Р Е Ш Е Н И Е
№..................../26.05.2021 година
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА
СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
АННА НЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова частно гражданско
дело № 2101/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Д.О.М., ЕГН ********** - длъжник
по изпълнително дело № 20207900402198 по описа на ЧСИ Р.М., рег. №790, чрез адвокат Н.Т.- САК, против постановление,
обективирано в съобщение изх.№ 33739/25.11.2020 година на ЧСИ Р.М., с рег. №790 в КЧСИ,с което е оставено без уважение
искането за спиране на изпълнителното дело, освен при поемане на задължение за
заплащане на месечна издръжка в размер на 600 лева, дължима занапред за трите
деца на длъжника, включително и начисляване върху бъдещо вземане за издръжка на
ежемесечна пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 69, 20 лева
и за прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК за сумата
от 14 200 лева.
В жалбата се твърди, че ЧСИ неправилно е отказал
да спре изпълнителното дело, предвид това че длъжникът е представил доказателства
за изплатени 20% от предявеното вземане за издръжка за минал период и е изявил
готовност да плаща в продължение на осем месеца по 10 % от остатъка на
задължението му. Посочва се, че ЧСИ е поставило допълнителни условия за спиране
на изпълнението, като е уведомил длъжника, че е необходимо да заплаща и
текущата месечна издръжка, както и пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 69,20лева.
Жалбоподателят изразява
становище, че по този начин съдебният изпълнител не само нарушава разпоредбата
на чл. 454, ал. 1 от ГПК, но и уврежда правата на длъжника, задължавайки го да
заплаща задълженията си за издръжка на трите му деца за в бъдеще, върху която
сума начислява такса по т. 26 ТТРЗЧСИ всеки месец. Съгласно Забележка № 2 към
т. 26 от ТТРЗЧСИ при
изпълнение на вземане за периодични платежи, включително за издръжка, таксата
се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца, с
изключение на случаите на погасяване на задълженията за минало време. Следователно
таксата по т. 26 не може да бъде начислявана и събирана авансово, а само върху
реално постъпилите суми за шест месеца.
С постъпилата жалба се
атакува и отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело за сумата в размер на
14 200 лева. Твърди се, че длъжникът е изпълнявал задължението си да
заплаща месечна издръжка на децата си, като е изплатил на взискателя преди
образуване на изпълнителното дело сумата от общо 14 200 лева. Посочва се,
че е неправилен изводът на ЧСИ, че не се установява изплатените суми да
представляват издръжка, тъй е посочено основание на преводите „захранване”.
Жалбоподателят счита, че ЧСИ е следвало
да изследва не само основанието на представените му платежни нареждания, но и
периодът през който са извършвани плащанията, а именно – след влизане в сила на
решението за развод, въз основа на което се е породило задължението за
заплащане на издръжка. Освен това твърди, че сумите по платежните са изплащани
по сметката на взискателя, която е посочена в съдебното решение за целите на
заплащане на издръжката.
Предвид изложеното
жалбодателят моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени постановлението
на ЧСИ, обективирано в съобщение с Изх. № 33739/25.11.2020 г., досежно
поставяне на условие за спиране на изпълнителното производство от изпълнение на
задължение за Д.М. за заплащане на ежемесечна издръжка и внасяне на ежемесечна
пропорционална такса върху бъдещо вземане, както и отказа да прекрати
изпълнителното дело за сумата от 14200 лева на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК
, като незаконосъобразни.
В срока по чл. 436,
ал.3 ГПК е постъпило писмено
възражение от взискателя А.М.Ц.-М..
ЧСИ Р.М., с рег.
№790 КЧСИ и район на действие СГС, е изложил мотиви, съгласно чл. 436,
ал.3 ГПК, за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе
предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
От приложеното копие на
изпълнително дело 20207900402198 по описа на ЧСИ Р.М., с рег.
№790 и район на действие СГС, се установява, че същото е
образувано по подадена молба от А.М.Ц.-М. и изпълнителен лист от 14.01.2020 г.,
издаден въз основа на подлежащо на изпълнение решение № 353942/06.03.2018 г. по
гр.д. № 62602/2017 г. по описа на СРС, 89 състав, с който Д.О.М. е осъден да
заплаща на трите си деца – М.М., П.М. и Д.М., чрез тяхната майка и законен
представител А.М.Ц.-М.. ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. за всяко едно
от децата, считано от датата на одобряване на споразумението по чл. 51 от СК до
навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга правоизменяваща
или правопогасяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска
Делото е образувано при ЧСИ М.П.под №20208510400189
като по молба на взискателя е било предадено за продължаване на изпълнителните
действия на ЧСИ Р.М., където е образувано под №20207900402198.
Поканата за доброволно изпълнение до Д.О.М. е
получена на 07.07.2020г. и в нея е посочено, че задължението по изпълнителното
дело възлиза на сумата от 22 697,64 лева, която включва главница и лихва върху нея,
1 016 лева - разноски и 294, 59 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
С молба
от взискателя от 09.11.2020 г. е поискано изпълнението да бъде насочено върху
притежаван от длъжника недвижим имот.
На 20.11.2020г. длъжникът по
изпълнителното дело е депозирал молба с приложени платежни нареждания за
извършени преводи през периода м. март 2018г. – месец март 2020 г., за обща
сума от 14 200 лева. Към същата молба е приложено и платежно нареждане, с
което е внесена по сметка на ЧСИ сумата от 5200 лева, равняваща се на 20 % от
дълга, възлизащ на 25 858, 64 лева и е направено искане за спиране на
изпълнителното дело, съгл. чл. 454 от ГПК.
В своето становище по молбата на
длъжника, взискателят твърди, че платените суми не представляват издръжка, а са
платени на различно основание, което става ясно от посоченото в платежните
нареждания основание за превода, а именно „захранване”. Взискателят посочва, че
единствено с платежното за 600 лева от
13.03.2020 г. е заплатена издръжка и тази сума следва да бъде приспадната от
дълга.
На 24.11.2020 г. от длъжника е
постъпила молба по електронната поща с искане за прекратяване на изпълнителното
дело относно сумата от 14 200 лева и редуциране на дълга по делото със
същата сума.
На 25.11.2020 г. ЧСИ е
изпратило съобщение до длъжника, с което го уведомява, че отказва да прекрати
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК, а искането за спиране
може да бъде уважено, в случай, че длъжникът се задължи да внася 10 % от
остатъка от дълга, както и текущата издръжка от 600 лева, ведно със
пропорционална такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 69, 20 лева месечно.
На 04.12.2020г. длъжникът
Д.М.
е депозирал молба, с която е поел задължение да внася всеки месец по 10 % от
дълга, но не се е съгласил да изплаща и текуща издръжка, както и месечна такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Обжалват се действията
на ЧСИ, изразяващи се в отказите на ЧСИ да уважи искането на длъжника за
спиране на принудителното изпълнение при условията на чл. 454 от ГПК, както и
за частично прекратяване на изпълнителното дело за сумата от 14 200 лева.
Анализът на така установеното от фактическа страна
налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок
по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу
подлежащо на обжалване действие на ЧСИ.
По същество жалбата е неоснователна.
В случая изпълнителното производство
е образувано за принудително удовлетворяване на вземане за издръжка. Според
чл.143 от СК вземанията за издръжка има безусловен характер. Тя е
предназначение за задоволяване на
нуждите на детето, обичайни за възрастта му. Тя има периодичен характер.
Съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК длъжникът срещу когото е допуснато предварително
изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1 ГПК (т.е., вкл. освен ако
е присъдена издръжка), да спре изпълнението като представи обезпечение за
взискателя съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. От анализа на цитираната разпоредба
следва, че при присъдено вземане за издръжка законът не допуска спиране на
предварителното принудително изпълнение, допуснато по силата на закона. Нормата
на чл. 245, ал. 1 ГПК се прилага и в случаите на принудително изпълнение на
влязло в сила решение.
Съгласно логиката и целта на закона
спиране на принудителните изпълнителни действия се допуска, само тогава, когато
длъжникът се задължи доброволно да изпълнява задължението си, а предвид периодичния характер на вземането за издръжка, то правилна се явява преценката на ЧСИ, че
доброволното погасяване на задължението за издръжка изисква заплащането и на
текущата месечна издръжка.
Не са налице данни за основателност и на искането за
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като не се установява сумата по
изпълнителния лист да е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство, съгл. разпоредбата на
чл.433 ал.1 от ГПК.
Представените по делото платежни нареждания са за
парични преводи с основание захранване,
от което не може да се направи извод, че Д.М. е имал волята и съзнанието, че
изпълнява задължението си за издръжка. Освен това, не е налице признание на
взискателя, че е получил месечните издръжки за минал период, напротив – в
своето становище по молбата на длъжника, така и във възражението си по жалбата,
Ася Цветанова Максимова твърди, че единствено плащането на 13.03.2020 г. за
сумата от 600 лева е за издръжка, а останалите суми до общия размер от
14 200 лева са й били платени на различно правно основание. Не може да се приеме за основателен доводът
на жалбоподателя, че ЧСИ би стигнал до различен извод, ако беше взел предвид,
че спорната сума е платена по банковата сметка на майката, която е посочена в
съдебното решение, както и, че плащанията са направени в периода след влизане в
сила на бракоразводното решение на 06.03.2018г. Действително първото плащане е
от 20.03.2018г., но то е за сума от 900 лева. Следващото плащане не е през м.
април, а през м. май и е за сума от 2000 лева. Не се установяват плащания през
периода 19.09.2018г. – 09.07.2019г. Нито едно от плащанията по приложените по
изпълнителното дело платежни нареждания, освен това от 13.03.2020 г., не е за
сума от 600 лева, колкото е присъдената месечна издръжка на трите деца.
От длъжника не са направени твърдения и не са
ангажирани доказателства, че сумата от 13 600 лева е била преведена за
заплащане на обучението на децата, техни медицински нужди или за други разходи,
чието поемане е характерното предназначение на средствата за издръжка за
децата.
Следователно, не може да се формира обоснован извод,
че паричните преводи от длъжника в периода преди образуване на изпълнителното
дело са били направени в изпълнение на задължението му за заплащане на издръжка.
Съдът не споделя становището на ЧСИ, че за да бъде
спряно изпълнителното производство е необходимо длъжникът да се задължи да
заплаща и месечна пропорционална такса от 69,60 лева. Внасянето на ежемесечна пропорционална такса
не е условие за спирането на изпълнителното дело. Действително, длъжникът ще
носи отговорност за разноските и ще следва да заплати пропорционална такса
върху събраната сума, но съгласно Забележка 2 към т. 26 от ТТРЗЧСИ при
изпълнение на вземане за периодични платежи, включително за издръжка, таксата
се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца, с
изключение на случаите на погасяване на задълженията за минало време.
Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в случая не е дължима
върху всяко ежемесечно плащане и длъжникът няма задължение да я внася по сметка
на ЧСИ в срок по- кратък от законоустановения шестмесечен период, в който тази такса се начислява и събира.
В този смисъл определените разноски
за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от постановлението на ЧСИ, обективирано в
съобщението му от 25.11.2010г., се явяват преждевременно начислени и поискани.Видно
от предвиденото изключение в горепосочената забележка таксата може да се събере
при погасяване на задължения за минало време върху събраната сума и/или еднократно
върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца. От друга страна, уважаване на искане за спиране на
производството не може да бъде обусловено от поемане на задължение за заплащане
на месечна пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Въпреки изложеното, досежно определената месечна
пропорционална такса, окончателният извод на ЧСИ, обективиран в обжалваното
постановление , с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради неплатена издръжка за минало време и
текуща такава и с което е оставено без уважение искането за спиране на
изпълнителното производство е правилен.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
Оставя без
уважение жалбата на Д.О.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** - длъжник по изпълнително
дело № 20207900402198 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. №790 в КЧСИ, чрез адвокат Н.Т. от САК, с
адрес за кореспонденция: гр.София, ул.“********/надпартерен/ против постановление,
обективирано в съобщение изх.№ 33739/25.11.2020 година на ЧСИ Р.М., с рег. №790 в КЧСИ, с което е оставено без уважение
искането за спиране на изпълнителното дело и за прекратяването на същото на
основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК за сумата от 14 200 лева, като неоснователна .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.