№ 371
гр. П., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100415 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са първоначални искове по чл. 59, ал. 9 СК, както
и насрещни такива по чл. 150 от същия кодекс.
Ищецът С. Б. С., с адрес в с. Я., общ. П., ул. „П. Я.“ № 1, ЕГН **********,
твърди, че с ответницата са родители на децата С. С.ова С.а, ЕГН **********, Б. С.ов
С., ЕГН ********** и И. С.ова С.а, ЕГН **********. Поддържа, че с майката на децата
са разведени и според бракоразводния съдебен акт (Решение № 75/18.03.2019 г. по гр.
д. № 1311/18 г. на Районен съд – гр. П., влязло в законна сила на датата на
постановяването му), ответницата упражнява родителските права спрямо децата,
местоживеенето им е при нея, а на него е формиран режим на лични контакти и той е
длъжен да заплаща месечна издръжка. Заявява, че понастоящем са настъпили
основания за промяна на тези мерки, като му бъдат предоставени родителските права и
бъде постановено децата да живеят при него, а на майката бъде определен режим на
лични отношения и тя бъде осъдена да предоставя издръжка. Акцентира, че промяната
се налага заради липсата на адекватни непосредствени грижи от страна на майката по
отношение и на трите деца, ограничаване на неговата възможност за общуване със
същите и фактът, че още от развода детето Б. С. практически живее при него. Изтъква,
в условията на евентуалност, че форматът на личните му отношения с децата С. и И.
С.и трябва да бъде разширен. Смята, че нуждите на децата не изискват, а неговите
материални възможности не позволяват, по-висок размер на месечната издръжка,
1
която той да предоставя на децата. Иска постановяване на съдебно решение, с което
визираните въпроси, отнасящи се до правното положение на децата, да бъдат
разрешени, като му се присъдят съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Ответницата Е. И. И., с адрес в с. С., общ. П., ул. „Д.“ № 26, ЕГН **********,
намира ищцовите претенции за неоснователни, излагайки доводи, че отсъстват
условията за тяхното уважаване. Счита, че задоволяването на текущите нужди на
децата предполага заплащане на по-висока издръжка от сегашната (140 лв.), поради
което желае увеличаването на размера й на: 350 лв. – за детето С. С.а, 200 лв. – за
детето Б. С., и 250 лв. – за детето И. С.а. Претендира съдебни разноски.
Съдът приема следното:
1. Относно изменението на сегашните мерки, касаещи родителските права,
местоживеенето и личните отношения по отношение на децата (чл. 59, ал. 9 СК):
Уважаването на такава искова претенция е детерминирано от констатирането на
изменение на обстоятелствата, при които са били постановени мерките, чиято промяна
се иска, по повод на което е нужно да се отчете, че:
- В тази насока значими са указанията, дадени в т. V на Постановление №
1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, според които изменението на
обстоятелствата може да се проявява като: 1/ промяна във факти, взети предвид във
влязлото в сила решение, с което са определени предходните мерки; 2/ настъпване на
изцяло нови обстоятелства, отнасящи се до смисъла и рационалността на съответната
мярка или 3/ практическа (фактическа) промяна на мерките по упражняване на
родителските права. Тези постановки запазват своята актуалност и при действащия СК
(вж. Решение № 160 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 214/2014 г., III г. о.).
- От гледна точка на вътрешното им съдържание изменените обстоятелства
е възможно да имат различна проявна форма. Те могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества на родителите, до социалната среда, в която
живее детето след решението, до жилищните и битовите условия, както и до другите
факти, разкриващи спецификата на конкретната хипотеза.
- Необходимо е още изменението на обстоятелствата да е такова, че да
влошава положението на детето при родителя, който упражнява родителските права,
или да го подобрява, ако родителските права се възложат на другия родител (вж. така
Решение № 288 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2640/2015 г., IV г. о. на ВКС).
- Особено важно е, че винаги трябва да се изхожда от най-добрия интерес
на самото дете, който се определя в съответствие с легалната дефиниция на § 1, т. 5 от
ДР на ЗЗДет. и е приоритетен във всички случаи, при които се налага решение кой от
двамата родители да упражнява родителските права (вж. в този смисъл Решение № 58
от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г., IV г. о. на ВКС).
- По повод на личните контакти между детето и родителя, на когото не е
2
предоставено упражняването на родителските права, допълнително трябва да се има
предвид, че право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с
двамата си родители (вж. Решение № 243 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г., IV г.
о. на ВКС). Затова мерките в тази връзка следва да бъдат ориентирани към
предоставяне на най-широк вариант за общуване (вж. Решение № 164 от 04.06.2014 г.
по гр. д. № 196/2014 г., III г. о. на ВКС), както и за постигане на възможност детето да
расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители (вж.
Решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о. на ВКС и Решение №
59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III г. о. на ВКС).
- При разрешаването на горните проблеми съдът не е обвързан от
исканията и предложенията на родителите, защото приоритетен е именно интересът на
детето (вж. Решение № 218 от 03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г., III г. о. на ВКС ).
Правилната преценка на визираните принципни критерии в контекста на
разглеждания казус предполага съобразяването им на фона на данните, изведени от
доказателствената съвкупност, формирана в рамките на делото. В нея се включват
гласните доказателствени средства (показанията на свидетелите С. С.а, Д. С., Х. Г. и С.
И.), значителният обем от писмени доказателства, социалният доклад, представен от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., изслушването на двамата родители,
проведено при условията на чл. 59, ал. 6 СК, както и онова на децата, реализирано по
реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. Анализът на този доказателствен материал, в който не се
наблюдават никакви съществени противоречия по релевантните факти, е опора за
фактическите констатации, че:
- Детето С. С.ова С.а е на 17 години, детето Б. С.ов С. е на 14 години, а
детето И. С.ова С.а е на 10 години и техните родители са страните по делото.
- Родителите са разведени, съобразно цитираното по-горе влязло в сила
решение на Районен съд – гр. П..
- С този съдебен акт е било одобрено и споразумение по чл. 51, ал. 1 СК,
съгласно което:
= Упражняването на родителските права спрямо децата се предоставя
на майката и при нея се определя местоживеенето им.
= На бащата се формира режим на лични контакти с децата в следния
смисъл:
* за детето С. С.а – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 09:00 ч. в събота до 20:00 ч. в неделя, с преспиване, както и по 1 месец в
годината, който да не съвпада с годишния отпуск на майката;
* за децата Б. С. и И. С.а – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 09:00 ч. в събота до 20:00 ч. в неделя, с преспиване, по 1 месец в годината,
който да не съвпада с годишния отпуск на майката, както и в 2 делнични дни през
седмица – понеделник от 17:00 ч. да 22:00 ч. и в сряда от 17:00 ч. до 22:00 ч. – през
3
лятото, и до 20:00 ч. през зимата;
* и за трите деца – за Коледните празници (25, 26 и 27 декември),
в нечетна година, за Новогодишните празници (31 декември и 01 януари), в четна
година, както и първите 5 дни от всяка пролетна ученическа ваканция.
- Бащата се задължава да предоставя за всяко от децата месечна издръжка
от по 140 лв.
- Обстоятелствата, послужили за съдебното утвърждаване на
коментираното споразумение, са били свързани с това, че то не противоречи на закона
и кореспондира с интересите на децата.
- Настоящата фактическа обстановка, отнасяща се до децата и техните
родители, е следната:
= От развода до сегашния момент (т. е. вече близо 4 години)
ответницата полага непосредствените грижи по отглеждане на децата С. и И. С.и,
обитавайки жилище, собственост на нейните родители в с. С., общ. П., ул. „Д.“ № 26.
Детето Б. С. е останало да живее при бащата, в неговото жилище, представляващо
къща в с. Я., общ. П., ул. „П. Я.“ № 1, но от лятото на текущата календарна година вече
живее при майката, продължавайки редовно да посещава и баща си.
= Във всяко от жилищата, ползвани от родителите, са създадени
нормални условия за отглеждане на децата.
= При полагането на грижите за тях ответницата получава пълна
подкрепа и помощ от своите родители, които живеят с нея, а ищецът – от майка си, с
която живее заедно.
= Децата С. и Б. С.и учат в учебни заведения в гр. Б.град, където през
учебната седмица ползват квартира, прибирайки се оттам в петък и отпътувайки отново
в неделя. Детето И. С.а е ученик в средното училище в с. К., общ. П..
= Понастоящем личните отношения между родителите са силно
влошени, което води до нарушена нормална комуникация дори и относно децата.
= Досега майката винаги е успявала да задоволи всички базисни
потребности на децата, а когато те са при бащата, той също е в състояние адекватно да
се грижи за тях. И трите деца поначало имат добре изградена емоционална връзка
както помежду си, така и с двамата си родители, като контактуването им с бащата се
случва почти всяка седмица, включително извън сегашния режим на лични контакти,
особено за децата Б. и И. С.и.
= И майката, и бащата имат желание да упражняват родителските
права спрямо децата.
= Във връзка със социалното обкръжение на родителите не се
установява никой от тях да е част от лоша социална среда, която да влияе отрицателно
на децата. Не е установено такова значение да има фактът, че бащата е двукратно
осъждан за престъпления, свързани с наркотични вещества (като за първото осъждане
4
е реабилитиран по право).
= И ищецът, и ответницата са трудово ангажирани, в резултат на което
той реализира средномесечен доход около минималната работна заплата, а тя – около
1 000 лв. Бащата е признал при анкетирането му от представителя на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. П., че има и допълнителни приходи с непостоянен
характер и с променлива величина, получавани от услуги (рязане и цепене на дърва),
които извършва по граждански правоотношения, а майката получава и пенсия за
инвалидност – от около 400 лв. на месец.
Така установената фактология, преценена на базата на принципните положения,
значими за решаването на казуса, е основание за следната обобщена преценка:
- И двете страни по делото притежават принципно добър родителски
капацитет и са еднакво мотивирани да се грижат за благосъстоянието на децата, като
всеки от тях би могъл да ги отглежда пълноценно.
- От друга страна, е нужно да се подчертае, че:
= от раздялата между родителите (през 2019 г.) майката е тази, която
непосредствено е отглеждала децата С. и И. С.и, а понастоящем това се случва и по
отношение на детето Б. С.;
= грижите, полагани в тази връзка, винаги са били напълно адекватни;
= на практика не бяха доказани никакви обстоятелства, които да
обосноват заключение, че исканата от ищеца промяна в упражняването на
родителските права и в местоживеенето на децата ще доведе до подобряване на
тяхното положение.
- Ето защо и няма основания за предприемане на изменения в тази връзка.
- Сегашният формат на личните отношения на бащата с децата също е във
вариант, който предоставя широка възможност за тяхното пълноценно общуване,
поради което няма причини и той да бъде коригиран.
2. Относно увеличаването на издръжката, дължима от бащата на децата
(чл. 150 СК):
Преценката за основателността на тези искови претенции се свежда до това дали
са налице основанията за изменението на издръжката, която бащата дължи на трите
деца, в посока на търсеното увеличаване, като тук е необходимо да се отчете, че:
- За да бъде изменен размерът на вече присъдена издръжка, е необходимо
да се констатира изменение на обстоятелствата, при които тя е била формирана (чл.
150 СК), като от значение са нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал. 1 СК).
- Нуждите на оправомощения да получи издръжката се детерминират от
неговата възраст, образование, както и от всички други обстоятелства, относими към
случая, а възможностите на задълженото лице се предопределят от неговите доходи,
5
имотно състояние и квалификация (вж. т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от
16.11.1970 г. на Пленума на ВС).
- Тъй като и двамата родители дължат издръжка на непълнолетните си
деца, на изследване подлежат материалните възможности както на бащата, така и на
майката, като се отчитат и натуралните грижи, полагани от родителя, при когото детето
фактически живее (вж. Решение № 280 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г.о.
на ВКС).
- Относно възможностите за даване на издръжка е необходимо да се
преценяват още и задълженията на родителите за издръжка и към други правоимащи,
измежду онези, попадащи в редовете, разписани в чл. 141 СК.
- При никакви условия обаче издръжката на едно дете не може да бъде по-
малка от една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната (чл. 142,
ал. 2 СК).
Правилното съобразяване на визираните принципни постановки в контекста на
конкретната хипотеза предполага субсумирането под тях на фактите, които вече бяха
обсъдени, както и на следните допълнителни обстоятелства, изведени от споменатия
доказателствен материал, а именно:
- От първоначалното определяне на издръжката, чието изменение се иска,
са изминали близо 4 години.
- При тези данни, особено с оглед нарастването на възрастта на децата и
обстоятелството, че по-големите две деца вече са ученици в гр. Б.град, трябва да се
приеме, че е настъпила промяна досежно издръжката им, чрез съответно повишаване
на разходите за прехрана, облекло и задоволяване на останалите текущи потребности.
- Няма сведения някой родителите да е адресат на алиментни задължения
към други лица, освен към трите им общи деца.
- С оглед сегашната минимална работна заплата, която е 710 лв. (съгласно
Постановление № 37 от 24.03.2022 г. на Министерския съвет на Република България
/обнародвано в бр. 25 от 29.03.2022 г. на ДВ/), минималната издръжка на едно дете е
177,50 лв. (1/4 от 710 лв.).
В обобщение на горните фактически и правни положения се налага финалният
извод, че има основание за увеличаване на месечната, дължима от бащата на децата,
както следва: 220 лв. – за детето С. С.а, 200 лв. – за детето Б. С., и 180 лв. – за детето И.
С.а.
3. Относно съдебните разноски и дължимата държавна такса:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК). Тъй като липсва разграничение по коя от
претенциите каква величина от съдебно-деловодните разходи са направили страните,
такива не могат да бъдат присъдени.
6
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, върху увеличения
размер на издръжките бащата дължи държавна такса от 259,20 лв.
4. По предварителното изпълнение на решението:
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, съдебното решение подлежи на
предварително изпълнение, в частта му относно увеличения размер на присъдените
издръжки.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ първоначалните искове, предявени от С. Б. С., с адрес в с. Я.,
общ. П., ул. „П. Я.“ № 1, ЕГН **********, срещу Е. И. И., с адрес в с. С., общ. П., ул.
„Д.“ № 26, ЕГН **********, с които се претендира, на основание чл. 59, ал. 9 СК, да
бъдат изменени мерките, определени с влязлото в сила Решение № 75/18.03.2019 г. по
гр. д. № 1311/18 г. на Районен съд – гр. П., и касаещи децата им С. С.ова С.а, ЕГН
**********, Б. С.ов С., ЕГН ********** и И. С.ова С.а, ЕГН **********, като на
бащата бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо децата и бъде
постановено те да живеят при него, а на майката бъде определен режим на лични
отношения и тя бъде осъдена да им заплаща месечна издръжка за бъдеще време, а в
условията на евентуалност – бъде изменен режимът на лични отношения между
бащата и децата С. и И. С.и, формиран с цитираното съдебно решение.
УВЕЛИЧАВА, на основание чл. 150 СК, размера на настоящата месечна
издръжка, определена с влязлото в сила Решение № 75/18.03.2019 г., постановено по
гр. д. № 1311/18 г. на Районен съд – гр. П., и дължима от бащата С. Б. С., ЕГН
**********, на децата С. С.ова С.а, ЕГН **********, Б. С.ов С., ЕГН ********** и
И. С.ова С.а, ЕГН **********, от 140 лв. на: 220 лв. – за първото дете, 200 лв. – за
второто дете, и 180 лв. – за третото дете, както следва:
ОСЪЖДА С. Б. С., с адрес в с. Я., общ. П., ул. „П. Я.“ № 1, ЕГН **********, да
заплаща на децата си С. С.ова С.а, ЕГН **********, Б. С.ов С., ЕГН ********** и
И. С.ова С.а, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на: 220 лв. – за първото
дете, 200 лв. – за второто дете, и 180 лв. – за третото дете, считано от 17.05.2022 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ тези искове за
разликата над така уважената им част до техните пълни заявени размери от 350 лв. – за
детето С. С.а, и от 250 лв. – за детето И. С.а.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, С. Б. С., с
адрес в с. Я., общ. П., ул. „П. Я.“ № 1, ЕГН **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр. П., сумата
от 259,20 лв., представляваща държавната такса, дължима за съдебното производство
по делото, във връзка с увеличения размер на издръжката, присъдена в полза на децата
С., Б. и И. С.и.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, предварително
изпълнение на настоящото съдебно решение в частта му относно увеличения размер на
издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Б.град, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се
подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8