Решение по дело №630/2016 на Окръжен съд - Пловдив

              Р Е Ш Е Н И Е

                                 №  1584/ 11.12.2017г.,  гр. Пловдив

 

                                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                   ХХІІ-ри гр. състав

            На двадесет и осми ноември    две хиляди и седемнадесета  година

            в публично заседание в следния състав:

 

                                                                        Председател:  Пенка Стоева

           

Секретар:  Карамфила Шопова

            като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело № 630 по описа за две хиляди и шестнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Субективно активно съединени искове по чл.45 от ЗЗД.

            Предявен от ответника по основните искове срещу привлеченото от него трето лице- помагач евентуален обратен иск по чл.229 от КЗ/отм/ във вр. с пар.22 от ПЗР на КЗ.

           

            Бележка: Гр.дело №630/16г. е образувано в ПОС, след като с влязло в сила определение от 05.01.16г. СГС е уважил възражение на ответника за местна неподсъдност на образуваното пред този съд гр.дело №2855/2015г., прекратил е производството по него и е изпратил делото за разглеждане на компетентния като първа инстанция, с оглед цената на предявените искове, ПОС.

           

            Ищците Ю.С.П., ЕГН **********, и Д.С.Д., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, офис *, адв.П.С., молят съда да осъди ответника Д.С.С., ЕГН **********,***, офис *, адв.М.Т., да им заплати сумите от по 125 000лв., като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на баща им С. Д.П., ЕГН **********, настъпила след птп от ****., причинено от ответника по непредпазливост при управление на автомобил „М.” с рег.№ СА ****АН, за което се е признал за виновен със сключено споразумение по нохд №576/10г. по описа на ОС С. З., ведно със законната лихва от датата на увреждането-****. и разноските в производството.

            Развили са подробно доводи по повод отговора на исковата молба на ответника с допълнителна искова молба вх.№56617/04.05.15г. /виж л.63-65 от делото на СГС/, както и с молба -становище вх.№12061/15.04.16г. /л.37-40 от делото на ПОС/, подадена във връзка с изготвения от съда проект за доклад по делото и отговора на исковата молба по евентуалния обратен иск, депозиран от застрахователното дружество.

            Основните акценти в тях, пояснени и уточнени в хода на процеса, са, че:

            Искането на ответните по преките искове за конституиране на ЗД „Б.и.“ АД като негов помагач е било неправилно уважено, при липса на правен интерес от това привличане, доколкото представената по делото застрахователна полица не покрива неговата отговорност, а застраховано по полицата лице е „Х.а.“ ЕООД, че липсват доказателства за плащане на уговорената застрахователна премия, което е основание за разваляне на договора за застраховка и за отказ на застрахователя да плати обезщетение по нея, а дори да се приеме, че полицата покрива отговорността на Д.С. за риска ГО, видно е от представеното от него уведомление до застрахователя, че то не е подадено в изискуемия се от КЗ 7-дневен срок, което също е неизпълнение на сключения застрахователен договор и лишава ответника от право да предяви регресни претенции срещу застрахователя /виж т.5 на л.64-гръб и л.65 от делото на СГС/;

            Сключените между тях и застрахователя споразумения са нищожни по причините, подробно изложени със становището от 15.04.16г. /л.37-л.40/ и в молба –уточнение от 10.08.17г., съобразно указаната с нея поредност на релевираните основания за нищожност /л.431-т.1-т.6/, а извършените въз основа на тях плащания са такива при несъществуващо основание, но дори да се приемат за действителни, уговорките в тях нямат обвързващо ги действие в отношенията им с деликвента, тъй че те имат право да получат от него разликата между дължимото им се справедливо обезщетение и изплатеното им от застрахователя такова /виж л.38 лице и гръб, както и изявленията на адв.С. в с.з. от 14.06.16г.-л.66-л.72/;

            Липсва валидно застрахователно правоотношение между ответника и третото лице помагач, тъй като представената застрахователна полица не е подписана от лица, които са надлежни представители на посочените в нея дружества /виж изявление на адв.С. в с.з. от 14.06.16г./, тъй като същата не е в съответствие с установената от закона форма и реквизити /виж т.7 от молба-уточнение вх.№24761/10.08.17г.-л.431/.

            Пледират по същество за уважаване на исковете им и присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 06.12.16г. /л.300/.

            Повдигат евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение- в случай на несъответствие с Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /виж молба вх.№32164/25.10.17г.-л.448/.

 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът Д.С. е подал отговор на исковата молба /виж л.43-44 от делото на СГС/, с който е оспорил предявените срещу него искове по основание и размер.

Не оспорва, че е признат за виновен в производството по нохд 576/10г. на ОС- С.З.в причиняването на смърт по непредпазливост на С. Д.П., но счита, че поради наличието на валидна застраховка ГО, с каквато е разполагал към датата на птп, отговорността за претърпените от ищците вреди следва да се понесе от застрахователя му, което прави претенциите срещу него неоснователни.

Повдига възражение за прекомерност на търсените обезщетения за размер над 60000лв., с оглед принципа на справедливост. Повдига и възражение за погасяване на вземанията на ищците по давност, като, ако се признаят за непогасени по отношение на главницата, то да се вземе предвид и възражението му за изтекла в негова полза погасителна давност по претендираното за присъждане обезщетение за законна лихва, считано от ****., за което давността е тригодишна.

Пледира по същество за отхвърляне на предявените срещу него искове и за присъждане на разноските в производството, в това число- адвокатско възнаграждение /виж на л.44-гръб от делото на СГС в отговора на исковата молба и молба вх.№35973/05.12.16г. на л.279 от делото на ПОС/. Не представя списък на разноските си.

 

            Ответникът по преките искове Д.С.С. е ищец по предявен от него срещу привлеченото като негов помагач в процеса трето лице ЗД „Б.и.” АД евентуален обратен иск, с който моли съда, в случай, че исковете срещу него бъдат уважени, да осъди застрахователното дружество да му заплати следващото му се застрахователно обезщетение, в размер на присъдените обезщетения от по 125000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, тъй като към датата на птп мпс, при управление на което е причинено птп, е имал валидна застраховка ГО при това дружество, надлежно е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, застрахователната премия е била заплатена, управляваният автомобил е бил технически изправен и не е установено птп да е резултат на употреба на алкохол или друго упойващо вещество от негова страна /виж исковата молба на л.53-54 от делото на СГС/.

            Развил е съображения по повод отговора на ЗД „Б.и.” АД с допълнителна искова молба с вх.№125601/19.10.15г. /виж л.97 от делото на СГС/.

            Пледира по същество, в случай че са налице предпоставките за това, съдът да се произнесе по евентуалния обратен иск, да го уважи и да му присъди разноските в производството по този иск, за които не представя списък /виж обратния иск на л.53-54 от делото на СГС/.

 

            В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът по обратния иск е подал отговор на исковата молба /виж отговора на л.83-85 от делото на СГС/, с който този иск е оспорен и по основание и по размер.

Застрахователното дружество не оспорва, че за лекия автомобил, управляван от Д.С., към датата на птп е имало сключена задължителна застраховка ГО, но твърди, че в срока на действие на полицата, в дружеството е заведена щета №119694 000002 за причинени неимуществени вреди на Ю.С.П. и Д.С.Д., като на 01.06.11г. с тях, в качеството им на наследници на С. П., са сключени споразумения за изплащане на застрахователни обезщетения от по 25000лв. за претърпените вследствие загубата на баща им болки и страдания. Счита, че изплатеният размер е справедлив и затова оспорва исковете по размер, с оглед прекомерност, алтернативно- като несъответни на реално претърпените от ищците болки и страдания. Навежда възражение за съпричиняване на вредите поне с 50%, като твърди, че смъртта на наследодателя на ищците е настъпила поради това, че същият е пътувал без поставен обезопасителен колан. Повдига възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

Развива съображения по подадената от ищеца по обратния иск допълнителна искова молба и с отговор от 18.11.15г. /виж л.103 от делото на СГС/.

Оспорва като неоснователни и всички наведени от ищците по преките искове доводи за нищожност на сключения между него и ответника договор за застраховка за риска гражданска отговорност, както и на сключените с него от ищците споразумения по заведената от тях преписка за щета, в която претенциите им са били удовлетворени /виж молба становище вх.№29433/03.10.17г.-л.453, поддържана с молба вх.№31498/19.10.17г.-л.458 и молба вх.№36004/28.11.17г.-л.461/.

По същество пледира за отхвърляне на исковите претенции по основните искове, както и по предявения срещу него обратен иск, като изцяло неоснователни и недоказани, алтернативно- при намаляване размера на претендираното по тях обезщетение, с присъждане на разноските в производството /виж в отговора на л.83-л.85 от делото на СГС/.

С молба вх.№36004/28.11.17г. повдига и възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна /л.461/.

 

Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните по предявените пред него искове, както и събраните по делото доказателства намери, че :

Преките искове са допустими, но разгледани по същество са неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като ищците вече са били обезщетени за вредите, за които търсят обезщетение в това производство от деликвента, от привлеченото от него трето лице помагач, въз основа на валидни сключени между тях и застрахователя споразумения от 01.06.2011г.;

Евентуалният обратен иск не следва да бъде разглеждан, тъй като с отхвърляне на предявените от ищците преки искове срещу деликвента не е настъпило процесуалното условие, под което обратният иск е предявен- в случай, че преките искове бъдат уважени,

воден от следните съображения:

 

По предявените от Ю.П. и Д.Д. срещу Д.С. преки искове по чл.45 от ЗЗД.

І. По допустимостта.

Твърденията на ищците, че са претърпели неимуществени вреди, вследствие действия на ответника, които съставляват престъпление по НК, поради което той им дължи обезщетение, попадат в хипотезата на чл.45,ал.1 от ЗЗД, и правят надлежна както активната, така и пасивната процесуална легитимация на страните по тези искове, и обуславят извода на съда за допустимостта им.

Тяхната допустимост не е била оспорвана от ответника с подадения от него отговор, нито от третото лице- привлечено като негов помагач в процеса.

ІІ. По основателността.

1.Неподлежащи на доказване в процеса и стоящи в тежест на ищците факти.

            С доклада по делото, като е съобразил приложените към исковата молба споразумение от 14.10.10г. /л.27-28 от делото на СГС, също и на л.85-л.86 от това дело/ и протокол №275/21.10.10г. по нохд №576/10г. по описа на ОС-С.З./л.29-30 от делото на СГС, също и на л.89-л.90 от това дело/, съдът е приел, че не подлежат на доказване в това производство, а на основание чл.300 от ГПК във вр. с чл.383,ал.1 от НПК, следва да се зачетат като задължителни от този съд фактите относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и конкретно в случая фактите, че на ****., около 15.00ч., на път ПП-І-6, км.321+200+300, при управление на лек автомобил „М. МЛ” с рег.№СА ****АН, като е нарушил правилата за движение на чл.20,ал.1 от ЗДвП и чл.21,ал.1 от ЗДвП, Д.С. е причинил по непредпазливост смърт на С. Д.П., за което е признат за виновен и му е наложено наказание по НК.

Тези факти са и безспорни между ищците и ответника по преките искове, като признати от ответника с отговора на исковата молба.

Видно от събраните по делото препис –извлечение от акт за смърт на С. П. /л.31 от делото на СГС, също и на л.198гръб от това дело/, удостоверение за наследници на С. П. /л.32 от делото на СГС, също и на л.199 от това дело/ и два броя удостоверения за раждане /л.33 от делото на СГС/, С. П., разведен, е починал в болнично заведение на ****оставяйки като свои наследници децата си Д.Д. и Ю.П..

С оглед това, в тежест на ищците е останало да установят, че са претърпели твърдените с исковата молба неимуществени вреди със силата, продължителността и интензитета, които сочат, и че тяхното претърпяване е в пряка причинна връзка със смъртта на баща им.

С показанията на свидетелите П. Д.П.-брат на покойния им баща и техен чичо и В.К.К.- без родство, депозирани в с.з. от 14.06.16г. /виж протокола от с.з. в частта на л.70-гръб - л.71-гръб/ се установи безпротиворечиво, че преди птп, при което С. П. е загинал, ищците са живели заедно с баща си в с.Д.П./П., сега само П./, като връзката между тях е била изключително силна, доколкото майката е напуснала семейството и ги е изоставила още докато децата са били невръстни, и те са били отгледани само от бащата, когото много обичали и не можели без него, споделяли са си всичко и той давал всичко за тях, бил и баща и майка за двамата. В частта относно отглеждане на децата само от бащата от най- ниска възраст, поради това, че майката е напуснала семейството, събраните гласни доказателства намират подкрепа и в мотивите на постановеното по гр.дело №1238/2003г. на РС- К. решение, с което е прекратен брака на С. П. и А.П., съгласно които, от март 2000г. А.П. заминала в Т. и от този момент и до датата на бракоразводния процес, състоял се през 2003г., не била търсила контакт със семейството си, а двете деца от брака, родени през ***г. и ***г., се отглеждали от бащата, на когото е и възложено да упражнява родителските права върху тях /виж решението на л.34-35 от делото на СГС/.

Смъртта на С. П. била преживяна от децата му много тежко и променила значително живота им. Когато чичо им ги намерил в болницата след полученото от там съобщение за смъртта на баща им, те се били свили уплашено като котенца едно в друго и се питали какво ще правят сега и как ще продължат да живеят, защото баща им бил не само морална тяхна опора, но и работел на няколко работи, за да ги издържа. Неговата смърт не им позволила да продължат образованието си във ВУЗ, защото били уплашени и защото нямало кой да ги издържа. След нея ищцата Ю.П. вече не празнувала рождения си ден, който бил много близо до момента на погребението на баща и, а ищецът Д.Д. отказвал на поканите на приятелите му за излизане. Ищцата П. не могла и да завърши с набора си, нито да отиде на бала си, както защото била разстроена от смъртта на баща си, така и защото и сама била пострадала при птп. Макар и след изминалите години да не показвали скръбта си така, както в първия момент, а и ищцата Ю.П. да имала вече семейство и деца, и тези ангажименти да я отвличали, и двамата ищци все още скърбели поради смъртта на баща си, не са преодолели стреса от нея, и все е пред очите им като на лента.

В унисон с дадените от свидетелите показания е и приетото по делото заключение на допусната съдебно- психологична експертиза с вх.№22917/28.07.16г. /виж л.248-л.255/, с което е установено, че смъртта е травматично събитие, което може да даде отражение в живота на човек за дълги години или те да останат доживотно, в зависимост от капацитета на потърпевшото лице да се справя със стресовите спомени и от наличието на подкрепяща среда, като конкретно за ищците, посредством психологичното им анкетиране и обсъждане е намерено, че в резултат на преживяната травма те са се поставили в известна социална изолация, нетипична за възрастта и навиците им до смъртта на баща им, че травмата им е задълбочена от факта, че са били изоставени от майката в ранна възраст и баща им е бил единствена тяхна опора,  в живота, без и към датата на анкетирането им от в.л.С. да са се възстановили напълно от преживяното, като в перспектива, възможността за отшумяване на последиците от преживяното събитие от ищците е оценена от вещото лице като такава в рамките до 1 година за ищеца Д. и до 3-4 години за ищцата П. /виж отговора на в.л. в с.з. от 27.09.16г. на л.257/.

Обсъдените по-горе доказателства, ведно с одобреното от съда по нохд №576/10г. на ОС С.З.споразумение, водят съда до извода, че ищците са доказали категорично в производството всички правно релевантни факти, от установяването на които е обусловена основателността на предявените от тях срещу ответника Д.С. преки искове, поставени в тяхна доказателствена тежест, и конкретно: причиняването от ответника по непредпазливост на смъртта на баща им и претърпяването от тях на неимуществени вреди, стоящи в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на родителя им.

2. По възражението за съпричиняване от страна на починалия С. П., поради непоставен предпазен колан.

С приетото по делото заключение на комплексна СМАТЕ /виж заключението на л.281-л.297/ и отговорите, дадени от вещите лица в с.з. от 06.12.16г. /л.314-л.316/ се установи категорично, че това възражение е неоснователно.

От една страна експертите са заявили, че в материалите по делото няма медицински данни, въз основа които да може да се даде категоричен отговор на въпроса бил ли е или не водачът на л.а. „****“ С. П. с поставен предпазен колан към момента на птп, тъй като обичайно в случаи на птп, когато водачът е бил с поставен колан, този колан се реже от екипа за медицинска помощ, а тук данни за срязан колан няма, а са налични такива, че лицето е било извадено от автомобила от близките му, преди да дойде линейка-т.е не е установено категорично твърдението на третото лице- помагач, че С. П. е пътувал без поставен предпазен колан, в нарушение на изискването на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

По-важно е обаче това, че вещите лица са дали отговор, че с оглед механизма на удара- кос и страничен, травмите на С. П. биха били същите, без оглед дали е бил с поставен или без поставен предпазен колан, тъй като при този вид удар коланът не действа- т.е съпричиняване в случая е категорично изключено.

3. По възражението на ответника С. за ненадлежната му пасивна материално правна легитимация по предявените срещу него искове.

Ответникът счита, че не следва да отговаря към ищците, защото към датата на птп лекият автомобил, който е управлявал, е имал застраховка ГО, тъй че претенциите на ищците следва да се отнесат към застрахователя, привлечен като негов- помагач.

Това негово възражение е неоснователно, а пасивната му материална легитимация по предявените от ищците искове е надлежна- те могат да търсят, а той, като пряк причинител, е по принцип отговорен да ги обезщети на основание непозволено увреждане за вредите, които са претърпели по повод смъртта на баща си.

Ответникът установи в процеса, че към датата на птп, вследствие което е настъпила смъртта на С. П., управляваният от него лек автомобил наистина е имал задължителна застраховка за риска гражданска отговорност при привлеченото като негов помагач ЗД „Б.и.“ АД /виж комбинирана застрахователна полица на л.47 и разпечатката от данни за активни застраховки на същото ппс към ****. на л.48 от делото на СГС/, но това обстоятелство не прави ненадлежна пасивната му материална легитимация по исковете по чл.45 от ЗЗД, предявени от ищците срещу него, защото от избора на увредените при птп лица зависи кой от предоставените им от закона искове за обезвреда на понесените неимуществени щети ще изберат- иска по чл.45 от ЗЗД срещу прекия причинител на вредите или прекия иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм/ срещу неговия застраховател, когато деликвентът е застраховано по смисъла на КЗ/отм/ лице.

В същата насока са и мотивите на ТР №2/06.06.12г. по т.д. №1/2010г. на ОСТК, с което се призна, че и при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекия иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", като плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, а е от евентуално значение за неговата основателност и конкретно, че „независимо, че деликтното право и прякото право принадлежат на едно лице и възникват едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, от различните им основания следва, че при отсъствието на изрична законова разпоредба, уреждаща поредността или връзката помежду им в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, те съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се и се погасяват в един и същи момент. Затова с упражняване на деликтното право от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя и обратното, като изборът на предпочетен ответник е въпрос на едновластна преценка на техния носител, характерна за всички субективни права, независимо от принадлежността им към един или друг отрасъл на обективното право“.

4.По въпроса погасено ли е правото на ищците да търсят обезщетение от деликвента за претърпените по повод смъртта на баща им неимуществени вреди, след извършеното им от страна на застрахователя плащане на обезщетение по заведената срещу тях преписка за щета.

Както вече се каза в последния абзац на предходната точка от това решение, правата на пострадалите при птп лица да поискат обезщетение за претърпените от тях вреди от деликвентна или от неговия застраховател по застраховката гражданска отговорност на автомобилистите съществуват успоредно, тъй че с упражняване на деликтното право от увредения не се погасява прякото му право срещу застрахователя и обратното, като изборът на предпочетен ответник е въпрос на едновластна преценка на техния носител, но също тъй, че тези права се погасяват в един и същи момент и като с ТР №1/30.01.16г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСГТК се прие /изписването на годината 2016г. на постановяване на цитиранато решение е очевидно плод на грешка, вместо 2017г., доколкото разпореждането за образуване на т.д.№1/2016г. е от 22.01.16г., разпореждането за насрочването му на 13.10.16г. е от 22.08.16г. и конкретизирането на метериално правния въпрос, на който следва да се даде отговор по делото, е извършено с разпореждане от 10.10.16г./, че „Пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска "Гражданска отговорност" на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда“, противно на развитите от ищците с молбата им от 15.04.16г. доводи, основани на цитираните там решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, че в отношенията между деликвента и пострадалия споразумението няма действие в частта на изявленията на пострадалия, поради което последният има право да получи от деликвента обезщетение в размер на разликата между действително причинените му неимуществени вреди, дължими се по справедливост, и онова, което му е било заплатено от застрахователя /виж л.37гръб-абзац последен и л.38-абзац първи и втори/.

В конкретния случай, с представените от третото лице помагач на ответника по преките искове доказателства, по делото се установи категорично, че въз основа на писмени споразумения, сключени на 01.06.2011г. в гр.С. между застрахователното дружество, от една страна, и от Ю.С.П. и Д.С.Д., от друга страна, като увредени лица, във връзка с изплащане на обезщетение по застрахователна полица №А0910288084960274720 и щета № ГО 119694000002, застрахователят е превел на 01.06.11г. на Ю.П. и на 15.06.11г. на Д.Д., по посочените в споразумението техни банкови сметки в ДСК ЕАД, сумите от по 25000лв., като обезщетение за всички претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди в резултат на птп, настъпило на ****. на път ***, км. **+**+** в община М., област С.З., при което е настъпила смъртта на баща им С. Д.П. /виж двете споразумения на л.90 и л.92 от делото на СГС и двете преводни нареждания на л.91 и л.93 от делото на СГС/.

Двамата ищци по преките искове не оспорват нито фактите на подписаните между тях и застрахователя споразумения, нито фактите на извършено им въз основа на подписаните спорумения плащане на обезщетението, визирано в тях, а изрично ги признават, като заявяват, че преведените им от застрахователя с тези платежни нареждания суми са били получени от тях /виж изявление на адв.С. в с.з. от 14.06.2016г. и конкретно-абзац последен на л.66-гръб и абзац първи на л.67/.

Въпреки това, ищците по преките искове считат, че така извършените им от застрахователя плащания не ги лишават от правото да получат обезщетенията, претендирани от деликвента, тъй като сключените от тях със застрахователя споразумения са нищожни по причините, изтъкнати с молбата им от 15.04.16г. /л.38-лице и гръб/, които следва да се разгледат като основания за нищожност в поредността, посочена с молбата им от 10.08.17г. /л.431/, както и поради нищожност на договора за застраховка по причините, изложени в т.5 от допълнителната им искова молба /л.64-гръб-л.65 от делото на СГС/, чрез изявление на адв.С. в с.з. от 14.06.16г. /л.66-гръб/, в писмена защита от 01.06.17г. /л.413-лице и гръб/, обобщени в т.7 от молбата им от 01.08.17г. /л.431/виж в тази връзка още и Определения №2869/16.12.16г.-л.318-л.319 и №1853/21.07.17г.-л.421-л.428 за отмяна на определенията за даване ход на устните състезания и за приключването им в с.з. от 06.12.16г. и от 16.05.17г./.

5. По въпроса валидни или нищожни са сключените между застрахователя и ищците споразумения и за валидността на застрахователния договор.

Цитираното вече по-горе ТР №1/30.01.16г. по т.д. №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите си, изрично отнася даденото задължително тълкуване на разгледания с него материално правен въпрос с „валидното сключено споразумение..." между страните.

Казаното, както и нормативната уредба и общата теория за действителността на правните сделки означава, че пред ищците липсва формална пречка да оспорват валидността на сключените между тях и застрахователя споразумения, тъй че да се домогнат, независимо от сключването им, до присъждане на едно по-високо и по-благоприятно за тях обезщетение, провеждайки исковете си по чл.45 от ЗЗД срещу деликвента, който при признаване невалидност на застрахователното правоотношение по представената по делото полица и на сключените въз основа на нея споразумения, би останал останал единственото надлежно материално правно легитимирано да отговаря по исковете им за претендираните от тях обезщетения лице.

Ето защо съдът счита, че те следва да бъдат разгледани по същество, като очертал се основен спорен по делото въпрос, при вземане предвид и съображенията, развити във връзка с тях от третото лице- помагач на ответника, оспорило тези възражения като изцяло неоснователни /виж отговор вх.№16493/30.05.16г., л.24-л.26, на молбата становище на ищците от 15.04.16г.; молба становище вх.№1018/12.01.17г. на л.330-л.331 и молба становище впх.№29433/03.10.17г. на л.453/.

От фактическа страна, във връзка със сключените между ищците и третото лице- помагач на ответника споразумения от 01.06.11г., в производството се установи, че:

Освен двете вече описани по-горе споразумения /л.90 и л.92 от делото на СГС/, на същата дата- 01.06.11г., със застрахователя са сключени още две споразумения- с Д.П. Т., за изплащане на обезщетение от 15000лв. за всички претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на сина му С. Д.П. /л.86 от делото на СГС/, и с Ю.П., за изплащане на обезщетение от 5000лв. за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея във връзка с причинената и при птп от ****. средна телесна повреда, изразила се в избиване на горните резци и изкълчването на долните резци /л.88 от делото на СГС/.

Всичките четири споразумения, приети по делото, съдържат текстовете, че: обезщетенията, определени с тях, са съобразени с обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, че са определени чрез проведени преговори и извършени взаимни отстъпки, и че страните ги приемат безусловно /чл.2/; с изплащане на определените с тях обезщетения застрахователят изпълнява изцяло задълженията си по описаната с тях полица, във връзка с описаното в тях настъпило застрахователно събитие /чл.4/; са сключени от пострадалите лица доброволно, без да е налице за тях крайна нужда и/или явно неизгодни условия, че са съгласи с размера на определеното им обезщетение, че то покрива изцяло претърпените от тях вреди и тези, които евентуално биха търпели в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие и че нямат никакви други претенции във връзка с това настъпило събитие по описаната полица, както към застрахователя, така и към деликвента /чл.6/, а трите споразумения, касаещи определено с тях обезщетение по повод смъртта на С. Д.П., съдържат и текстовете, че в уговореното с тях обезщетение са включени всички имуществени и неимуществени вреди, резултата от описаното птп, претърпени от пострадалите лица, съконтрагенти по тях /чл.3/.

До сключване на така описаните споразумения се е стигнало, след като на 28.01.11г., с вх.№404, в ЗД Б.и. АД С. е заведена подадената от Ю.П., Д.Д. и Д. Т., чрез упълномощения от тях адв.Х.Н.Х., молба да им бъде заплатено застрахователно обезщетение, касаещо претърпените от тях неимуществени вреди- болки и страдания от загубата на техния син и баща С. П., чиято смърт е причинена по непредпазливост от Д.С., при птп от ****при управление на л.а. „М. МЛ“ с рег.№СА ****АН, за което е признат за виновен по нохд №576/10г. на ОС- С.З., който е собственост на фирма на подсъдимия С. и видно от приложената комбинирана застрахователна полица МФ серия А-2007 №025 А 09102880849600274720 има ЗЗГО в тази застрахователна компания, доколкото наказателното производство е приключило със споразумение и не са могли да се конституират като граждански ищци, а Ю.П. моли и за изплащане на обезщетение за болки и страдания във връзка с претърпяната средна телесна повреда при същото птп, в размер на 5000лв., при съобразяване на приложените към молбата подробно описани документи, измежду които и цитираната застрахователна полица и пълномощно на адв.Х., с нотариална заверка на подписите на упълномощителите /виж молбата на л.333 и пълномощното на л.332, също и на л.29, представени по делото от третото лице –помагач, въз основа на вменено му от съда задължение в тази връзка с Определение №2861/16.12.16г.-л.318-л.319/.

Видно е от представените от ищците по делото материали по воденото срещу ответника досъдебно производство, че в същото те са ангажирали двама адвокати, които да ги подпомагат при реализиране на правата им като пострадали лица- адв.М.Д.е била упълномощена и от двамата ищци, при сключен договор за правна защита и съдействие №7914/09.06.2010г. /виж л.224/, а ищцата Ю.С. е била представлявана и от адв.-Х. Х., въз основа договор за правна защита и съдействие №27825/23.10.2010г. /виж л.99/, че още при извършване на първия и разпит като свидетел на 27.05.10г. Ю.П. е била запозната с правата, които има, като пострадало от птп лице и че ги разбира /виж протокола на л.130/, както и че след смъртта на С. П. и привличането на Д.С. като обвиняем, с правата на пострадало лице е бил запознат и ищеца Д.Д. /виж протокола на л.131/, като и двамата ищци са заявили, че ще се ползват от тези свои права.

По повод изисканите от третото лице- помагач протоколи за проведени преговори относно определяне на обезщетението на ищците, е даден отговор, че се поддържа изцяло изложеното вече с молбата с негово становище изх.№389058/27.05.16г., което, видно от данните по делото е заведено при ПОС с вх.№16493/30.05.16г. /л.24-л.26/ и съгласно което, такива не са изготвяни, тъй като за изготвянето им липсва законово задължение и при никой застраховател няма такава практика, а за воденето на преговорите следва да се съди от изрично описаното в тази връзка със споразуменията и от това, че с тях е посочена конкретна сума за размера на следващото се на пострадалите обезщетение, която няма как да е била определена, ако страните не са я договорили /виж Определение №2861/16.12.16г.-л.318-л.319, молбата от 12.01.17г. на л.330-л.331 и молба вх.№16493/30.05.16г. на л.24-л.26/.

От фактическа страна, във връзка с оспореното от ищците в процеса като невалидно застрахователно правоотношение между ответника и привлеченото от него трето лице-помагач, в производството се установи, че:

В комбинирана застрахователна полица МФ серия А-2007 №025 А 09102880849600274720 /виж оригинала на полицата на л.334/, издадена на 02.02.2010г. в гр.С., сключена като такава за ЗЗГО на автомобилистите, за автомобил „М./МЛ“ с рег.№СА****АН, с предназначение л., за срок от една година- от нула часа на 22.02.2010г. до двадесет и четири часа на 21.02.11г., при застрахователна премия 322лв., платима еднократно и платена на 22.02.10г., е посочен собственик „Х.а. ЕООД, с БУЛСТАТ ***, липсват вписани водачи в списъка на изрично упълномощените такива, материализиран в полицата, на мястото на текста „За застрахования“ стои подпис, без да е посочено името на лицето, което го е положило, и печат на Е.Б.Б.Х.а. ЕООД- С., а на мястото на текста „Застраховател“ стои подпис, без да е посочено името на лицето, което го е положило, и печат на ЗД Б.и. АД С. застраховател.

В изпълнение на вменените му от съда с Определение №2869/16.12.16г. /виж определението на л.318-л.319/ и определение в с.з. от 07.02.17г. /виж л.336-гръб/ задължения да представи по делото документите, свързани със сключване на комбинирана застрахователна полица серия А-2007 №025 А 09102880849600274***, удостоверяващи кои са лицата, подписали полицата и удостоверяващи надлежната им представителна власт по отношение на застрахованото с нея дружество и на дружеството застраховател, както и удостоверяващи плащането на уговорената с полицата застрахователна премия, третото лице- помагач на ответника е дало по делото отговор, че : документът, удостоверяващ плащането на премията, трябва да се държи от застрахования, тъй че не може да се търси от него, както и че в счетоводството му са налични данни за извършено плащане на премията по тази полица на счетоводни носители, които не е в състояние да представи на съда, поради архивирането им /виж молбата от 12.01.17г. на л.330-л.331/; че прилага удостоверение, от което е видно кое е лицето, сключило полицата, към което трябва да се отпрваят питанията, тъй като то може да отговори кое е лицето, подписало полицата, то трябва да е получило премията и да я е отразило в регистъра по чл.295,ал.7 от КЗ /отм/ виж молбата от 01.03.17г. на л.352/.

Към молбата на третото лице от 01.03.17г. е приложено не удостоверение, а негово писмо изх.№ОК-98521/28.02.17г. до съда, с което се сочи, че полицата е регистрирана чрез застрахователния посредник „У.– застрахователен брокер“ ЕООД- гр.С. /виж писмото на л.353/.

Въз основа на Определение №529/02.03.17г. /л.355/, с което съдът е задължил третото неучастващо в производството лице „У.– застрахователен брокер“ ЕООД- гр.С. да представи по гр.дело №630/16г. информация и документи, за изясняване на обстоятелствата кое поименно е лицето, подписало в гр.С., на място на „застраховател“, комбинирана застрахователна полица №025 А0910288084960274720/02.02.2010г., касаеща задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „М.“ с рег.№СА****АН и каква длъжност е заемало това лице във фирмата на застрахователя към датата на подписване на описаната полица, а ако е действало по силата на пълномощие- да се представи документа за упълномощаването му от лице, представляващо фирмата, при връчено му на 16.03.17г. чрез юрисконсулт В. Х. съобщение /виж л.360/, това трето неучастващо в производството лице не е дало на съда отговор във връзка с обстоятелствата, предмет на вмененото му от съда задължение, до приключване на устните състезания по делото.

            Въз основа на Определение №485/27.02.17г. /л.350/ във връзка с Определение №361/10.02.17г. /л.340/, след като съдът е установил служебно по данните в публичния търговски регистър, че за фирма с име „Х.а.“, вписана в полицата като собственик, липсват вписвания, а на посоченото с полицата ЕИК *** отговаря вписване на юридическо лице с име „У.А.л.“ ЕООД- заличен търговец, считано от 04.09.15г., поради преобразуване чрез вливане в „У.л.“ ЕАД /виж книжата на л.345-, с което на последното дружество, като трето неучастващо в производството лице е вменено задължение да да представи по гр.дело №630/16г. на ХХІІ гр. с-в на ПОС информация и документи, за изясняване на обстоятелствата кое поименно е лицето, подписало в гр.С., на място на „застрахован“, комбинирана застрахователна полица №025 А0910288084960274720/02.02.2010г., касаеща задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „Б.и.“ АД- гр.С., за л.а. „М.“ с рег.№СА****АН; каква длъжност е заемало това лице във фирмата на застрахования към датата на подписване на договора за застраховка, а ако е действало по силата на пълномощие- да се представи документа за упълномощаването му, със заявление вх.№7775/13.03.17г. /л.364/ и приложено към него пълномощно изх.№2303/05.03.2007г. /л.365/ е установено, че лицето, подписало застрахователната полица, е служителят К. С. В., съгласно дадените му с приложеното пълномощно права.

            Приложеното пълномощно е издадено от М.Т. и Б.Б., в качеството им на представляващи „Е.Б.Б.А.л.“ ЕООД- С., като с него на упълномощения К.В.е дадено право, от името и за сметка на дружеството да осъществява представителството му пред застрахователни компании във връзка с автомобили, собственост на „Е.Б.Б.А.л.“ ЕООД, както и да попълва, предава, получава и подписва всички документи и извършва всички необходими правни и фактически действия, свързани с предоставените му права.

            Въз основа на определение в с.з. от 28.03.17г. /виж л.383 гръб/, с което на  „У.л.“ ЕАД е вменено задължение да посочи какво отношение има дружество „Е.Б.Б.А.л.“ и упълномощеното от това дружество лице К.В.със задължението, вменено ву с Определение №485/27.02.17г., със заявление вх.№11372/11.04.17г. /л.389/ „У.л.“ ЕАД е уведомил съда, че към датата на издаване на полицата К.В.е бил служител както на „Е.Б.Б.А.л.“ЕООД, така и на „Х.а.“ ЕООД, които са по това време свързани дружества, и доколкото в архива му не е открито пълномощното, издадено от „Х.а.“ЕООД на К.В., но като такова най- вероятно също е било налично, е изпратил издаденото му от Е.Б.Б.А.л.“ЕООД пълномощно за сключване на такива сделки за сметка и от името на последното.

            Справка в публичния търговски регистър /виж л.347, л.348 и л.349/ сочи, че както и „У.А.л.“, с ЕИК ****, дружество „Е.Б.Б.А.л.“, с ЕИК ***, е заличено поради преобразуването му чрез вливането в „У.л.“ЕАД, а от приложеното към заявление вх.№7775/01.03.17г. на „У.л.“ ЕАД пълномощно на юрисконсулт В. Х., чрез когото заявлението е подадено, личи, че той е упълномощен на 01.04.15г. от лицата А.К. и Д. Л., в качеството им на управители и/или изпълнителни директори и/или представляващи на дружествата „У.л.“ ЕАД, „У.А.л.“ЕООД, „Е.Б.Б.л.“ЕООД, „Е.Б.Б.А.л.“ ЕООД, „Булбанк л.“ ЕАД и „БА кредитанщалт булус“ ЕООД да представлява описаните дружества, които две обстоятелства са според съда ясна индиция за свързаност на дружествата „У.А.л.“ЕООД  и „Е.Б.Б.А.л.“ ЕООД /виж пълномощно л.366-л.367/.

            Отделно от горното, въз основа на дадена на ответника в с.з. от 28.03.17г. възможност за ангажиране на допълнителни писмени доказателства за изясняване на въпроса кое е застрахованото лице по полицата, валидността на която е оспорена в производството от ищците, както и кои лица са я подписали като застрахован и астраховател /виж л.383-гръб/, в пряка подкрепа на заявлението на „У.л.“ ЕАД от 11.04.17г. /л.389/ е и представеното в с.з. от 16.05.17г. от отв.С. удостоверение от 08.01.08г. по ф.д. №4773/2003г. на СГС /виж л.395-л.396/, видно от което „У.А.л.“ЕООД, с предишни наименования „Х.а.“ ЕООД и „Е.Б.Б.Х.а.“ЕООД, има за едноличен собственик на капитала „Е.Б.Б.хеброс л.“АД, а М.Т.е към този момент един от управителите му, като дружеството се представлява заедно поне от двама от четиримата му управители.

            С останалите представени по опис /виж молба опис на л.394/ от отв.С. в с.з. от 16.05.17г. писмени доказателства се установи, че:

            На 08.04.08г., в гр.С., между „У.А.л.“ ЕООД, като *, представлявано от П.М. и С.Т., чрез пълномощника им Е.А. - Н., и „Е.а.к.“ ООД, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление в гр.П., представлявано от С.Й.С., като лизингополучател, е сключен договор за финансов л. на ппс, съставляващо съгласно приложение №1 към този договор употребяван лек автомобил марка М., модел МL***CDI, рама WDC1631131X72**** /виж договора и приложениягя му на л.397-л.402/, с който лизингодателят се е задължил да придобие и предостави за ползване на лизигополучателя, при условията на договора, избрания от лизингополучателя лизингов обект, при предвидена с договора възможност за изкупуването на последния от лизингополучателя, като за целия срок на договора /07.04.08г.-10.06.10г./ застраховките срещу рисковете, определени в Общите условия и в приложение „Застраховател“, се сключват от името и в полза на лизингодателя, за сметка на лизингополучателя /чл.13,ал.1/.

            За периода 22.02.09г.-21.02.10г., описаният като лизингов обект лек автомобил, с рег.№СА ****АН, е бил застрахован при ЗД „Б.и.“ АД за рисковете автокаско, злополука на местата в мпс и гражданска отговорност на автомобилистите, от застрахованото лице/собственика „Е.Б.Б.Х.а.“ЕООД, като за риска ГО, по полица №025 ********** 0342*** от ****., чрез „У.застрахователен брокер“, и като по полицата за риска автокаско застрахованато „Е.Б.Б.Х.а.“ЕООД е представлявано от П.М./виж полиците на л.404 и л.405/.

            В гр.П., с нотариална заверка на подписите на страните от 02.06.10г., между „У.А.л.“ ЕООД, като продавач, и „Е.а.к.“ ООД, като купувач, в изпълнение на договор за лизинг №75005/08.04.08г., е сключен договор за продажба на лек автомобил, с рег.№СА ****АН, като продавачът се е задължил да уведоми застрахователя за промяната на собствеността /виж договора на л.403, същи е представен и от ищците с тяхна молба от 07.07.16г. /л.83/, като събран в преписката по воденото срещу отв.Д.С. ДП-виж л.203/.

            Горните писмени доказателства изцяло кореспондират на изявленията, направени от отв.С. пред съда в с.з. от 28.03.17г. /виж л.382/ за това, че автомобилът, на който е бил водач при птп от ****., е бил лизингов и че е бил закупен от фирмата, в която той е съдружник, а С.С.- управител, както и на дадените от него на 25.05.10г., в качеството му на свидетел показания, закрепени в протокол за разпит от същата дата /виж абзац предпоследен на л.134гръб/.

            Служебно извършена на основание чл.23,ал.6 от ЗТР справка в публичния търговски регистър за „Е.а.к.“ ООД сочи, че действително ответникът Д.С. е съдружник в това дружество, който притежава 50% от дяловете в капитала му, както е заявил пред съда и пред разследващите органи, както и че дружеството се представлява от другия съдружник в него и управител С.С..

Съгласно данните, подадени от застрахователните компании за застраховка ГО на автомобилистите, съдържащи се в Информационен център към ГФ, както за периода ***-***, така и за периода ***г.-***., автомобил с рег.№ СА ****АН е бил застрахован за този риск, съответно по полица А07160342942 и по полица А09960274720, при ЗД Б.и. АД-С., като в Информационния център не е постъпвала информация за прекратяване действието на поисаните полици в посочените периоди /виж писмо на л.379 и разпечатка от данните на л.380/.

При така изяснените в производството фактически обстоятелства, съдът намери, че възраженията на ищците за нищожност на сключените между тях и ЗД Б.и. АД споразумения от 01.06.11г. и за невалидност на застрахователното правоотношение между ответника и привлеченото от него трето лице помагач са неоснователни, воден от следните съображения:

Всички гарантирани от закона права, както материални, така и процесуални, са свързани и с изискването на закона за тяхното добросъвестно упражняване от лицата, на които са предоставени, като този основен принцип е ясно и категорично изразен в нормативни актове от различен ранг.

Така например, чл.57,ал.2 от Конституцията на РБ, поместен в глава втора-Основни права и задължения на гражданите, прогласява, че „не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други“, чл.3 от ГПК гласи, че „участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави“ и че „те са длъжни да изнасят пред съда само истината“, чл.8,ал.2 от ЗЗД, поместен в Общата част, Източници на задължения, Договори, Сключване, гласи, че „лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси“, но като „те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото“.

Приетата от ищците линия на защита и упражняване на признатото им от закона право да бъдат обезщетени за неимуществените вреди, претърпени от тях във връзка със смъртта на баща им, както с основание изтъква многократно третото лице помагач на ответника, може да бъде окачествена ако не като злоупотреба с права, то със сигурност като недобросъвестно упражняване на права, доколкото:

Заявявайки сами, че са запознати и разбират изцяло правата си като пострадали лица в досъдебното производство, образувано по повод птп, вследствие на което баща им е починал, а Ю.П. е пострадала и лично, и след като надлежно са упълномощили не един, а двама адвокати, които да ги подпомагат при реализиране на тези признати им от закона права в ДП, но не са могли да се конституират като граждански ищци, тъй като наказателното производство е било прекратено на 21.10.10г., поради одобряване на сключеното между Прокуратурата на РБ и подсъдимия споразумение, ищците са дали на 14.01.11г. изрично пълномощно на адв.Х., с нотариална заверка на подписите им, да ги представлява пред ЗД „Б.и.“ АД и да подаде от тяхно име и за тяхна сметка, отчитайки застрахователната и съдебна практика, пред това дружество, като застраховател на Д.С., който има задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите в същото дружество, претенциите им за полагаемото им се обезщетение само за неимуществени вреди, свързани с настъпило на ****. птп, при което е загинал С. П.- техен баща, а Ю.П. е получила средна телесна повреда, за което птп, в нохд №576/10г. на ОС- С.З., за виновен е признат и е осъден Д.С., като при съгласие с определения от Застрахователя размер, сумите да им бъдат преведени по банкови сметки, които ще посочат допълнително /виж пълномощното на л.332/.

Изцяло в рамките на дадените му от ищците пълномощия с пълномощното от 14.01.11г., на 28.01.11г., адв.Х. е подал от тяхно име до ЗД Б.и. АД, като застраховател на Д.С. по приложената към молбата комбинирана застрахователна полица, молба те да бъдат обезщетени само за неимуществените причинени им при птп вреди, в качеството им на увредени лица, като размера на обезщетението за претърпените болка и страдание от загубата на баща им се определи съгласно застрахователната и съдебната практика в тази насока, а за претърпяната от Ю.П. средна телесна повреда и се изплати обещетение от 5000лв., като се надяват нещата да се уредят извънсъдебно и като ще представят допълнително банкови сметки/виж молбата на л.333/.

На 01.06.11г., ищците лично са подписали със ЗД „Б.и.“ АД споразуменията, представени от това дружество по делото, което обстоятелство не отричат, с ясно посочен в споразуменията цифром и словом размер на платимото им обезщетение, като са заявили изричното си съгласие с определения негов размер, както и че той е съобразен с обществения критерий за справедливост, че обхваща всички претърпени от тях неимуществени вреди, резултат от описаното птп, и че са подписали споразуменията без при подписването им за тях да е била налице крайна нужда или явно неизгодни условия.

Завеждайки на 27.02.2015г. преките си искове срещу Д.С. за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка със загубата на баща им при птп от ****., почти * години по-късно, но преди ***г., ищците предявяват тези искове пред СГС, независимо от местожителството на ответника в гр.П., и като при предявяването им не споменават и дума относно обстоятелствата, че при птп от ****. Д.С. е управлявал автомобил, застрахован при ЗД Б.и. АД- С. и че през 2011г. те са получили от това дружество, в качеството му на негов застраховател, обезщетения за същите вреди, които са предмет на предявените пред съда срещу него искове, вероятно надявайки се, че поради отдалеченост от района на съда, пред който исковете срещу деликвента са предявени, както и знаейки, че към датата на птп е бил застрахован за риска гражданска отговорност на автомобилстите, той може да подцени необходимостта от организиране на адекватна защита, тъй че тези релевантни за исковете им факти никога да не станат известни.

Това наистина би станало точно така, ако ответникът по преките искове беше пропуснал да привлече като свой помагач ЗД „Б.и.“ АД С., тъй като за деликвента фактите на споразуменията, сключени между застрахователя му и ищците не са били известни, както личи от подадения от него отговор на исковата молба, с която е взел становище, че тъй като е имал валидна застраховка ГО към датата на птп, претендираното от него обезщетение следва да се заплати от застрахователя му.

Едва след като ответникът е привлекал застрахователното дружество като свой помагач, срещу което привличане ищците активно се борят и възразяват, че съдът го е допуснал без да се налични основанията за това, по делото е станало ясно, че на тях са им били вече заплатени обезщетения за неимуществените вреди, претърпени по повод на птп от ****., довело до загубата на баща им, въз основа на споразумения, сключени на 01.06.11г.

Чак след като са им е било връчено това становище на третото лице- помагач, ищците са релевирали в производството възраженията си за нищожност както на сключените споразумения, така и за невалидност на застрахователното правоотношение между ответника и привлеченото от него трето лице помагач, ако и през 2011г., отправяйки искането си за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от тях по повод птп от ****., до същото застрахователно дружество, те да са адресирали искането си до него, в качеството му на застраховател за риска  гражданска отговорност на Д.С., по застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на същата полица, която сега вече оспорват като невалидна, и са получили въз основа на сключените с това дружество споразумения, в качеството му на застраховател на Д.С. за същия риск, обезщетения за тези вреди, за които са заявили, че изцяло ги удовлетворяват и че са съгласни с определения техен размер.

Извън горните обстоятелства, които са според съда достатъчни за направата на извод за недобросъвестност от страна на ищците при упражняване на даденото им от закона право да получат обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от загубата на баща им, която недобросъвестност законът забранява, тъй че проявата и не следва да се толерира от никой съд, защото се касае до основен принцип на правото и правораздаването, несъстоятелни са и конкретните доводи на ищците за нищожност на сключените от тях споразумения и на оспорената като невалидна застрахователна полица.

Първото, според определената от ищците с молбата им от 10.08.17г. /л.431/ поредност за разглеждане на наведените от тях основания за нищожност, и съгласно описаното в молбата им от 15.04.16г. /л.37-л.40/, е нищожност на сключените споразумения поради противоречието им с морала, тъй като е налице нееквивалентност на уговореното в тях обезщетение на принципа на справедливост и действително претърпените неимуществени вреди, като за сходни случаи съдебната практика определяла обезщетения в далеч по-висок размер, в това число и такива, в размер от по 200000лв. за всеки ищец, за което прилага съдебни решения.

Разпоредбата на 26,ал.1,предл.3 от ЗЗД прогласява за нищожни договорите, които накърняват добрите нрави, като неписани морални правила, служещи за ограничител на свободата на договаряне, съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, и като основание за нищожност е изцяло приложима и за сключените на 01.06.11г. споразумения, които по естеството си съставляват договори за спогодба по смисъла на чл.365,ал.1 от ЗЗД, а чл.366 от ЗЗД глаоси, че спогодбата върху непозволен договор е нищожна.

В случая обаче, за сключените на 01.06.11г. от ищците споразумения не може да се счита, че са нищожни, поради нееквивалентност на обезщетението, определено с тях, с принципа на справедливост, както ищците твърдят, доколкото:

Съдебната практика нерядко е обсъждала казуси, свързани с противоречие поради нееквивалентност, но за случаи, когато се касае до нееквивалентност на насрещните престации, когато естеството на сключените договори е такова, че като част от същественото тяхно съдържание страните си дължат насрещни престации, както например е в случая на договори за продажба, при които на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху определена вещ, противопстои задължението на купувача да му плати уговорената с договора продажна цена.

В случаите, когато се касае до деликт и до отговорност на деликвента или на лицето, чиято отговорност за действията му е функционална, както в случая с отговорността на застрахователя по риска задължителна гражданска отговорност на автомобилистите, за вредите, причинени при управление на мпс на територията на РБ, съответно- за обезщетението, следващо се на увредените лица за претърпени от тях вреди, не може да се говори за нееквивалентност в смисъла, вече описан по-горе, тъй като източникът на отговорност е такъв, че не може да става дума за насрещни престации на страните по смисъла, разгледан по –горе.

Затова, единственият коректив в случая, когато се касае до обезщетение, следващо се за претърпени неимуществени вреди, е изискването на чл.52 от ЗЗД това обезщетение да отговаря на принципа на справедливост, и както практиката неведнъж е признавала, преценката за справедливия размер да бъде извършена конкретно за всеки случай, според неговата специфика, при съобразяване и на обществено икономическите условия в страната към релевантния момент на определяне на обезщетението, тъй че да не стигне до колизия между принципите за справедливо обезщетяване на  пострадалото лице за всички претърпени от него неимуществени вреди и за недопускане на неоснователното негово обогатяване.

Предвид горното, фактът, че в определени случаи съдът е присъждал обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи, в размер значително по-висок от този, определен и изплатен на ищците от застрахователя, сам по себе си не е достатъчен, за да се признаят сключените споразумения за нищожни като противни на морала, доколкото справедливият размер на обезщетението се определя конкретно за всеки случай, според неговата специфика, а при сключване на споразуменията от 01.06.11г. ищците изрично са заявили, че приемат безусловно като справедлив, съобразно с обществения критерий за справедливост, посоченият в споразуменията размер на определените и изплатени им обезщетения от по 25000лв.

Отделно от това, твърденията на ищците за определяни от съдилищата като справедливи за сходни случаи много по-високи размери на обезщетения, не може също да се сподели безрезервно, доколкото в съдебната практика са налични случаи на определено от съдилищата обезщетение за неимуществени вреди при смърт на родител както в по-висок, така и в по-нисък размер от този, с който те са съгласили със сключените споразумения, а и защото някои от приложените от тях решения не касаят сходни случаи.

Така, с приложеното от ищците на л.47-л.48 от делото Решение №104/25.07.14г. на ВКС по т.д. №2998/13г., касационното обжалване по което е допуснато за разрешаване на касационния материално правен въпрос „Как следва да се прилага принципа за справедливостта, въведен от чл.52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя“, наистина е прието, че като справедливо за неимуществените вреди от загубата на баща им, на децата следва да се определи обезщетение в размер от 200000лв., при събитие от ****., сравнимо като дата на настъпване със събитието, довело до смъртта на бащата на ищците по настоящото дело-****., но случаят не може да се счита за сходен, дори като се съобрази само това, че към датата на смъртта на бащата на двете деца-ищци в производството по приложеното решение на ВКС, същите са били на възраст от две и дванадесет години, докато към датата ****когато бащата на ищците по настоящото дело е починал, вследствие на птп от ****., те са били пълнолетни лица, съответно на *год. и на *год.

Същевременно, прегледът на съдебната практика, достъпна в правно-информационната програма Сиела, на сайта на САС и на сайта на ВКС, направен с Решение №2845/29.04.15г. по гр.д. №8942/13г. на СГС, сочи, че за случаи на птп, настъпили през 2010г., за неимуществени вреди във връзка със загуба на родител, на пълнолетни деца са били присъждани  обезщетения в широките граници от 40000лв. до 100000лв., а направената от този съд проверка в правно-информационната система Апис, на текста на чл.226 от КЗ/отм/ показа, че има постановени решения за събития от 2010г., които и до момента, седем години по-късно, все още не са влезли в сила /виж напр. Решение №5037/08.07.2014г. на СГС по гр. д. № 8491/2013г., Решение №73/22.07.2014г. на ОС - Велико Търново по гр. д. №7/2014г., Решение №323/13.01.2016г. на СГС по гр. д. № 2251/2013г./.

На този състав е служебно известно още, че застрахователните дружества определят по преписките по щети за тези случаи обезщетения, които обичайно са по-ниски от определяните от съдилищата при проведени съдебни производства по преки искове по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./.

В конкретния случай, както е видно от пълномощното, което са дали на адв.Х. за завеждане на претенциите им за получаване на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди по повод смъртта на баща им пред ЗД Б.и., ищците сами са предоставили на застрахователя да определи размера на обезщетението съобразно застрахователната и съдебна практика и са се съгласили с предложения им от застрахователя размер от по 25000лв., който им е бил изплатен само пет месеца след завеждане на искането им до застрахователя, докато, ако бяха повели съдебен спор за изплащането му, той би могъл да продължава и до момента.

При тези данни съдът намира, че определеното им от застрахователя обезщетение е било съобразено със застрахователната практика, както и близко до размера от 40000лв., който е бил присъждан и от съдилищата, в посочените вече по-горе широки граници, тъй че, и доколкото самите ищци са го приели изрично като справедлив, за да се избегне водене на съдебен спор, и са го получили реално в  краткия срок, уговорен със сключените от тях споразумения със застрахователя, съдът не намира тези споразумения за нищожни, поради противоречие с морала, както те твърдят.

Възражението на ищците за нищожност на споразуменията, поради липса на съгласие, няма никаква опора в доказателствения материал по делото, доколкото от представените две споразумения на л.90 и л.92 от делото на СГС е видно, че те са подписани от тях и подписите им под същите не са били оспорвани в хода на производството, а напротив- изрично са признали, че тези споразумения са били сключени от тях.

Сключените от ищците споразумения не могат да се признаят за нищожни и поради липса на преговори и отстъпки- неосъществен фактически състав на чл.365 от ЗЗД, доколкото обстоятелствата, че посоченото в техния чл.1 обезщетение е определено чрез преговори и извършени взаимни отстъпки, са изрично закрепени с текста на чл.2, и ищците, като са подписали тези частни писмени документи, с оглед нормата на чл.180 от ГПК, сега не могат да оспорват цитирания техен запис. По изложената причина, без значение е факта, че задължено по тяхно искане да представи протоколи за водените преговори, застрахователното дружество не е представило такива, и като изложената от него причина за непредставянето им е изцяло основателна, доколкото от нормата на чл.365,ал.1 от ЗЗД не личи законодателят да е обвързал валидността на договора за спогодба с изискването за създаване на нарочен и отделен от договора документ за преговорите на страните, довели до сключването му, нито с изискването в договора да се посочи какви конкретни отстъпки е направила всяка една от страните по него, а е достатъчно те да са заявили постигнатото от тях съгласие по въпроса, неин предмет, каквото в случая е било категорично постигнато, доколкото с внесената от тях молба до застрахователя ищците изрично са заявили, че желаят да уредят доброволно отношенията си с него, като застраховетел на Д.С. по риска ГО, по повод следващите им се за загубата на баща им, настъпила след птп от ****., обезщетения за неимуществени вреди, предоставили са нему да определи размера им, съобразно застрахователната и съдебната практика и са се съгласили с полагане на подписите си под споразуменията с предложения им с тях конкретен размер на обезщетения от по 25000лв., като справедлив да ги компенсира за тези вреди.

Не може да се признае нищожност на сключените споразумения и затова, че липсва идентичност на предявените пред застрахователя претенции и уговореното в спогодбите, доколкото вредите не са конкретизирани по основание и размер, както и заради направения с тях отказ от бъдещи вреди.

Наистина, с подадената от ищците молба до застрахователя е изрично посочено, че те претендират обезщетение само за неимуществените вреди, претърпени по повод загубата на баща им, а със сключените споразумения се сочи, че в уговореното с тях по чл.1 обезщетение са включени всички претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди, резултат от описаното птп /чл.3/, без да са разбити по пера с посочване на размер, и са направени декларации от ищците, че определеното им със споразуменията обезщетение покрива изцяло претърпените вреди и тези, които евентуално всеки от тях би търпял в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие по заведената преписка по щета и към деликвента /чл.6/.

В конкретния случай, предмет на спора пред този съд не са нито бъдещи, нито имуществени вреди, тъй че макар и принципно предварителният отказ от права да е недействителен, закрепеният с чл.6 от споразуменията от страна на ищците такъв няма никакво отношение към изхода на спора, нито с оглед чл.26,ал.4 от ЗЗД влече нищожност на сключените от тях споразумения в останалите им части. По същия начин, няма значение за валидността на споразумението и обстоятелството, че в неговия чл.3, съдържанието на който е очевидно бланкетно, се сочат не само неимуществени, а и имуществени вреди, доколкото сключените споразумения са по повод подадени от ищците искания за определяне на обезщетения само за претърпените от тях неимуществени вреди и очевидно съгласието на страните касае именно тях.

Сключените споразумения не са нищожни и поради липса на валидно застрахователно правоотношение или поради нищожност на застрахователната полица, тъй като същата не съдържа реквизити на задължителната и форма, които се изискват от чл.184 от КЗ/отм/.

Като се остави настрана обстоятелството, че ищците са считали застрахователното правоотношение за валидно и то именно въз основа на полицата, която сега оспорват, когато са отнесли претенциите си към застрахователя и са били обезщетени от него, тезата им за нищожност на сключените от тях споразумения по последните описани причини е несъстоятелна още и защото:

Предвидената от чл.184,ал.1 от КЗ/отм/ писмена форма, като такава за валидност на застрахователния договор, е в случая спазена, както личи от събраната по делото комбинирана застрахователна полица /виж оригинала на л.334/, а липсата на част от предвидените в чл.184,ал.3,т.1-т.10 КЗ/отм/ реквизити от съдържанието на застрахователния договор, не означава липса на предвидената от закона форма за неговата действителност.

Обстоятелството, че към датата на издаване на полицата 02.02.2010г. дружество с наименование „Х.а.“ ЕООД, каквото е вписано в нея като собственик на мпс, риска ГО за което е покрит с тази полица, не е съществувало, от една страна не е установено по делото, тъй като констатациите на съда в тази връзка са към датата ****. /виж л.350/, а от друга, дори да беше установено, не би могло да доведе до нейната невалидност, доколкото по делото категорично се установи, че „Х.а.“ ЕООД и „Е.Б.Б.Х.а.“ ЕООД са предишни наименования на вписаното в СГС към 08.01.08г. дружество „У.А.л.“ ЕООД /л.395-л.396/, че последното е придобило по избор от „Е.а.к.“ ООД и предоставило на същото дружество за ползване на л. по договор от 08.04.08г. описаното в полицата мпс, както личи от еднаквостта на рамата, съгласно приложение №1 към л.овия договор и рамата, посочена в полицата /виж л.397-л.402/, както и че е застраховало чрез „У.з. б.“ същия автомобил при ЗД „Б.и.“ АД /л.352, л.353/.

Обстоятелството, че по делото не се събраха данни кое конкретно лице е подписало полицата като застраховател, както и че не се представи по делото пълномощно, с което К.В.да е бил упълномощен от „Х.а.“ ЕООД да предприема действия от негово име и за негова сметка, тъй, както е бил упълномощен да прави това от името и за сметка на дружество „Е.Б.Б.А.л.“ ЕООД, не могат да обосноват извод за невалидност на застрахователното правоотношение, поради подписването на полицата от лица, които не са представители на посочените по нея застрахован и застраховател и не са надлежно упълномощени да ги представляват, доколкото с приемане на претенцията за плащане на обезщетения по посочената полица и извършване на реално плащане по нея, на основание чл.301 от ТЗ, действията без представителна власт следва да се смятат за потвърдени.

Плащането на уговорената като еднократна премия е отразено в самата полица, както и се събраха данни, че фигурира като платено в счетоводството на застрахователното дружество, тъй че няма основание да се изключи приложението на чл.301 от ТЗ в случая, както ищците считат с писмената си защита.

Не води до невалидност на застрахователното правоотношение по приложената полица и обстоятелството, че Д.С. не е вписан в нея като упълномощен водач, защото липсата на такова вписване не е регламентирана от закона като причина за нищожност, защото с оглед споразумението по наказателното дело, на което ищците и сами се основават, е категорично установено, че при птп от ****. л.а. „М.“ с рег.№СА ****АН, е бил управляван от Д.С., а от вече коментираните по-горе събрани по делото договор за л. и договор за продажба на този автомобил, както и от справка в публичния ТР се установява, че ползвател на това мпс към датата на птп е „Е.а.к.“ООД, в качеството му на лизигополучател, в което дружество Д.С. е съдружник с 50% дял от капитала- т.е същият е имал на общо основание качеството на застраховано лице по смисъла на 257,ал.2,предл.2 от КЗ/отм/-всяко лице, което ползва превозното средство на законно основание, доколкото не се твърди мпс да е било противозаконно отнето от него, нито да са събрани доказателства в тази насока.

Развитите от тях с писмената защита доводи, че в случая ответникът не можел да се ползва от релевираното от третото лице- негов помагач възражение за извършено плащане, при позоваване за целта на постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №68/15.07.14г. на ІІІгр.отд на ВКС по гр.д. №5985/13г., не могат да се споделят от съда, първо защото цитираното решение касае възражение за погасяване на иск/вземане по давност, а не възражение за погасяване на вземането поради плащане, които нямат друго общо помежду си, освен това, че водят до погасяване на вземането, и второ, защото в случая ответникът Д.С. не би могъл да релевира сам подобно възражение, тъй като факта на сключените между ищците и застрахователя споразумения не би могъл да му бъде известен, като не е страна по тях.

6.В обобщение на всичко изложено по-горе съдът счита, че тъй като сключените между ищците и застрахователя на деликвента споразумения от 01.06.11г. са валидни и с тях ищците са се съгласили, че уговореното обезщетение от по 25000лв., което им е изплатено, ги удовлетворява напълно за неимуществените щети, претърпени от загубата на баща им, а сега претендират от деликвента да им заплати разликата между полученото и считано от тях за справедливо обезщетение от по още 125000лв., с оглед отговора, даден с решението по тълкувателно дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, че нямат право да търсят такава разлика от деликвента в подобни случаи, исковете им като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

 

По обратния иск.

Доколкото приетият за разглеждане в произовдството обратен иск на Д.С. срещу привлеченото от него трето лице- помагач ЗД „Б.и.“АД е предявен като евентуален- в случай, че бъдат уважени предявените срещу него преки искове на Ю.П. и Д.Д., да бъде разгледан иска му срещу застрахователя за осъждане да му заплати застрахователно обезщетение, каквото той самият е осъден да заплати на ищците по преките искове, а съдът постанови, че като неоснователни преките искове следва да се отхвърлят, този иск не следва да бъде разглеждан, поради ненастъпване на процесуалните предпоставки за разглеждането му.

Поради горното, съдът не обсъжда събраните във връзка с този иск доказателства и установени въз основа на тях факти.

 

В частта за разноските.

Разноски се претендират от всички страни в производството.

            Ищците претендират за присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 06.12.16г. /л.300/.

            С отхвърляне на исковете им, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски на ищците не се следват, поради което не могат да бъдат присъдени, тъй че и съдът не изследва въпроса установили ли са те направата на разноските, описани в представения списък.

            Ответникът по преките искове претендира присъждане на разноски, за които не представя списък.

            С отхвърляне на исковете, предявени срещу него, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, той има право да му се присъдят направените разноски.

            Като ответник по преките предявени срещу него от Ю.П. и Д.Д. искове, Д.С. е установил в процеса направата на разноски от 4000лв. за заплатен адвокатски хонорар /виж л.46 от делото на СГС/.

            Ищците са повдигнали евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение- в случай на несъответствие с Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /виж молба вх.№32164/25.10.17г.-л.448/.

            При предявени от ищците искове в размер от по 125 000лв., минимално следващото се по чл.7, ал.2, т.4 от Нар.1/04г., в редакцията и с ДВ бр.28/14г., действала към датата на сключване и заплащане по договора за правна защита и съдействие от 07.04.15г., преди отмяната на същата разпоредба с Решение №9273/27.07.16г. по адм.дело №3002/2015г. на ВАС, ІІІ отд, в сила от 23.05.17г., адвокатско възнаграждение за защита по всеки един от тези искове възлиза на 4280лв. /830лв. +3% върху 115 000лв., съставляващи горницата над 10000лв.- т.е. ответникът е заплатил по-малко от следващия се минимум за защита дори по един предявен иск, тъй че следва да се смята, щото предпоставката, под която ищците са повдигнали евентуалното си възражение за прекомерност, не е изпълнена, за да бъде то разгледано по същество.

            Поради горното, те следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Д.С. общо разноски в размер на 4000лв.-заплатен от него адвокатски хонорар.

            Ищците по преките искове са били освободени от внос на такси и разноски в производството на основание чл.84,ал.1,т.4 от ГПК, но тъй като исковете им се отхвърлят, следващите се такси и направените разноски не могат да се поставят в тежест на ответника, с оглед нормата на чл.78,ал.6 от ГПК, а остават в тежест на бюджета на съда, от който разноските са били поети.

            Третото лице –помагач на ответника и ответник по предявения от него евентуален обратен иск също претендира присъждане на разноски, за които представя списъци /виж молбата на л.19, която да се приеме за списък; списъка на л.53/, като повдига и възражение за прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение /виж отговора на исковата молба по обратния иск-л.83-л.85 от делото на СГС и молби на л.50 и л.461 от това дело/.

            На основание чл.78,ал.10 от ГПК, нему не се следват разноски за участието му в процеса като трето лице- помагач.

            По въпроса, дали с оставяне на евентуалния обратен иск без разглеждане, тъй като не се е сбъднало условието за разглеждането му, на ответника по този иск се следват разноски и в чия тежест трябва да бъдат поставени, съдът съобрази, че:

            За случаи на евентуално субективно съединяване на искове, в които до разглеждане на евентуалния иск срещу деликвента не се е стигнало, поради уважаване на предявения срещу застрахователя пряк иск, съдебната практика се е произнесла със задължително тълкуване, че по аналогия с чл.78,ал.4 от ГПК ответникът по евентуалния иск има право на разноски, тъй като оставянето на този иск без разглеждане се приравнява на прекратяване на производството по него, като те следва да се понесат от ищеца /Опр.№128/09.03.16г. по ч.т.д. №347/2016г.-ІІт.о. ВКС/. С цитираното определение съдът се е присъединил към вече даденото в същата насока задължително тълкуване с Опр.№82/19.02.09г. по ч.г.д. №60/2009г. и Опр.№89/22.01.10г. по ч.т.д. №752/2009г.-и двете на І-во т.о. на ВКС, свързани с производства, различни от вече коментираното, но пак при евентуално субективно съединяване на искове, при което евентуалният иск не е бил разгледан поради уважаване на глания иск, при постановяване на които съдът е развил съображенията, че с разпоредбите на чл.78,ал.4 от ГПК /чл.64,ал.3 от -отм/ законодателят е закрепил правото на страната за възмездяване за разноските по извършените процесуални действия и за защита по инициирания срещу нея съдебен процес, без да конкретизира основанието за прекратяване на производството, доколкото тя е била обвързана от правните последици от предявяване на иска в хода на производството, изходът от което не бил могъл да и бъде предварително известен, и които отпадат с обратна сила тогава, когато съдът остави без разглеждане евентуалния иск.

            При тази налична практика, остава да се отговори на въпроса приложима ли е тя в случаите на предявен обратен иск от ответника по главния иск срещу привлеченото от него трето лице помагач, като се вземе предвид неговата специфика- този иск е винаги евентуален по отношение на главния иск и има различен от неговия предмет- в случая, за заплащане на застрахователно обезщетение, под условие, че след уважаване на главния иск деликвентът заплати на увредените лица присъденото им от съда обезщетение във връзка с риск, покрит от сключената между него и третото лице- негов помагач застраховка.

            При така очертаната специфика на обратния иск в случая, съдът намира, че за разлика от евентуалното субективно съединяване на искове, при което производството и по двата предявени иска е инициирано от един и същ ищец, в този случай производството по обратния иск е инициирано от различно лице- ответникът по главния иск. Ето защо, при ненастъпване на процесуалните предпоставки за разглеждане на евентуалния обратен иск, разноските на ответника по него следва да се поставят в тежест на ищеца по този иск, при следване на очертания вече принцип, че и при действия по делото, равностойни на прекратяване на производството, ответникът следва да бъде възмезден за разноските, които е направил, като в случая те се поставят в тежест на ищеца по обратния иск.

            Ответникът по обратния иск е бил представляван в производството по делото от адв.Г. /виж л.94 от делото на СГС и л.27 от това дело/ и от преупълномощения от него адв.И. /виж л.28 от това дело/.

            Той претендира по представените списъци 300лв.- заплатени за вещи лица по допуснатите АТЕ и СМЕ /виж списъка с моба на л.19/ и 28125лв.-заплатен адвокатски хонорар, след начисляване на ДДС върху уговореното по договора за правна защита възнаграждение от 25000лв. и след удържан върху него авансово данък /виж списъка на л.53/.

            Заплащането на претендираните разноски е установено с документите, приложени на л.20, л.21, л.56 и л.54 от делото/.

            Същевременно, липсват представени по делото доказателства за релевантното по пар.2а от ДР на Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обстоятелство, че адв.М.Г., на когото е преведена ЗД Б.и. АД е превело по договор за правна защита по гр.дело №630/16г. на ПОС сумата от 28 125лв., е регистриран по ЗДДС, защото, видно от цитираната разпоредба, и преди и след изм. и с ДВ бр.84/25.10.16г., само за регистрираните по този закон адвокати дължимият данък добавена стойност се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение и се дължи съобразно разпоредбите на този ЗДДС. Поради това, като разноски за заплатен адвокатски хонорар, при уговорен с договора за правна защита като платим такъв от 25000лв. по банков път, и заплащане на 09.06.16г. на възнаграждение по същия договор от 28125лв., следва да се признае само заплащането на сумата от 25000лв.

В обобщение, ищецът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати на ответника по него, разноски в размер на 25300лв.

 

Воден от изложените мотиви, съдът

 

                                                            Р Е Ш И :

 

            Отхвърля исковете на Ю.С.П., ЕГН **********, и Д.С.Д., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, офис №*, адв.П.С., срещу Д.С.С., ЕГН **********,***, офис №*, адв.М.Т., за заплащане на сумите от по 125 000лв., като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на баща им С. Д.П., ЕГН **********, настъпила след птп от ****., причинено от ответника по непредпазливост при управление на автомобил „М.” с рег.№ СА ****АН, за което се е признал за виновен със сключено споразумение по нохд №576/10г. по описа на ОС С.З., ведно със законната лихва от датата на увреждането-****. и разноските в производството.

            Осъжда Ю.С.П., ЕГН **********, и Д.С.Д., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, офис №*, адв.П.С., да заплатят общо на Д.С.С., ЕГН **********,***, офис №*, адв.М.Т., сумата от 4000- четири хиляди лева, направени от него разноски за заплатен адвокатски хонорар, като оставя без разглеждане евентуалното възражение за неговата прекомерност, поради ненастъпване на условието за разглеждането му, посочено от ищците.

Оставя без разглеждане евентуалния обратен иск, предявен от Д.С.С., ЕГН **********,***, офис №*, адв.М.Т.,***, бул.“****, привлечено като трето лице, негов помагач, в качеството му на застраховател за риска гражданска отговорност на л.а. „М.“ с рег.№СА ****АН към ****. по комбинирана застрахователна полица серия А-2007 №025 А0910288084960274***/****.,

в случай, че главните искове срещу него бъдат уважени, да осъди застрахователното дружество да му заплати следващото му се застрахователно обезщетение, в размер на присъдените обезщетения от по 125000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, тъй като надлежно е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, застрахователната премия е била заплатена, управляваният автомобил е бил технически изправен и не е установено птп да е резултат на употреба на алкохол или друго упойващо вещество от негова страна.

            Осъжда Д.С.С., ЕГН **********,***, офис №*, адв.М.Т.,***, бул.“****, сумата от 25300- двадесет и пет хиляди и триста лева, разноски в производството по неразгледания евентуален обратен иск.

            Това решение е постановено при участието на ЗД „Б.и.“ АД, в качеството му на трето лице- помагач на Д.С.С., по предявените срещу последния искове по чл.45 от ЗЗД на Ю.    С.П. и Д.С.Д., за заплащане на обезщетение от по 125000лв. за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на баща им С. Д.П., вследствие на птп от ****., причинена по непредпазливост от Д.С.С..

            Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                            Окръжен съдия: