Р Е Ш Е Н И Е № 83
гр. Търговище, 24.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от председателя адм.
д. № 140 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Б.П.Б. ***,
действащ чрез пълномощник адв. С.А., срещу заповед № 20 – 1292 – 000303 от
15.06.20 г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР – Търговище,
с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно
средство: лек автомобил „АУДИ А 6“ с рег. №……., за срок от три месеца. Жалбоподателят
чрез пълномощника си твърди, че заповедта е издадена при нарушение на
изискванията за форма, материално и процесуално незаконосъобразна, както и
несъответна на целта на закона. По подробно изложени съображения се прави
искане обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират
се разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не се ангажира със становище по делото.
Административен съд – Търговище,
втори състав, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 363з – 1478 – 08.10.2018г.
директорът на ОДМВР – Търговище е
оправомощил определени категории длъжностни лица да издават ПАМ по чл. 171,
ал.1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, сред които е и началникът на група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за територията, обслужвана от ОД на МВР
– Търговище.
Не е
спорно обстоятелство по делото, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил
„АУДИ А 6“ с рег. № … ...
С
обжалваната заповед № 20 – 1292 – 000303 от 15.06.2020г., издадена на основание
чл. 171, ал.1, т. 2, б. „м“ от ЗДвП, началник група към сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Търговище е наложил на жалбоподателя принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2, б. „м“ от ЗДвП – временно спиране от движение на пътно
превозно средство: лек автомобил „АУДИ А 6“ с рег. №……….., за срок от три
месеца. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че субектът на ПАМ като
собственик на лек автомобил „АУДИ А 6“ с рег. № …… използва пътищата отворени
за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Конкретните обстоятелства, с които е
мотивирано налагането на ПАМ от фактическа страна са следните: на 13.06.2020г. в
гр. Търговище, кв. Запад, на бул. „Сюрен“ до бензиностанция „Йоана“ с посока на
движение към кръстовището с бул. „Трайко Китанчев“ Б. управлявал собственият си
автомобил в гр. Търговище като на дясна крива влиза в насрещното платно,
умишлено форсира автомобила с цел поднасяне на автомобила (дрифтене).
В
заповедта е посочено, че за посочените обстоятелства на лицето е съставен акт
за установяване на административно нарушение № GA 249902 от 13.06.2020г., който е представен като част от административната
преписка. В акта обстоятелства различни от гореизложените не са изтъквани.
От
разпитаните по делото свидетели се установява, че на посочената дата, час и
място жалбоподателят е пътувал към кръстовището на бул. „Сюрен“ с бул. „Трайко Китанчев“. Навлизайки в
завоя, тъй като платното му за движение е било заето от спрял бус, е навлязъл за
кратко в насрещното платно, по което срещу него се е движела полицейска патрулна
кола, след което се е върнал в неговата лента за движение. Показанията на
свидетелите в тази част не се различават от изнесеното в докладна записка от
26.06.2020г. на актосъставителя, затова съдът ги кредитира като достоверни.
Заповедта
за налагане на ПАМ е връчена на 09.07.2020г. на Б., а жалбата срещу заповедта е
подадена на 14.07.2020г.
Предвид установеното от фактическа
страна, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради
което е допустима.
На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, ал.1, т. 2 от същия закон се
издават с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или на оправомощени от тях длъжностни
лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Предвид тази правна уредба и представената по делото заповед № 363з – 1478 –
08.10.2018г. на директора на ОДМВР –
Търговище, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
С оглед съдържанието на акта съдът
приема, че е спазена установената от закона форма – чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са
изложени достатъчно ясно и изчерпателно. В производството по издаването на
обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила – такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат
административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни
нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли
да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт.
Оспорената заповед противоречи на
материалния закон, тъй като обстоятелствата, въз основа на които е издадена, не
осъществяват състава на административно нарушение по чл. 104б, ал.1, т. 2 от ЗДвП. Видно от текста на закона, субект на мярката по чл. 171, ал.1, т. 2,
буква „м“ от ЗДвП може да е само собственик, който управлява МПС, като използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Каквито и да било
нарушения на правилата за движение да е извършил Б. при управлението на
автомобила – напр. движение с несъобразена скорост, навлизане в насрещно платно,
поднасяне на автомобила и прочие, посочените в заповедта фактически основания
за налагане на заповедта не установяват ползване на пътя от Б. за друга цел
освен обичайната – превоз на хора. Липсват фактически основания за налагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, ал.1, т. 2, буква „м“.
По
изложените съображения съдът приема оспорената заповед за незаконосъобразна,
като издадена в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на делото следва да
се постави на обсъждане претенцията за заплащане на разноски по делото от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя. По делото са представени
доказателства за направени разноски в размер на 210лв. – от които 10лв. за
държавна такса и 200лв. за адвокатски хонорар, платени в брой. На основание чл.
143, ал.1 от АПК ОД на МВР - Търговище следва да бъде осъдена да плати на
жалбоподателя разноските по делото в размер на 210лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 5 от ЗДвП , Административен съд – Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на Б.П.Б. ***, действащ чрез пълномощник адв. С.А., заповед № 20 –
1292 – 000303 от 15.06.2020г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Търговище, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, ал.1, т. 2, буква „м“ от ЗДвП – временно
спиране от движение на пътно превозно средство: лек автомобил „АУДИ“ с рег. № ….,
за срок от три месеца.
ОСЪЖДА
ОД НА МВР – ТЪРГОВИЩЕ да плати на Б.П.Б. *** разноски по делото в размер на
210лв., от които 10лв. за държавна такса и 200лв. за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: