Решение по дело №270/2019 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 17                                04.02.2020                                           Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Разград,  в публичното заседание на  двадесет и седми  януари две хиляди и двадесета  година, в  състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Веселин Якимов, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  административно дело № 270 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на П. И. С. с ЕГН ********** от гр. Р., чрез адв. А. Т. от САК, с която иска съдът да осъди Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” – София,  да му заплати сумата от 700 лв. представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на НП № 37-0000623 от 15.10.2018 год. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Разград пред Районен съд Разград и Административен съд Разград, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът посочва, че с Решение от 190.07.2019 год. по КАНД № 69/2019 год., постановено от Административен съд Разград е отменено Решене по АНД № 870/2019 год. на Разградския районен съд, с което е потвърдено НП № 37-0000623 от 15.10.2019 год. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация – Разград, с което на ищеца на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е била наложена глоба от 2000 лв.  Решението на съда е влязло в сила, а наложеното с наказателното постановление наказание глоба е незаконосъобразно. Във връзка с обжалването на наказателното постановление ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатен хонорар общо в размер на 700 лв.  Според ищеца така заплатеното адвокатско възнаграждение се явява за него пряка и непосредствена  имуществена вреда, причинена му във връзка с обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление. Позовавайки се на чл.1 и чл.  4 от ЗОДОВ ищецът твърди, че на обезщетяване подлежат всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая  от отмененото наказателно постановление. Ищецът претендира лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано датата на предявяване на иска.  Претендира  присъждане на разноските по настоящото дело.

Ответникът по делото –  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – София, чрез процесуалния си представител –юрисконсулт Ц. П., оспорва исковете като  неоснователни и недоказани. Оспорва претенцията за присъждане на разноските по настоящото дело, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото, както и прави възражение за прекомерност  на поисканото обезщетение по АНД № 870/2018 год. и моли същото да бъде намалено до предвидения минимум в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград счита, че предявеният иск е основателен и доказан и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума и разноските по настоящото дело.

Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № 37-0000623 от 15.10.2018 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград на ищеца е наложена глоба от 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП

Ищецът е обжалвал това наказателно постановление пред Разградския районен съд, който с Решение № 82 от 13.03.2019 год. по АНД № 870 по описа за 2018 год. го е потвърдил.  По делото  ищецът е защитаван от адв. А. Т. от САК, със съдебен адрес ***, но не е представен писмен договор за оказване на правна помощ. В кориците на делото на Разградския районен съд липсва договор за правна защита и съдействие по АНД № 870/2018 год. на РзРС, сключен между ищеца и адв. А. Т. от САК.

Решението на районния съд е обжалвано пред Административен съд Разград, който с Решение № 55 от 10.07.2019 год. по КАНД № 69/2019 год. е отменил решението на Разградския районен съд и вместо него е постановил друго, с което е отменил изцяло  като незаконосъобразно НП № 37-0000623 от 15.10.2018 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград. В производството пред касационната инстанция ищецът е бил защитаван от адв. А. Т. от САК, съгласно представеното по касационното дело заверено по реда на чл. 32 от Закона за адвокатурата  копие на договор за правна защита и съдействие от 10.04.2019 год. / л. 30 от КАНД № 69/2019 год. на АС-Разград/, за което ищецът е заплатил в брой договореното възнаграждение от 300 лв.

С молба от 11.06.2019 год. /л.32 от КАНД № 69/2019 год. на АС-Разград/ адв. А. Т. е представила пред касационната инстанция и заверено по реда на чл. 32 от ЗА копие от договор за правна защита и съдействие /л. 33 от КАНД № 69/2019 год. на АС-Разград/ по  АНД № 870/2018 год. на РзРС във връзка с обжалването на  НП № 37-0000623 от 15.10.2018 год., на Началника на ОО „Автомобилна администрация” гр. Разград с договорено възнаграждение от 400 лв., за което е отбелязано, че е изплатено в брой.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковата молба е допустима. Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание  чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай ищецът твърди, че от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от длъжностно лице  на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” - София отменено с влязло в сила съдебно решение, му е причинена имуществена вреда  в размер на 700 лв., съставляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство на защитавалия го по делото адвокат. Съгласно т. 1 от  ТП № 2  от  19 май 2015 год.  по тълкувателно дело № 2/ 2014 г. по описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция  „Автомобилна администрация” агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и областни отдели във всички областни градове.  Според чл. 17 от Правилника Главна дирекция "Автомобилна инспекция", в структурата на която се включват 27 областни отдела "Автомобилна администрация" – по един отдел във всеки областен град на страната е част от специализираната администрация на агенцията. Отмененото наказателно постановление, с което ищецът обосновава исковите си претенции е издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Разград - длъжностно лице в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” София. Следователно като юридическо лице тя е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите, причинени на гражданите и организациите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на своите органи и длъжностни лица. 

Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: преди всичко незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. -  причинена реална и непосредствена вреда   и  3. - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Наличието на тези  предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест. Доколкото отговорността по ЗОДОВ е обективна, то въпросът за вината е без значение.

Процесното наказателно постановление е издадено на основание Закона за автомобилните превози. Според чл. 91, ал. 2 във вр. с ал.1, от ЗАвтП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл. 93а и чл. 96, ал. 4, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица.. В конкретния случай длъжностното лице, издало процесното наказателно постановление, е упълномощено със Заповед №  РД-08-249 от 15.05.2015 год. на Министъра на транспорта, информационните технологии. Предвид горепосочените правни норми, съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и  упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая не е спорно, че това конкретно наказателно постановление  е отменено по съдебен ред от Разградския районен съд с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно. Ето защо, съдът намира за доказана първата от визираните по-горе предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление.

Съдът намира, че и втората предпоставка причинена - реална и непосредствена вреда, е доказана. Налице е плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство и защита в административнонаказателно производство, отразено изрично в приложените договори за правна защита и съдействие на ищеца по образуваното пред Разградския районен съд  АНД № 870/2018 год. и образуваното пред Административен съд Разград КАНД 69/2019 год., което е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т. 1 от ТР № 6/ 06.11. 2013 г. по т.д. № 6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС. В производството по Закона за административните нарушения и наказания по обжалване на наказателни постановления до промяната му  с ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. липсваше процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административно-наказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в този смисъл ТР № 2/03.06.2009 г. по т.д. № 7/2008 год. на ОСС от I и II колегии на ВАС), поради което плащането за защита в това производство представлява намаление на имуществото му и за него то се явява имуществена вреда. Обстоятелството, че договора за правна защита пред районния съд е представен едва пред касационната инстанция не опровергава извода, че посоченото в него възнаграждение за защита пред районния съд  от 400 лв. са платени реално от ищеца и са разход за него в производството по оспорване на незаконосъобразното наказателно постановление.   След като завереното по реда на чл. 32 от Закона за адвокатурата  копие на този договор за правна помощ е представен пред касационната инстанция на 11.06.2019 год., а обжалваното НП е отменено от нея с решение от 10.07.2019 год., то е безспорно, че ищецът е направил разхода по този договор за възнаграждение на адвокат в   това производство най-късно до 11.06.2019 год., т.е.  преди то да приключи с влязъл в сила съдебен акт, с който е отменено наказателното постановление.

На следващо място съдът счита, че посочената по-горе имуществена вреда, настъпила за ищеца, е пряка и непосредствена последица от  отмененото незаконосъбразно наказателно постановление. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Искането на ответника съдът да намали размера на обезщетението за  договореното и платено адвокатско възнаграждение от ищеца за защитата му по АНД № 870/2018 год. на РзРС, тъй като е прекомерно, е неоснователно. Размерът на глобата, наложена на ищеца с отмененото НП е била 2000 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу това НП се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е равен на 370 лв. В случая договореният и изплатен размер на адвокатското възнаграждение за защита по АНД № 870/2018 год. на РзРС е 400 лв. и същият не е прекомерен спрямо минимума, предвиден в наредбата, тъй като го надвишава само с 30 лв.

По изложените съображения съдът  счита, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 700 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по административнонаказателното производство, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 37-0000623 от 15.10.2018 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград.

След като главният иск е основателен и доказан в размер на 700 лв., то основателна е ѝ претенцията  за присъждане на законната лихва върху този размер от датата на предявяване на иска - 18.11.2019 год.  Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

С оглед изхода на делото, искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено, е основателно и доказано в размер на 310 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса /л.17/ и 300 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ /л.12/. Възражението на ответника за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно, тъй като то е определено в минималния размер по чл. 7, ал. 2 , т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” със седалище  гр. София,  да заплати на П. И. С. с ЕГН ********** от гр. Р. сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по обжалване на  Наказателно постановление  № 37-0000623 от 15.10.2018 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Разград, отменено с влязло в сила на 10.07.2019 год.  Решение № 55 от 10.07.2019 год., постановено по КАНД № 69/2019 год. по описа на Административен съд Разград, ведно със законната лихва считано от 18.11.2019  год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” със седалище гр. София, да заплати на П. И. С. с ЕГН ********** от гр. Р. сумата от 310 лв. / триста и десет лева/ разноски по адм.д. № 270/2019 год. на АС - Разград

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд чрез Административен съд Разград  в 14-дневен срок от съобщаването  му  на страните.

 

Съдия: /п/