Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 23.10.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №5676 по описа за 2017год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ЕТ “***“-гр.Славяново
против „МП-*** 2015г.“ЕООД-Плевен, в която се твърди, че ищецът е продал на
ответника гориво на обща стойност 23793,68лв. с ДДС, фактурирано с ф.№**********/29.11.2016г.
на стойност 12 478,50лв. , ф.№**********/13.04.2017г. -5631,96лв. и №**********/22.04.2017г.-5683,22лв.Твърди
се, че цената не е заплатена. Твърди се, че въз основа на заявление, депозирано от ищеца
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника е
образувано ч.гр.д.№4205/2017г. по описа на съда, като е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 23793,68лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението 13.06.2017г. Сочи
се, че от страна на длъжника е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК за
недължимост на сумата. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск, като признае съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника
по издадената заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4205/2017г. по описа на ПлРС,
както и направените в заповедното и настоящето
дело разноски.
Ответникът е оспорил предявения иск.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно между страните по делото е, а и видно от приложеното ч.гр.д.№4205/2017г. по описа на РС-Плевен
е, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2721 от 14.06.2017г., за сумата
23793,2017лв., представляваща неплатена сума по фактури: ф.№**********/29.11.2016г.
на стойност 12 478,50лв. , ф.№**********/13.04.2017г. -5631,96лв. и
№**********/22.04.2017г.-5683,22лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.06.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 475,88лв.
- внесена държавна такса и 625лв. – адвокатски хонорар. Вземането произтича от
следните обстоятелства: Паричното вземане,
представлява неплатена цена на продадени стоки /гориво/ по договор за
покупко-продажба.
Правната
квалификация на предявената искова претенция е по чл.124 от ГПК-положителен
установителен иск за установяване, че се дължи сумата, за които е издадена
заповед по чл.410 по ч. гр.д.№4205/2017г. на РС-Плевен.
Не е спорен въпроса относно наличието
на договорни отношения между страните.
Спорен е въпросът, дали е доставено
твърдяното количество гориво и дължи ли се претендираната сума.
По делото са приложени фактурите,
като и товарителници, пътен лист и и
нареждане за експедиция към всяка една фактура.ВЛ , изготвило СИЕ, заявява, че е запознато с посочените
документи, при проверката в счетоводството на страните.Посочва, че са
осчетоводени фактурите и при двете страни, като при ответника са по сметка
302/1/2, включени са в дневника на покупките по ЗДДС и ответника е ползвал
данъчен кредит.Посочва, че в не са отразени и при двете страни плащания по
процесните фактури. Ищецът твърди, че ответника не е изпълнил задължението си да заплати стойността на
доставената стока. Това твърдение на
ищеца за неизпълнение на задължението на ответника, представлява твърдение за
отрицателен факт, което го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала
върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнявал
задълженията си.С оглед на това следва да се уважи претенцията изцяло.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за изплащане на
покупната цена и с поведението си е
станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело,
които следва да заплати на ищеца. Съобразно т.12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 475,88лв.
разноски за платена д.т.лв. и 625лв. адвокатско възнаграждение- разноски по ч. гр.д.№
4205/2017г. по описа на ПлРС.
Отделно се
дължат и разноски за исковото производство, поради което следва на осн чл.78,
ал.1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата 1905,45лв.
разноски по настоящето дело.Изрично в Наредба№1/2004г. е предвидено , че се
дължат разноски и за двете производства, като исковият съд се произнася за разноски и в двете производства.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответника “М.Т.2.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***373,
че ДЪЛЖИ на кредитора ЕТ“***“, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК201122906, сумата в размер на 23793,68лв. с ДДС,
представляваща незаплатена цена за доставено дизелово гориво по данъчни фактуриф.№**********/29.11.2016г.
на стойност 12 478,50лв. , ф.№**********/13.04.2017г. -5631,96лв. и
№**********/22.04.2017г.-5683,22лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.06.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед №2721/14.06.2017г. по ч.гр.д.№4205/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА „М.Т.2.“ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***373 ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ“***“, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК201122906, сумата
общо 1905,45лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА „М.Т.2.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***373 ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ“***“, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК201122906, сумата общо от 1100,88лв.-
разноски по ч.гр.д.№4205/2017г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :