Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 323 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 581/18.10.2019г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 2123/2019г. по описа на съда в частта му, с която е
отменен пункт втори от Наказателно постановление № № 19-0869-002915 от
27.08.2019г. на началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр.
Шумен, с което на Р.Х.Д. на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение
по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение в атакуваната му част
поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Твърди, че нарушението, вменено на водача, е безспорно установено и с
поведението си той е нарушил от обективна и субективна страна разпоредбата на
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, за което законосъобразно е била ангажирана
отговорността му на основание чл. 185 от закона. В тази връзка, жалбоподателят
изразява несъгласие с мотивите на районния съд, в които съдебната инстанция е
приела, че нормата на чл. 190, ал. 3 не вменява конкретно задължение. Поради
това отправя искане за отмяна на
съдебното решение в оспорената му част и за ротвърждаване на пункт втори от НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и
не се представлява.
По делото е депозирана и
касационна жалба от Р.Х.Д., с която се оспорва Решение № 581/18.10.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2123/2019г. по описа на съда в
частта му, с която е потвърден пункт първи от Наказателно постановление № №
19-0869-002915 от 27.08.2019г. на началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към
ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Р.Х. на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева
за нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. Претендираната отмяна на
наложеното наказание се аргументира с твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление и
несъответствието му с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В съдебно
заседание касаторът Х., редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационните жалби за допустими. Оспорването,
инициирано от ОД на МВР счита за
основателно, а касационната жалба на Р.Х. за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявените касационни жалби и
обсъди направените в тях оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са допустими като подадени в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирани лица, имащи
право и интерес да обжалват съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледани по
същество същите са неоснователни по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Р.Х. на 09.08.2019г.,
около 16.00 часа, управлявал МПС - влекач, марка „Ивеко 440 Е 40 Т“ с рег. № Т
4121 ТН, собственост на „ЛВК - Винпром“ АД, гр. Търговище, ЕИК *********, с
прикачено полуремарке с рег. № РА 2084 ЕЕ, като се движел по път първи клас №
2, в посока гр. Търговище - гр. Шумен. Х. превозвал товар – верижен трактор, който
обаче не бил укрепен. Управляваният от жалбоподателя влекач приближил кръговото
кръстовище на път първи клас № 2, км.112+155 и превозвания неукрепен верижен
трактор паднал от полуремаркето. Вследствие на това били създадени опасности за
движението в посочения пътен участък.
По разпореждане на
служител от Оперативна дежурна част към ОД на МВР – гр. Шумен за настъпило ПТП
на място пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Шумен
– свидетелите С.С.К.и Й.Ж. Ж.
По това време на посоченото кръстовище се намирали и полицейски служители при
РУ – Шумен към ОД на МВР, които помагали с оглед регулиране на движението.
Пристигналите служители провели разговор с водача, след което му извършили
проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” за наличие на алкохол и
със служебния таблет направили снимки на процесното нарушение. В хода
проверката полицейските органи констатирали също, че водачът управлява МПС с
неплатено в срока за доброволно заплащане наказание „глоба“, наложено с влязъл
в сила Фиш серия М, № 859567 от 02.04.2018г.
Впоследствие, след
изясняване на всички обстоятелства около произшествието, на същата дата на
жалбоподателят бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение
№ 4463, серия GА. Актосъставителят посочил, че с горните деяния от страна на Р.Х.Д.
са нарушени разпоредбите на чл. 174, ал.
4, т. 3 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя,
като изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното
си право и не депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган е издал процесното наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на водача.
Районният съд заключил,
че в хода на протеклото санкционно производство не са допуснати съществени
процесулни нарушения, които да имат решаващо значение спрямо
законосъобразността на НП. В тази връзка, съдът е приел, че законосъобразно
както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че описаното в
пункт първи от наказателното постановление касае неизпълнение на изискването за
укрепване на товар при констатирани опасни неизправности при укрепването на
товара и закономерно като нарушена е посочена нормата на чл. 177, ал. 4, т. 3
от ЗДвП, която е и санкционната такава. Съдената инстанция е извела извод, че в
случая нарушението на водача е точно посочено както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление и то се
изразява в това, че управлява МПС с неукрепен товар в нарушение на изискванията
на наредбата по чл. 124, ал. 4 от ЗДвП при констатираните опасни неизправности
при укрепването на товара. Начинът, по който е било описано неизпълнението в
акта и в НП съдът е възприел за напълно достатъчен, за да разбере привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по вид
нарушение е потърсена такава отговорност. Воден от тези съображения, районният
съд заключил, че НП в тази му част не само съответства на императивните
изисквания на ЗАНН, касаещи необходимия обем от информация, които то следва да
съдържа, но и че вмененото на водача неизпълнение, описано в първи пункт от
правораздавателния акт се явява установено от обективна и субективна страна по
безспорен начин, в резултат на което съдебният състав го потвърдил. Предходната
инстанция обаче формирала извод за незаконосъобразност на наложената на Х.
санкция, определена въз основа на чл. 185 от ЗДвП за описано нарушение на чл.
190, ал. 3 от ЗДвП. Съдът обосновал извод за несъответствие на НП в тази му
част с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и за допуснато
нарушение на материалния закон, с оглед обстоятелството, че на жалбоподателя е
наложено наказание за нарушение, което не съществува и в този смисъл е нарушен
принципът на законоустановеност на административните нарушения по чл. 6 от ЗАНН.
В тази насока, съдът извел решаващото становище, че управлението на моторно
превозно средство с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока на
доброволно заплащане е основание за прилагане на съответните принудителни
административни мерки, но не може да обоснове налагане на административно
наказание въз основа на общия санкционен състав на чл. 185 от ЗДвП. Поради това
районният съд постановил отмяна на постановлението в тази му част.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите
по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и
гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен доводът на касатора за допуснати
съществени процесуални опущения при издаването на акта и НП, релевирани от касатора Р.Х..
Напротив, в унисон с изводите на районния съд, касационната инстанция счита, че
контролните органи са описали пределно ясно поведението му, възприето за
нарушаващо правилата за укрепване на превозваните товари, издирвайки и относимата
правна квалификация, под която се субсумира стореното от водача
закононарушение. Както правилно е посочил и районният съд, установеното от
контролните органи нарушение представлява опасна неизправност при закрепване на
товара, в случая верижен трактор, паднал от полуремаркето, поради което на
водача е наложено предвиденото в чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП административно
наказание. В мотивите си съдът детайлно е обсъдил наведените от жалбоподателя
доводи, чрез които цели отмяна на определената му санкция – същите напълно се
споделят и от настощия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни. С
оглед на това оспорването, инициирано от Р.Х. се явява неоснователно, а
решението в тази му част е правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Административен
съд достига до извод за законосъобразност на съдебния акт и в частта му, срещу
която е насочена жалбата на касатора ОД на МВР – Шумен. Касаторът изразява
становище, че водачът е допуснал нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП,
управлявайки МПС с наложена глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане,
за което законосъобразно е била ангажирана отговорността му на основание чл.
185 от ЗДвП. Районият съд е обосновал противен извод, извеждайки решаващото си
становище, че на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не
съществува и в този смисъл е нарушен принципът на законоустановеност на
административните нарушения по чл. 6 от ЗАНН и че управлението на моторно
превозно средство с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока на
доброволно заплащане е основание за прилагане на съответните принудителни
административни мерки, но не може да обоснове налагане на административно
наказание въз основа на общия санкционен състав на чл. 185 от ЗДвП. Този извод
на предходната инстанция касационният състав намира за съответен на духа на
закона. По дефиницията на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. С оглед на това, не всяко неизпълнение на задължение
съставлява административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното
деяние лицето не е изпълнило свое лично, законоустановено задължение, което
произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е
изрично обявено за наказуемо с този акт. В процесния случай лицето е
санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е
разположена след като са изчерпателно изброени санкционните норми, в нея не се
предвижда наказание, налагано по административен ред и тя е свързана с
изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Неплащането в срок
на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици -
невъзможност да си възстанови евентуални отнети му контролни точки /чл. 158,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, предприемане на мерки за принудително събиране на
публичното държавно вземане, а така също и опасност от налагане на принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление“ на
основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. Поради това касационната инстанция
счита, че незаплащането от водача на МПС в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на наложена
му глоба, не представлява съставомерно от обективна страна деяние –
административно нарушение, като основание за налагане на санкция по чл. 185 от ЗДвП, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд. От това следва, че
оспорването на ОД на МВР – Шумен се явява неоснователно и не може да бъде
уважена обективираната претенция за отмяна на съдебното решение в тази му част.
В обобщение на изложеното, Шуменският
административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила и не са налице
основанията за отмяна, сочени от касационните жалбоподатели. Служебната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира депозираните касационни
жалби за неоснователни, а решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 581/18.10.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2123/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.01.2020 г.