№ 21400
гр. С., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАН. ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАН. ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20251110121506 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу А. Т. С., с която са предявени по реда
на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено спрямо ответника, че като наследник на Т. А. С. дължи на
ищеца припадащата се от наследството част от сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.04.2024 г. по гр.д. № 20967/2024 г. по описа на
СРС, 178 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с наследодатея на
ответника по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че отговорността на ответника е за 1/2 част от сумите по заповедта
за изпълнение. Съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия бил длъжен да
заплаща дължимата се цена в определен в същите срок, който бил изтекъл.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни с твърдение, че се е отказал от наследството,
оставено му от Т. А. С..
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
1
По иска с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между него и наследодателя на ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника да е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. А. С. за
сумата от 5922,03 лв. – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в
размер на 753,39 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 20.03.2024 г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 52,25 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане, 10,82 лв. – мораторна лихва за
периода 16.07.2021 г. – 20.03.2024 г. В хода на производството по ч. гр. д. № 20967/2024 г. по
описа на СРС, 178 състав, е починал длъжникът, поради което на основание чл. 227 ГПК на
негово място са конституирани като наследници по закон П. Т. С. и А. Т. С.. Във връзка с
подадено на 08.04.2024 г. заявление по ч. гр. д. № 20967/2024 г. по описа на СРС, 178 състав,
е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу която в
срока по чл. 414 ГПК ответника е депозирал възражение. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
ищецът е предявил иск срещу ответника А. Т. С. за установяване на вземанията си по исков
ред в размер на ½ от сумите по заповедта или за сумата от 2961,02 лв. – главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
08.04.2024 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 376,69 лв. за
периода от 15.09.2022 г. до 20.03.2024 г., както и суми за дялово разпределение в размер на
26,13 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 08.04.2024
г. до окончателното изплащане, 5,41 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. –
20.03.2024 г. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането в посочения размер, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени
средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК
на ВКС).
По делото е представен нотариален акт за учредяване вещно право на ползване и
продажба на недвижим имот акт № 145, том LLL, дело № 29653/96 г. от 30.12.1996 г., с който
в полза Т. А. С. е учредено пожизнено вещно право на ползване върху апартамент № **,
намиращ се в гр. С., ж. к. „Х.“ вл. ***, вх. "*", ет. *.
По делото е представена декларация-заявление за отказ от вещно право на ползване от Т.
А. С. с нотариална заверка на подписа с рег. №10893, том 6, акт 124/10.10.2023 г. и
заявление-декларация от А. Т. С. до ищеца от 13.10.2023 г., подадено чрез пълномощника М.
Д. С. за промяна на титуляра на партида на топлоснабден имот на адрес: в гр. С., ж. к. „Х.“
вл. ***, вх. "*", ет. *, ап. **.
Представено е Съдебно удостоверение с изх. № 28565/14.03.2025 г., издадено от СРС, 83
състав, на А. Т. С. за това, че е подал заявление с вх. № 14227/2025 г. по описа на съда, с
което се отказва от наследство на покойния наследодател Т. А. С., починал на 17.06.2024 г.
Отказът е вписан /в особената книга на съда под № 570/13.03.2025 г.
Отказът от наследство е едностранно волеизявление на наследник, с което той заявява, че
не желае да придобие наследството. В правната теория и съдебната практика се приема, че
изричният отказ от наследство води до отпадане с обратна сила на правото на наследяване
на съответния наследник и той губи правото да приеме наследството /така Определение №
2338/27.07.2023 г. по гр.д.№4810 /2022г. на ВКС I г. о. и др./.Отказът от наследство, направен
по реда на чл. 52 ЗН, във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, какъвто е настоящия случай, има за
последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в
откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се
включват в същото наследство. Ето защо ответникът не отговаря за задълженията на
наследодателя към ищцовото дружество. Изложеното обосновава извод за недоказаност на
наличието на облигационни отношения между страните по отношение на процесния
недвижим имот, което с оглед разпределената доказателствена тежест по делото води до
неоснователност на предявените искове. Ето защо исковете подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
С оглед неоснователността на главните искове, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните
такива за лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответната страна на основание чл. 78, ал.
3
3 ГПК. Ответникът претендира разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което с оглед предвидения в Наредба № 1/2004 г. в приложимата
редакция минимален размер, материалния интерес по делото, и фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира за неоснователно. Представени са доказателства за
плащане на адвокатския хонорар в брой, поради което разноските в размер на 200 лв. следва
да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 153 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Я." № *** срещу А. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.
ж. к. „Х.“ вл. ***, вх. "*", ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц. А“" № *, ет. *, за
сумата от 2961,02 лв. – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в
размер на 376,69 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 20.03.2024 г., както и суми за дялово
разпределение в размер на 26,13 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане, 5,41 лв. – мораторна лихва за
периода 16.07.2021 г. – 20.03.2024 г., представляващи ½ част от сумити, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 19.04.2024 г. по гр.д. № 20967/2024 г. по
описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я." № *** да заплти на А. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ж. к. „Х.“ вл. ***, вх. "*",
ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц. А“" № *, ет. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 200 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД като трето лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4