Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 27.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на петнадесети март две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: П. ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 4370 по описа за 2014г. и
взе предвид следното:
Производството
е по предявен от „С. Г.К.К.” ЕООД срещу „Р.Т.И..” частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 37, ал. 3 ЗОЗ за сумата 26 000 лв.
(при заявен общ размер на вземането от 8 504 480 лв.) – обезщетение
за вреди на ищеца от неизпълнение на задължения на
ответника по договор за особен залог от 07.12.2010г. за полагане на грижа на
добър търговец при продажбата по реда на ЗОЗ на
търговското предприятие на ищеца с договор, сключен на
15.08.2011г.
Ответникът оспорва исковете.
Сключването на процесния договор за особен залог от
07.12.2010г., неизпълнението на задължения на ищеца към ответника,
обезпечени с цитирания договор, пристъпването към изпълнение от ответника върху
заложеното търговско предприятие на ищеца на 30.04.2011г. и продажбата на
търговското предприятие с договор, сключен на 15.08.2011г. между ответника и „С.Б.2“
ЕООД срещу цена в размер на 10 651 727,00 евро, не са предмет на спор
между страните и по аргумент от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от
доказване в производството.
Спорът между страните по делото се концентрира върху следните
две групи обстоятелства: продадено ли е търговското предприятие на ищеца при
проведеното от ответника изпълнение по ЗОЗ съобразно действителната му пазарна
стойност; изпълнил ли е ответникът задълженията си по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ за
полагане на грижата на добър търговец при продажбата на търговското предприятие
на ищеца.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-оценителна експертиза се установява, че към датата на договора за
продажба от 15.08.2011г. действителната пазарна цена на търговското предприятие
на ищеца възлиза на сумата 15 920 903 евро.
Установеното от експертизата обстоятелство, че действителната
цена на заложеното имущество е по-висока от цената, на която имуществото е
продадено от кредитора по реда на ЗОЗ, обективно предпоставя настъпила вреда за
имуществото на ищеца, но само по себе си не представлява основание за
отговорност на ответника за обезщетяване на тази вреда, тъй като разпоредбата
на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ предвижда задължение на кредитора за осъществяване на
продажбата с грижата на добър търговец, не и задължение за установяване на
действителната пазарна цена на заложеното имущество, а оттам и задължение за
продажбата му по тази цена (изрично в този смисъл решение № 40 от
13.04.2011г. по т.д. № 448/2010г. на ВКС, II т.о.).
От значение за основателността на предявения в настоящото
производство иск е дали установената вреда за имуществото на ищеца е настъпила
като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията на
ответника по сключения между страните договор за особен залог и по-конкретно от
неизпълнение на задълженията му за полагане на грижа на добър търговец
при продажбата на търговското предприятие на ищеца.
Грижата на добрия търговец, макар да е употребена като
термин в чл. 302 ТЗ и ред други разпоредби на търговското законодателство (в
това число и чл. 37, ал. 3 ЗОЗ), няма нормативно определение и това произтича
от обстоятелството, че разнообразните аспекти на търговската дейност
предполагат конкретна преценка при осъществяване на дължимата грижа от търговеца
с оглед конкретните обстоятелства, при които необходимостта от упражняването й
е възникнала.
Ето защо отговорът на въпроса положена ли е дължимата от
търговеца грижа следва да бъде направен на първо място при съобразяване на нормативните
правила за осъществяване на действията, по отношение на които е предвидено
задължение за осъществяването им с грижа на добър търговец, а на следващо място
и при съобразяване на обичайните търговски практики, установени за извършване
на тези действия.
Конкретно по отношение на задължението на заложния
кредитор по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ да извърши продажбата на заложеното имущество с
грижата на добър търговец законът предвижда като условия за надлежното му
упражняване спазване на правилата на чл. 32 – 38 ЗОЗ,
които включват и задължение на заложния кредитор по чл. 32, ал. 2, вр. чл. 33,
ал. 1 ЗОЗ за известяване на залогодателя за започване на изпълнението.
Приетата като писмено доказателство по делото нотариална
покана с рег. №1687/03.05.2011г. (приложена на л. 216 – 220 от делото)
установява изявление от ответника до ищеца със съдържанието, изискуемо от чл.
33, ал. 1 ЗОЗ, а в противовес на възраженията, изложени в допълнителната искова
молба на ищеца, удостоверяването върху самата покана, както и удостоверяванията
в приетите по делото разписки и констативен протокол (приложени на л. 236 - 238
от делото) установяват редовното връчване на поканата на адреса на управление
на ищеца по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, вр. чл. 50 ЗННД.
Задължението на заложния кредитор за уведомяване на залогодателя
по реда на чл. 33, ал. 1 ЗОЗ обаче не е самоцелно, а е предвидено, за да бъде
осигурена възможност на залогодателя да предприеме самостоятелни действия,
които да спомогнат заложеното имущество да бъде продадено по най-високата
възможна цена, като анализът на цялостната уредба на изпълнението по ЗОЗ и
сравнителното й тълкуване с правилата на принудителното изпълнение по ГПК и ТЗ
предпоставят извода, че тази възможност на залогодателя е регламентирана от
закона като негово субективно право, чието осигуряване от заложния кредитор е
условие за законосъобразното осъществяване на правоотношенията между страните
по договора за особен залог.
Изводът следва от обстоятелството, че задължението на
заложния кредитор за известяване на залогодателя за започване на изпълнението
по ЗОЗ е предвидено с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗОЗ като отделно и
самостоятелно задължение от задължението на заложния кредитор за вписване на
пристъпването към изпълнение по партидата на залогодателя в търговския регистър;
от обстоятелството, че именно залогодателят е лицето с най-голям интерес от
извършването на продажбата на заложеното имущество по най-високата му възможна
цена; както и от обстоятелството, че за разлика от правилата относно
индивидуалното и универсалното принудително изпълнение, предвидени в ГПК и ТЗ,
регламентираният в ЗОЗ ред за осъществяване на изпълнението върху заложено
имущество не съдържа изрични правила относно определянето на първоначална цена
на продаваното имущество, начина на обявяване на продажбата, срока за
извършването й и начина за определяне на купувач на продаваното имущество.
При липса на предвидени в ЗОЗ конкретни правила относно
извършването на продажбата на заложеното имущество (аналогични на подробните
правила в ГПК и ТЗ), именно обоснованото по-горе право на инициатива на
залогодателя при извършване на продажбата на заложеното имущество представлява
една от малкото предвидени в ЗОЗ, но съществени гаранции, че изпълнението върху
заложеното имущество ще бъде проведено за осъществяване на целта на института
на особените залози (защита на търговския оборот), но и в защита на интереса на
двете страни по заложното правоотношение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от
които се установява, че в периода от датата на пристъпването към изпълнение от
ответника върху търговското предприятие на ищеца до датата на продажбата на
търговското предприятие ищецът е предприел действия за осигуряване на купувачи
на търговското предприятие, както и доказателства, че като последица от тези действия
на ищеца инвеститори са направили първоначални оферти за закупуване на търговското
предприятие на стойности, които са близки до стойността на предприятието,
установена от съдебната експертиза по делото, и които значително надхвърлят
цената, на която търговското предприятие е продадено от ответника.
Доколко цитираните доказателства установяват с пълно и
главно доказване възможност за продажба на търговското предприятие на ищеца на
по-висока цена от цената, на която предприятието е продадено от ответника с
процесния договор от 15.08.2011г., в случая е безпредметно да се обсъжда, тъй
като възможността предприятието да бъде продадено на по-висока цена, а именно
на цената от 15 920 903 евро, се установява от изслушаната
съдебно-оценителна експертиза по делото.
При това положение и по изложените по-горе съображения от
значение за основателността на предявения в настоящото производство осъдителен
иск е дали ответникът е изпълнил задълженията си да извърши продажбата на
заложеното търговско предприятие с грижата на добър търговец и в частност
задълженията си да осигури правото на инициатива на ищеца при осъществяване на
продажбата.
Приетата като писмено доказателство по делото нотариална
покана от 28.06.2011г. (приложена на л. 43 от делото) с противопоставима на
ответника доказателствена сила установява тъкмо обратния факт, а именно, че ответникът
изрично се е противопоставил на извършването на преговори от ищеца за продажба
на търговското предприятие и е отказал да разгледа и съобрази резултатите от
тези преговори.
Следва неизбежният извод, че задълженията на ответника по
чл. 37, ал. 3 ЗОЗ при продажбата на търговското предприятие на ищеца не са
изпълнени, което при установения по делото резултат от продажбата (търговското
предприятие е продадено на цена, която е с почти една трета по-ниска от
действителната му цена) и при липса на ангажирани доказателства от ответника,
че резултатът от продажбата би бил идентичен и при изпълнение на задълженията
му по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, произтичащи и само от разпоредбите на чл. 33, ал. 1,
вр. чл. 32, ал. 2 ЗОЗ, обусловя единствения възможен извод, че като пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на ответника ищецът
е претърпял вреди, съставляващи разликата между стойността на имуществото му
след извършената продажба на търговското му предприятие и стойността на
имуществото му при продажба на търговското предприятие при спазване на
задълженията на ответника да осъществи продажбата с грижата на добър търговец.
Отговорността на ответника за възстановяване на тези
вреди произтича от сключения между страните договор за особен залог и
неизпълнението на задълженията му, предвидени в чл. 37, ал. 3 ЗОЗ като част от
нормативното съдържание на договора.
Доколко размерът на имуществените вреди на ищеца съвпада
с пълния размер на разликата между установената по делото действителна стойност
на търговското му предприятие и цената, на която търговското предприятие е
продадено от ответника по реда на ЗОЗ, в случая също е безпредметно да се
обсъжда, тъй като установените по делото факти, включително и най-вече
установеният по делото размер на разликата между действителната цена на
търговското предприятие на ищеца и цената, на която търговското предприятие е
продадено от ответника, предпоставят недвусмислен извод, че вредите на ищеца не
са на стойност по-ниска от сумата 26 000,00 лв., за която е предявен
частичният осъдителен иск по настоящото дело.
Искът се явява основателен и следва да бъде уважен за
предявения му размер, което в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК предпоставя
основателност и на претенцията на ищеца за присъждане на разноските, които е
направил за образуваното исково производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
чуждестранно дружество „Р.Т.И..”
със седалище и адрес на управление *******острови, регистрирано под №96657 от
1993г. да заплати на „С. Г.К.К.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 37, ал.
3 ЗОЗ сумата 26 000 лв. – обезщетение
за вреди от неизпълнение на задължения на „Р.Т.И..” по договор за особен залог от 07.12.2010г. да
извърши продажбата по ЗОЗ на търговското
предприятие на „С. Г.К.К.” ЕООД с грижата на добър търговец, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 27.06.2014г. до
изплащането на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 040 лв. –
разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: