РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Перник, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20221700500468 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана от „ВИВА-78“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуалния им
представител адв.А. Б. П. от ПАК, съдебен адрес: *** въззивна жалба срещу
решение № 527/13.05.2022 г., постановено по гр. дело № 5218/2021 г., по
описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, като неправилно
и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила/неправилно прилагане на материалния закон,
като се моли да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен
изцяло предявения ревандикационен иск, евентуално – изцяло иска за
паричната левова равностойност на ревандикационните вещи и да бъде
оставен без уважение предявения насрещен иск. Според жалбоподателя,
първоинстанционният съдът неправилно и в разрез със събраните по делото
доказателства е приел, че навесът представлявал „допълнително помещение“
„до сградата в която е наетото помещение“ и че „в изграждането му били
вложени всички ревандикирани елементи“. В решението не било съобразено,
че навесът се крепял върху дървени колони, стъпили на метални обувки,
което давало възможност за демонтаж без нарушаване на бетонната настилка.
1
Намира за неправилно приложението от районния съд на разпоредбата на
чл.92 от ЗС, тъй като съдът без да е изследвал собствеността на земята и без
наличието на каквито и да било доказателства, приел, че земята е на
ответника. Всъщност сградата била построена върху общинска земя. Сочи, че
видно от предоставено по делото доказателство – Констативен протокол №
*** г. и Комбинирана скица за пълна идентичност на поземлен имот става
ясно, че магазинът „***“ не попада в границите и не е част от механа „***“.
Захващането на пристроения магазин към сградата на механата било
посредством болтове за директен монтаж и монтажна пяна. Тоест при
евентуален демонтаж, няма да се наруши целостта на сградата като главна
вещ, поради което хипотезата на чл. 97 от ЗС се явява неотносима и
неправилно приложена от районния съд.
На следващо място се твърди, че е неправилна преценката на
първоинстанционният съд, че не бил сезиран с иск за неоснователно
обогатяване, като сочи, че искът за евентуално присъждане на левовата
равностойност на неревандикираните движими вещи в случай, че
ревандикация се окаже невъзможна е именно такъв. В подкрепа на своята теза
сочи съдържанието на писмените бележки, приети и приложени по
първоинстанционното дело. Намира, че първоинстанционния съд е
постановил решението, в частта му относно предявения насрещен иск при
недоказаност на иска и неизяснена фактическа обстановка, като били приети
неясни и противоречиви показания на свидетелите. Твърди, че показанията на
нито един свидетел не дават основание да се направи извод за разликата
между монтираните от ответника челна врата и витрина с гише с
ревандикираните такива. Счита за противоречиви и обясненията на вещото
лице, дадени в съдебно заседание на 29.03.2022 г. и тези дадени от него в
съдебно заседание на 10.05.2022 г.
В продължение жалбоподателят твърди, че решението на
първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени
нарушения на правните норми. Счита, че решението е постановено при пълно
несъответствие с фактическа обстановка и събраните доказателства, като не е
направена и преценка на по - голяма част от свидетелските показания. Това е
довело до пропуск на районния съд да констатира съществените различия в
показанията на двете групи свидетели, относно въпроса за евентуална
идентичност на демонтираните от навеса – витрина с гише и входна врата и
монтираните върху вътрешната стена на сградата такива. Твърди, че съдът не
е обсъдил и всички части и детайли от заключението на съдебно техническата
експертиза, както и противоречащите си обяснения, дадени от вещото лице в
две съдебни заседания.
В заключение въззивникът сочи, че съвкупността от така посочените
процесуални нарушения и всяко едно по отделно е пряка причинно
следствена връзка, т.е. е довело до постановяване на неправилно и
необосновано решение. Моли съда да постанови решение, с което да се осъди
ответника В. Т. А. да заплати и сторените съдебни разноски пред въззивния
съд, в размер, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.
С пледоарията си пред въззивния съд в открито съдебно заседание
въззиваемата страна, чрез адвокат А. оспорва въззивната жалба, като
2
необоснована и моли въззивният съд да я остави без уважение, като потвърди
решението на РС – Перник, като правилно и законосъобразно. Претендират се
съдебни разноски пред настоящата инстанция, съгласно своевременно
представен списък за разноски по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество. Решението е валидно - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански
дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявените
искови претенции.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното първоинстанционно решение РС Перник е отхвърлил
предявените искове от “ВИВА-78” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, да бъде осъден ответника В. Т. А., ЕГН **********,
*** да предаде владението върху следните движими вещи, собственост на
ищцовото дружество, както следва: PVC дограма витрина с гише, с площ от
16 кв.м., PVC входна врата с площ от 4 кв.м., Сачак 9 кв.м., Керемиди 9 кв.м.,
Челни дъски 9 м2, Подпорни греди с размери: 10 см / 10 см / 240 см - пет
броя, и два броя дървени столици, както и предявения евентуален иск в
случай, че всички или някои от описаните движими вещи, не са във владение
на ответника поради отчуждаване, изгубване или погиване, да заплати на
ищцовото дружество сумата общо от 4075.08 лева, паричната левова
равностойност по пазарни цени към датата на постановяване на решението,
ведно със законната лихва върху всяка присъдена главница, считано от
01.05.2021 г. до изплащането, в размер на 178.85 лева, като неоснователни и
недоказани.
Със същото решение районният съд е осъдил “ВИВА-78” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на В. Т. А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1471.66 лева, представляваща
разходи за възстановяване на две врати - една дървена и една алуминиева,
както и лицевата витрина на търговския обект, предмет на договора за наем
между страните, като за разликата до пълния предявен размер от 6000 лева,
от които: 2000 лева - стойност на разходите, направени от ответника за
премахване на незаконния строеж - като труд и материали, вкл. и за
превозване и депониране на отпадъци, 1000 лева като разходи за два броя
врати - за възстановяване на премахнатите от ищцовото дружество врати на
търговския обект при изпълнението на незаконния обект; 3000 лева за нова
външна витрина на търговския обект, е отхвърлил исковете, като
неоснователни и недоказани.
Със същото решение, съдът се е произнесъл и по дължимите се от
страните разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
3
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с два обективно, кумулативно
съединени иска: ревандикационен, с правно основание чл.108 от ЗС и
евентуален – по чл.57, ал.2, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД - за ревандикация на
движими вещи или присъждане на паричната им равностойност, ведно с
лихви за забава, както и с насрещен иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД,
вр.чл.225а, ал. 5 от ЗУТ - за осъждане на “ВИВА-78” ЕООД, ЕИК *********
да заплати на В. Т. А., ЕГН ********** извършени разходи за премахване на
незаконен строеж и за възстановяване на първоначалното състояние, с които
ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка.
От представения по делото договор за наем от *** година и Анекс от
*** година е видно, че за периода от 01.01.2016 г. до 28.04.2021 г. между
страните е било налице валидно наемно правоотношение с предмет –
възмездно отдаване под наем на „самостоятелен търговски обект - магазин“,
находящ се до блок **, на ул. “***“, кв.„***“ в град ***, като действието на
договора е било прекратено на *** година, поради изтичане на срока.
По силата на чл.10, ал.3 от договора е било постигнато съглашение, че
наемателят може да прави реконструкции, преустройства и подобрения в
наетия обект за негова сметка и след изричното съгласие на наемодателя, като
за такива действия следва да се подписват нарочни протоколи.
Според два броя фактури, представени от фирмата – ищец по
първоначалните искове – фактура № ********** г., издадена от „Момент
Комерс“ ЕООД и фактура № *** г., издадена от „Дил-2005“ ЕООД, и двете с
получател „ВИВА-78“ ЕООД са описани за доставка следните стоки: ПВЦ
дограма – витрина с гише, входна врата – общо за 2800 лева; сачак, керемиди,
челни дъски, ламарина и изравнителна циментова замазка – общо за 737,70
лева.
С протокол от *** година, наемодателят е върнал на наемателя следните
движими вещи: секции – една голяма и две малки; три броя шкафове с
плъзгачи за цигари; един брой климатик и девет броя дебели стъкла от
рафтове.
Видно от Констативен протокол от *** година, на Община Перник и
писмо от община Перник изх.№ ***1 година, адресирани съответно до
собственика А. и до фирма СД „СтАР-91-А.И И СИЕ“ са отразени евентуални
констатации за извършено незаконно строителство в имота предмет на спора,
стопанисва от фирма „Зефир 7“ ЕООД и е дадено предписание за неговото
премахване – „изграден преместваем обект – навес“. За горното липсвало
4
конструктивно становище и договор за наем с община Перник. Указва се да
бъдат представени в срок, под заплаха от издаване на АУАН.
Според удостоверение изх.№ *** година, на община Перник, за терена,
върху който се намира процесния магазин, от *** година е издаден Акт за
общинска собственост. Това доказателство е ирелевантно за спора и съдът не
следва да го цени, тъй като в конкретния казус не подлежи на изследване и
обсъждане правото на собственост върху земята, на която се намира обекта,
предмет на наемния договор.
Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели В. Х. и З. Х. (син
и баща) установяват, че през *** година изградили със съгласието на
собственика А. дървения навес, който представлявал конструкция с дървени
греди, сачак, с витрини, гише ПВЦ врата и неотваряема витрина, като всичко
това било трайно прикрепено към масивната сграда с винтове и планки,
замазки, и покрито с керемиди. Монтажът на дограмата била извършена от
фирма, считат че наемателя ги е платил, но не са присъствали на това, докато
дървения навес и покрива изградили двамата, без противопоставяне на
собственика.
Горното се потвърждава и от показанията на свидетелите Х. и Д..
Свидетелите М. и С. установяват, че през месец *** година отишли да
демонтират процесния навес, но ответникът не ги допуснал да го сторят.
Св.М. – дъщеря на ответника установява, че след прекратяване на
наемния договор баща й премахнал със собствени средства незаконното
строителство, извършено от наемателя „ВИВА-78“, за което нямало надлежна
документация и обектът бил възстановен в предишния му вид.
Видно от заключението на СТЕ, приета от районния съд, в западната
част от южната фасада на сграда с идентификатор 55871.506.17.8 по КККР на
***, одобрени със Заповед№ *** г. на Изпълнителен Директор на АГКК е
изграден дървен навес със застроена площ 9.80 кв. м., установена чрез
измерване на място. Носещата конструкция на навеса е дървена. Състои се от
шест броя дървени колони със сечение 10/10 см., които са фундирани в
бетонова настилка е дебелина 12 см. чрез метални обувки. Върху дървените
колони са монтирани дървени греди със сечение 8/8 см., върху които е
изградена дървената покривна конструкция, от дървени греди, обшити с
дървена обшивка (ламперия) от рендосани дъски и челни дъски. Дървената
конструкция е с размери 4.40/3.20 м., включвайки и стрехата, покрита е с
керамични керемиди и е с наклон на юг. Монтиран е олук от южната страна
на покривната конструкция и водосточна тръба. От към фасадата на сградата
е идентификатор 55871.506.17.8 но КККР на ***, навесът е монтиран върху
дървена греда със сечение 8/8 см., захваната за стената на посредством
стоманени болтове за директен монтаж. От източната страна на навеса е
изпълнена дървена стена. От западната страна на навеса е поставена PVC
дограма е размери 2.10/2.10 м.
5
Строителните материали, вложени при изграждането на навеса са
съединени с метални болтове, метални планки и винтове за дърво и пирони.
Фугите около монтираната PVC дограма са запълнени с полиуреганова
монтажна пяна. Експертът установява, че при констатираните способи на
съчленяване на обекта не съществува техническа възможност съвкупността от
съчленените елементи, респективно всеки е един от тях да бъдат
демонтирани, без да се засяга конструктивно целостта на обекта - навес. При
извършване на демонтажа на навеса на практика се извършва разрушаване на
същия, като строителен обект.
Според допълнителното заключение пред РС - Перник, без да са
представени касови ордери или разходно – оправдателни документи в тази
насока, изхождайки от общи сравнителни критерии, вещото лице дава обща
оценка в размер на 1471,66 лева на разходите, необходими за възстановяване
на две врати на магазина – дървена и алуминиева, и на лицевата витрина на
търговския обект, включително доставка, труд и допълнителни разходи за
монтаж.
Приетата пред въззивната инстанция СТЕ установява, че магазинът е
част от основната постройка, работила като заведение за обществено хранене,
а задният отвор между колоните на навеса отговарял на размерите на
витрината с гише.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
По предявения ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от
ЗС:
Настоящият съдебен състав го намира за допустим, но разгледан по
същество – неоснователен.
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК,
кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: че той е собственик
на процесните движими вещи на соченото основание, както и че те се владеят
или държат именно от ответника, като това владение или държане се
осъществява без правно основание. От друга страна, в тежест на ответникът е
да докаже, че това владение или държане е правомерно.
В случая ищецът претендира право на собственост върху процесните
движими вещи, въз основа на издадените два броя фактури, подробно
описани по-горе. Въпросът за значението на фактурата като доказателство за
сключен договор за търговска продажба на стоки и наличието на основание за
плащане на уговорената в договора цена е даден с решение № 96 от
26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008г. на ВКС, ІІ т.о., и решение № 46 от
27.03.2009г. по т.д. № 546/2008 г., на ВКС, ІІ т.о., като същите са постановени
по реда на чл. 290 ГПК и макар вече незадължителни за съдилищата, същите
са относими към казуса, като се възприемат и споделят от настоящия съдебен
състав. С тях е прието, че фактурата може да се приеме като доказателство,
установяващо договор за търговска продажба на движими вещи, в случаите,
когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката –
6
вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й.
Вписването на фактурата, с прикрепена касова бележка в дневниците за
продажби и покупки на продавача и купувач, отразяването на стойността й в
справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с
нея са обстоятелства, релевантни за възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е съставена.
В случая това не е сторено и не са събрани никакви доказателства в
обратна посока, с оглед направеното от ответника по първоначалния иск
оспорване на истинността фактурите и липсата на надлежно осчетоводяване
от ищеца. Липсват доказателства и за фактическо доставяне, и предаване на
движимите вещи, описани във фактурите, както и такива за техния монтаж и
трайно прикрепяне към наетия имот. Изложеното дава основание да се
приеме, че посочените фактури не могат да бъдат годни доказателства за
извършени фактически действия по предаване и получаване на стоките, нито
пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на
неформални договори за търговски продажби.
Ето защо съдът счита, че ищецът не е доказал надлежно придобивното
правно основание върху претендираните за връщане от ответника движими
вещи.
Наред с горното, дори ищецът да беше провел успешно доказване,
легитимиращо го като собственик на процесните движими вещи, съдът
приема, че искът по чл.108 от ЗС се явява неоснователен и на друго
основание, а именно – последиците, предвидени в чл.10, ал.3 от договора за
наем между страните, в каквато насока се явява основателно възражението на
ответника, релевирано с отговора на исковата молба. Дори да се приеме, че
процесните движими вещи са били собственост на ищеца – наемател и са
били монтирани от него на наетия обект, а след прекратяване на договорното
правоотношение същите са били задържани и премахнати от ответника –
наемодател, по силата на договорната клауза тези разходи и инвестиции са за
сметка на наемателя, което означава, че след прекратяване на наемния
договор – в случая поради изтичане на срока, а не по вина на наемодателя,
извършените реконструкции и подобрения от наемателя преминават в
патримониума на наемодателя след прекратяване на облигационната връзка.
Горното води до неоснователност на ревандикационния иск и на това
основание – движимите вещи са останали във владение на ответника след
прекратяване на наемния договор на годно, правно основание.
Ето защо съдът не следва да цени и обсъжда в тази насока събраните
пред първата инстанция свидетелски показания.
С оглед неоснователността на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС,
такъв се явява и евентуалния, с правно основание чл.57, ал.2, вр.чл.86, ал.1
от ЗЗД (неквалифициран от районния съд) - за присъждане на паричната
равностойност на движимите вещи, предмет на ревандикационния иск, ведно
7
с лихви за забава.
По отношение на предявения евентуален иск за присъждане на паричен
еквивалент на вещите при наличието на предпоставките по чл.57, ал.2 ЗЗД
съдът следва да отбележи, че съгласно съдебната практика е допустимо
евентуално обективно съединяване на иск за собственост на движими вещи с
иск за заплащане на тяхната равностойност в случаите, когато вещта не е
налице /ТР № 114 /01.11.1963г. по гр.д.№ 95/1963г., ОСГК/.
Видно от разпоредбата на чл.57, ал.2, изр.1 от ЗЗД, ако подлежащата на
връщане вещ погине след като нейният собственик отправи покана за
връщането й или ако получателят я е отчуждил или изразходвал след като е
узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или
получената цена за нея, когато последната е по-висока.
В случая съдът приема, че след като ищецът не се легитимира като
собственик на процесните движими вещи, а ответникът ги държи на валидно
правно основание, последният не му дължи връщането им по силата на
договорната клауза от наемния договор (чл.10, ал.3) след прекратяването му,
което обуславя неоснователност и на предявения евентуален осъдителен иск
за присъждане на паричната им равностойност.
По насрещния иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, вр.чл.225 а, ал. 5
от ЗУТ (също неквалифициран от районния съд) - за осъждане на “ВИВА-78”
ЕООД да заплати на В. Т. А. паричната сума в общ размер на 6000,00 лева - за
извършени разходи за премахване на незаконен строеж (2000 лева) и за
възстановяване на първоначалното състояние (4000 лева), с които ответникът
неоснователно се е обогатил за негова сметка, съдът приема следното:
Основателността на исковите претенции, с правно основание чл.59 от
ЗЗД, вр. чл.225 а, ал. 5 от ЗУТ е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: обедняването на ищеца чрез
извършването на разходи по принудителното премахване на незаконния
строеж, възстановяване на предишно, законово положение и обогатяването на
ответника, причинна връзка между тях, както и изпадането в забава на
ответника.
Съгласно определените правила за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на горепосочените факти.
Редът за премахване на извършените незаконни строежи или на части
от тях е уреден в чл. 225а от ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на незаконен строеж въз основа на констативен акт на
служителите за контрол по строителството в администрацията на общината
(района). Актът се връчва на заинтересованите лица, които могат да подадат
възражения в 7 - дневен срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни
доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от
общината по ред, определен с наредба на общинския съвет - чл. 225а, ал. 3
ЗУТ.
В настоящия казус обаче липсва влязла в сила заповед за извършен
незаконен строеж, както и покана от ищеца до ответника за премахването му,
8
и изпадането в забава. От една страна, ищецът по насрещния иск, в качеството
му на ответник по първоначалния иск твърди, че фирмата – наемател не е
доказала право на собственост върху движимите вещи, предмет на
ревандикационния иск, които всъщност представлявали елементи от
незаконния строеж, а от друга – че фирмата на ответника е реализирала
незаконния строеж, което взаимно си протворечи и самоизключва. От друга
страна - ищецът по насрещния иск за целия петгодишен срок на договора е
получавал граждански плодове от него под формата на ежемесечни наемни
вноски и не се е противопоставял по никакъв начин на извършените от
наемателя реконструкции и подобрения в наетия обект, като след
прекратяване на наемното правоотношение същите са преминали в неговия
патримониум, според твърденията му в отговора по първоначалната искова
молба и фактите по делото. Ето защо съдът счита, че след като процесните
движими вещи са преминали във владение на ищеца по насрещния иск на
годно правно основание, негово право и избор е да извършва или не всякакви
действия на управление и разпореждане с тях, но всички бъдещи разходи и
отговорности, свързани с евентуалното им премахване, преустройство или
подмяна следва да бъдат понесени от него.
Наред с горното, от разпита на свидетелите и от приложената
документация от община Перник не се установява точния субект, период и
въз основа на какви разрешения и документи е било премахнато старото и е
било възстановено предишното положение на обекта, липсват протоколи за
СМР и договор с общината в тази насока, липсва количествено стойностна
сметка, както и оправдателни разходни документи за материали и труд по
вид, обем и цена.
Горните обстоятелства подлежат на доказване с надлежни писмени
доказателства, които не са ангажирани по делото, поради което съдът не
следва да цени събраните гласни такива, обективирани в показания на
дъщерята на ответника А. – св.М., още повече че същите не са точни и
конкретни в тази насока, а са компилация от общи впечатления, без
конкретизиране на дейности, етапи на извършване и парични стойности.
На последно място съдът приема, че след като в случая липсва влязла в
сила заповед на кмета за констатиран „незаконен строеж“, такъв обективно не
съществува в правния мир, поради което не може да се претендират парични
средства за неговото премахване и възстановяване на предишно положение, и
на това основание.
Гореизложеното обуславя неоснователност на така предявения
осъдителен насрещен иск, поради недоказаност.
В резултат на всичко изложено дотук, въззивният съд следва да
потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени
изцяло първоначалните искови претенции - с правно основание чл.108 от ЗС и
евентуалния иск по чл.57, ал.2, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта, с която
е отхвърлен насрещния иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, вр.чл.225а от
ЗУТ за сумата над 1471,66 лева, до пълния предявен размер от 6000,00 лева
(от които 2000 лева за премахване на незаконен строеж и 4000 лева за
възстановяване на първоначалното състояние), като крайните изводи на
първостепенния съд в тази насока съвпадат с тези на въззивния, макар и по
9
други съображения, изложени от настоящия съдебен състав.
Решението на РС - Перник следва да бъде отменено в частта, с която е
бил уважен предявения насрещен иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД,
вр.чл.225а от ЗУТ за сумата от 1471,66 лева, като вместо него се постанови
съдебен акт, с който така предявената искова претенция следва да се отхвърли
и в тази й част, като недоказана по основание и размер.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, настоящият съдебен
състав следва да отмени решението на районния съд в частта за разноските,
като по отхвърлените искове по чл.108 от ЗС, евентуално по чл.57, ал.2,
вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, следва да осъди „ВИВА – 78“ ЕООД да заплати на В. Т.
А. сумата от 600,00 лева – за платен адвокатски хонорар пред районния съд.
За отхвърления насрещен иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД,
вр.чл.225а от ЗУТ, В. Т. А. следва да бъде осъден да заплати на „ВИВА – 78“
ЕООД сумата от 475,47 лева от общо платен 630,00 (шестстотин и тридесет)
лева – платен адвокатски хонорар пред РС – Перник , съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В. Т. А. следва да бъде осъден да заплати на „ВИВА – 78“ ЕООД сумата
от 349,11 лева – разноски пред ОС Перник, съобразно уважената част от
въззивната жалба.
„ВИВА – 78“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на В. Т. А. сумата
от 273,00 лева - разноски пред РС (147,00 лева - за адвокатски хонорар от
общо платен 600,00 лева, 67,00 лева – депозити за вещо лице от общо платени
280,00 лева и 59,00 лева – за платена държавна такса, от общо платена 240,00
лева), съразмерно с уважената част от иска.
„ВИВА – 78“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на В. Т. А. сумата
от 543,00 лева – разноски пред ОС Перник, съобразно изцяло отхвърлената
част от насрещния иск за уважения от районния съд размер от 1471,66 лева.
За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че възраженията на
страните за прекомерност на адвокатските хонорари се явяват неоснователни
и необосновани, тъй като от една страна същите са фиксирани и платени със
сходни финансови изражения, а от друга – те се доближават по стойност до
предвидените в Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения долни прагове за процесния казус.
Воден от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 527/13.05.2022 г., постановено по
гр.дело № 5218/2021 г., по описа на Районен съд – Перник в частите, с които:
са отхвърлени изцяло първоначалните искови претенции, с правно
10
основание чл.108 от ЗС, евентуално по чл.57, ал.2, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявени от „ВИВА – 78“ ЕООД срещу В. Т. А. – за предаване на владението
върху следните движими вещи, собственост на ищцовото дружество, както
следва: PVC дограма витрина с гише, с площ от 16 кв.м., PVC входна врата с
площ от 4 кв.м., Сачак 9 кв.м., Керемиди 9 кв.м., Челни дъски 9 м2, Подпорни
греди с размери: 10 см / 10 см / 240 см - пет броя, и два броя дървени столици,
както и предявения евентуален иск - в случай, че всички или някои от
описаните движими вещи, не са във владение на ответника поради
отчуждаване, изгубване или погиване, да заплати на ищцовото дружество
сумата общо от 4075.08 лева, паричната левова равностойност по пазарни
цени, ведно със законната лихва върху всяка присъдена главница, считано от
01.05.2021 г. до изплащането, в размер на 178.85 лева,
както и в частта, с която е отхвърлен насрещния иск, с правно
основание чл.59 от ЗЗД, вр.чл.225а от ЗУТ, от В. Т. А. срещу „ВИВА – 78“
ЕООД, за сумата над 1471,66 лева, до пълния предявен размер от 6000,00
лева.
ОТМЕНЯ Решение № 527/13.05.2022 г., постановено по гр. дело №
5218/2021 г., по описа на Районен съд – Перник в частта, с която е уважен
предявения насрещен иск, с правно основание чл.59 от ЗЗД, вр.чл.225а от
ЗУТ, от В. Т. А. срещу „ВИВА – 78“ ЕООД за сумата от 1471,66 лева, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск, с правно основание чл.59 от
ЗЗД, вр.чл.225а от ЗУТ, предявен от В. Т. А. срещу „ВИВА – 78“ ЕООД в
частта за присъждане на сумата от 1471,66 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 527/13.05.2022 г., постановено по гр. дело №
5218/2021 г., по описа на Районен съд – Перник в частта за присъдените
разноски И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ВИВА – 78“ ЕООД да заплати на В. Т. А. сумата от 873,00
лева – сторени разноски пред РС – Перник и сумата от 543,00 лева – за
разноски пред ОС - Перник.
ОСЪЖДА В. Т. А. да заплати на „ВИВА – 78“ ЕООД сумата от 475,47
лева – за разноски пред РС – Перник и 349,11 лева – разноски пред ОС -
Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11