полза на заемодателя. Видно от договора за паричен заем и по-точно от чл. 3 от
същия, заемодателят не е поставил изискване към заемателя да обезпечи вземането по
договора единствено чрез сключване на договор с гаранта. Дори напротив, действайки
добросъвестно и отчитайки индивидуалните предпочитания и възможности на всеки
заемател, заемодателят му е предоставил възможност да избере един от три възможни
начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си,
отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред. Гарантът е сключил договора
за предоставяне на гаранция само и единствено поради възлагането от ищцата и то само при
условие, че ще получи уговореното възнаграждение, което според ответника не накърнявало
добрите нрави, не противоречало и не заобикаляло закона. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр.
3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже сключването на процесния
договор и твърдените пороци на сделката – противоречие на закона, заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави, както и опровергаване на презумпцията за наличие на кауза
на договора по чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е
сключила с трето неучастващо по делото лице „Аксес Файнанс“ ООД договор за паричен
заем А1 бърз кредит № ** от 14.01.2021 г., а с ответника – договор за предоставяне на
гаранция № ** от 14.01.2021 г.,
ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или
3
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на
спора.
НАСРОЧВА делото за 07.04.2025 от 10:30, за когато да се призоват страните с препис
от настоящото определение, а ищеца – с препис и от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4